Перу: пандемия, политика, Пачамама

Интервю с Марио Енрике от град Лима

Марио, разкажи ни най-основното за младостта си. Къде си роден, къде си учил?

Роден съм в Лима на 21 януари 1953 г. В Перу януари е средата на лятото. Завърших средното и университетско си образование в Лима. В университета учих чиста математика и теоретична физика. Оттогава професионалната ми работа е практически свързана с международното сътрудничество за развитие.

Разказвал си ми, че си виждал футболиста Георги Аспарухов в игра. Ще споделиш ли подробности за този мач?

Спомням си добре този мач, в който Перу и България се изправиха един срещу друг тук, в Лима. Гледах го на живо по телевизията. Не съм много по тренировките или пък спортен фен, но по това време победата на Световното първенство означаваше кой все пак ще продължи на четвъртфинала.

От самото начало се видя силното присъствие на българската защита, която не позволи на нашите нападатели да вкарат. България излезе начело в резултата, но после Перу успя да изравни играта. Резултатът в мача се разви по следния начин: 0-1; 0-2; 1-2; 2-2; 3-2 за Перу. После Перу вкара още два гола, но те бяха отменени.

Общо съм гледал два пъти Джорджи (Георги Аспарухов) на живо: в първия, приятелски мач също през 1970 г. България спечели с 3-1. Аспарухов беше смел и силен играч. Спомням си и (Христо) Бонев.

През последните пет години в Перу имаше бурни политически процеси. Можеш ли да разкажеш накратко какво се случи в управлението на страната?

В продължение на много години Перу се управляваше от различни силови групировки, които дойдоха на власт след правителството на Алберто Фухимори, ръководил страната от 1990 г. до оставката си през 2000 г.

Преди пет години Перу избра за президент Педро Пабло Кучински Годар, който състави правителство, но мнозинството в парламента беше против неговата администрация. В крайна сметка този президент беше отстранен от длъжност поради несъвместими позиции за договаряне.

След отстраняването на Кучински за президент бе назначен Мартин Алберто Вискара Корнехо, влязъл в правителството като вицепрезидент на Кучински. В продължение на няколко месеца Корнехо следваше същата неолиберална политика – и тогава пристигна пандемията на COVID 19. Анти-пандемичният план, разработен от правителството на Корнехо беше много лош. Той се основаваше на грешни и противоречиви мерки, които превърнаха Перу в най-засегнатата от пандемията държава в света.

Корнехо беше отстранен от длъжност, тъй като по време на неговия президентски мандат той беше облагодетелствал приятелите и семейството си. На негово място дойде президентът Франсиско Сагасти Хоххаслер, който се придържаше към същия неолиберален модел на своите предшественици. По време на неговото правителство Перу стартира кампания за ваксинация срещу COVID19, която досега е достигнала до една трета от нашето население.

В обобщение, историята на Перу не се е променила особено през последните пет години: асиметриите на властта продължават, което благоприятства корупцията и лошото поведение на големите компании спрямо по-голямата част от населението. А в Перу вече живеят приблизително 35 милиона души.

Какво очакваш от новия президент Педро Кастильо? Ще се включи ли той в лявата вълна в Латинска Америка, или по-скоро ще направи отстъпки спрямо глобалния капитал?

Надявам се новият президент Педро Кастильо Теронес да изпълни обещанието си и да популяризира нова конституция, която по-добре да защитава нашите права и голямото ни природно и културно многообразие (бел.ред. Педро Кастильо встъпи в длъжност на 28.07.2021 г. Основно негово предложение е да се свика Конституционно събрание, което да промени старата конституция, наследена от режима на Фухимори). Надявам се също така, че условията на живот на нашето население ще се подобрят във всички региони на страната ни, и ще станат достойни.

Педро Кастильо не се определя като левичар или социалист. Той е политик, който успя да обедини перуанските политически опции, които искат да попречат на мощни групировки, свързани с Фухимори и неговите съюзници, да продължат да се възползват от неолибералната система. Не се съмнявам, че правителството на Кастильо ще бъде подложено на силен натиск от глобалния капитал да не изостави неолибералната икономическа система. Вярвам обаче, че той ще се опита да предприеме икономически мерки, за да облекчи икономическата тежест върху по-голямата част от населението на Перу.

Как ще оцениш политическите процеси в региона на Андите – накъде се развиват Боливия, Еквадор, Колумбия?

Латинска Америка далеч не е обединен актьор в концерта на регионите по света.

По отношение на Боливия, мисля, че сегашното правителство работи усилено за възстановяване на страната, на практика опустошена от правителството на Жанин Анес Чавес, която в момента е в затвора. Виждам, че Боливия отново поема по пътя, довел до напредъка, постигнат по време на правителството на Ево Моралес Меса.

Що се отнася до Еквадор, смятам, че избраното правителство ще има цели, подобни на тези на Ленин Морено Гарсес, който стана съюзник на САЩ. Еквадор ще продължи да има много интензивни вътрешни проблеми, особено поради проблема за добивната индустрия в регионите, населени от първоначалните местни народи.

А за Колумбия – считам, че тя ще продължи с правителствата в интерес на Съединените щати и с натиска върху своите традиционни народи. Важно е да се отбележи, че Колумбия продължава да поддържа американски военни бази, които представляват източник на геополитически натиск в Южна Америка.

Още ли „невидимата ръка“ на САЩ се намесва активно в Латинска Америка – или сега по-дълга е ръката на Китай?     

Съединените щати имат навика да се намесват в целия Американски континент. Китай посещава Перу от дълго време, дори има следи от китайско присъствие в нашата древна керамика, особено в северната част на Перу. Никога не сме виждали Китай да се намесва у нас по начина, по който в момента го правят Съединените щати.

Новото е, че компании от китайски произход влизат в конфликти с общностите, в които работят – което се разглежда като конфликти между частни организации, а не като проблеми между перуанската държава и китайската държава. Китайското присъствие у нас започва да нараства още в средата на XIX век и сега то е част от нашето културно наследство. Има много перуанци от китайски произход и те допринасят за нашата култура.

Според теб, трябва ли да работим за устройство на ново общество, или трябва да останем при старите фундаменти? Какъв е възгледът ти за бъдещето на обществото?

Миналото винаги е важна справка и дори източник на вдъхновение – а също така е полезно за коригиране на това, което се обърка. За да отговоря на този въпрос, струва ми се правилно да се обърнем към България и Перу. Историята както на Перу, така и на България не е скорошна, тя е многолетно и собствено културно творение. Това от своя страна предполага, че голяма част от създаденото от двете истории не може да бъде отречено и още по-малко забравено, ако искаме да изградим справедливо общество и достоен живот за нашите народи.

Моето виждане за бъдещето на двете общества е, че несъмнените постижения на тези народи в сферите на справедливостта и сътрудничеството ще ги удържат далеч от закона на джунглата, водещ до триумфа на най-силните или най-смъртоносните. Надявам се същото за цялото планетарно общество: това е задължение на цялото човечество.

Как светът може да задоволи своите нужди от енергия?

Енергийните нужди на съвременния свят трябва да бъдат задоволени чрез стремеж към елиминиране на замърсяващите горива: както в процеса на добив, така и в производството и крайната употреба. Намирам за изключително важно да преразгледаме всеки от мащабните производствени процеси, включващи силно замърсяване и разхищение на енергия – които процеси, предвид нуждите на глобалния капитал, са станали неизбежни.

Този преглед трябва да се извърши на най-високо ниво, от международни институции и правителства, а също така и от общностите. По същия начин, много важно е да се засилят изследванията и разработването на алтернативни енергийни източници, както и да се изследват и разработват технологии, които оптимизират използването на енергия, а техните резултати да могат лесно да се споделят между страните по света.

Накрая, като математик и физик се стремя да предложа разработването като енергийни източници на природни явления, които до момента не са контролирани – например земетресения, приливни вълни, наводнения, вулканични изригвания, урагани, бури и т.н.

С теб посетихме Серо де Паско, миньорски град високо в Андите в началото на 2016 г. Променила ли се е минната индустрия в Перу оттогава?

Серо де Паско продължава да бъде притискан от минното дело. Като цяло, перуанските правителства стоят на страната на минната индустрия и позволяват на миннодобивните компании да потискат общностите, които им се противопоставят. Правителствата на Перу твърдят, че предвид количеството пари, което минните компании вкарват в Перу, трябва да им бъде позволено да добиват минерали с малко загриженост за околната среда – и, разбира се, с малка полза за перуанската хазна поради различни данъчни изключения или ниско данъчно облагане.

Преди пандемията, делегация от семейства от Серо де Паско дойде в столицата, за да настоява за здравни грижи и лечение на болестите, причинени от замърсяването с тежки метали. Но такова лечение не беше оказано.

Откакто ти (Димитър Събев), Десимир (Панчев) и Генади (Кондарев) посетихте Серо де Паско и Перу, политическите и икономически условия не са се променили много. Промениха се имена на президенти, министри, управляващи и т.н., но положението, каквото го видяхте преди пет години, не се е променило много.

Разбира се, пандемията ни повлия доста, но обикновените хора, който пострадаха най-много от нея, тук не са в силна позиция. За щастие, разнообразието в Перу е високо. Някои области в Амазонка и в Андите са запазили комуналните си структури, които съхраняват способността им да се снабдяват с храна и да обработват земята. Разнообразието в Перу позволява това, което в определен момент не може да се отглежда на едно място, да се отглежда на други. И така, като се променят местата на отглеждане и събиране на реколтата, нещата стават по-добри.

Във всеки случай, неформалната икономика надделява и спасява хората в извънредни случаи, когато се появяват такива пандемии.

Можеш ли да разкажеш повече за общностната икономика на различните традиционни народи в Андите?

В продължение на хиляди години културите, обитаващи Перу днес, са разработили колективни методики за решаване на своите аграрни проблеми, а оттам тези методики са се развили и са били приложени към решаването на интегралните социални проблеми.

Наследството на такива древни култури с течение на времето се е превърнало в икономически форми за управление на общността, които форми сега са познати с техните названия на езика кечуа: Aini, Minka, Aylu и др. Тези културни способи дори и днес дават приоритет на съвместните задачи. Те са ефективни както по време на недостиг, така и във време на изобилие, като се дава приоритет на колективния обмен на услуги, стоки и храни. Решенията също така се вземат колективно.

Запазва ли силите си глобалната Пачамама – или е обречена заради настъплението на машините и изкуствения интелект?

Андската духовност предполага уважение към природата и взаимодействието на човешкото общество с нея. От тази гледна точка боговете и богините не произхождат (т.е. не се превръщат в нещо различно, бел. ред.) от нашата земя, както е в Евразия. Пачамама е част от тази андска духовност и следователно е част от природата, чиято непрекъснатост трябва да гарантираме, за да не загубим човешкото си състояние.

Технологичният напредък не трябва да означава унищожаване на природата, независимо колко технологии се прилагат към нея – в противен случай това би означавало изчезване на човешкия вид като такъв. Изкуственият интелект трябва да бъде ориентиран така, че на първо място да защитава естественото.

Бел. ред. Марио е полиглот. Въпросите за интервюто му изпратихме на испански, благодарение на помощта на Ирина Колева. Той върна отговорите на български. Разбира се, езикова редакция беше необходима, но на нито едно място Марио не беше сбъркал пълния член.   

Прочетете пътеписа и разгледайте многобройните снимки от пътуването през 2016 г. из Перу и Боливия.

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *