Първи срещи с еко инфлацията

Старият номер с вдигането и свалянето на лихвите вече не минава. Домашната икономика отново излиза на мода

Инфлацията напоследък се превърна във водеща тема в икономическите новини. Независимо от това, още една статия за инфлацията не е излишна: първо, защото отдавна предупреждавам за настъпваща ускорена инфлация – включително когато още никой не я виждаше. Второ, макар най-сетне видяна, природата на днешната инфлация масово не се разбира.

Ето за какво говоря: на 23 април 2020 г. прогнозирах „покачване в период от няколко години на общото ценово ниво с 5-15%.“ Данните на НСИ сочат, че между април 2020 г. и декември 2021 г. общият индекс на потребителските цени е нараснал с 8.2%. Тоест прогнозата дотук е съвсем вярна.

Някой ще каже снизходително: „Много ясно беше, че ще има инфлация!“ Не беше толкова ясно. Официалната статистика тогава всъщност регистрираше дефлация, т.е. намаление на общото ценово ниво. Чак през декември 2020 г. цените достигнаха нивото от април 2020 г.

През цялото това време – докато някои бързо попаднали във властта икономисти успокояваха народа, като вярно повтаряха мантрата на централните банки, че инфлация е невъзможна – държах на своето: „Скоро невидимата инфлация ще се покаже в статистическите съобщения“ (13 август 2021 г.) „Усещането за поскъпване на живота е тотално“ („Под маската на дефлацията“, 16 ноември 2020 г.)

Не бих се самоизтъквал (макар, меко казано, в икономиката да няма излишък от верни прогнози), ако нямах какво да кажа за природата на инфлацията, която ни споходи. „Официалната“ дискусия днес се върти около това дали инфлацията е вносна или е вътрешна – и дали ще е временна, или трайна. И дали вдигане на лихвите на централните банки би имало благотворен ефект.

Тези разсъждения са безнадеждно остарели, вкоренени в миналото и не отчитат най-важния момент: че сега инфлацията се дължи основно на екологични фактори. Тоест, сблъскваме се с „еко инфлация.“ Това са само първите й проявления и нещата тепърва ще се влошат.

Високата цена на енергията, която днес води парада на цените, може да се обясни по различни начини, но всички са свързани с екологични фактори. Някои казват, че причината е спадът на производството на вятърна енергия в Западна Европа заради забавяне на Гълфстрийм. Други обвиняват европейската схема за търговия с въглеродни емисии. Трети изтъкват политическите решения за свиване на въглищната енергетика, която е най-евтина (ако в сметката не влизат субсидиите и вредните странични ефекти).

Която и линия на обяснение да изберем, екологичният фактор за поскъпване на енергията е централен. Вече не говорим за „търсене“ и „предлагане“ на пазар с временни ограничения на производствения капацитет, а за граници, поставени от самата околна среда.

Да, възможно е да се откажем от всички политически мерки за декарбонизация. Дори и така, парите, които спестим от единия джоб после ще ги извадим от другия. Енергията може да поевтинее, освободена от акцизи и въглеродни квоти, но за сметка на това рязко ще се увеличат разходите, свързани с природни бедствия и стихии.

Според данни на презастрахователя „Мюних Ре“, щетите от природни бедствия през 2021 г. са възлезли на 280 милиарда долара, в това число 40 милиарда долара щети от наводненията в Германия през юли 2021 г., които отнеха живота на над 220 души.

Да си го представим като теглене на въже: от едната страна са мерките, които оскъпяват въглеродната енергетика в опит да се ограничат измененията на климата (мислене, което все пак страда от линейни дефекти). От другата страна са щетите от природни бедствия, причинени от антропогенния натиск върху природата.

Енергията е ключово, но само едно от разходните пера на домакинствата, бизнеса и правителството. Без електричество и газ все някак ще оцелеем, но не и без вода и храна. Водата тепърва ще заема подобаващо място в реалната цена на живота. А капацитетът за производство на храни на планетарно ниво пряко зависи от това дали все нови и нови земи се взимат от лоното на природата и се вкарват в стопанския оборот.

Това се случва на фона на неспирно повишаване на броя на световното население. През 2020 и 2021 г. – години на пандемия – населението на света нарасна с нови 150 милиона души. Вероятно в началото на 2023 г. световното население ще надхвърли 8 милиарда. Всяка година 75 милиона нови гърла искат да ядат, по възможност три пъти на ден. И да пият.

Дори по-важно от математическото нарастване е, че все повече хора искат живот, различен от физическо оцеляване. Стотици милиони африканци и азиатци гледат към стандарта на „богатия свят“ и полагат усилия да го постигнат: чрез миграция, допълнителен труд или заграждане на природни ресурси. Това означава търсене на още пържоли, вносни плодове, бира и вино, автомобили, смартфони, модерни дрехи.

Стремежът към повишаване на жизнения стандарт на онеправданите милиарди е естествен като снега и дъжда – и е фактор за инфлация. Ако говорим специално за храни, единственото решение при запазване на сегашния брой и прираст на населението е масово преминаване към ГМО храни. Но тъй като ГМО са интелектуална собственост на големи концерни, в дългосрочен план не е сигурно, че с тях цената на насъщния ще падне.

Фокусирането на дискусията за инфлацията около лихвените решения на централните банки и програмите за количествени улеснения говори за съвсем типично изключване на икономическата професия от реалността. Дори бележките на някои по-внимателни автори, че сегашната инфлация е на предлагането, а не на търсенето – и е свързана със затруднения „по веригите на доставките“ – не отразяват пълната действителност.

На практика, тепърва започваме да виждаме как се държи икономиката в един пълен свят, според термина на Римския клуб. Учени глави търсят конспирации в предупрежденията, че все пак има граници. Но те изхождат от представите на XIX век: огромни целини, които все още чакат да бъдат разорани; несметни запаси от риба в морето; неизбродими гори, пълни с дървесина, плодове и лекарства – които може просто да се поизсекат оттук-оттам, за да се удвои производството на телешко, ориз и хартия.

Поетът казва: „Колкото по-близко идва Каменния гост, толкова по-евтини ще стават брилянтите и огърлиците.“ Казано по друг начин, задълбочаващата се екологична криза ще обезценява финансовите активи (включително „инвестиционните имоти“ в големите градове) и ще повишава цената на истинските неща: чиста храна, вода, къща на земята в чиста природна среда. Инфлацията на бъдещето ще е избирателна.

Темата е много голяма, затова ще я поставя на пауза, но след две заключителни забележки. Първата е за времето. Вярна е поговорката, че два пъти в денонощието спрелият часовник показва точното време. Какво от това, че еко инфлацията ще настъпи, ако от нея ни дели половин век? Дотогава човешкият гений все ще намери решение…

По същия начин в началото на 2017 г. в телевизионно интервю предвидих задаваща се стагфлация: инфлация, придружена от нулев икономически растеж. Тогава това изказване звучеше странно, сега рискът от стагфлация е очевиден. Но има ли ценност толкова подранила прогноза?

Според мен, голяма. Защото стагфлация през тези пет години така или иначе имаше, макар че беше под прикритие: от една страна, чрез икономически растеж на стероиди (кредит, военни разходи, природна деградация). От друга страна, защото статистическите служби измерваха „разходите за живота“ по някакво имагинерно суетно потребление на богаташа, докато 99% от хората в т.нар. богат свят обективно обедняваха.

Процесът на еко инфлация, както го нарекох тук, е отдавна задействан – и тепърва ще се ускорява. Няма значение дали екологичният фактор за инфлацията ще бъде признат за водещ след пет месеца или след пет години. Политиката на централните банки вече е от второстепенно значение спрямо главния фактор за движението на цените: една планета, която не е в състояние да задоволи нарастващите аспирации на нейното човечество.

Втората забележка касае очакваната реакция на централните банки спрямо инфлацията в пандемията. Вдигането и свалянето на лихвите все още може да причини болка в икономиката, но вече няма да има очаквания ефект върху икономическата активност. Причината за това е прекомерната задлъжнялост на световната икономика.

Рязко вдигане на лихвите може да донесе вълна от фалити и да депресира някои цени, тъй като разполагаемият доход за купуването им ще се свие. Но що се касае до еко инфлацията, централните банки са безсилни.

Спасението от еко инфлацията, доколкото има такова, в рамките на сегашната обществено-икономическа система е само поединично или в малки групи. Говоря за връщане към домашната икономика и към онези стари, дълго презирани умения като самостоятелно производство на храни, дрехи, мебели, къщи, лекарства – и човешка взаимопомощ.


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.