Тинтява, Иглика и други далавери

Четири нови златни мини с хвостохранилища се подготвят в Югоизточна България. За кърджалийци – специален бонус в цианиди   

Златните находища в България си приличат с Америка поне по две неща. Първо, както и при прочутото плаване на Колумб, открило Новия свят пет века след викингите, в момента у нас се „откриват“ находища, изследвани и описани от родни геолози още преди 1989 г. Второ, регулацията в този сектор с огромно въздействие върху околната среда и здравето – без да говорим за обществения икономически интерес – работи в режим Дивия Запад.

Ярък пример за „американската връзка“ в българския златодобив е дейността на Velocity Minerals Ltd – канадска фирма, която през 2018 г. сключи стратегическо партньорство с „Горубсо Кърджали“ АД. Последното дружество, отломка от някогашния държавен гигант ГОРУБСО, години наред печелеше по няколко милиона лева годишно, добивайки златна руда от находището „Чала“ и преработвайки я в чертите на града с цианидна технология.

Но кърджалийската фирма, оглавявана от инж. Живка Ковачева, явно иска да допълни спадащите приходи от „Чала“ – и си намери чуждестранен съюзник, с който да развие нови мини в богатата на златни руди околност. През 2017 г. „Горубсо“ получи разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Тинтява“ в Източните Родопи и за целта основа фирмата „Тинтява експлорейшън“. Velocity Minerals, чрез дъщерната си компания „Кибела минералс“, първо финансираха дейността, а през 2019 г. придобиха 70% от капитала на „Тинтява експлорейшън“.

Канадското дружество работи с размах, съответстващ на името му (Velocity на английски означава „скорост“). На уебсайта си компанията, чиито акции се търгуват на фондовата борса в Торонто, периодично съобщава за перспективни сондажи в България. Така например през юни 2020 г. беше съобщено, че край ивайловградското село Казак сондата е уцелила участък с фантастичното съдържание на злато 17.8 грама на тон. През юли, сондата откри пласт от 6 м със съдържание 2.21 гр/т. През ноември, отново край село Казак, беше открит петметров пласт със съдържание 2.24 гр/т, и така нататък.

Поздравления за откритията. Проблемът е, че тези златни руди са отдавна известни – и на геологическата наука, и на минните практици. Село Казак попада в находище „Розино“, което от своя страна е основна част от участъка за търсене и проучване „Тинтява“. Но „Розино“ е проучвано още през 1965 г., след това през 1983 г. През 1989 г. НИПРОРУДА го изследва обстойно, а след 2004 г. го изучават Hereward Ventures.

Става дума за наистина подробно проучване на находище „Розино“ през годините. В обзорния труд Георесурси и технологии за преработка на златни и златосъдържащи руди в България, публикуван през 2012 г., проф. Илия Балтов и доц. Иван Дойчев описват в детайли химичния състав на рудите в „Розино“, морфологичната структура, запасите, резервите – и дори дават предложение за най-перспективна технология за извличане на златото (цит., стр. 192-202). Случайно или не, според авторите „вярната технология“ за „Розино“ е CIL, carbon in leaching, при която освен цианов разтвор се добавя и известно количество активен въглен – същата, която се прилага в момента в „Горубсо Кърджали“.  

След десетилетен теренен труд, българските геолози са установили, че златните запаси в „Розино“ възлизат на 20.762 тона – за сравнение, оценката за прочутото Ада тепе, което в момента се разработва от „Дънди прешъс металс“, е за малко над 26 тона злато (цит., табл. 89 на стр. 281). Но пък в „Розино“ има бонус от 350 тона сребро (цит., табл. 90). Така или иначе, степента на проученост на находището е такава, че разрешението за търсене и проучване, издадено от Министерството на енергетиката, буди, меко казано, недоумение.   

Междувременно Velocity търсят злато и в други райони на страната. През юли компанията съобщи, че е купила от трета компания правата за търсене и проучване в находището „Иглика“, покриващо землищата на десет села в общини Болярово и Елхово (Воден, Лалково, Шарково и др.). Резултатите били обещаващи. Но и тук, каква изненада, откритието всъщност е отдавна известно: според самите Velocity, в „Иглика“ има „исторически сондажи“ с дължина 42 000 м. За сравнение, компанията е планирала там едва 1 000 м нови сондажи за годината.

Както се казва, всичко ново е добре забравено старо. В този случай то не е дори и забравено: участъкът за търсене и проучване „Тинтява“ в Източните Родопи, освен „Розино“ с 20 тона доказани златни запаси, включва и добре известното находище „Седефче“ с над 3 тона златни запаси (на снимката), както и по-малко проучените „Обичник“ (публикувано от Васил Милев от 2007 г., където Velocity през ноември откриха шестметров пласт със съдържание 15.8 гр/тон злато), „Скалак“ – също съобщено от В. Милев, както и „Македонци“, описано в публикация на проф. Страшимиров през 2010 г.  

Защо българското правителство дава на чуждестранни компании да проучват – и „откриват“ – находища от злато, които са отдавна известни?  

Според Закона за подземните богатства (чл. 29 ал. 1, 2 и 3), титулярът на разрешение за търсене и проучване се определя пряко за концесионер, ако успее да обяви търговско откритие. С други думи, ако той бъде признат за откривател на находището, не е нужно да се провежда търг, за да получи правото да го разработва.

Какво означава това на практика? Условно казано, при текущата цена от 51 евро за грам злато, находище като „Розино“ следва да донесе брутен приход от около 1 милиард евро на този, който ще го разработва. При тази цена на златото, необходимата инвестиция е около 1/3 от брутния приход, тоест нетният приход ще е около 650 млн. евро (вероятно ще има и допълнителни финансови разходи). Съвсем примерно, ако това добре проучено находище се изкара на търг, някоя компания може да реши да предложи на държавния бюджет 50 млн. евро, за да получи концесия. Друга 100 млн. евро. Трета 150 млн. евро.

Но ако дадена компания бъде обявена за откривател на находище, вече не трябва да се провежда търг (чл. 39 ал. 2 т. 2 от ЗПБ). Тя незабавно става собственик на правата върху разработването на находището. Търговското откритие има седем реквизита (чл. 21, ал. 3), вкл. координати, качествена характеристика на подземните богатства, технико-икономическа оценка на запасите и предлагани технологии за преработка и добив. Непредубеден читател лесно ще забележи, че цитираната публикация на Балтов и Дойчев съдържа подобни неща за „Розино“.

Издаването на разрешения за проучване на известни находища, с които компаниите заобикалят тръжната процедура, регистрирайки търговски открития, отдавна тежи на съвестта на българските правителства. Как точно се заплаща тази „услуга“ и на кого – на управляващата партия, на лидера ѝ, на Минно-геоложкия университет или на някой друг – може само да гадаем.

По същия начин, оставаме да гадаем дали няма връзка между случая „Тинтява“ и изменението на Закона за подземните богатства, което управляващите прокараха в парламента през юли и август напук на ветото на Президента. Забележете – тогава бяха изменени именно текстовете, касаещи „търговското откритие“ (§8 т. 2 от ЗИД). Особено значение има §20 от ЗИД, променящ чл. 29 от ЗПБ, според който необходимостта от провеждане на търг отпада и за компании – правоприемници на титуляра на откритието.

С други думи, ако „Тинтява експлорейшън“ обяви търговско откритие за „Розино“ и после Velocity продаде компанията, в която е мажоритар, на някое австралийско дружество, а то я препродаде примерно на китайци – то хипотетичните китайци пак ще имат права на откриватели на „Розино“: ще могат да го разработват, без да минават през търг.

По този начин, правото за разработване на българските находища на полезни изкопаеми се превръща в неофициален международен финансов инструмент. Това, разбира се, е за сметка на обществения интерес. Но минните компании не носят вината за това, че ядат зелника: правителството е субектът, който отдава за проучване добре проучени терени. В случая, минните инвеститори способстват далаверите на властта.   

Да продължим нататък със случая – а той има да ни предложи още много изненади. В съобщенията си Velocity Minerals не крият, а напротив, изтъкват, че териториите, в които сондират, са отдавна проучени и с доказани запаси. Правят го, за да привлекат купувачи на акциите си – и ще е добре да убедят пазара в своите перспективи, защото от пускането си на борсата през 2000 г. компанията не е разпределяла дивиденти.

Което ни навежда на въпроса: коя е фирмата, която се намества тъй решително в толкова чувствителен сектор като златодобив в страна от Европейския съюз? Velocity Minerals няма работещи обекти, няма и други проучвания извън тези в България. Фирмата не е сред лидерите в минния сектор, не е дори от средния ешалон – където например попадат известната у нас канадска компания „Дънди“ (която, по странна случайност, на 17 ноември закупи 10% от капитала на Velocity). Във финансовите си отчети Velocity обясняват нещата така:

„Компанията в момента е фокусирана върху България, Източна Европа… Концесионните такси (в България) са по-благоприятни по сравнение с по-утвърдени минни страни като Канада, Перу или Чили. България също така може да се похвали с извънредно нисък корпоративен данък от само 10%… Въпреки позитивната оперативна среда, броят на утвърдените минни компании е нисък и Velocity ще са сред първите участници сред един нов приток на чуждестранни минни инвестиции.“

Онези, които възнамеряват да разработват златно находище за над милиард евро, имат активи под 20 млн. канадски долара, три четвърти от които представляват оценка за стойността на проучваните в България терени. Освен това, в собствения им капитал има фрапиращ дефицит от 14.8 млн. долара.

И какво от това? След като Министерството на енергетиката издаде нужното разрешение за търсене и проучване, а Парламентът разчисти пътя това разрешение да може да се препродава по веригата, тъкмо тази неизвестна компания със зееща дупка в капитала си ще добива златото от участъците „Иглика“ и „Тинтява“. (Дали пък и „Теменужка“, както се казва министърът на енергетиката, не е в букета?)  

Какви имена, сякаш предстои сеитба на дъхави цветя, а не минни взривове. Технологията, която Velocity Minerals възнамерява да приложи в „откритията“ си в България, е брутална. В предварителната технико-икономическа оценка за „Розино“ (която, да припомня, се изисква за присъждане на търговско откритие) е предвидено добивът да се осъществява в открит рудник, след което добитата руда да се обогатява на място.

Това означава да се изгради флотационна фабрика и хвостохранилище. Сред облаци минен прах, отровно блато ще изникне в непосредствена близост, на 2 километра от Бяла река.

„Бяла река е известна с красотата и чистата си вода и е един от най-незасегнатите от промишлени замърсявания райони в България“ – пише за нея Wikipedia. Във водите на Бяла река е открит ендемичен вид риба, тоест, не се среща никъде другаде в света, освен там. Заради неповторимата природа с много редки животински и растителни видове, през 2001 г. е обявена защитената местност „Меандрите на Бяла река“. Географите отбелязват и средиземноморския климат на региона и своеобразната архитектура на околните села.

Според плана на Velocity, обогатената край Бяла река златна руда ще се извозва с тежки камиони на повече от 80 км. до завода на „Горубсо“ в Кърджали. Но канадско-българският минен съюз не възнамерява да спре дотам: планирани са общо четири флотационни фабрики със съответните хвостохранилища, които ще изпращат в Кърджали рудни концентрати за третиране с цианиди.

Прочетете и втората част от статията

На снимката: повърхността на находище “Седефче”, част от участък “Тинтява”. 2017 г.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.