След 2006 г. държавата е дала 1.6 млрд. лв. като субсидии на тютюнопроизводителите
В бурен политически период – и затова под радара на общественото внимание – бившето служебно Министерство на земеделието промени в началото на 2023 г. референтния период за отпускане на преходната национална помощ за тютюнопроизводителите. Казано по този начин, мярката звучи технически и скучно, но всъщност е една голяма схема за прибиране на пари, която ощетява цялото национално селско стопанство.
За да разберем за какво става въпрос, първо да преглътнем факта, че субсидиите за тютюнопроизводителите по стойност надхвърлят общите национални субсидии за производство на всички видове плодове и отглеждани на полето зеленчуци, взети заедно.
Това се вижда добре от долната графика с източник Аграрния доклад на МЗ: всички национални субсидии за плодове и зеленчуци за 2021 г., тоест изплатени през 2022 г., са били на стойност 68.8 млн. лв. (отделно от това, дадени са още 8.2 млн. лв. на производители на оранжерийни зеленчуци). Субсидиите за тютюнопроизводителите са на стойност 70.24 млн. лв.
От гледна точка на икономическата ефективност, националната хранителна сигурност и здраве и справедливостта в обществото това не може да се оправдае, но все пак би могло да се обясни с това, че субсидиите за тютюна до 2023 г. бяха вид социална помощ – плащания на населението в планински необлагодетелствани райони, за да не им се налага вече да сеят тютюн: трудоемка и евтино изкупувана, т.е. неизгодна култура.
По тази линия след 2014 г., когато влезе в действие националната преходна помощ за производители на тютюн (която не изисква от тях да гледат тютюн), са изплатени общо 720 млн. лв.; националната помощ за тютюнопроизводителите между 2006 и 2022 г. възлиза общо на 1.6 милиарда лева.
Около 70 млн. лв. годишно се разпределяха между близо 38 хил. земеделски стопани, отглеждали тютюн в периода 2007-2009 г. Повечето от тях междувременно се отказаха от тази култура, преустановиха земеделска дейност или се преместиха да живеят в града. През 2022 г. броят на вписаните в регистъра тютюнопроизводители беше под 3.5 хил. души – тоест над 10 пъти по-малко от тези, които получаваха субсидии като (настоящи и бивши) тютюнопроизводители.
През 2023 г. условията на отпускане на субсидии за тютюн се промениха. Субсидии вече ще се дават само на земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през някоя от трите години в периода 2016-2018 г. – и продължават да се занимават със селско стопанство и сега. Председателят на асоциацията на тютюнопроизводителите НАТ2010 Цветан Филев обясни тази промяна с изискване на Европейския съюз през новия програмен период селскостопански субсидии – европейски и национални – да се отпускат само на активни фермери.
70 млн. лв., разделени на 38 хиляди тютюнопроизводители, даваше средно около 1800 лв. на един получател – а медианната стойност беше дори по-ниска, тъй като около 1/3 от тютюна, произвеждан в България, е от сортове „Вирджиния“ и „Бърли“, които се отглеждат в по-голям мащаб в равнинни райони.
Смяната на правилата през 2023 г. остави в играта далеч по-малко тютюнопроизводители, които да си разпределят тези 70 милиона лева. По данни на Филев, към началото на юни тази година са се регистрирали 7374 тютюнопроизводители (предвид новите изисквания, броят на регистрираните земеделски стопани за годината е скочил с 110%).
На 1 „реален“ тютюнопроизводител това прави средно около 9500 лв., или над пет пъти повече, отколкото през миналата година.
Разбира се, най-печеливши от това са големите тютюнопроизводители, които ще получат пропорционално по-голяма част от общата субсидия: не десетки, а стотици хиляди лева. При това те са двойно облагодетелствани, тъй като при своите сортове те могат да прилагат механизация и да получат по-висок добив от хектар, отколкото производителите на ориенталски сортове тютюн в планинските райони, ползващи ръчен труд.
Очевидно е, че субсидиите за тютюнопроизводителите вече не може да се оправдаят с това, че са вид социална помощ за бедни райони. Те се превръщат в трансфер, който ще засили производствения капацитет на тютюнопроизводството и ще преразпредели повече средства към големи стопанства.
Тук е мястото да припомним, че извън директните плащания България разпределя като насочена подкрепа за производители на плодове сума с 47% по-малка, отколкото за тютюн. При това производителите на плодове са с няколко хиляди повече, отколкото тютюнопроизводителите през 2023 г. Сходни съотношения показва и сравнение с подпомагането на производителите на зеленчуци.
Липсата на достатъчно национални субсидии е една от причините защо България отдавна (по-точно, след 2007 г.) се е превърнала в нетен вносител на плодове и зеленчуци. Една страна с традиции и благоприятни условия за разнообразно растениевъдство като България през 2021 г. отчита дефицит в международната търговия с плодове и зеленчуци в размер над 240 млн. долара.
Също и за животновъдите няма достатъчно субсидии. За овцевъдите и козевъдите, включително в планински райони, се насочват общо около 26 млн. лв. С толкова малка помощ, планинските животновъди все по-често изоставят този важен традиционен поминък.
На справедливите искания на българските стопани за по-сериозна и насочена подкрепа държавата измива ръце с аргумента „няма средства“, евентуално и „ЕС не позволява“.
Но за тютюна, култура в стремителен упадък, няма подобни ограничения. Субсидиране, отказвано на отрасли, формиращи гръбнака на хранителната система и на пълноценното хранене на нацията, е давано с шепи на производителите на тютюн, особено на едрите.
Сред „бенефициентите по тази схема“ се нареждат и фирмите, изкупуващи тютюн. По причини, които не се коментират в общественото пространство, тютюнът в България се изкупува от дребните производители по цени, два и три пъти по-ниски от тези в съседна Гърция. Тоест, държавата отчасти компенсира стопаните за печалбата, която правят от тях прекупвачите. Да го кажем направо, държавата субсидира прекупвачите.
Последният „коз“, който вадят адвокатите на запазването на високите субсидии за тютюн, е, че върху площите, засети с ориенталски тютюн, не може да се отглежда нищо друго. Това не е така. Село Брезница в община Гоце Делчев днес шеговито е наричано „селото на милионерите“. Десетилетия наред местното население е било въвлечено в отглеждане и първична обработка на тютюн (до 100 тона общо). През 2013 г. жителите на селото колективно решават да спрат да отглеждат тютюн и се пренасочват към по-доходни култури и горски продукти като малини, ягоди, боровинки, лешници, гъби. Няколко предприемачи купуват хладилна техника, което прави продукцията на селото по-малко зависима от моментното търсене на пазара. Развива се дребна преработвателна промишленост, със 17 цеха и малки предприятия в хранително-вкусовата, текстилната, дървообработващата, дори машиностроителната промишленост. Понастоящем в селото не просто няма безработица, а има недостиг на работна ръка и в него пристигат автобуси с работници от околните села и дори от близкия град. Конкуренцията между работодателите е довела до ръст на работните заплати и е изсветлила доходите. И в основата на това е отказът от тютюна.
Да добавим, че българинът има най-ниската продължителност на живота в ЕС, а броят на българите, които губят живота си от болести, свързани с употребата на тютюневи изделия, надхвърля 15 000 годишно, според модел на Световната здравна организация.
Отказът от национални субсидии за тютюнопроизводство е нещо, което Министерството на земеделието и партиите в Народното събрание трябва неотложно да обсъдят. Отказът от субсидии не означава „забрана за тютюна“. Заради почвено-климатични условия, на някои места в България може да се отглеждат тютюни от сортове с по-високо качество, т.е. добавена стойност от труда на фермерите. Тяхното отглеждане, като суровина за стоки на луксозното потребление, ще може спокойно да се финансира на пазарен принцип.
А десетките милиони, спестени от субсидиите на тютюнопроизводителите, може да се пренасочат за подпомагане на селскостопански отрасли, пряко свързани с пълноценното хранене.
Споделете статията: