Вместо клуб на дейците на културата – калмари и цантали
Една пресечка надолу по улицата, на самия гръб на голямо основно училище, в двора на кварталното народно читалище със седемдесетгодишна история преди време отвори врати… гръцки ресторант.
По-точно, „Таверна № 68“, работеща в двора на сградата, която се хвали в интернет, че е „единственият културен, образователен и информационен център… обслужва население от 25 000 жители.”
Като е народно и ще „обслужва“, не можеше ли поне сервитьорките да носят на клиентите в двора сирене по шопски, шопска салата, „Шопско пиво“? Но не, читалищният ресторант е заложил на калмари, цацики и цантали.
Народно читалище, пропътувало света с школа по български народни танци – десетки знаменца са забодени на картата на двете полукълба, красяща една от стените му – от самия си вход облъчва питомците си с миризми и музика на гръцка таверна.
Без съмнение в днешния глобален свят трябва да сме отворени към чужди култури. В интереса си към „гръцкото“ читалището можеше, например, да организира клуб за гръцки фолклор или кръжок по древногръцки митове, станали напоследък толкова популярни с книгите на Рик Риардън.
Но не – младите читалищни дейци при всяко свое посещение четат на входа елементите на класическата гръцка кухня. А децата, учещи солфеж в малката стаичка над заведението, сигурно свирят Шуберт в балкански съпровод.
Опитах да се свържа по телефона за коментар с председателя на читалище „Витоша“ Нестор Несторов, но в интернет е публикуван негов несъществуващ стационарен номер. Мисля, че знам какво би ми казал: няма пари, общината не ни дава субсидия, спасяваме се с наеми, само токът ни е 15 000 лева.
Пък и самата идея за таверна в двора може би не е чак толкова лоша, нито пък е нова: през 2009 г. Несторов намеква в интервю, че е подготвил за отдаване под наем помещение за „кафе-клуб на дейците на културата.“
По-точно, на гръцката култура. Ще замълча, ако намеря пример в гръцка образователна институция да се е настанила българска механа.
Предполагам, че договорите за наем с таверната са изрядни. Но наред ли са нещата във възпитателно и институционално отношение?
Споделете статията: