Нова книга преплита история, статистика и стратегически анализ в опит да открие най-доброто социално-икономическо бъдеще на българските планини
В една полупланинска гранична община, по разбираеми причини няма да посоча коя, наскоро обсъждахме с представители на местната власт и общност проблемите на региона и възможностите за развитие. Проблемите, разбира се, бяха много и големи. Изказванията на местните хора очертаха следната картина на икономиката и демографията в техния край:
Инфраструктурата открай време е ужасна. Хора не са останали в селата, населението е драстично застаряло. Към старите неблагоприятни фактори са се добавили нови рискове и вреди. Проектите за трансгранично сътрудничество са затруднени заради политически пречки в отсрещната страна, а и чуждестранните партньори „все дърпат към себе си“, гонят собствените си интереси.
Силно вредно въздействие оказва емигрантският натиск. Маршрути на мигранти, минаващи през граничния район, безпокоят населението (макар засега да няма случаи на насилие над местни жители).
Неприятности създават силите на реда, разквартировани в общината, за да ограничават и спират нерегламентирания човешки трафик. Гранична полиция и жандармерията не пазят нужната чистота, освен това са заели леглата в хотелите и къщите за гости и понякога трябва да се отказва настаняване на истинските туристи: хотелите реализират нощувки, но перспективите за туризъм страдат.
Голям проблем са циганите. От 200 ученици в общинското училище 95% са циганчета. Но това не са циганите, заселили се преди три-четири поколения и вече интегрирали се с българите. Това са цигани, дошли от многолюдно село в друг планински район, за да работят мъжете в тукашното горско стопанство. Да го кажем меко, от тяхната култура, образователно ниво и социални привички има какво още да се желае.
В хода на дискусията кметът формулира и друг неблагоприятен фактор: заселващите се напоследък българи, колкото и да са малко, не са кореняци. Те са чужди на самобитното наследство на региона. „Защо ми трябват хора, дошли отнякъде?“ – възкликна кметът. „Трябват хора, носещи нашата планина в кръвта и сърцето си“.
Книгата „Планинските райони на България. Икономика и население“ може да се използва именно в такива дискусии: как да се помогне на населението на българските планини да си осигури достоен поминък, като едновременно с това запази социалната си тъкан и опазва планинската природна среда – която е ценна и нужна на хората в цялата страна.
Планините са красива, но трудна среда за живот. За да помогнем на хората, живеещи в планините, на първо място е необходимо да знаем какво всъщност се случва с икономиката и населението в планините. В това отношение новата книга е крачка напред. В нея са обобщени изобилни социално-икономически данни – някои от които за първи път, а други за пръв път след 20 или 35 години – по планински масиви и типове планински райони. Проследена е разнообразната структура на планинската икономика.
Знаете ли, че над 50% от продукцията на по-големите планински общини се формира от преработваща промишленост? Не мините и други добивни дейности, не туризмът и селското стопанство характеризират българската планинска икономика. Преработващата промишленост е най-важният сектор, който „храни“ и задържа местното население. Предвид факта, че на национално равнище преработващата промишленост формира под 20% от добавената стойност се оказва, че планините са промишленият гръбнак на България.
В книгата са поправени някои по-стари грешки в регионалната демографска статистика. Обобщен е механичният прираст в планинските общини и се оказва, че в периода 2016-2020 г. в планините е налице положителен прираст в размер на 1.4‰. Тоест данните говорят, че като цяло в българските планини се заселват чувствително повече хора, отколкото напускат.
Направен е статистически анализ на факторите, определящи обезлюдяването на планинските общини. Стигнах до няколко работни открития, най-интригуващо ми се струва това, че преработващата промишленост допринася за намаляване на обезлюдяването в регионите, но само ако е с висока производителност на труда, т.е. на добро технологично ниво и с добре заплатен труд.
Туризмът и селското стопанство средно отговарят за по 2-3% от продукцията, произвеждана в планинските общини. Това не е естествено състояние и говори за големи неоползотворени възможности, включително синергия между секторите.
Специално в туризма може да съставим различни класации на планинските общини – и подредбата им е много различна в зависимост от това кой критерий ще използваме: общи приходи, приходи от 1 легло или среден брой нощувки на 1 легло, реализирани в рамките на годината. Оказва се, че в България има далеч по-печеливши туристически планински общини от Банско.
Преди да напредне в статистиката и иконометрията, книгата предлага исторически поглед към развитието на планинската икономика по българските земи след Възраждането и по време на социалистическата индустриализация. Милионите овце дават път на почти всеобща индустриализация, идва приватизацията и настъпва разруха, от която мнозина още не са се измъкнали. Може би само около половината от българските планински общини са намерили път напред след началото на века.
Но преработващата промишленост не се е изпарила. Днес, противно на стереотипа за планинската икономика като „златни мини, тютюн и малко овце“, именно тя има водещо значение. Още през 2004 г. европейски изследователи констатираха внушителната промишлена база в българските планини, с един от най-високите дялове на преработващата промишленост в ЕС. Ситуацията 20 години по-късно не се е променила.
Историческият анализ – нали трябва да ни е интересно за четене – се съчетава със статистическия и иконометричния анализ; теренни обхождания и продължило 15 години интервюиране на кметове и експерти в планинските общини допълват общата картина. Но книгата разчита на още един, четвърти изследователски метод: стратегически анализ.
Последната пета глава на книгата е посветена на устойчивото управление на българските планински райони. Икономическият потенциал на планините е оценен от гледна точка на стратегическото управление и стратегическия маркетинг. Държавата е длъжник на планинските райони, тя има много какво да направи за тях – и то без да се увлича по скъпо инфраструктурно строителство в непосилни програми като „Странджа-Сакар“.
Пример за силата на методите, които прилага тази книга, е констатацията на база на регресионен анализ на данните, че гъстотата на пътната мрежа на практика не е повлияла на процеса на обезлюдяване, протекъл между 2000 и 2020 г. в българските планини.
Но пък наличието на жп връзка към някоя планинска община се свързва с 10 пункта по-нисък среден темп на обезлюдяване през периода. Някой би казал: поддържайте асфалта, но разширявайте жп свързаността.
Тази книга крие в себе си много подобни заключения – много семена, които ще дадат плод, ако концепцията за целенасочено социално-икономическо изследване на българските планини и базиране на мерките за регионално развитие на научна основа бъде доразвита, по възможност и институционализирана.
Тази книга няма да е по вкуса на мнозина: обективната статистическа информация и опитът за безпристрастния й анализ хвърлят твърде много светлина, която пречи на реализирането на определени бизнес или друг тип интереси из обширни региони на страната.
Знаейки, че туризмът не е „регионален спасител“ много по-трудно ще оправдаеш изсичане на гори или обръщане на нископланински поляни на ски писти. Знаейки как се е променяло населението на рудодобивните общини в хоризонт 50 и 75 години няма как да пропагандираш с чисто сърце за нова златна мина в региона.
Знаейки, че връзката между безработица и промяна на броя на населението всъщност е положителна (т.е. в районите, където има повече безработни, демографските тенденции са по-позитивни), трудно ще аргументираш агресивни данъчни стимули за бизнеси, предлагащи откриване на масови, но нископлатени работни места в планините.
Резултатите от изчисленията са ясни: ако искаш с икономика да помогнеш на демографията, създавай работни места с висока добавена стойност. А ако искаш да помогнеш на икономиката и демографията на планинските райони, заложи на разнообразието: традиционната икономическа структура в планинските райони се състои от множество допълващи се сектори. Това е успешната формула и днес.
Климатичните промени правят планините все по-важни за нашия живот. Заедно с това планините стават все по-уязвими. В лицето на новата книга „Планинските райони на България. Икономика и население“ разполагаме с инструмент, който ще помогне да избираме оптимален път за развитие на планинските райони в несигурна среда.
Думите на кмета, с които започнахме, пораждат съчувствие, но надали съчувствието е най-добрата реакция в този случай. Прави впечатление едно силно желание за затваряне, за предотвратяване на промените – дори сегашната ситуация да се възприема като плачевна. Заплахи и пречки се крият във властите на съседната държава, в мигрантите, в полицаите, в циганите, пък и в лишените от контекст български виладжии. Също и в шестия фактор – националните политики за регионите – не се крие нищо добро.
Подобна нагласа за ограждане от външното е разбираема, но тя едва ли има перспектива в света, в който живеем. Тази книга е написана, за да помогне на хората, загрижени за развитието на своите места и своята земя, които ценят миналото и не се крият от бъдещето.
Снимка: Руслан Йорданов
Може да си поръчате книгата оттук.
Официалната премиера на книгата е на 9 март 2024 г. от 18:30 часа в Гранд Хотел, “София клуб”, ул. “Гурко” 1 в София.
Споделете статията: