Двойният дефект на българската здравна система

Близо 40% от всички разходи за здравеопазване, които прави средният жител на България, той вади от джоба си, вместо те да бъдат покрити от някаква правителствена, професионална или друга здравна схема. В това отношение страната е вицешампион в Европейския съюз, изпреварена само от още по-нетипичния Кипър. Средно за ЕС, разходите „от джоба“ за здравеопазване възлизат на 15.5%. В Германия този процент е 12%, във Франция е 9%. Това са най-новите данни, обобщени от Евростат за 2018 г.

Този пореден български (анти)рекорд в ЕС е сравнително известен, но рядко бива тълкуван. Най-честото обяснение е общата бедност: като цяло, разходите за здравеопазване в България са много ниски, поне на европейски фон, и обществената здравна система не може да осигури всички здравни грижи, от които се нуждае човек.

Аргументът изглежда тежък, но е статистически погрешен. Корелационният анализ показва силна зависимост в ЕС (25 страни, без Малта и Люксембург) между общите разходи за здравеопазване на човек от населението, и разходите, които хората правят от джоба си. С други думи, колкото повече пари дава за здраве страната, толкова по-високи са и разходите на домакинствата „от джоба“.

Съответните корелационни коефициенти, които изчислих, са r = 0.756 и коефициент на детерминация 0.57. Те се тълкуват в смисъл, че размерът на общите разходи за здравеопазване в една европейска страна обяснява 57% от това колко пари за здраве плащаме „от джоба си“. Или още по-описателно, ако страната в ЕС е богата, хората плащат повече допълнителни здравни услуги от джоба си. Ако е по-бедна, разчита се основно на здравната каса.

България се движи в точно противоположна на европейската посока: за здравеопазване на човек от населението отиват най-малко разходи спрямо останалите страни в ЕС (586 евро, компания ни прави Румъния с 584 евро). В същото време, частните разходи за здравни услуги като процент са най-високи.

Ако разширим анализа в исторически план ще видим, че тези малко под 40% разходи от джоба на българите през 2018 г. всъщност са подобрение: през 2012 г., в годините на „постната пица“, този процент е 47.7%. Но и сега той е стряскащо висок на европейски фон и означава следното: имаш ли пари, получаваш здравеопазване. Нямаш ли – оправяй се.

Сред всички отрицателни последици от този модел изпъква това, че българите са принудени да плащат по-скъпи здравни услуги. Обществените здравни каси са големи клиенти и могат отчасти да диктуват цени и условия на доставчиците на лекарства и болниците. В САЩ, например, здравните услуги, които се заплащат от правителствени програми като Medicare и Medicaid, струват над 2 пъти по-ниско, отколкото тези, които се начисляват на частни пациенти.

Двоен български дефект: най-ниски разходи за здравеопазване – по-високи цени. Не за друго, а защото е бил избран грешен тип организация, всеки да се спасява поединично.

Организация, пропагандирана от многобройни телевизионни експерти и частни институти. Те може и да са прави, че „всеки си плаща сам“ е най-добрата организация, но не уточняват за кого: за обикновените пациенти или за големия бизнес. Сервилните медии ентусиазирано им предоставят трибуна и масовата публика, която не е съвсем ориентирана в здравния мениджмънт, започва да одобрява политики, които са в неин ущърб.

„За какво ни е здравна каса – аз няма да им плащам на циганите! Не се наболедуваха тези пенсионери… По-десни трябва да сме, по-прагматични.“ И после плащаш от джоба си 7000 лева за операция, нищо че си най-беден в ЕС.

Може ли да е иначе? В Европа има няколко страни, които са горе-долу от нашата черга и са решили въпроса за общественото здравеопазване по напълно различен начин. Разходите за здравеопазване на човек от населението в Хърватия са само 47% по-високи от българските („само“, защото средните за ЕС разходи за здраве на човек от населението са 5 пъти по-високи от българските) – но домакинствата там плащат от джоба си едва 10% от общите здравни разходи.

В Словакия и Румъния разходите „от джоба“ са 19%. Дори в Естония, която се дава като пример за пропазарна радикалност, процентът е под 25%. У нас, в страната на победилия Дарвинов капитализъм, в предишни години е доближавал 50%.

Другата страна на медала говори, че България е страната в ЕС с най-ниска очаквана средна продължителност на живота при раждане – 75.1 години (данни за 2019 г.). Сред страните, дадени по-горе като пример, Хърватия по този показател изпреварва България с 3.7 години, а Естония с 3.9 години. Също и средният румънец отдавна живее по-дълго от средния българин.

Може би техните храни все пак са по-добри от нашето кисело мляко? Разбира се, храненето, пушенето и екологичните фактори, особено мръсният въздух в градовете взимат своето. Но въпросът за здравето опира най-вече до организацията на здравната система, която от своя страна е отражение на стойността, която политиците отдават на живота на сънародниците си. В далечната 2004 г. естонците всъщност са имали по-кратка средна продължителност на живота от българите.

След 2004 г., четири страни в ЕС изпревариха България, за да стане тя страната с най-кратка продължителност на живота. И с най-висока смъртност: 15.5 промила за 2019 г.

Разглежданите тук данни са от 2018 и 2019 г.: пандемията от коронавирус сериозно промени и общите разходи за здравеопазване, и разходите „от джоба“, което статистиката тепърва ще регистрира. По-важна промяна би била България да въведе здравна система от европейски тип и да развие обществена непримиримост към идеологията, че право на здравеопазване има само този, който има пари.


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.