Костенурката, върху която се крепи местната икономика

Как може да се печели от запазена природа

Морската костенурка Caretta caretta е космополитен вид – среща се в Атлантическия, Индийския и Тихия океан, както и в Средиземно море. Въпреки широкото му разпространение, Международният съюз за защита на природата го определя като „уязвим“. Счита се, че популацията на вида в Средиземно море наброява между 1.2 и 2.4 милиона индивида. Едно от най-важните местообитания на Caretta caretta е гръцкият остров Закинтос. Показаните тук снимки на морска костенурка са от лагуната край Аргостоли – столицата на съседния остров Кефалония.

Град Аргостоли е истинско Средиземноморско бижу. Голяма атракция е пешеходният мост „Де Босе“, на името на швейцарския инженер – губернатор на Кефалония, който през 1810 г. е начертал проекта за моста и е осигурил построяването му. Със своите близо 700 метра мостът над лагуната Кутавос и до днес остава най-дългият морски каменен мост в света. Но истинската забележителност тук е друга – костенурките, които от време на време минават под арките на моста и с появата си радват многобройните туристи от цял свят.

Една типична лятна надвечер на моста „Де Босе“. Къпейки се в лъчите на залеза, стотици туристи бавно вървят напред-назад по него, вперили поглед в тихите води. Отвсякъде, на всевъзможни езици, се се долавя кодовата дума: „тътъл“, “черепаха”, “шилдкрьоте”, дори „костенурка“. Не че костенурките тук са чак толкова много: изследване от май 2019 г. преброява 46 животни, предимно млади мъжки (през пролетта женските костенурки са на по-дивите пясъчни плажове от южната страна на острова, за да снесат яйцата си). Но всички туристи – млади влюбени двойки, заможни пенсионери, семейства с деца – мечтаят да ги видят.

Популацията на Caretta caretta пред Аргостоли е устойчива и нараства, тъй като костенурките могат да се хранят лесно в плитките води на Кутавос. В менюто им влизат ракообразни, мекотели, мърша, дребна риба – както и „неподходящата“ риба, изхвърлена обратно в морето от прибиращите се рибарски лодки. За добро или лошо, храна им дават и туристите. Така тук се развива истински благотворен цикъл: костенурките означават повече туризъм, а повечето туристи (до един момент) гарантират и повече костенурки. Сякаш печелят всички.

Брегът на лагуната е накацан от табели на много езици, изтъкващи важността на костенурките и местното природно наследство – и необходимостта да се пази чистота и тишина. Който не успее да види костенурка от моста, със сигурност ще ги срещне, ако се разходи из лагуната с водно колело или с лодка с електрически мотор. Цените са сравнително ниски – 30 евро за 45 мин разходка с лодка и 15 евро за водно колело – така че желаещи има доста. Това от своя страна осигурява доходите на семейната фирма „Аргостоли Лагун Активитис“, която дава под наем лодките и водните колела – и в която работят седмина души.

Ако почиващите не са в настроение за подобна активност, след разходката по моста те просто сядат в някое от многобройните крайбрежни заведения и хвърлят изпълнени с надежда погледи към водата, докато се наслаждават на гръцката кухня. Ами ако точно в този момент отдолу минава костенурка?

Но това е само върхът на айсберга от икономически ползи, които Caretta caretta носи на местните хора. Снимките тук не са от моста „Де Босе“, а от яхтеното пристанище на Аргостоли, което е малко по-отдалечено. Заснемането на костенурката беше щастливо съвпадение: камерата на автора беше в пълна готовност, когато животното изплува за секунди от водата, за да поеме дъх. А беше в готовност, защото авторът преди това дълго снима луксозните яхти, плаващи под малтийски и други екзотични флагове (кой знае кога пак ще се пишат статии за офшорни зони).

Колкото и странно да звучи, невидимото присъствие на морската костенурка вдига чувствително рейтинга на мястото. Това вече не е просто удобно пристанище на някакъв заспал гръцки остров, а ценна екосистема, съхранила световнозастрашен вид. Научавайки това, богатите туристи специално се насочват към Аргостоли със скъпите си яхти и със самолети. А местните хора правят всичко възможно, за да поддържат легендата жива, включително като пазят застрашените животни и чистотата наоколо.

„Гърците са го измислили“ – гласи популярна наша реклама на анасонова напитка. Действително е така. За да има туризъм с добавена стойност е нужно нещо повече от легло, механа и пясък, на който да опънеш хавлията си. Необходима е история, легенда. Световнозастрашеният вид е именно такава легенда – още повече, че има шанс тя да се срещне и наяве.

Известно е, че на съседния, по-популярен сред туристите остров Закинтос нощните самолетни полети са забранени, защото плашели костенурките. Ако се замислим, надали има тълпи от туристи, блъскащи се за нощни полети до Закинтос през пролетта. От въпросната забрана вероятно има известна консервационна полза, но по-голямата й роля е туристическата, рекламната: тя създава специална аура около мястото. Темата за „костенурките и опазването им“ се превръща в лайтмотив за цялата ваканция на посетителите. А и костенурките могат по-спокойно да снесат яйцата си в своите около 1300 гнезда на Закинтос.

Костенурката на снимката е мъжка – вижда се, че опашката й се подава извън корубата, което е основен критерий за разпознаване на половете. По големината на животното – може би около метър – може да се прецени, че вероятно става дума за възрастен индивид.

Зрялостта при тези морски влечуги настъпва около 19-тата година, живеят до 67 години. Наблюдава се интересен феномен: когато температурата на водата е по-ниска се раждат основно мъжки индивиди, а когато водата се затопли преобладават женските. Учени очакват, че със затоплянето на океанската вода може да се стигне до пълна феминизация на популацията и тя да спре да се възпроизвежда. Дали тогава ще настъпи часът на по-студеното българско Черноморие, което също ще започне да привлича туристи с костенурки?

Това е малко вероятно да се случи – но е факт, че Caretta caretta е забелязвана много рядко също и в български води: улавяни са общо два екземпляра, в Шабла и Приморско, а през 1967 г. морска костенурка е уловена и пред румънския бряг. Когато температурата на водата падне под 10.5 градуса Caretta caretta изпада в летаргично състояние и става лесна плячка за хищници и хора. Вероятно никога няма да имаме щастието да се радваме на голямоглавата костенурка като на обичаен вид в по-суровото Черно море.

Но по-важна е поуката от историята: запазената природа, екосистемите и биоразнообразието, може да осигурят на хората поминък, а дори и възможност да печелят добре. Но за това е нужен специален светоглед, какъвто до голяма степен все още липсва в България: разбиране, че запазената природа е нещо, което помага, а не спира туризма. Природа са и мечките в Родопите, които нападат кошери, и мурите в Пирин, които се изпречват на пътя на ски пистите, и клифовият бряг край Синеморец, който е „престъпление да остава незастроен“.

Когато видим работещо решение, хората сме склонни да смятаме, че нещата не биха могли да се развият по друг начин. Истината е, че гърците спокойно можеха да подходят и другояче към местообитанията на своите костенурки. Мостът „Де Босе“ е обявен за пешеходен през 2005 г. Със сигурност много хора са изпитали неудобство от това, че ще трябва да обикалят десет километра около лагуната, за да стигнат до северната й страна, вместо просто да си минат с колата по моста.

Сигурно и влиятелните туроператори и самолетните компании са скърцали със зъби, че по-евтините полети до Закинтос се спират. На пристана, където се предлагат лодки за разходка, можеше да дъни балканска музика, вместо да цари тишина. За строителството да не говорим: около лагуната Кутавос някой наш предприемач лесно можеше да вдигне и десет „екоселища”. Плажовете, на които костенурките снасят яйцата си, бързо да се урбанизират. На всичко отгоре костенурките – както и делфините в Черно море – се научават да „крадат“ риба от примамките на рибарите; те подмамват и гръцките тюлени-монаси да правят същото… Да, има много аргументи костенурките да се обявят за „пречка за местната икономика“ – и така да секнат приходите от богати туристи.

Не само гърците са го измислили. В Ликия, в Турция, огромни плажове се затварят за посетители в началото на туристическия сезон, за да може Caretta caretta да снесе яйцата си на спокойствие. Опазването на биоразнообразието действително налага някои ограничения за бизнеса. Но то в същото време става основа за още по-печеливш и стойностен бизнес. А местното население се изпълва с регионална гордост, с което мотивите за миграция намаляват.

Костенурката на снимката може би е пристигнала до бреговете на Йонийско море от Атлантическия океан – изследвания сочат, че 45% от мъжките индивиди в Средиземно море са пришълци от Атлантика. Може би тя се е излюпила на някой пясъчен плаж в Кефалония, поотраснала е край Аргостоли, натрупала е две десетилетия житейски опит край Карибите и сега се връща да се храни на спокойствие и да се размножи в тихите води на лагуната Кутавос.

На корубата й с ярък зелен цвят е написан номер – всеки индивид си има „сертификат“ за по-лесно проследяване на популацията. Да й пожелаем безопасно плаване – и да си пожелаем в България по-скоро да станем свидетели на такова икономическо мислене в регионите, при което и хората ще печелят повече, и животните и екосистемите ще процъфтяват.

Споделете статията:

One Comment

  1. Прекрасен сладкодумен разказ, освен поуката от него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *