Сред постиженията им са национална стопанска депресия и тежък банков фалит – но те продължават да ни „продават“ изтърканите си номера
„Всички финансисти казват – сваляйте [бюджетния дефицит] на 1 процент, режете разходи, вдигайте данъци. Това е единственото възможно във финансовата политика“. Думите са на Бойко Борисов, премиер на България в продължение на 10 години и ръководител на най-голямата политическа партия в страната, предаде ги Българското национално радио.
Кои са тези „всички финансисти“ може само да гадаем. Седмица преди Борисов да повтори старата формула, че фискалната инквизиция няма алтернатива, десетки финансисти се събраха в София под егидата на Съюза на икономистите за представяне на новата книга на проф. Гарабед Минасян, посветена на проблемите на българската икономика на прага на еврозоната. В последвалата дискусия се изказаха много мнения – но нищо от типа на „сваляйте дефицити, режете разходи, вдигайте данъци“.
Точно обратното: известните финансисти застанаха зад мнението, че страхът от бюджетните дефицити е ирационален и вреди на националното стопанство. Разбира се, прекомерните дефицити крият риск и в еврозоната на тях не се гледа с добро око, но дотогава, докато държавните разходи се влагат по производителен начин, и предвид много ниския публичен дълг на България, основание за притеснения няма.
Продължаваме да търсим кои са тези „всички финансисти“ и стигаме до Международния валутен фонд с неговото тъй неудобно за статуквото становище от 19 март т.г., в което се препоръчва „Намаляване на планирания дефицит за 2024 г. с около 1 процент от БВП“.
Виждате ли уловката? В бюджета за 2024 г. е планиран дефицит в размер на 3% от БВП. Борисов внушава, че „всички финансисти“ изискват България да свие дефицита до 1% от БВП – но МВФ всъщност ни съветва да имаме дефицит от 2% от БВП. Разликата се равнява на 2 млрд. лева (брутният вътрешен продукт за 2024 г. се очаква да достигне 205 млрд. лв.).
Сумата, с която МВФ ни съветва да намалим харчовете, е около 2.5% от планираните за годината държавни разходи. Може да предположим, че бюджетът на държавата ще се справи сравнително безболезнено с подобно предизвикателство, обирайки буфери, оптимизирайки разходи и т.н. Но съкращението на разходите с 4 млрд. лв., за което пледира Борисов, е вече нещо сериозно, което ще се отрази върху цялостната държавна политика.
Накратко, финансовата политика на България отново ще стане рестриктивна, ако последваме фискалната мъдрост на Борисов. В икономиката ще има по-малко пари – както за потребление, така и за инвестиции. Няма защо да се надяваме, че вследствие на това свиване на колана цените на потребителските стоки ще се понижат: инфлацията е световен феномен, ние я внасяме заедно с петрола и храните. Цените няма да се понижат, но ще се понижи покупателната способност на най-уязвимите слоеве от населението. Разбирай: нова подбуда за емиграция и сгъстяване на протестните настроения сред обеднелия електорат.
Може би дори още по-лошо, държавата ще отреже планирани капиталови инвестиции, ако последва съветите на Борисов. „Режете разходи!“ – това според бившия премиер казвали „всички финансисти“. Ето какво казват финансистите на Международния валутен фонд:
„Бюджет 2024 правилно се опитва да увеличи социалните разходи и инвестициите. Планираното увеличение на социалните разходи и публичните инвестиции е нещо необходимо… Не е препоръчително да се търси неутрална фискална позиция, като се режат инвестициите“.
Да режат и да свиват – това авторитарните политици го могат. „Рязането“ на парите за едно нещо и милостивото запазване на парите за друго нещо затвърждава властта на автократа и подсилва зависимостта на народните маси и на избраните представители на бизнеса, науката и културата от неговото благоволение. Съвсем друга е политиката, необходима за растеж*: селективни инвестиции, балансиране, подкрепа, подхранване. Политикът, загрижен за израстването на страната, реже единствено вредни образувания, свързани с корупция, неефективност и анахронизъм.
А може би Борисов просто обича да реже – ако няма ленти, то поне разходи. Ленти обаче напоследък няма, независимо от стотиците милиони, които той лично отпусна на доверие на близки обръчи от строителни фирми, накацали около автомагистрала „Хемус“. Значи все пак остават разходите. Може би наясно с навиците на бившия премиер, МВФ предупреждава: „Фискалните реформи са критично важни за устойчиво увеличаване на социалните разходи, инвестиции в инфраструктура и човешки капитал и подобрено управление“.
Демографската криза е драматична. Геополитическата ситуация е повече от сложна. Икономическото и технологичното изоставане на страната се задълбочава. Ако искат да сложат край на перспективите за европейско бъдеще на държавата България, българските политици действително могат да започнат да „режат“. Ефектите, под формата на емиграция, фалити, масови бунтове и още по-всеобщо затъпяване, няма да закъснеят.
В горния цитат МВФ говори за „фискални реформи“. Ето това ни препоръчват всички финансисти: преразпределяне на данъчната тежест в България, а не простоватото „режете разходи, вдигайте данъци!“ Дори със сегашното ниско за Европа ниво на данъчна тежест, България може да постигне развитие, като осъществи значителни инвестиции. Но тази тежест трябва да се преразпредели.
Този, който изостава по магистралата на живота, не трябва да внася като данъци и осигуровки по-голям дял от дохода си по сравнение с онзи, който се вози в лъскава кола и фучи с двеста напред. Подобна данъчно-осигурителна система се нарича регресивна, такава днес е българската. Прогресивната данъчна система, свойствена за демократични държави, предвижда малко по-висок данъчен товар за семейства с по-високи доходи. Също и данъчната надпревара с околните страни, изразяваща се във все по-ниски корпоративни данъчни ставки, не е довела до повече реални инвестиции в нито една държава по света.
Ето това има предвид МВФ, когато казва „фискални реформи“: прогресивен подоходен данък, по-висок корпоративен данък и премахване на тавана на социално-осигурителните плащания. Тези три поименно споменати от МВФ свещени крави на българското фискално статукво е време да влязат в казана. Доста по-различно от интерпретацията на Борисов („Всички финансисти казват – вдигайте данъци!“), нали? Да повторим, ако бъдат внедрени по подходящия начин, тези данъчни реформи може въобще да не се отразят на данъчната тежест за наченките на средната класа в България.
Иронично, подплашени от внушенията за „рязане на разходи и вдигане на данъци“, за Борисов ще гласуват може би именно тези, които биха били най-облагодетелствани от по-прогресивни финансови политики, каквито Борисов очевидно няма капацитет да провежда.
Тук е мястото да напомним накратко за икономическите ефекти от Бойковата фискална мъдрост. Между 2016 и 2019 г. българското правителство формира бюджетни излишъци от близо 6.5 млрд. лв. (за същото време Румъния направи бюджетни дефицити от около 48 млрд. лв., по данни на Евростат). Това бяха пари, източени от реалната икономика и после дадени на приближени кръгове от фирми, например строители. Бюджетните излишъци, така обичани от Борисов, директно допринасят за ниската цена на труда, т.е. за ниското ниво на работни заплати в българската икономика. След като кормилото на властта бе изтръгнато от ръцете на ГЕРБ, доходите в България започнаха да нарастват много по-бързо.
А по-рано, през първото правителство на ГЕРБ в периода 2010-2013 г., религиозният страх от бюджетните дефицити (в години, когато почти всички останали европейски страни енергично помагаха на икономиките си) донесе на България същинска стопанска депресия: за петте години между 2009 и 2014 г. са постигнати само 5.5% ръст на БВП на човек от населението – дължащ се изцяло на намаляване на броя на населението заради високата смъртност и масовата емиграция.
Бойко Борисов ни предлага всичко това отново, този път обвито в целофана „така казват всички финансисти“. В интерес на истината, има и други по високите етажи на властта, които споделят неговите възгледи за добро управление. Шефът на БНБ Димитър Радев в скорошно интервю за БТА се обяви за „антиинфлационен бюджет“. Казано с други думи, той призова правителството да осигурява по-малко от необходимото средства в икономиката (заплати на учители, медици, армия, за инвестиции в пътища, наука, култура и т.н.), с надеждата недостигът на пари сред хората да ограничи покупките им, и така цените на вътрешния пазар да паднат.
Заедно с това Радев остро се обяви срещу евентуална промяна на данъчния модел („независимо под каква форма“) – независимо че той няма думата и не трябва да взема отношение по тези неща, също както правителството няма думата за паричната политика на страната. Но на въпроса дали кредитната активност в страната не е станала прекомерна (само за 2023 г. кредитите нарастват с 10 млрд. лв. и половината от новите кредити са теглени от домакинствата: 16% ръст на домакинските кредити само за 1 година), той обобщи: „Това, което виждаме на кредитния пазар… не ни тревожи особено“.
Иронията е, че Радев коментира това от Вашингтон, където бе на посещение за традиционната пролетна среща на Международния валутен фонд. МВФ казва на България: „Преразпределяйте и инвестирайте, не режете разходи!“ Българското политикономическо статукво чува точно обратното, без да се „тревожи особено“ каква цена плаща населението.
* Използвам думата „растеж“ в нейното биологично и психологично значение: достигане до естествен размер, придобиване на зрялост, постигане на състояние на достатъчност и адекватност.
** Изображението е генерирано от изкуствен интелект по ключова фраза „Бойко Борисов плаши с рязане на разходи и вдигане на данъци“.
Споделете статията: