Най-богатите българи засенчват гърци, чехи и италианци

Епохата на първоначално натрупване на капитала в България приключи към 1996 г. Сега сме на финала на втората фаза на заграбване

България е абонирана в световните медии за званието „най-бедна страна в Европейския съюз.“ Но както във всяко журналистическо обобщение и тук се крие уловка. Има българи и българи. Всички ли са „най-бедни в ЕС“ – или някои са по-така?

Оказва се, че богатите българи далеч не са бедни в сравнение с богатите европейци. Средните доходи на петте процента най-богати българи (хората между 95-ия и 100-я процент в пирамидата на доходите) всъщност са по-високи от средните доходи на петте процента най-богати чехи, както и на петте процента най-богати гърци.

Петте процента от населението на България, които имат най-високи доходи, за 2021 г. средно са получавали 119 165 евро (изчислени по паритет на покупателната сила). За сравнение, петте процента най-богати жители на Чехия са взели средно 113 650 евро. Петте процента най-богати гърци са се задоволили средно с 104 392 евро през 2021 г.

 

Тези данни са публикувани в Световната база данни за неравенството (World Inequality Database, WID). За съставянето на този авторитетен източник работят над сто икономисти от цял свят, сред тях Тома Пикети, Гейбриъл Зукман и Емануел Саез. Парижкото училище по икономика използва ресурсите на WID за ежегодния си Световен доклад за неравенството. Тоест, може да се доверим на цитираните тук данни.

А те, сами по себе си, изискват не само експертен коментар, но и политическа реакция. Ситуацията с богатството на „най-бедните в ЕС“ е дори още по-любопитна, защото ако говорим специално за Единия процент най-богати българи, той е по-богат не само от чехи и гърци, но и от единия процент най-богати жители на Италия – Велика сила, една от Г7.

Средният доход преди данъци на пълнолетните българи, попадащи в най-богатия един процент, през 2021 г. възлиза на 327 669 евро. Средният доход на Единия процент е съответно 281 070 евро за Чехия, 253 724 евро за Италия и 246 487 евро за Гърция.

Тези противоречащи на конвенционалната мъдрост данни се нуждаят от уточнение. Те са изчислени според паритета на покупателната сила в различните страни. Тъй като средните цени в Италия са по-високи от тези в България, един и същ доход „тежи“ в България повече, отколкото в Италия. С други думи, 1000 евро доход в България по тази методика може да е равен на 1500 или 2000 евро в Италия.

Паритетът на покупателната сила не е съвършеният инструмент за измерване, но има своите достойнства за изследвания на доходите, когато се сравняват различни страни.

Освен това, цитираните числа за доходите на най-богатите са средни стойности. В страни като Италия и Гърция може да има – и действително има – единици, които са много по-богати от най-богатия българин. Но средно за единия процент най-богати жители на съответните страни, България е начело.

Посочените страни – Чехия, Гърция и Италия – тук се използват само като илюстрация. Читателят може да направи в Световната база данни за неравенството собствени сравнения с други страни. Избраните примери все пак не са случайни. България се е сраснала с етикета „най-бедна в ЕС“, Чехия е икономически шампион сред бившите членки на СИВ, а Гърция и Италия са южни страни с отдавна натрупано богатство.

Разбира се, със средни доходи от 327.7 хиляди евро годишно (ППС) най-богатите българи отстъпват на най-богатия 1% в Германия, където средните доходи са 510 хиляди евро. Но по сравнение с най-богатите гърци, чехи и италианци, българските богаташи са с едни гърди напред.

Как е възможно това – в „най-бедната страна в ЕС“? Ето как. Най-богатият един процент от българите през 2021 г. е прибрал 18.27% от доходите на цялото население, докато в Чехия 10%, в Италия 8.7%, в Гърция 10.8%.

Когато най-богатият един процент от населението на една бедна страна прибира много голям дял от целия национален доход, богатите в тази бедна страна може да са по-богати от богатите в друга, по-богата страна, където обаче неравенството е по-ниско.

Когато говорим за „богати“ и „бедни“ трябва да правим разграничение между доход и имущество. По принцип, неравенството при имуществото е по-изразено, отколкото при доходите, но пък статистиката за доходите (поне официалните) е далеч по-прецизна. Оценките на стойността във времето на имоти, финансови активи и друго имущество (wealth) са по-неточни, отколкото данните за доходите, текущо събирани от данъчните.

Така или иначе, Единият процент в разглежданите страни притежава между една пета и една четвърт от общото имущество: 24.5% за България, 26.8% за Чехия, 18% за Италия, 24% за Гърция. Но в парично изражение има голяма разлика: в България Единият процент притежава имущество за средно 1.195 милиона евро, в Чехия за 2.5 милиона евро, в Италия за 3.33 милиона евро, в Гърция за 1.775 милиона евро.

За България, разпределението на имуществото е типично за този край на света: 20% богати притежават около 75% от всичко. Тоест, може да твърдим, че социално-икономическата структура в страната вече е „зряла.“ Но също така виждаме как разпределението на доходите е силно изкривено в посока на най-богатите, което оставя отпечатък върху всички обществени отношения.

Обществените отношения в България не са от европейски тип. С 18.3% от националния доход за най-богатия един процент, България е много по-близка до Турция (където показателят е 18.84%) или САЩ (18.76%), отколкото например до Германия (която с 12.77% е сред страните в ЕС с по-високо от средното неравенство).

Видяхме, че най-богатите българи са средно погледнато по-богати от най-богатите чехи, гърци и италианци. Да видим сега какво става със „средната класа“. Там няма изненади: населението между 50-ия и 90-ия перцентил през 2021 г. в България получава средно 17 930 евро, при 32 160 евро за Чехия и 34 306 евро за Италия.

Данните за „долната половина“ от населението са още по-нелицеприятни: за България средният годишен доход там е 5912 евро при 14 266 евро за Чехия и 9595 евро за бедна Гърция.

Това, което отива при най-богатите, не достига до средните и бедните. А политическата класа в България, въоръжена с контрола върху медиите и водеща дневния ред на обществото, усърдно работи за това сегашната ситуация да не се променя чрез реформи в данъчната система.

Нека накрая разгледаме разпределението на доходите в динамика. На графиката е показано каква част от националния доход отива при най-богатия един процент българи през последните 40 години. Чехия е дадена за сравнение.

Виждаме, че богатството на Единия процент в България е натрупано на два „скока“. Първият е непосредствено след падането на социалистическия режим докъм 1995 г. – в което отношение България и Чехия доста си приличат. Това е фазата на първоначално натрупване на капитали.

Но България се сблъсква с още един скок на неравенството, какъвто Чехия си спестява. След 2008 г. с регресивната данъчна реформа на Тройната коалиция, последвана от дългото шуробаджанашко управление на ГЕРБ, най-богатата прослойка в България изживява златния си век.

Това вече е вторично натрупване на капитали, което няма нищо общо със стихийните процеси на пост-комунизма. Това е съзнателен избор на национална финансова и данъчна политика, облагодетелстваща най-богатите за сметка на всички останали. Този избор дава основното обяснение за дълбоката демографска и морална криза в страната.

Няма как демографията и моралът в България да не са в плачевно състояние. Според Световната база данни за неравенството, средните доходи на „долната половина“ от населението през 2021 г. все още са по-ниски, отколкото са били през 1988 г.: 5912 евро спрямо 6535 евро (изразено в пари с покупателна сила от 2021 г.)

Бедността и високото неравенство в България не са естествени процеси, а следствие от целенасочени политики за паричния режим, данъците и цената на труда. Българската политическа класа внимателно обгрижва своите олигарси и ги прави европейски шампиони по богатство, докато „средната класа“ получава двойно по-малко от хора със същото образование и квалификация в по-хуманни капиталистически страни. А „долната половина“, след три загубени десетилетия, и до днес остава в плен на мизерията.


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.