Може ли да се опазим от прекупвачи, спекуланти и празнодумци
След две години на бързо поскъпване на живота, довело до 17.5% ръст на индекса на потребителските цени в България, през пролетта на 2024 г. инфлацията чувствително се забави: Националният статистически институт отчете, че за март тя се е покачила само с 0.18% на месечна и с 3% на годишна база. Някои медии побързаха да потърсят положителна новина в това, излъчвайки посланието: „Най-лошото е зад нас и животът се нормализира“.
Ако задачата е да търсим добри новини, можем го: през март цените на храните не просто са забавили ръста си, а са се понижили с 0.1% спрямо февруари. Бирата е поевтиняла с цели 2.5%, млякото и млечните продукти с 0.5%. Цената на олиото, този фундамент на българската кухня, се е смъкнала с 14% на годишна база. Има и други „добри примери“, но е ясно, че това са повърхностни неща. Цените на стоките винаги са в движение. Зад големия процес на поскъпване на живота стоят много по-базисни фактори.
Вместо да градим теории за инфлацията, нека осветлим някои от скритите й механизми, като просто разкажем три истории.
Цената на марулята
Петричката котловина е прочута със своето плодородие, дължащо се на благоприятен климат, богати почви, възможност за напояване и умели трудолюбиви стопани. Там в рамките на една година е възможно производството на две и дори три стопански реколти; първите свежи зеленчуци в Петричко се берат още в началото на март.
Пътуваме с автомобил из спретнатите петрички села и скоро забелязваме, че голяма част от земята там пустее. Някои ниви приятно зеленеят, опънали стройни лехи – но от други стърчат бурени. Бързо разбираме защо от разговор с местен дребен земеделски стопанин.
„Земята пустее, защото накрая човек се отказва“ – заявява младолика жена. „Много хора от нашите вече се отказаха. Решиш да направиш нещо, вложиш някаква сума, не си я възврънеш, и така година след година. Примерно, вложиш 1000 лева за семена и торове и после едва си връщаш 700 лева. Трудът и горивото на личния автомобил въобще не ги смятам. Кой може да издържи така безкрайно?“
В предишни години петричани са печелили от продажба на зеленчуци, но сега прекупвачите буквално ги дерат. „Това са параметрите: засял си 4000 марули. Всеки ден занасяш 100 бройки на борсата и се молиш да ти ги изкупят, общо за 20 лева.“
20 стотинки за голяма свежа маруля – толкова получават земеделските производители от прекупвачите в зеленчуковата борса в с. Кърналово. (Ден преди да запише това, вашият автор си купи маруля от фермерски пазар в София за 2 лв.) Борсата в това петричко село неведнъж е била тема в медиите, но за съжаление медиите рядко са я отразявали адекватно. Да вземем следния репортаж на БНР от март 2023 г.: „Производители и търговци масово затвориха обектите заради скъпата продукция и ежедневните проверки от НАП“.
Де се е чуло производител да затвори обект, защото цената на продукцията му е висока?! И какво ще търси НАП от дребния фермер, платил за маса на пазара? Не производители, други са играчите в Кърналово. Петричката стопанка хвърля светлина в тази насока: „На пазара в Солун има място, където се изхвърлят зеленчуци, които по една или друга причина не отговарят на стандартите: големи били, криви, смачкани и т.н. Наши цигани ги събират и прекарват през граница. Придават им търговски вид и ги слагат на тезгяха. Каквато и цена да сложим на нашата стока, как да се конкурираме с безплатна продукция?“
Как обаче навлиза в България тази стока без документи? И наистина ли е невъзможно, в момент на рязко поскъпване на живота заради война, някой публичен орган да организира схема за доставка на земеделска продукция от дребните фермери до София, без марулята да поскъпне десет пъти по трасето от 200 км – а, да кажем, да поскъпне само два пъти? Организация, при която местните земеделски стопани ще печелят не 20, а примерно 50 стотинки на маруля. Земята няма да пустее, селата ще са живи, цените ще са по-ниски.
Дали пък играчите на зеленчуковите борси не са прекалено големи, за да може централните медии да говорят за тях обективно, а проверките на НАП да намират виновни? Дали пък случайно на тези борси не се търгува не само с репички, а и с гласове на избори?
Законът за по-малката цена
След две мъчителни години в напразни опити за отпушване на една задръстена цедка, вашият автор предприе решителната крачка да си купи нова кафемашина. Следвайки съветите на знаещи хора, той се насочи към среден по размер магазин в широкия център на София. Преди това внимателно разгледа офертите на сайта на магазина, като сравни цените и си набеляза два модела. Крайният избор щях да взема след консултация на място.
Но не бях отчел два момента: първо, че отивах в магазина в неделя, а да работи в неделя никой не обича. Това е друг вид инфлация – на работното време. Българите привикнахме да можем да си купим всичко и по всяко време, стига да имаме пари. Магазините за хранителни стоки са разположени нагъсто и работят от рано до късно, седем дни в седмицата; моловете също са многобройни и с разтеглено работно време. Това без съмнение се дължи на ниската цена на труда и по-специално на евтиния извънреден труд в страната.
Вторият неочакван фактор бе значителната разлика между цените, обявени на сайта на търговеца и тези, посочени на етикетите в реалния магазин. За моята кафемашина разликата бе над 20%: 390 лв. на сайта, 500 лв. в реалния магазин. В опит да потърся обяснение на този феномен получих такъв отговор от продавач-консултанта, страдащ от инфлацията на работното си време, че не посмях нито да изляза без покупка, нито да изговоря напразно името на Комисията за защита на потребителите. Почувствах същинска победа това, че в крайна сметка ме таксуваха според цената в сайта, а не според цената на етикета.
Защо го прави магазинът? След мен на етажа с кафемашините влезе възрастно семейство, за което мога да предположа, че за разлика от мен не е направило първоначална онлайн справка: хората са чули, че в конкретния магазин цените са изгодни и са отишли на място. Търговията онлайн е изключително конкурентна: клиентите сравняват мигновено, вече има и онлайн приложения за това, и дори 10 лв. разлика в цената натежава. Но все пак има и някакъв контингент от клиенти, които не ползват интернет.
Но тогава възниква въпросът какво отчита НСИ в своите месечни индекси: цените в интернет или цените на етикетите? Възниква и въпросът къде е регулаторният орган КЗП? Преди година като една от причините за бързото поскъпване беше посочена „спекулата“: каква по-голяма спекула от описаната по-горе? Среден по размер магазин за техника в широкия център на София, има и „техно“ в името си… Кафемашината засега работи добре.
Инфлация на думи и идеи
Една от най-силните публикации на български език върху инфлацията е на практика неизвестна в наши дни. Тя е от 1911 г., публикувана е в Списанието на Българското икономическо дружество и неин автор е роденият във Варна Кирил Попов – професор по икономика и основоположник на статистиката в България. Озаглавена е „Върху поскъпването на живота“. В рамките на само 33 страници българският учен ловко изяснява многобройните причини и следствия от поскъпването – и то в години, когато неща като „Индекс на потребителските цени“ и „потребителска кошница“ са непознати. Цитат:
„Повишението на цените на нашите произведения, главно земеделски и скотовъдни, е преди всичко признак на културен и стопански прогрес на България. Тенденцията на изравняване на цените у нас с цените в чужбина е тенденция неминуема, обусловена между другото и от успеха на нашата търговска политика“.
И тогава е имало инфлация. Между 1900 и 1910 г. цената на хляба е скочила с 20%, а на кокошката с 80% (насъщният тогава е вървял по 29 ст., кокошката 1.03 лв.). Попов внимателно изрежда факторите за това: въвеждане на косвено и пряко данъчно облагане, протекционистични политики на държавата, социално обусловена инфлация и нарастващи нужди (!), екологичният фактор (!!), ръст на населението, по-малко търсене и предлагане на вътрешния пазар заради земеделския характер на страната и др.
Поразителен текст: ясно и чисто написан, от много добре информиран и същевременно скромен автор. Горният цитат, касаещ обективния ръст на цените в процеса на икономическа конвергенция на България (наскоро разяснена в забележителния труд на проф. Гарабед Минасян), би обогатил всеки научен труд или учебник 113 години по-късно.
Но в днешния научен труд или учебник трудно ще срещнем мъдрост като тази. С ясни, точни, свои думи икономистите на младото Царство България – едновременно автори и практици – са излагали тези и защитавали мнения. Те са следвали и очевидно са се доближавали до най-добрите европейски образци на своето време. Те са градели – наука, журналистика, администрация, политика – и са градели добре.
Днес трудно ще срещнем подобно ниво в преобладаващите икономически текстове, дори в (особено в) елитни академични издания. Настъпи инфлация на думите, на теориите, на знанието. И това сякаш е далеч по-тревожно, отколкото инфлацията на цените на стоките.
Споделете статията: