Законът за горите от 2011 г. гарантира, че докато светът сади фиданки и плаща за съхранение на старите гори, българските барони ще изнасят вековни трупи за Гърция
В момент, когато светът се организира за борба с глобалните изменения на климата и горите неимоверно увеличават ценността си, тъй като човешкото бъдеще до голяма степен зависи именно от тях, България избира да печели пари от износ на дървесина.
Данните на UNCTAD – структура на ООН, отговаряща за световната търговия и развитие – показват, че през 2020 г. от България са изнесени дърва за огрев и дървесина в различна степен на преработеност (без мебели) на стойност 347 милиона шатски долара.
Преизчислено в евро по средния курс за годината това се равнява на 304.6 милиона евро, или грубо 595 милиона лева. Спрямо равнището на износа за 2019 г. (отново преизчислен в евро по средния курс за тази година), износът на дървесина от България през 2020 г. бележи над 7% ръст.
Справка в базата данни на ООН показва, че поне за последните 10 години износът на дървесина от България никога не е носил толкова пари, както през 2020 г.
В това число, през 2020 г. износът от България на дърва за горене и на дървени въглища е за около 23 млн. лв. Пелетите и дървесните отпадъци са донесли на износителите 77.5 милиона лева. Слабо обработената дървесина е осигурила над 81 милиона лева експортни приходи.
Износът на фурнири и други подобни изготвяни от дървесина продукти е достигнал 123 млн. лв., което също е рекорд, като за последните десет години този износ се е покачил близо три пъти.
Ако може да се каже нещо добро за рекордния български износ на дървесина и материали от дървесина, то е, че сякаш виждаме леко покачване на дела на продуктите, които са претърпели някаква преработка: добавената стойност от дървесния експорт слабо се е повишила.
Но това е незначителна тенденция – и тя не оправдава самия факт, че се осъществява експорт на българска дървесина в подобни големи размери.
Мрачната реалност е, че България вижда в своето горско стопанство на първо място източник на експортни приходи – в момент, когато ценността на съхранените гори неимоверно се покачва, защото само те са в състояние да смекчат пълзящите изменения в средата на живот на хората.
Назначеният през 2021 г. директор на Изпълнителната агенция по горите Александър Дунчев напоследък остро критикува изкуствено създадения дефицит на дърва за огрев за населението – психологическо оръжие, което има за цел да злепостави „новите“ и да реабилитира „старите“ във властта преди изборите на 14 ноември.
Това без съмнение е подъл номер и той трябва да бъде изваден на светло. Но много по-важна задача е да се разкрият пороците на самия модел на управление на горските ресурси в България, скрепен със Закона за горите от 2011 г.
С въпросния закон – една от първите законодателни инициативи на ГЕРБ – държавата запазва собствеността върху държавния горски фонд, но стопанската дейност в горите е изцяло приватизирана. Това от своя страна предопределя, че в българските гори предимство има „максимизирането на печалбата“, тоест износът. Екосистемните функции на горите остават евентуално приятно допълнение.
Какво по-„неолиберално“ от настоящото положение? Лесовъдските разходи са за държавата, добавената стойност от добива и продажбата на дървесина е за „бизнеса“, тоест за правилните фирми-износители.
Данните на ООН показват, че през 2020 г. близо 36% от всичкия износ на дървесина и дървени материали от България е предназначен за Гърция. Преди пет години южната ни съседка е поемала под 30% от този износ.
За последните десет години официалният износ на дървесина и на преработени продукти от дървесина надхвърля 5.4 милиарда лева.
Споделете статията:
Според мен, ще е много полезно и ще даде повече тежест на статията ако поствате линкове с източниците на информация.
Разбирам какво казвате и съм съгласен, но в този формат просто няма как. Основният източник на информацията, която се обсъжда в статията, е базата данни на UNCTAD, както съм посочил. За съжаление тази база данни не е линк, върху който може да се кликне и нещо да излезе незабавно, а сложна матрица с над 200 държави и още повече продуктови групи, която ми бяха нужни седмици, за да се науча да ползвам надеждно. Мога да направя евентуално PrintScreen, за по-голяма „тежест“, но предпочетох да преведа съдържанието на български, за да е по-достъпна – вижте таблицата в края на статията. Базата данни за последните 5 години може да достъпите оттук: https://unctadstat.unctad.org/wds/TableViewer/tableView.aspx?ReportId=217476