Близо 40% от всички разходи за здравеопазване, които прави средният жител на България, той вади от джоба си, вместо те да бъдат покрити от някаква правителствена, професионална или друга здравна схема. В това отношение страната е вицешампион в Европейския съюз, изпреварена само от още по-нетипичния Кипър. Средно за ЕС, разходите „от джоба“ за здравеопазване възлизат на 15.5%. В Германия този процент е 12%, във Франция е 9%. Това са най-новите данни, обобщени от Евростат за 2018 г.
Този пореден български (анти)рекорд в ЕС е сравнително известен, но рядко бива тълкуван. Най-честото обяснение е общата бедност: като цяло, разходите за здравеопазване в България са много ниски, поне на европейски фон, и обществената здравна система не може да осигури всички здравни грижи, от които се нуждае човек.
Аргументът изглежда тежък, но е статистически погрешен. Корелационният анализ показва силна зависимост в ЕС (25 страни, без Малта и Люксембург) между общите разходи за здравеопазване на човек от населението, и разходите, които хората правят от джоба си. С други думи, колкото повече пари дава за здраве страната, толкова по-високи са и разходите на домакинствата „от джоба“.
Съответните корелационни коефициенти, които изчислих, са r = 0.756 и коефициент на детерминация 0.57. Те се тълкуват в смисъл, че размерът на общите разходи за здравеопазване в една европейска страна обяснява 57% от това колко пари за здраве плащаме „от джоба си“. Или още по-описателно, ако страната в ЕС е богата, хората плащат повече допълнителни здравни услуги от джоба си. Ако е по-бедна, разчита се основно на здравната каса.
България се движи в точно противоположна на европейската посока: за здравеопазване на човек от населението отиват най-малко разходи спрямо останалите страни в ЕС (586 евро, компания ни прави Румъния с 584 евро). В същото време, частните разходи за здравни услуги като процент са най-високи.
Ако разширим анализа в исторически план ще видим, че тези малко под 40% разходи от джоба на българите през 2018 г. всъщност са подобрение: през 2012 г., в годините на „постната пица“, този процент е 47.7%. Но и сега той е стряскащо висок на европейски фон и означава следното: имаш ли пари, получаваш здравеопазване. Нямаш ли – оправяй се.
Сред всички отрицателни последици от този модел изпъква това, че българите са принудени да плащат по-скъпи здравни услуги. Обществените здравни каси са големи клиенти и могат отчасти да диктуват цени и условия на доставчиците на лекарства и болниците. В САЩ, например, здравните услуги, които се заплащат от правителствени програми като Medicare и Medicaid, струват над 2 пъти по-ниско, отколкото тези, които се начисляват на частни пациенти.
Двоен български дефект: най-ниски разходи за здравеопазване – по-високи цени. Не за друго, а защото е бил избран грешен тип организация, всеки да се спасява поединично.
Организация, пропагандирана от многобройни телевизионни експерти и частни институти. Те може и да са прави, че „всеки си плаща сам“ е най-добрата организация, но не уточняват за кого: за обикновените пациенти или за големия бизнес. Сервилните медии ентусиазирано им предоставят трибуна и масовата публика, която не е съвсем ориентирана в здравния мениджмънт, започва да одобрява политики, които са в неин ущърб.
„За какво ни е здравна каса – аз няма да им плащам на циганите! Не се наболедуваха тези пенсионери… По-десни трябва да сме, по-прагматични.“ И после плащаш от джоба си 7000 лева за операция, нищо че си най-беден в ЕС.
Може ли да е иначе? В Европа има няколко страни, които са горе-долу от нашата черга и са решили въпроса за общественото здравеопазване по напълно различен начин. Разходите за здравеопазване на човек от населението в Хърватия са само 47% по-високи от българските („само“, защото средните за ЕС разходи за здраве на човек от населението са 5 пъти по-високи от българските) – но домакинствата там плащат от джоба си едва 10% от общите здравни разходи.
В Словакия и Румъния разходите „от джоба“ са 19%. Дори в Естония, която се дава като пример за пропазарна радикалност, процентът е под 25%. У нас, в страната на победилия Дарвинов капитализъм, в предишни години е доближавал 50%.
Другата страна на медала говори, че България е страната в ЕС с най-ниска очаквана средна продължителност на живота при раждане – 75.1 години (данни за 2019 г.). Сред страните, дадени по-горе като пример, Хърватия по този показател изпреварва България с 3.7 години, а Естония с 3.9 години. Също и средният румънец отдавна живее по-дълго от средния българин.
Може би техните храни все пак са по-добри от нашето кисело мляко? Разбира се, храненето, пушенето и екологичните фактори, особено мръсният въздух в градовете взимат своето. Но въпросът за здравето опира най-вече до организацията на здравната система, която от своя страна е отражение на стойността, която политиците отдават на живота на сънародниците си. В далечната 2004 г. естонците всъщност са имали по-кратка средна продължителност на живота от българите.
След 2004 г., четири страни в ЕС изпревариха България, за да стане тя страната с най-кратка продължителност на живота. И с най-висока смъртност: 15.5 промила за 2019 г.
Разглежданите тук данни са от 2018 и 2019 г.: пандемията от коронавирус сериозно промени и общите разходи за здравеопазване, и разходите „от джоба“, което статистиката тепърва ще регистрира. По-важна промяна би била България да въведе здравна система от европейски тип и да развие обществена непримиримост към идеологията, че право на здравеопазване има само този, който има пари.