Огромното подземно богатство на Бугенвил дотук донесе на населението му война и екологични бедствия. Дали ще може да плати и за независимостта на острова?
Читателю, предстои ти една истинска история за несметни богатства, гражданска война, туземни крале, нощни акции срещу командоси, нагли финансови пирамиди и какво ли още не. Неслучайно казват, че и най-развинтеното въображение на писатели и сценаристи не може да наподоби повратностите на реалния живот.
Остров Бугенвил е разположен в северната част на тихоокеанския архипелаг Соломонови острови, източно от Нова Гвинея. Площта му е около 9300 кв. км – приблизително колкото Кипър или Ямайка. Между края на XIX век и Първата Световна война Бугенвил е германска колония, после администрацията се поема от Австралия. През 1975 г., когато Западът бърза да се освободи от колониалното си наследство, Бугенвил е „пришит“ към новата държава Папуа Нова Гвинея. Това уж добронамерено решение ще се окаже бедствено.
През 1961 г. в централната част на Бугенвил е открито огромно находище на мед и злато. Мината Пангуна заработва през 1972 г. и е една от най-големите в света. Дон Върнън, управляващ директор, а по-късно председател на борда на „Бугенвил Копър Лимитед“ (BCL), днес си спомня, че всеки ден от открития рудник се извличали 100 000 тона руда и още толкова скална маса. Рудата се обогатявала до 30% съдържание на мед и 1 унция злато на тон и концентратът се превозвал по море до Япония, Германия, Испания, а по-късно и до рафинерии в Китай и Южна Корея.
Всичко вървяло твърде добре за BCL, както и за компанията-майка „Рио Тинто“, преди да възникнат няколко
Досадни подробности
На първо място, екологията. Цитираният директор е брутално откровен: „Хвостът (отровни отпадъци след обогатяването на рудата) се изливаше в Каверонг, приток на река Джаба… Експертите предполагаха, че реката ще отнесе 80% от хвоста в морето. Сега разбираме, че експертите са подценили този начин на освобождаване от отпадъците. Само около 60% бяха отнасяни в морето… В технически план дейността ни беше една от най-ефикасните в света“.
С други думи, западната компания решава да не строи пречиствателни съоръжения, нито дори хвостохранилище, а изхвърля отпадъците, общо 1.25 милиарда тона за срока на функциониране на мината, в минаващата наблизо река, която да ги отнесе в океана – нали е голям. Всеки може да види последиците от това ефикасно бизнес решение, като напише “Bougainville Island” в приложението „Гугъл Мапс“. Огромен къс земя в средата на зеления остров е мъртъв дори 35 години след преустановяването на рудодобива.
Ще се спрем допълнително на екологичните последици, но преди това да отбележим още няколко досадни дреболии. На Бугенвил и Нова Гвинея, независимо че двата острова са разположени близо на географската карта, живеят не просто различни народи с различни езици, а различни раси. Папуасите са червенокожи, бугенвилците са черни. Жителите на Бугенвил не виждат защо да са част от държава, с която нямат нищо общо и дори презират. Но политиците в Папуа имат сериозни мотиви да задържат Бугенвил при себе си: дори огризките от Пангуна, подхвърляни им от BCL, формират 40% от националния бюджет.
В мемоарите си Дон Върнън признава: „ничията земя“, върху която възниква мината, е традиционна собственост на конкретни семейства и села. Да, местните нямат документи за нея, но я възприемат като своя. В знак на особена щедрост западната компания предлага да пресели засегнатите жители по крайбрежието, където те да отглеждат земеделски култури в плантации. Хората не са съгласни, включително защото Пангуна за тях е свещено място.
В резултат от преговори под дулото на оръжия местните са преместени по ръба на открития рудник, изложени на неспирен шум на тежки машини и комплексно замърсяване, най-вече на питейната вода. Здравословните проблеми не закъсняват. Чужденци, включително правителството на Папуа Нова Гвинея, обират печалбите, голямата част от работниците не са местни, традиционният начин на живот загива, възможностите за самозадоволяващо се стопанство се влошават, цените на дребно скачат многократно. С други думи, възникват обичайните ефекти от разкриването на нова мина върху девствена земя.
Свещената война
Това, което белите не отчитат в плановете си са месианските нагласи на местните жители. Християнството пристига в Бугенвил в края на XIX век и пуска дълбоки корени, сливайки се с традиционните вярвания и по-късния карго култ. Повечето бугенвилци са отдадени католици, убедени, че островът им е свята земя, която Бог е подарил лично на тях. Тази вътрешна убеденост обяснява как един малък народ – по-скоро група от няколко народа с различни езици – успява да се противопостави едва ли не на целия свят.
През 1989 г., когато поредните преговори за по-справедлива подялба на печалбите от Пангуна се провалят, местни хора, организирани в т.нар. Бугенвилска революционна армия, извършват серия от саботажи. Взривяват електрически пилон и спират електрозахранването в мината, събарят важни подпорни стени. Дейността на Пангуна е спряна – и така до днес.
Компанията-оператор, както и правителството на Папуа Нова Гвинея, незабавно се намесват и изпращат „умиротворителни“ сили, включително редовна армия. Местните се оттеглят в гората и започва десетилетие на гражданска война, отнела живота на 10 до 20 хиляди местни жители. В сравнителен план, броят на жертвите се равнява на това България да загуби примерно половин милион души в борба за независимост.
Начело на Бугенвилската революционна армия стои харизматичният Франсис Она (1953-2005): проповедник, поет и музикант, политик. Вдъхновен от посланията му („Ако Бог е с нас, кой ще е против нас? Като Мойсей, който изведе народа си от робство към свобода, ние също се борим за освобождение. Борим се да се освободим от експлоататорите и неоколониалните сили…“), народният бунт прави немислимото.
Използвайки стрели, капани и други традиционни методи за водене на война в джунглата, сепаратистите ликвидират някои от враговете си и постепенно се сдобиват с огнестрелни оръжия. Тъй като познават терена, атаките им са изключително опасни. Нахлулата армия си отмъщава на села с мирни жители. Папуа налага на острова пълно ембарго, което води до хуманитарна криза. Но „революционната армия“, която освен с чужденци се бори и с местни враждуващи фракции, устоява. През 1997 г. Бугенвил де факто става автономен: под международен натиск и по Божия воля е постигнато примирие.
Чудото на Богородица
Она твърди, че е посветил живота си на „Мама Мария“; той смята, че има специална връзка с нея и Богородица го наставлява насън. През 1997 г. през Бугенвил минава пътуваща статуя на Дева Мария от Фатима; католически мисионери са документирали на филм как Она горещо се моли пред нея и се кълне да работи за постигането на мир на острова.
Някои обстоятелства около края на гражданската война действително са чудни. След като редовната армия не може да се справи с положението, а засилващият се международен отзвук не позволява намеса на специалните части на Австралия и Нова Зеландия, премиерът на Папуа Джулиъс Чан се опитва да наеме частна армия, която да ликвидира островния бунт. Сключен е договор с британската военна компания Sandline International, а доставчик на войниците е Executive Outcomes – фирма от ЮАР, специализирана в потушаването на конфликти в Глобалния Юг, свързани с протести на местни жители срещу добивния сектор.
Година по-рано, през 1996 г., същата фирма успешно изпълнява поръчка в Западна Нова Гвинея (в състава на Индонезия), където партизани пречат на дейността на други златни и медни мини на „Рио Тинто“. За да прекърши Бугенвил, Чан се съгласява да плати 36 млн. долара за 44 бели командоси – ветерани от апартейда в ЮАР и Родезия.
Журналист се добира до информация за наетата частна армия и я публикува. Висши военни от армията на Папуа се чувстват застрашени да не загубят позициите си във властта. Проведена е нощна бойна операция срещу новопристигналите командоси, които по някакъв начин биват пленени, обезоръжени и депортирани. На сутринта военните разказват по радиото цялата история – и Чан е събуден от яростни протести пред дома си, а страната е на ръба на военен преврат. Войниците в папуаската армия, страдаща от постоянна липса на средства, са бесни на премиера, пръскащ пари за чужди войници. Чан е принуден да подаде оставка. Скоро след това е обявено примирие с бунтовниците в Бугенвил.
А през 2001 г. е сключен официален мир: Папуа Нова Гвинея се отказва от всички правителствени функции на острова с изключение на отбрана, международни отношения и върховен съд. Проведени са избори за местно автономно управление – макар че Она ги бойкотира с мотива, че Бугенвил вече е свободен. Она не иска никакви връзки с „греховното правителство“ на Папуа и се обявява за президент на острова. Само 3% от бугенвилците участват в изборите за автономно правителство, но такова така или иначе е назначено.
Двама крале, един остров
Раните от гражданската война зарастват бавно, но Бугенвил е сполетян и от друго бедствие – финансовия измамник Ноа Мусингку. Роден в Бугенвил и живял в Австралия, Мусингку създава пирамидата U-Vistract. Това е схема на Понци, обещаваща на вложителите 100% месечна лихва, която – твърди Мусингку – ще бъде осигурена от съчетаване на божествени принципи и модерен технологичен напредък. С тази уж християнска пирамида мошеникът обира милиони долари от хиляди наивници в Австралия, Папуа и Соломоновите острови. Там U-Vistract е забранен, а създателят му е поставен под домашен арест.
Мусингку успява да избяга и се насочва към потъналия в хаос Бугенвил. Среща се с Она и го агитира за U-Vistract. Макар че формално се числи към Петдесятната църква, Мусингку бързо намира път към католика Она. Последният вече е разбрал, че за да има Бугенвил истинска независимост, новата държава трябва да разполага със собствена финансова система – и гръмките думи на Мусингку падат на плодородна почва.
Она и Мусингку се сближават и много бързо въвеждат в Бугенвил собствена хартиена валута, върху която е изобразен Христос, а и собствените им особи. Тези пари (1 кина = 10 долара) са със златно покритие; уловката е, че златото още не е изкопано от земята.
Крал Франсис Она, изобразен на банкнота от Бугенвил
Она, вече обявил се за президент на Бугенвил, бива убеден от Мусингку да се провъзгласи и за крал на острова. Това се случва през 2004 г. Кралствата всъщност са две: върху почти целия остров се простира свещения Ме’екамуи начело с Она, а в южната част с център град Тону е кралство Папала с върховен владетел „Давид Пей II“, който не е никой друг освен Мусингку. Именно в Папала се печатат парите, циркулиращи в целия остров.
Може само да гадаем как мошеникът е убедил християнина да провъзгласи себе си, пък и него за крале. Царската институция е на почит в Стария Завет, а древен Израел е разделен именно на две царства. Соломоновите острови, към които Бугенвил има социални и културни тежнения, също са монархия – за разлика от „безбожната република“ Папуа. Мусингку освен това внушава на Она, че като крал ще получи по-голямо международно признание, което е необходимо за независимостта на Бугенвил.
Така или иначе, двуцарствието бързо приключва. Говори се, че Она, който сам е вложил парите си в U-Vistract и е убедил своите приближени да направят същото, в един момент осъзнава, че обещаната му доходност няма как да се осигури. Смазан от разочарование и сриам, Она умира в дома си през юли 2005 г. Според друга теория, Она всъщност е отровен (малко преди смъртта си той е посетен от двама неидентифицирани чужденци): кралят е основна пречка за повторното отваряне на Пангуна.
Другият „монарх“, Давид Пей II, царува и до днес – съвсем буквално. Навремето, като част от мирния процес, революционерите от войната за независимост склоняват да предадат оръжията си. Въоръжени остават само наемниците на Мусингку, които уж охраняват богатството на острова и бранят U-Vistract от злите сили.
Бугенвил днес
След дългогодишно отлагане, през 2019 г. в Бугенвил е проведен референдум, на който местните жители могат да избират между „широка автономия“ и „пълна независимост“. Над 98% от гласувалите се обявяват за независимост от Папуа Нова Гвинея. Но референдумът няма задължителен характер. Порт Морсби не бърза да се откаже от острова и от Пангуна.
А в Пангуна според някои изчисления има мед и злато на стойност 90 милиарда долара. Още с предоставянето на автономия на Бугенвил тръгват слухове, че мината ще бъде отново отворена и с печалбите от нея ще се излекуват раните от гражданската война. Напоследък с това се спекулира особено активно. В края на декември 2023 г. в. „Файненшъл Таймс“ посвещава на Пангуна и Бугенвил голяма статия, където се цитират оценки за залежи от 5.3 млн. т мед и 19.3 млн. унции злато. Експертите отбелязват, че зеленият преход се нуждае от много мед и възобновяването на добива от това находище е повече от добре дошло.
Но, отново, има досадни подробности. Природозащитниците напомнят, че 35 години след края на рудодобива екологичните и социалните язви в района на Пангуна не са изличени. През 2020 г. организацията за човешки и екологични права Human Rights Law Centre публикува доклада „След Мината“, разказващ за отровното наследство на „Рио Тинто“:
„Пангуна продължава да сълзи като отворена рана в центъра на острова. Замърсена вода тече безпрепятствено към местните реки, обагряйки коритата им и околните скали в неестествено синьо. Долините на Джаба и Каверонг, които текат под мината, приличат на лунен пейзаж с огромни купища сиви отпадъци от хвост и скална маса, простиращи се на почти 40 км до морския бряг. Около 12-14 хиляди души живеят под мината“.
Най-лошо е положението с водата – заради замърсените водоизточници местните хора разчитат на валежи или на извори, които обаче пресъхват през сухия сезон. Така че сините реки се ползват и за миене и къпане, с всички последици от това. Голяма е опасността при пресичане на реките, когато местните отиват до нивите си или на училище. Химическото замърсяване е довело до масови здравни проблеми като обриви, диария, респираторни заболявания, трудно протичаща бременност. Ерозията отмива хвоста все по-надолу и засяга живота на нови и нови села, унищожава ниви и гори, замърсява води.
Някои села не издържат на екологичния натиск и се изселват, което води до пренаселеност в новите им обиталища, с недостиг на обработваема земя и строителен материал за жилища.
Не може да се оспори, че собственикът на „Бугенвил Копър Лимитед“ и на Пангуна – вторият най-голям в света минен конгломерат „Рио Тинто“ – е предвидлив: през юни 2016 г. компанията „подарява“ своя дял от 53.8% в капитала на мината на правителството на Папуа и на автономното правителство на Бугенвил. Благодарение на този щедър жест днес бившият концесионер не носи формална отговорност за екологичните поражения от Пангуна. Впрочем „Рио Тинто“ постъпва по сходен начин с проблемни активи в Намибия (уран), Аляска и Индонезия.
От друга страна, кой познава местния терен и геология толкова добре, както „Рио Тинто“? Ако (когато) мината отново заработи, именно тази компания ще е най-вероятният нов концесионер. Условията ще се предоговорят, но сделката със сигурност ще донесе печалби за милиарди. Е, нещо ще се отдели и за замазване на миналите екологични щети – но не като задължение на замърсителя, а като жест на добра воля.
За да стане Бугенвил независим, парламентът на Папуа Нова Гвинея трябва да ратифицира резултатите от референдума през 2019 г. „Рио Тинто“ и Австралия имат лостове за натиск в Порт Морсби – ако пожелаят. По всичко личи, че цената на независимостта на Бугенвил е да се възобнови дейността на Пангуна. Но какъв ли ще е вкусът на тази свобода?
Основни източници:
Hermkens, A-K. (2013). Like Moses who led his people to the promised land: Nation- and state-building in Bougainville. Oceania. Vol. 83, Issue 3, 192-207.
Vernon, D. (2015). The Panguna Mine. In: Bougainville Before the Conflict. Australian National University Press, pp. 258-273.
Adams, K, Kerwin, H. (2020). After the Mine: Living with Rio Tinto’s Deadly Legacy. Human Rights Law Centre.
Schierz, M. (2024). Bougainville’s independence struggle won against the odds. Jacobin. March 16, 2024.
Jorari, L. (2022). Panguna mine at centre of bloody Bougainville conflict set to reopen after 30 years. Guardian. Feb 11, 2022.
Fildes, N. (2023). Bougainville looks to reopen mine that sparked Pacific island civil war. Financial Times, Dec 28, 2023.
Снимки:
1, 4 – Human Rights Law Centre; 2 – Google Maps; 3 – Hermkens 2013.
Споделете статията: