Най-песимистичната теория за българската история

 

Няма нещо славно в Средновековна България, което Лев Гумильов да не принизи. Защо? 

Посолството на Руската федерация в република Северна Македония навръх светлия български празник 24 май публикува в официалния си профил в Туитър провокативните думи на руския президент Путин, вероятно датиращи от 2017 г.: „Писмеността дойде при нас тъкмо от македонската земя.“

Точно по същото време, посланикът на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова заяви – във видеоклип, качен на официалния профил на Руското посолство в България също в Туитър – на български език:

„Скъпи приятели, извън всяко съмнение ролята на България за формирането и разпространението на славянската писменост, език и култура е безценна и неоспорима.“ По-нататък в поздравлението си Митрофанова, застанала пред паметника на Солунските братя пред Народната библиотека, цитира акад. Дмитрий Лихачов, че българският език има решаваща роля за развитието на висшите пластове на руската култура.

Когато става дума за външната политика на Русия, подобно разминаване в официални канали за разпространение на информация едва ли е случайно. Само гадаем защо Москва го прави: за да настрои българи и северни македонци още повече един срещу друг? За да намигне на Скопие, че не го е забравила, въпреки завоя му на север? За да уязви България, но без да настройва срещу себе си масата русофили?

„Мръсна сила“ (sharp power) е новият термин за подобни маневри в информационната война. По принцип, на провокации не би следвало да се отговаря, но ще взема повод, защото отдавна исках да споделя с читателя, че най-недружелюбният поглед към историята на България, който съм срещал до днес, е тъкмо на руснак. И то какъв.

Лев Николаевич Гумильов (1912-1992) е син на дворянина Николай Гумильов – виден поет и изследовател – и на изтъкнатата поетеса и литератор Ана Ахматова. С такива родители животът на Лев в СССР не е бил лек. Арестуван е четири пъти. През двадесетте си години е изпращан на дълги каторги в Сибир и Централна Азия. Но трудностите не го прекършват. Докато е в лагерите, той участва като доброволец в геологически и археологически експедиции. Учи източни езици, а наблюденията му за връзките на цивилизациите с природната им среда по-късно го водят към теорията за етногенезата.

След войната, вече научен сътрудник, Гумильов задълбочава интереса си към степните народи и преселническите вълни, заливали Европа през вековете. Тогава той оформя и възгледа си за ролята на българските средновековни държави в „голямата история.“ Нека му дадем думата – цитатите по-нататък, коректно преведени, са подбрани от два обемисти посмъртно издадени сборника със студии, и най-вече от студията „Зигзагът на историята.“

Българите, според Гумильов, се появяват в световната история през V век: просто едно степно номадско племе в поредицата сармати – хуни – българи – авари, маджари и печенеги. През V век тюркютите бягат от Северозападен Китай, образуват Велик каганат, част от войските му поемат на запад и достигат до Дон и бреговете на Черно море. Българското племе утургури се подчинява на новите владетели, „за да дели с тях плодовете на победата.“

Българите, както и хазарите, „искрено помагали на своите нови владетели“ – но Западно тюркютският хаганат се разделил на две фракции, борещи се за върховната власт, като утургурите се съюзили с едната фракция, а хазарите – с другата. През 658 г. китайската империя Тан разгромила каганата, което било лошо за българите, имащи подкрепата на върховния хан. Но хазарите се засилили и около 670 г. разгромили българите, които „се разбягали – кой на река Кама, кой на Дунава, кой в Унгария, а кой даже в Италия.“

Ако ви прави впечатление, в този наратив за българското държавно начало няма място за Стара Велика България на Кубрат. Огромното държавно образование, просъществувало 35 години на кръстопътя на жестоки народи, липсва в историята на руския учен – а българите са представени като племе, което с готовност се подчинява на чужди владетели, стига да има плячка. Но това е само началото.

Езикът на българите бил тюркски – твърди Гумильов, макар че това противоречи на изворите, които сам цитира: според арабския географ Абу Исхак ал Истахри, хазарският език не приличал нито на тюркския, нито на персийския, нито на който и да е друг език, а само на езика на българите. „Това последното е предизвиквало множество недоумения, тъй като езикът на българите се счита, че е тюркски“ – коментира Гумильов. От кого се счита? За това руският автор мълчи.

Нататък „зигзагът на историята“ минава през полета из северното Черноморие, пропити с българска кръв, а „българите на Аспарух“ отново бягат от хазарите. Основаването на Дунавска България след разгрома на император Константин IV не попада в полезрението на руския учен. Българи няма – според разказа на Гумильов – също и по време на битката за Константинопол през 717-718 г., когато „Лъв Исавър изгаря арабската ескадра с гръцки огън и отхвърля от стените на столицата изнурената от глад сухопътна армия…“

На друго място Гумильов пише, че не друг, а хазарите – юдеи „отбили арабите и с това предотвратили завоюването на Източна Европа от исляма.“

Все пак българите не изчезват съвсем от историята: те удрят – разбира се, в гръб – Византия, като нахлуват в Македония. Гумильов с известно прискърбие отбелязва: „Българите (на хан „Персиан“) опустошиха Македония“ – докато хазарите, някога приятели на гърците и врагове на българите, бездействат, а в Константинопол императорът се занимава с иконоборство. Каква жалост, че няма кой да помогне на „Македония“ срещу българите.

Не бойте се – тази пауза е снижила напрежението и в крайна сметка е била от полза на Византия – нищо че хан Крум през 813 г. стига до стените на Константинопол. Като цяло, българският „каганат“ (?! – цитира се определението в писмо на Людовик Немски от 871 г., когато България вече е покръстена) бил в добро състояние, защото първите български ханове Аспарух и Крум не изострили отношенията си със своите славянски поданици, а се обединили с тях срещу гърците.

Българите се обърнали към православието, с което станали врагове на папството и на немското кралство – но също така нарушили и съюза с Византия. „През 894 г. наследникът на Борис Симеон започнал война срещу гърците, която изтощила и двете страни, без осезаеми резултати за България. Големи неприятности на българите причинили маджарите…“

Да се върнем сега към Покръстването на княз Борис – то, ако вярваме на Гумильов, не е довело до възход на културата: руснакът, който иначе е подробен във фактите и пише за мисията на св. Кирил в Хазария и на св. Методий в Моравия, дори не споменава за Охридска и Преславска книжовни школи в България. Напротив, отново вменява на българския етнос, този път край Волга, ролята на жертва, отново на хазарите. Синът на владетеля на волжките българи бил заложник, а дъщерите му отивали в харема на хазарите. Впоследствие, преминаването на Волжка България към исляма е определено като „вероотстъпничество“, което допълнително я отслабило.

И отново тази пуста хазарска орис: „хазарската дипломация“ била онова, което „насъсквало българите срещу Константинопол.“ А Покръстването на българите е не друго, а пряко следствие от възхода на Византия в средата на IX век. По думите на Гумильов, „Византия покръсти българите.“

Сред греховете на България според Гумильов е и богомилството, тоест възприемчивостта към отхвърлящи света учения: те пречели на установяването на градивна власт и били „губителен фантом“. „Папата“ на манихейската организация живеел, разбира се, в България. Не се заблуждавайте – българското богомилство силно се различавало от манихейския прототип в Македония. Но и в двата случая това било учение, насърчаващо вандализма и имащо за свой принцип лъжата.

След като Гумильов разсъждава върху лъжата, защо ли приема за чиста монета следната история, разказана от ромейски офицер? В началото на X век, по време на непрестанните войни на България и Византия, българите правели набези, взимали плячка и се криели в планините. След един подобен набег, когато византийските войски преследвали българите, а те се оттегляли по планинските пътеки с магарета, натоварени с награбеното, едно магаре започнало да хвърля къчове.

„Страшно изплашеният“ му водач се развикал: Torbo, torbo, fratre! – което в превод от латински означавало „Спокойно, спокойно, братко!“  Офицерът бил човек образован, знаел древни езици и заключил, че „при тези диваци живеят ромеи, тоест потомци на римляните“: ето как бил открит румънският етнос.

И без да е професионален историк, добросъвестен автор не би взел вяра на тази история: дали дивак, бягащ за живота си, ще каже точно думите „спокойно, братко“ на своето зло магаре? „Торбо“ действително ли е латинското „спокойно“, или някоя друга дума, например „торба“, или древна ругатня? Действително ли във войската тогава са служели редови офицери с познания по мъртви езици?

Относно българските дела през Второто царство, да споменем само един пасаж от „хрониката“ на Гумильов: когато през 1204 г. кръстоносците се хвърлили върху България, куманите (да не помислите, че Калоян) нападнали лагера на латинците край Адрианопол, с лъжливо бягство подмамили император Балдуин в засада и го взели в плен, избивайки много смели рицари. За българския цар останало да прибере пленника в Търново…

Стара Велика България не е съществувала. Българите се разбягали и се настанили незнайно как в земите на Византия. Те нямат роля в битката срещу арабите при Константинопол. Хан Крум не е пил от череп. Византия е покръстила България. Културата на средновековна България се изразява не в книжовни школи, а във вредно, вандалско учение, препоръчващо отхвърляне на света и нихилизъм.

Преди това, през VIII век българите вероломно нападнали в гръб Византия, превзели Тракия и плячкосали Македония. А и изобщо, българите най-често са движени от страст за плячка или страх и в по-добрия случай са само жертви в световната история – Гумильов многократно описва как те се „разбягват“ победени. Симеон не е постигнал нищо особено. Волжките българи се опозорили. Не Калоян, а куманите победили латинците.

Сякаш е достатъчно. Всяко историческо събитие може да се разглежда от много страни и повествованието е различно, ако се пише от победената или от победилата страна. Но изредените примери ясно показват предубедеността на Гумильов по отношение на българската история. Всичко велико в нея трябва да бъде принизено. Всичко спорно – знаем, че не сме светци – да се раздуе до гротескни размери.

Защо е тази злъч към българите? Въпреки че е влиятелен и известен в родината си днес, Гумильов не представлява официалната руска историография. Вероятно заради произхода си, той винаги е търсил свои пътища и е стоял встрани от официалната линия. Затова не можем да твърдим, че изложените възгледи са „на Русия“ – а само на един руски учен.

В същото време, това не е какъв да е руски учен, а един от стълбовете на евразийската идея, върху която се гради днешната руска доктрина, включително външна политика.

Мнителността на дворянина Гумильов към България е отзвук от отношението на предреволюционна Русия, която жестоко се сърди на България за дързостта на Съединението и застава на сръбска и гръцка страна по време на Балканските войни. И която през Първата световна война с готовност воюва срещу народа, за чиято свобода половин век по-рано е ляла кръв.

Има само едно обяснение за враждебността към българите на този изпреварил епохата си историк: векове наред, България е била трън в плътта на Византия и често с военните и политическите си успехи не само я е притеснявала, а и затъмнявала. Русия, както е известно, гледа на себе си като наследник на Византия. Според руската имперско-религиозна доктрина, след падането на Константинопол през 1453 г. именно Русия наследява короната на византийския император и скиптъра на православните народи.

И изведнъж историческата наука научава за досадна малка България. Не само християнска преди Русия, а и много по-стара държава от Русия. На това отгоре, векове наред играла решаваща роля за покръстването и окултуряването на руския народ. На това ниво, историческа истина губи значение, остава „Голямото предназначение.“ Русия вижда предназначението си в това да грее над Изтока и да го води. Българската история трябва да бъде принизена, за да блесне уникалността на Русия. Руско-турската Освободителна война само влошава нещата.

Дори да е така, защо е тази мръсна игра в Туитър? Русия гледа на Македония, днес Северна, като ключ към Балканския полуостров. А Балканите са ключът към Проливите, където се плакнат руският скиптър и имперска корона. Руското влияние в Македония ще е силно само дотогава, докато българското влияние е слабо.

Затова насъскват едните срещу другите – и двата безкрайно чувствителни на тема история – с лукави постове в Туитър. А в същото време, съвременните властелини на Русия най-вероятно въобще не се интересуват откъде е пристигнала тяхната писменост, след като не те са я създали.


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

4 Comments

  1. Stoyan Denev

    Браво за труда.

  2. Тракиец

    Браво, че извадихте на светло тези прекомерно черни лъжи! Историческите доказателства за древното достойнство на тракийският народ са многобройни, а за лъжите на Гумильов няма нито едно историческо доказателство !

  3. Радостин Иванов

    Много добър материал и съпоставен анализ.

  4. Калина

    Аз не харесвам руснаците принципно . Ние може да си имаме трески за дялане,но те са лукави,подмолни,занимават се с черномагьосничества,супер примитивен и кофти народ…че и много,много нагли…факт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *