От „тъмносива“ търговия с цигари в българската хазна влизат 600 до 900 млн. евро. Тази данъчна хитрина ни създава лош имидж
Надали има друг показател в българските финанси, който се е развивал толкова добре пред последното десетилетие, както приходите от данъчно облагане на тютюневи изделия. Между 2015 и 2025 г. приходите от акцизи върху цигарите са нараснали с 87% в номинално изражение, достигайки 1.957 млрд. евро. Ако отчетем и приходите от ДДС[i], бюджетната полза от цигарите през 2025 г. нараства до над 2.47 млрд. евро (Алтернативните тютюневи продукти заемат все по-голям пазарен дял, но тук ще се абстрахираме от тях).
2.47 млрд. евро: ще видим по-добре значението на тази сума, като разберем какво може да се плати с нея. Тя е приблизително равна на годишния бюджет за отбрана. Толкова са и годишните разходи, които държавата прави за българските ученици от предучилищното ниво до края на 7-ми клас (в това число влизат безплатните учебници, поддръжката на материалната база и заплатите на учителите на близо 640 хил. деца).
През 2025 г. данъчните приходи от цигари са нараснали с нови 9.3% на годишна база. Този неспирен ръст на приходите се дължи на два фактора: покачване на акцизната ставка, респ. цената на цигарите, и покачване на количеството на обложените с акциз цигари. Ако разгледаме само втория фактор – количествата цигари, които НАП „освобождава за консумация“, за последните 10 години те са се повишили с цели 40%.
Какво се случва? В период, през който населението на България се е стопило със 730 хил. души, количествата на продаваните в България цигари са набъбнали с 40%. Българите ли са започнали да пушат повече, или има и нещо друго?
Определено има и „нещо друго“. То е свързано с факта, че акцизната ставка върху цигарите в България е най-ниската и съответно българските цигари са най-евтините в ЕС. Ако през 2025 г. средната цена на кутия цигари в България бе 3.37 евро, във Франция тя е 12.54 евро, или 3.7 пъти повече. С други думи, ако някой реши да си купи в България и да пренесе през граница позволеното му количество от 40 кутии за собствена употреба[ii], и после по някаква причина реши да ги продаде във Франция, ще спечели нетно 367 евро. След приемането на България в Шенгенската зона, експлоатирането на този фрапиращ ценови диференциал става още по-лесно.
През последните години в страни като Нидерландия и Белгия се множат публикациите за сериозни бюджетни загуби заради нерегламентирани продажби на „български“ цигари. Български в кавички, защото тези цигари не са произведени в България, а например в Полша, Румъния или Италия. В България само е платена акцизната им ставка, която по европейски стандарти е много ниска. След това по безброй канали евтините „български“ цигари плъзват на запад. Далеч не говорим за бизнес с по 40 кутии, а за цели мрежи.
Според лично съобщение на водещ изследовател в областта на акцизните стоки, 4% от цигарите в Нидерландия са „български“. Друга публикация определя „българските“ цигари на 53% от всички необложени с данък цигари в Белгия.[iii] Важно е, че щетата за западноевропейските страни не е само бюджетна, а и за общественото здраве. Високите акцизи и цени са израз на първо място на стремежа на повечето европейски държави и на институциите на ЕС да маргинализират тютюнопушенето, тъй като е оценено, че то нанася сериозни нетни щети за икономиката и обществото.
Тъмносивата търговия с „български“ тютюневи продукти не би могла да се осъществява без мълчаливото съгласие на Министерството на финансите, което отлично знае как се формират акцизните приходи, и с активната, но предпазлива намеса на самите тютюневи компании. Най-меко казано, тази българска данъчна хитрина не създава позитивен имидж на балканската държава, която година след година затвърждава ролята си на плацдарм за полунезаконна презгранична търговия с тютюневи продукти.
Може да се направи приблизителна оценка на финансовите измерения на тази специална акцизна операция в българския бюджет. От около 925 млн. обложени с акциз кутии с цигари в България през 2025 г., националното потребление вероятно е под 600 млн. кутии: консервативни изчисления говорят за 587 млн. кутии консумация на българи. Това говори, че 337.5 млн. кутии с цигари, обложени с данък в България, не са предназначени за български пушачи.
Делът на данъчната тежест в цената на цигарите в България през 2025 г. е 81%. Средната претеглена цена на цигарите в България през същата година е 3.37 евро за кутия. На тази база е лесно да се пресметне, че приходите в бюджета от продажба на законни цигари, които обаче не се пушат от българи, надхвърлят 920 млн. евро.
Как е изчислено числото от „337.5 млн. кутии“, които се продават в България, но не се консумират от българи? Отчетени са: а) брой на населението на възраст над 15 г.; б) среден процент на пушачите сред възрастното население (периодични изследвания на т.нар. tobacco prevalence правят институции като СЗО, Европейските здравни интервюта на Евростат, НЦОЗА); в) среден брой изпушени цигари на пушач дневно по оценки на СЗО и ОИСР.
Уместността на този подход се потвърждава от Евромонитор – компания за пазарни проучвания, която поддържа близки отношения с тютюневите компании. Оценките на Евромонитор за размера на българския цигарен пазар от години са чувствително по-ниски от данните на НАП за броя на цигарите, „освободени за продажба“. Така например, според доклад на Евромонитор, през 2022 г.[iv] продажбите на цигари в България са 11.827 млрд. къса. НАП съобщава за 15.948 млрд. „освободени“ къса. Собствени изчисления, следвайки описания в горния параграф метод, достигат до сумата 11.969 млрд. къса (598 млн. кутии).
Любопитна е динамиката в потреблението и продажбите на цигари в България, видна на фигурата, която представих през март т.г. пред изследователи и политици в Брюксел на конференция, посветена на новата директива на ЕС за данъчно облагане на тютюневите изделия. На графиката се виждат две пресичащи се криви и формиращата се между тях „пропаст“. Синята крива съответства на официалните данни на НАП за броя на „освободените за потребление“ цигари. Червената крива е моя консервативна оценка за действителния брой цигари, които българите са изпушили през съответната година.
Виждаме три отчетливи фази. През първата фаза червената линия е отгоре, т.е. на вътрешния пазар се пушат повече цигари, отколкото се облагат с акциз. Това е известният период на цигарената контрабанда: оценката ми за 2011 г. говори за 26.6% дял на незаконното потребление, спадаща до 20% в следващите години (от тази гледна точка, съобщенията за „30-40% дял на контрабандните цигари“ изглеждат преувеличени).
През периода 2015-2018 г. двете линии се припокриват, т.е. контрабандата е овладяна, но голямата презгранична търговия с български цигари още не е започнала. След това синята линия минава трайно отгоре, т.е. в България започват да се продават много повече цигари, отколкото се консумират. През 2025 г. делът на цигарите, които не се консумират от българи, достига до внушителните 36.5%.
Изчисленията са ориентировъчни, защото България не е затворена система: в страната е развит международният туризъм; населението в крайграничните райони с Гърция и Румъния може свободно да пазарува в България. Но сметките показват, че всички тези „смекчаващи вината обстоятелства“ могат да обяснят най-много ¼ до 1/3 от установеното данъчно превишение.
С други думи, българският бюджет прибира минимум 600-700 млн. евро извънредни данъчни приходи, като държи акцизната си ставка прекомерно ниска – и по този начин подкопава опитите на държавите в Западна Европа да подобрят общественото здраве, като ограничат тютюнопушенето.
Решение има, и то ще бъде взето на ниво ЕС. В скоро време предстои приемане на нова директива за данъчното облагане на тютюневите изделия, която ще въведе чувствително по-високи задължителни минимални акцизни ставки – и България ще има не повече от три години да ги достигне. Така данъчният и ценовият диференциал ще се стесни и мотивът за трансгранична търговия ще отслабне.
Българското министерство на финансите е информирано от много време за щетите, които търпят западноевропейските страни от акцизната му схема, както и за задаващата се нова директива. Дотук то не стори нищо по темата, за да изравни акцизните ставки със Западна Европа – както например направи Румъния. Резултатите от тази данъчна хитрина включват: а) влошен имидж на България; б) най-висок в ЕС дял на тютюнопушене, включително сред младежите; в) най-висока в ЕС смъртност; г) най-кратка в ЕС продължителност на човешкия живот; д) неизбежно предстоящо ударно повишение на тютюневите акцизи, което може да дестабилизира бюджетните приходи.
[i] Tе се изчисляват лесно, като знаем средната продажна цена и обложените с акциз количества.
[ii] https://commission.europa.eu/news-and-media/news/consumer-goods-you-can-carry-your-suitcase-2025-07-22_en
[iii] https://www.eureporter.co/eu-2/belgium/2026/03/23/nearly-half-of-the-cigarettes-consumed-in-belgium-escape-taxation-3-billion-euros-of-lost-revenue/
[iv] Докладите на Евромонитор са с платен достъп; това е най-новият документ на маркетинговата компания, който мога да ползвам, но по-важен от актуалността на данните е фактът, че той потвърждава приложения метод.
Споделете статията: