По-високите заплати на миньори и енергетици не могат да компенсират свръх-смъртността и липсата на публични услуги във въглищните общини
Енергийният преход на Европейския съюз ще доведе до обезлюдяване на българските въглищни райони – алармират защитниците на изкопаемата енергетика. Данните не подкрепят подобен извод. Нещо повече, има основания да се твърди обратното: енергийният преход може да предотврати демографския колапс в засегнатите от въглища общини.
Стряскащо висока смъртност
Въглищните райони на България са три: най-големият „Марица-изток“ край Стара Загора, най-старият Пернишки, и Кюстендилският с Бобов дол. Засегнати са над десет общини, но само в три от тях въглищата са моноиндустрия: Раднево и Гълъбово в „Марица-изток“ и Бобов дол на 45 км по права линия от София.
Географските и социално-икономическите условия в трите същински въглищни общини са различни, но те споделят обща характеристика: много висок, дори по български стандарти, коефициент на смъртност.
Коефициентите на смъртност официално се публикуват на ниво област, но те могат да се пресметнат и на ниво община като съотношение между броя на умрелите лица в рамките на календарна година и средногодишния брой на населението. И двата показателя се публикуват от Националният статистически институт.
Изчислен по посочения начин, коефициентът на смъртност в община Бобов дол през 2024 г. е 27.4‰, в община Гълъбово е 23.8‰, а в община Раднево е 20.9‰. През същата година за цяла България коефициентът на смъртност е 15.6‰ – и трябва да се подчертае, че това е най-високият национален коефициент на смъртност в ЕС.
Данните може да се интерпретират така: средната норма в ЕС е на 100 души годишно да умира един човек. В България умират около 1.5 на 100 души годишно. Във въглищните общини на България годишно умират около 2.5 на 100 души, а специално в община Бобов дол – дори повече. В българските въглищни райони смъртността е два до три пъти по-висока от средната за ЕС. Това е стряскаща констатация.
Статистическо потвърждение
Фактът, че смъртността във въглищните общини трайно надвишава и без това високото национално ниво, е неоспорим. Все пак, трябва да сме сигурни, че това различие не се дължи на случайни колебания, като приложим специални статистически инструменти.
За целта съставих панел с данни за смъртността в трите същински въглищни общини и националното ниво за 10-годишен период (2015-2024 г.). В този масив приложих панелна регресия със случайни ефекти: методът позволява да се оцени влиянието на променливи, които са фиксирани във времето, т.е. статута на въглищна община. Подходът на робустните стандартни грешки допълнително гарантира надеждността на резултатите.
Върху така калибрирания модел приложих теста на Валд, чийто резултат (χ2 = 41.85, p < 0.0001) категорично показва, че въглищните общини имат статистически значимо по-високо ниво на смъртност спрямо средните за страната стойности.
Ключов резултат в изчисленията е регресионният коефициент, който показва статистическата разлика между смъртността в трите въглищни общини и средните за България стойности. Той възлиза на 6.76 – което означава, че във въглищните общини средно на година умират 6.8 на 1000 души повече от нормата за страната.
Населението на общини Бобов дол, Гълъбово и Раднево през 2024 г. е общо 32 568 души, така че статистическото очакване е там годишно да умират с 220 души повече от типичното за България.
За да изолирам възможното влияние на фактора „Ковид-19“, повторих теста на Валд за периода до 2019 г. Изчисленията отново потвърдиха статистическата значимост на разликата (χ2 = 76.64, p<0.0000). Нещо повече, стойността на χ2 преди 2020 г. е по-висока, което може да се разтълкува в смисъл, че пандемията е повишила смъртността навсякъде в страната и е „размила“ част от разликите, свойствени за въглищните общини – но тези разлики остават силно изразени.
Обясненията – сложни и не чак толкова
Наличието на статистически значима свръх-смъртност във въглищните общини по-горе беше доказано, но за причините може да се спори. Без съмнение, влияние оказва специфичната демографска структура. Грубо казано, във въглищните общини живеят хора, за които е свойствен по-висок коефициент на смъртност.
По-конкретно, в тези общини от дълги години се наблюдава активно изселване на младо население (механичният прираст в Гълъбово доближава -19‰), а раждаемостта е много ниска (под 6‰ в Бобов дол). Във въглищните общини има и професионално обусловен превес на мъжкото население, което е с по-кратка продължителност на живота. Важно е също, че равнището на здравните услуги и на превенцията не е добро.
Всички тези допълнителни фактори несъмнено трябва да се отчитат, но те не обезсилват приноса на един ключов за повишената смъртност фактор: добре документираното замърсяване на въздуха във въглищните райони.
Само през 2025 г. по официални данни, обобщени от „Грийнпийс“ – България, в Голямо село до ТЕЦ „Бобов дол“ са регистрирани 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид. В опит да установи действителната интензивност на замърсяването край Голямо село, екип на „Грийнпийс“ монтира собствени дифузионни тръби – и с тях измери средно 10 пъти по-високи от официално отчитаните стойности. Замърсяванията на въздуха в Гълъбово от страна на „Брикел“ също са масивни и хронични.
Цялото това изсипване в атмосферата на серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици не може да няма последици за човешкото здраве. Няколко международни научни изследвания дават оценки за свръх-смъртността в България, дължаща се на въглищната енергетика. Статистическият модел на Kushta et al. (2021) установява, че изгарянето на въглища в български ТЕЦ причинява 4.8% от националните случаи на преждевременна смърт от замърсяване на въздуха с фини прахови частици, което съответства на 484 души.
Друго изследване (Кели, Татари, Миливитра, 2024) изчислява 333 преждевременни смъртни случая годишно заради дейността на българските ТЕЦ [доверителен интервал 202 – 552]. Цената на повишената смъртност и нарасналата заболеваемост според тези автори се равнява на 0.9% от БВП. Очакват се общо 132 хил. случая на симптоми на астма при деца до 2038 г., ако България запази пълния капацитет на въглищния сектор дотогава.
Адвокатите на въглищата не виждат риск
Два международни научни източника и собствени изчисления на базата на официални данни достигат до сходни резултати: всяка година стотици хора в България умират заради въглищно замърсяване. Но това не впечатлява застъпниците на въглищата.
В началото на 2026 г. проведох допитване до 40 експерти (подробности в Събев, 2026, стр. 121-168) относно проблемите на въглищните райони в България. Специалистите бяха подбрани така, че броят на застъпниците и на противниците на въглищната енергетика в извадката да е сравнително равен.
Изследването даде важни насоки за бъдещето на „Марица-изток“ след въглищата, по-специално за превръщането на комплекса в модерен индустриален център, но тук ще обърна внимание на друго. Съпоставих отговорите на въпроса „Представлява ли въглищната енергетика заплаха за живота и здравето на местните хора?“ с отговорите на въпроса „Съгласни ли сте с твърдението, че българската държава трябва да направи всичко по силите си, за да отложи закриването на въглищната енергетика?“
Статистическата оценка с точния тест на Фишър показа силна статистическа връзка (Cramer’s V = 0.66): експерт, който подкрепя запазването на въглищните мощности, почти със сигурност твърди също и че въглищната енергетика не е опасна за здравето. Основателен е въпросът дали твърдението, че здравното въздействие на въглищната енергетика е ограничено, всъщност не се дължи на желание за максимално удължаване на живота на въглищните централи?
Енергиен преход за демографско възраждане?
Социално-икономическото развитие на въглищните общини в България доказва, че парите не са отговорът на всеки въпрос. През 2024 г. по среден размер на брутните заплати Раднево заема 5-то, а Гълъбово 9-то място от 265 общини на България. Въпреки това, средните резултати на учениците по математика на НВО след 7-ми клас ги поставят съответно на 193-то и 146-то място. Община Бобов дол е 30-та по средни заплати и 215-та по математически успехи на учениците.
Недостиг на образователни и здравни услуги, ускорена миграция, отрицателен естествен прираст… Въглищните общини са място за получаване на заплати, но не и за създаване на семейства и отглеждане на деца. С типична родителска саможертва, миньорите и енергетиците пренебрегват рисковете за здравето, за да могат да продължат да взимат заплатите, с които да изпратят децата си да живеят другаде. В личен план този светоглед може би е героичен, но в системен план той е рушителен и не трябва да се допуска.
В дискусиите около съдбата на въглищните райони поддръжниците на въглищата виждат в Зелената сделка „бедствие“, което ще доведе до „масова безработица и обезлюдяване“. Реалността е различна: обезлюдяването на въглищните райони е в ход много преди да се заговори за енергиен преход. Прогноза от 2023 г. на демографа проф. Надежда Илиева установи, че до 2050 г. населението на общини Раднево и Гълъбово ще се свие с над 40% – просто следвайки тогавашната траектория и без никакви допълнителни „зелени“ мерки.
От тази гледна точка, „обезлюдяването вследствие на енергийния преход“ е същинско набеждаване: прехвърляне на причинени от въглищата щети върху общоевропейски позитивен процес. По същия начин, причинена от Зелената сделка „масова безработица“ е съмнителна: модели за огромните въглищни райони на Полша показват, че истинската заплаха е недостиг на работна ръка, а не на работни места.
Всичко това, разбира се, не означава, че преходът не носи риск за демографията и заетостта – а че при прилагане на подходящи систематични мерки е възможно този риск да се превърне в шанс за развитие. Ако засегнатите райони своевременно скъсат с въглищата и възприемат нова икономическа и индустриална политика, ще бъдат премахнати ключови фактори, обременяващи регионалната демография.
Версия на този текст беше публикувана първо в „Климатека“.
С монографията на Димитър Събев от 2026 г. „Въглищни райони след края на въгледобива“ може да се запознаете тук.
Източници:
Илиева Н., Бърдаров Г., Събев Д. (2023). Регионален демографски и социално-икономически анализ на района на „Марица-изток“. София: Фондация „Фридрих Еберт“.
Кели Д., Татари В., Миливирта Л. (2024). Въздействие на забавеното извеждане от експлоатация на въглищни електроцентрали в България върху качеството на въздуха. Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (CREA).
Николаева В., Гавраилов Г. (2026). Последици от добива и изгарянето на въглища върху здравето и живота на хората в България. Кайрос, 8/2026, стр. 65-88.
Събев, Д. (2026). Въглищни райони след края на въгледобива: Нова индустриална политика на България София: Институт за икономически изследвания към БАН.
Kushta J. et al. (2021). Disease burden and excess mortality from coal-fired power plant emissions in Europe. Environment Research Letters, 16, 045010.
Martin M., Broughel A. (2025). Just energy transition: navigating Poland’s transition away from coal mining. Progress in Energy, 7 (2), 023001.
Споделете статията: