Играя на криеница с една видра: застанал съм с фотоапарат в ръка на брега на врящото от риба езеро, видрата подава отгоре мустаката глава, но докато насоча обектива към нея тя вече е под водата; задържа се няколко минути отдолу, после изскача на друго място. Може би накрая щях да успея да я уловя, но трябва да прекратя това забавление – времето ме притиска. Озовахме се на езерото Вистонида, част от гръцкия Национален парк „Източна Македония и Тракия“ съвсем случайно, на път за Александруполис. Трябва да продължим.
А и виждам, че времето, загубено в дебнене на видри може да се използва по-успешно в снимане на сиви и бели чапли и най-вече на малки групи фламинго, обградени от всевъзможни водни кокошки и гъски, бекаси, свирци и прочее птиче богатство. Дори през октомври слънцето прежуря по пладне и кадрите не са блестящи, но срещата с редките птици пак е вълнуваща.
Според официалната информация, с която се запознавам впоследствие, езерото Вистонида има площ 42 кв. км и дълбочина между 2.5 и 3.5 метра. Уникално е с това, че в северния си край е сладководно заради вливането на три родопски реки, а в южния бракично (слабо солено) заради връзката с лагуната на Порто Лагос. В тази екосистема, формирала се в условията на мек Средиземноморски климат, живеят над 60 вида риби, включително и два ендемита. Регистрирани са 264 вида птици, от които гнездят 141. Гръбначната фауна се допълва от 11 вида земноводни, 19 вида влечуги и над 20 вида бозайници.
Историята на мястото е не по-малко богата от животинския му свят. Бистони е името на тракийското племе, живяло в древността по тези места. За тях пише Херодот, описвайки похода на цар Ксеркс в Гърция (VII, 109-111). Бистоните са едно от седемте тракийски племена, живеещи по крайбрежието или навътре в сушата, принудени да служат в персийската войска като пехотинци или да им предоставят кораби. Единствено изключение са племето сатри, които „доколкото е известно, не са били покорявани от никого, но и до ден днешен живеят като свободен и незавладян народ…“
Според известния пасаж на Херодот, сатрите „живеят сред високи планини, облечени в гори от различни видове дървета и увенчани със сняг, и са много храбри в битки. Това са тракийците, които имат оракул на Дионис в своята страна, който е разположен на най-високата им планина“ – очевидно по високите на части на Западните Родопи. А бистоните живеели покрай морето и явно не били толкова героични като сатрите – но за сметка на това оставили името си на едно „знаменито“, по думите на Херодот, езеро.
Още малко исторически сведения: след като пресякла устието на река Места, персийската войска минала покрай едно езеро, което било „пълно с риба и много солено“; животните от обоза пили от него и го пресушили. После Ксеркс отминал към устието на Струма. Траките по тези места – твърди Херодот – нито орат, нито сеят върху земите, през които минал пътят на огромната армия, но им отдават особена почит.
Името „бистони“ се използва широко и пет века по-късно, когато вече Рим владее тракийските земи. Римските поети понякога използвали „бистони“ като нарицателно за траки изобщо. Плиний Стари твърди, че бистоните имали град на брега на морето – докато всички останали крайморски градове в околността били гръцки.
С бистоните се свързва и самият Орфей: според „Аргонавтика“ Орфей бил „цар на Бистонска Пиерия“, а според Фанокъл, елегичен поет от елинистичната епоха, именно бистонските жени убили легендарния певец и учител на траките. Заедно с Орфей из тези земи се подвизавал и Херакъл: осмият му подвиг е открадването на кобилите на Диомед, цар на бистоните. Херакъл успял да отмъкне конете и в последвалата схватка погубил тракийския цар, но конете-човекоядци разкъсали Абдер, приятеля на Херакъл; в негова чест бил основан град Абдера, който днес носи същото име, в съседство със село Мандра.
Предвид всичката тази история, свързана с траките, странно е, че българските интернет патриоти днес държат да наричат Бистонското езеро с турското му название „Буругьол“, използвано по времето, когато тези земи са администрирани от Третата българска държава. Но това е друга, много голяма история.
По-съществено е, че освен гъмжаща от риба вода, розово фламинго и истории за Орфей и Херкулес – в допълнение към известния манастир „Св. Николай“, изграден върху два острова в лимана Порто Лагос – около Бистонското езеро има изобилие от боклук.
„Птичи рай“ – е кръстил ентусиазиран гръцки потребител отзива си за Вистонида в глобалния сайт с туристически съвети „ТрипАдвайзър“. Херкулес и Диомед, прекрасна екосистема, 300 вида птици, прясна риба в таверните на Порто Лагос, старата църква в средата на лагуната… Но друг потребител му отвръща: „Някои детайли ще ти попречат да влезеш в рая!“ Птиците са навсякъде, но също и пластмасовите боклуци са навсякъде.
Друга посетителка споделя: тихо и красиво: прекрасни гледки, перфектно за разходка. Но малките горички са пълни с боклуци. Грък недоволства: няма места за наблюдение на птици, няма построена инфраструктура край езерото, няма възможности за включване в активности – езда, велосипеди, орнитологични турове. Информационният център е затворен в почивните дни. „Срамно е, защото природата е дала толкова големи възможности… Има много видове птици, но можеш да ги наблюдаваш само от пътя.“
А по пътя, макар и не чак толкова натоварен, минават автомобили и по-тежки камиони и заплесналият се по фламингото ваш автор на два пъти можеше сериозно да си изпати. Потвърждавам: около езерото Вистонида действително има много боклук (нещо нетипично за Гърция) и инфраструктурата за природен туризъм не е добре развита.
Разбира се, твърде активното туристическо предлагане, дори да се осъществява под знака „еко“, лесно може да увреди природното богатство на националния парк. Но примери от самата Гърция показват, че намирането на баланс е възможно. Места с далеч по-малко дива природа като например остров Кефалония успяват да извлекат по-голяма бизнес полза от туризъм с наблюдение на диви животни. Екотуризмът в съчетание с религиозния туризъм, археологията и традиционните риболов, солници и оризища могат да превърнат Вистонида в образец за устойчиво регионално развитие за цяла Европа.
Вистонида се намира на час път с кола от прохода Маказа, а разстоянието до България по права линия е сигурно не повече от 25 км. Това важно влажно място има нужния потенциал да се превърне в притегателен център за български, гръцки и всякакви туристи, ако тук се приложи интегрирана стратегия за развитие. Проект, който заслужава съвместния труд на гръцки и български предприемачи, насърчаван от двете държави.
