Еко или злато

Местните хора в Болярово виждат бъдещето си зелено, но Държавата има други идеи

„Уверяват ни, че да се добива злато е безопасно. Но местното население не е съгласно.“ Кметът на Болярово Христо Христов с пълно право говори от името на хората в общината – избиран е на този пост седем последователни пъти. Христов е убеден, че златодобивът е негативна перспектива за Болярово и това не бива да се случва.

„Този край е екологично чист“ – изтъква Христов. Болярово е граничен район и животът тук е труден, но повечето от онези, които все пак са останали, са превърнали земеделието и животновъдството в свой поминък.

В общината се развива производството на екологично чисти храни, включително телешко месо и скъпи колбаси. Само в село Иглика се отглеждат 3000 крави. Фермери са печелили европейски проекти за еко животновъдство. Сади се лимец, практикува се билкарство. Почти всички местни стопани се позиционират по някакъв начин в биопроизводството. Какво ще стане с всичките тези инвестиции на труд и частни и публични пари, ако Болярово престане да е „еко“ заради индустриален златодобив?

Проектът за добив на злато, който чука на портите на Болярово, беше описан в предишни публикации на Bodil.bg. Най-общо, инвеститорът е канадско-български консорциум. В него участва кърджалийското „Горубсо“, чиято досегашна златна мина „Чала“ е вече с изчерпани залежи. Другите са „Велосити минералс“, проучвателна компания с отрицателен собствен капитал и офшорен контекст, в която небезизвестните „Дънди Прешъс Металс“ наскоро купиха 10% дял.

Планът на този консорциум за Болярово предвижда златодобив по открит способ: взривове, прах и т.н., както и флотационна фабрика с хвостохранилище (езера с отровни отпадни води). Полученият по този начин концентрат е предвидено да се превозва на 170 км с тежки камиони по разбитите тесни пътища до Кърджали, където ще се преработва с цианидна технология. Площта за проучване „Иглика“, в която попадат големи части от общини Болярово и Елхово, е само един от петте, за които българо-канадците имат апетит.

Дори само горният абзац е достатъчен, за да алармира местното население и загрижените за природата. Нещо повече, голяма част от площта на община Болярово влиза в границите на екологичната мрежа Натура 2000, с четири обособени Натура зони. Тук например гнезди царският орел – застрашен вид, включен в националната и международната Червени книги (авторът успя да зърне величествената птица край село Воден).

Боляровският край е засушлив, вече изпитва воден стрес и ефектът от евентуален златодобив върху водните ресурси е сериозен въпрос. Елхово, Болярово и десетки села се водоснабдяват от изворите, попадащи в участък „Иглика.“ На територията на община Болярово има минерални води, т.е. шанс да се развие спа туризъм. Язовир Малко Шарково не е безинтересен за риболовците. Има ли риск за тези ценни водни ресурси, ако в Болярово се добива злато? Въпросът е риторичен.

Какво предлагат инвеститорите насреща? Кметът Христов не си прави илюзии. „Не трябва да очакваме, че с мината ще се открият работни места за местните и едва ли не икономиката ще се възроди. Населението на общината е под 4000 души, хората тук нямат нужното образование за работа в мина. Освен за елементарни спомагателни дейности, златодобивът няма да осигури работни места за жителите на Болярово.“

Заместник кметът Нина Терзиева допълва: „Нашето бъдеще е в културно-историческия туризъм. Устойчиво развитие – това е, което искаме. Златодобивът не е алтернатива. Искат да ни вземат единственото, което имаме, чистата природа.“

Има хипотеза, че в Боляровския край се е намирал прочутият Парорийски манастир на Григорий Синаит. На снимката – подземието на средновековната църква край с. Воден

Но кои са тези, които „искат да ни вземат“? В сблъсъка между малката община, която се опитва да развива зелен бизнес и търсещият само своята печалба инвеститор участва още един играч: Държавата.

Тъй като община Болярово е твърде малка, за да сметне Държавата за нужно да я информира за нещо, служителите в общината се осведомяват за държавните намерения относно своята територия, подавайки заявления по реда на Закона за достъп до обществена информация. Та след като са отправяли многобройни искания по ЗДОИ, те са разбрали, че разрешение за търсене и проучване върху землищата на три села в общината (Ситово, Шарково и Воден), е поискано още през 2013 г.

„Никой не ни е съобщавал официално за нищо подобно“ – клати глава Христов. „Чак през 2020 г. научих, че на наша територия се проучва за злато. Тогава кметският наместник на едно от селата ми разказа, че „някакви хора търсят нещо по хълмовете“.“

Разбирайки за нежеланата перспектива, населението на община Болярово светкавично се организира. Учреден е инициативен комитет и са събрани подписи срещу златодобивния проект. Подписали са се 1600 души: предвид общия брой на населението, пандемичната обстановка и някои други съображения, това прави значително над 50% от хората.

Да се помага на минните инвеститори, като се държи в неведение местното население, е лоша практика на „предишните“ във властта? Едва ли само на тях. На 20.07.2021 г., в мандата на първото служебно правителство на Стефан Янев, в Държавен вестник е обявено ново разрешение за търсене и проучване на подземни изкопаеми – за участък „Мамарчево“, чиято територия плътно прилепва към северните граници на „Иглика.“

За да е щастието пълно, Министерството на енергетиката е подготвило и трета площ за търсене в общината – „Крайново.“ Границите на трите участъка са нанесени на карта от геодезисти и се вижда, че обхващат ½ от община Болярово. Заместник-кметът Терзиева държи да отбележи, че „МОСВ не е съгласувало… предоставянето на площ Крайново за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми.“ Тоест, тази площ засега е само в намеренията на инвеститора и енергийното ведомство.

Така или иначе, планираните „зони за златотърсачи“ сами по себе си говорят, че някой във властта се е опитал да заобиколи закона, като изкуствено е разделил на три интересната територия. Според Закона за подземните богатства, разрешението за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми не може да надвишава площ от 200 кв. км. Общата площ на трите участъка за търсене и проучване (единият от които само планиран) е 317 кв. км.

И това – в община, която може и да е слабо населена, но от всички в България възлага най-силни надежди на зелената икономика.

Държавата може би е приложила още един инструмент, за да разчисти пътя за минна дейност в този отдалечен край. Това е само хипотеза и тя е изказана от автора на този текст, а не от Община Болярово – но така или иначе, през 2018 г., когато се избиват стадата овце и кози на малките стопани в Югоизточна България, по горните етажи на властта отдавна е известно, че някой иска да търси злато в Болярово и Елхово.

Общо в община Болярово тогава са убити 4000 животни – заради подозрение за чума по добитъка, което впоследствие остава недоказано. Ефектът от това не може да се подцени. Редица фермери се обезкуражават и излизат от бизнеса, а събраната работна сила се разпръсква. Все пак, други решават да продължат и преминават към отглеждане на крави.

После идва лятото на 2020 г., когато става ясно, че от седем години съществува тайно инвестиционно намерение, обезсмислящо усилията за екологично селско стопанство.

Разделяй и владей – явно под това мото се развива държавната политика за регионите, в които има инвестиционни намерения. Болярово е против златодобива, но не и община Елхово, чийто кмет Петър Киров (ГЕРБ) убеждавал съгражданите си с обещания за „заплати по 2000 лева.“ Поставени под общ знаменател, тежестта на несъгласните олеква.

Болярово няма много съюзници в тази битка. Когато в края на август президентът Румен Радев пости града, той заяви, че „издаването на разрешения за проучване и добив на подземни богатства без информирането и съгласието на общините е тежък нормативен проблем.“ Определено е така – но нали именно назначеното от него служебно правителство издаде разрешението за търсене и проучване в „Мамарчево“?!

Кметът Христо Христов е настроен да се бори за зеленото бъдеще на своята община. Той е запознат с опита на Трънско, където планове за златна мина бяха спрени с местен референдум. Събраните на бърза ръка 1600 подписа в Болярово говорят, че този ход може да се увенчае с успех. Готов е да последва примера и на община Крумовград, която чрез съдебни битки спря с години откриването на новия рудник на „Дънди Прешъс Металс.“

И все пак – да знаеш, че воюваш не срещу някой злодей, а срещу собственото си правителство и институции… Особено когато тези институции подкрепят предприемач, опитващ се да „зариби“ финансовите инвеститори с уверението, че концесионните отчисления в България са сред ниските в света.

Прочетете репортажа за друг проект на “Велосити Минералс” край село Розино в Източни Родопи. 

Прочетете предисторията: “Тинтява, Иглика и други далавери” и “Земен рай за златни мини

С чистата си природа и плодородна почва Елховският край привлича много млади семейства, стремящи се към по-близък до земята живот


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.