Да се знае и помни какво разпространяват Фейкбук патриотите
„Именник на българските владетели“ не е разяден от времето документ, за чието разчитане днес професори водят кървави войни. Не, това е просто един файл, плъзнал като вирус из Фейсбук и претендиращ, че представя в табличен вид имената и срока на царуване на всички български владетели през вековете.
Този „именник“ започва от митичния Авитохол през 145 г. и завършва с цар Симеон II – четвъртият владетел на Третото българско царство, загубил короната през 1946 г.
Идеята, сама по себе си, е похвална, само че изпълнението й е същинско бедствие. Някои от имената на действителните български владетели са сбъркани: Пресиян е прекръстен на Персиан, княз Александър Втори е БатеМберг. Тук-там са сгрешени и годините на царуването на нашите светли царе, князе и велики канове.
Но тези неточности бледнеят пред изредените „имена“ на пра-българските владетели преди Аспарух. Цитирам: Авитохол – Ирник – Давид – Астрахан – Монолит – Сандил – Заберган – Кубрат.
Нещо да ви прави впечатление? Петото име в този ред е особено интересно. „Монолит“ в превод от гръцки е „един камък“. Също както Айн Щайн. Кой ли роден Айнщайн е открил кръщелното свидетелство на прадядото на Кубрат?
Също тъй относително е името „Астрахан“. Така днес се нарича голям град в Русия, разположен на устието на река Волга. Името на града за пръв път се появява в арабски летописи през XIII век като „Хаджи-Тархан“, а през XV в. венецианци го наричат „Цитрахан“. В превод от арабски, „тархан“ значи “място, освободено от данъци”, а „ас“ на тюркски е „долу, долен“.
Място в долното течение на реката, освободено от данъци: интересно име за български владетел от V век. „Хан Давид“ въобще няма да го коментирам.
Всъщност подозирам нещо за съвременния Айнщайн, пробутал на българските Фейкбук патриоти този „именник“. Той ще да е почитател на книгата „Джагфар Тарихъ“. Най-меката дума за тази книга е „спорна“, а обективно погледнато това е историческа фалшификация, публикувана през 1990 г. от пантюркиста Фархат Нурутдинов.
Сякаш не стигат бедите на българското съвремие, та и българската древност падна плячка на злонамерени „разбирачи“. Един обнародва списъка на българските владетели 15 000 години преди Христос. Друг доказва, че Исус Христос е чист българин, роден в земите на днешна Тракия през IV век след Христа.
Сред цялата „езотерична патриотична“ кал из издателства, форуми и блогове, интерпретациите на „Джагфар Тарихъ“ са особено вредни. Те покваряват необразованите умове с претенцията, че държат тайната на българска древност, а всъщност са подмолна пропаганда, че древните българи са тюркоезично племе.
Христо Ботев навремето наричаше османлиите „диво азиатско племе“. Днешните езо-патриоти искат да изкарат точно такива и българските предци.
Текстът на „Джагфар Тарихъ“ изплува през 1990 г. на руски език. Той няма оригинал, няма и запазени стари преписи. Има само семейна легенда как през 1920-те зли чекисти били изгорили всички „старинни“ версии на тази книга, а после използвали хаоса през Втората световна война, за да заличат следите си. Героична баба връчва последния запазен – руски – превод на внука си. Който по едната случайност има политически интереси.
Това, че уж пра-пра-стара история на българския народ се появява на съвременен руски език, точно когато се сменя режимът в София и Москва, явно не е от значение за лековерните ни патриоти. Нито ги смущава, че според този текст Аспарух приема християнството от славяните и незабавно сменя езика си (тюркски) със славянски.
„Патриотизмът“ поставя подъл капан: ако не приемаш безпочвени, но гръмки твърдения за своя народ, значи не си родолюбец. А всъщност именно хората, които разпространяват подобни измислици, погубват историческата памет на българите.
Имам привилегията да съм слушал не една пространна беседа на ст.н.с. Петър Добрев, който през 1980-те с метода на стопанската история преобърна официалната представа за произхода на българите. Но на мястото, което се отвори след отхвърлянето на политически мотивираната историческа лъжа, че прабългарите са диво номадско племе, се наместиха десетки нови лъжеучения.
Ситуацията е дори по-печална, защото действително разполагаме с документ за българските владетели преди Аспарух. Този Именник е познат от няколко руски средновековни преписа. През 1861 г. руският филолог Андрей Попов, тогава 20-годишен, проучва летопис от XVI в. и вътре в текст, разказващ за халдейците във Вавилон – отделен от него само с една наклонена черта, зърва прочутите думи:
„Авитохол жити лет тристи и род ему дуло, а лето диломтвирем. ирник жити…“
В краткия български летопис само имената на Авитохол, Есперих и Тервел са изписани с главни букви, оцветени в червено. Освен владетели и родове, този летопис включва и календарни термини, които още са предмет на научна дискусия.
Многозначително е – както отбелязва Петър Добрев – че в летописа е заличено името на Сабин, управлявал между кановете Телец и Умор. Обяснението е предателството на Сабин на българската кауза и заговорът му с Византия. Списъкът на българските владетели завършва с Умор, затова се предполага, че оригиналът е от IX век.
Авитохол – Ирник – Гостун – Курт – Безмер – Есперих: това е достигнало до нас от дълбините на времето. Вероятно след опожаряването на Велико Търново от османските турци, избягалите в Русия български книжници незабелязано вмъквали Именника в странични текстове, за да не се изгуби паметта за поробения народ.
Правели го скришом. Може би защото руските боляри и владици е нямало да са щастливи, ако открият това българско преписваческо своеволие.
През XV век езически календарни термини като „шегорвечем“ и „диломтвирем“ вероятно не са говорели на книжовниците-християни много повече, отколкото на нас днес. Но те били запомняни наизуст и повтаряни от учените българи като свещена формула, като скрито знание за българската древност.
С риск да бъдат наказани или прокудени от домакините си, българските книжовници в Русия вмъквали, поколение след поколение, древния Именник на българските владетели между страниците на литературата, която преписвали.
Ето това се нарича патриотизъм. Патриотизъм също така е да припомниш тази история на българската публика – да се заснеме филм за нея, да се напише книга. Подмяната на истинския Именник с интернет фалшификат, криещ тюркско послание, е не просто безобидна лъжа, а негласна етническа заплаха.
Фейсбук фалшификатът, известен като „Именник на българските владетели“, е разпространен от профила на Огнян Гугушев (Ognjan Guguschev). За себе си той посочва, че е учил в Академията на МВР, а преди това в Националния военен университет „Васил Левски“. Твърди, че е преписал таблицата от „църковен ръкопис“ – “за да се знае и помни”.
Месец след като пързулна народа с хан Монолит (дали пък това не е прастаро умалително от Симеон, нещо като Мони?), Ognjan Guguschev опита пак да надуе брояча с разголени снимки на уж „президентката на Хърватия“. Бързо го поправиха, че това всъщност е американската актриса Коко Остин. Да се развенчават фалшиви новини във Фейсбук се е превърнало в нещо като спорт. Но родната публика явно е по-добре запозната с американското кино, отколкото с българската историография. Срещу хан Монолит все още никой не е възроптал.
„Огняновият именник“ е споделен 32 хиляди пъти във Фейсбук, има над 3500 харесвания (включително от мои познати, един от които доцент) и стотици коментари. Вероятно е видян от сто хиляди българи – читаемост, недостижима за базирани на факти разследвания за откраднати десетки и стотици милиони лева. Нито пък за разкази за истински посегателства върху българската история.
32 хиляди споделяния на една нескопосана лъжа и маргинализиране на теми с огромен човешки и финансов залог: какво е обяснението за това фрапиращо изместване на важните въпроси? Намесата на Академията на МВР? ЦРУ във Фейсбук? Или алкохолната жажда на българите да имат най-великата история на света? Неграмотност, лековерие? Подигравка с българската история? Някоя и друга стотинка за кликане върху линк?
На кого е вината: на дядо Давид, на сина му Астрахан или на внука им Монолит?
Споделете статията: