Наскоро ме поканиха да изнеса лекция на тема Устойчиво развитие пред подбрана група студенти и активисти. Устойчивото развитие е базов предмет, който не би трябвало да е предизвикателство за екологичен икономист, какъвто е вашият автор. Но връщането към корените винаги крие изненади. Та какво е Устойчиво развитие, казано накратко? Щом говорим за Устойчиво развитие, винаги гледаме в бъдещето. Това е такова развитие, което няма да доведе до влошаване на средата на живот. Устойчиво развитие е онзи курс на икономиката и обществото, който ще остави добро природно наследство на нашите деца.
Само че „нашите деца“ е разтегливо понятие. Някои мислим и за бъдещето, което могат да имат хлапетата в Африка и в кв. „Филиповци“. Други разбират под „бъдеще“ единствено това на сънародниците си, или по-скоро само на своите собствени наследници: осигуряват им топ образование, оставят им отлични връзки и начален капитал и старателно ги подготвят да поемат юздите на света. Различните социални класи и нации са заинтересувани от различно „устойчиво развитие“ и в тази какафония от интереси целта „запазване на природното наследство“ се превръща в девета дупка на кавала.
В дискусията след лекцията една от студентките в групата обобщи: „Значи сме безнадеждно прецакани“. Как можех да отговоря на това? Някои автори развиват тезата, че човешката цивилизация ще осъзнае зависимостта си от природата, но чак след някакъв страшен катаклизъм: ако оцелее, човечеството би могло да се стресне и да поеме по нови пътища. Други са убедени, че вече няма какво да се направи; просто трябва да се настроим философски и да чакаме края. Трети викат: „Страшно е, но има надежда!“ – и превръщат надеждата в пари и тълпи доверчиви последователи.
Моята гледна точка за бъдещето на цивилизацията е по-нюансирана. Първо, убеден съм, че цивилизацията, дори запазвайки базовите икономически институции на днешната капиталистическа система, е в състояние за кратко време да свие рязко потреблението на базови природни ресурси, което ще отслаби натиска на икономиката върху екосистемите.
Наричам това „да се изрежат тлъстините на света“: представям си, че нещо подобно на липосукция може да се приложи и на световно равнище. Имам предвид отказ от всевъзможни дейности, които са лишени от рационално основание, тъй като не създават ценност и не допринасят за добруването на хората – но се извършват в големи мащаби, защото малки групи имат финансов или друг интерес от това.
Да вземем биткойн: енергията, използвана в „копаенето“ на тази криптовалута възлиза на 127 тераватчаса годишно, което е три пъти повече от цялото потребление на ток в България. Никой, който не е вложил със спекулативна цел пари в биткойн, няма да пострада, ако тази дейност я няма. „Подкопаването“ на монопола на централните банки може и да е смислена идея, но криптовалутите днес се движат не от идеи, а от спекулации. Без биткойн светът ще олекне с една Нидерландия по отношение на производство и консумация на ток.
Непоисканите търговски съобщения, отпечатани на хартия, само в САЩ се оценяват на 100 милиарда годишно. Според някои източници, за производството на хартиен спам всяка година се секат 100 млн. дървета – включително в Индонезия и Бразилия, последните бастиони на биоразнообразието.
По данни на ООН храните, които се изхвърлят в света, годишно възлизат на 923 млн. тона – с други думи, на 23 милиона 40-тонни камиона. Представете си водата, труда, енергията, с която са произведени тези храни. 60% от изхвърляните храни се дължат на домакинствата.
Пластмасовите бутилки: големите компании за безалкохолни напитки настояват да ни ги продават и всяка секунда в света се изхвърлят 1500 пластмасови бутилки; в крайна сметка в реките, моретата и океаните ежегодно попадат 8 милиона тона пластмасови отпадъци.
Добивът на злато: по-малко от 7% oт златото, което ежегодно се добива в света, отива за технологични цели. 47% от златото, добито в света през 2022 г., пак се е върнало под земята, но под формата на кюлчета в трезорите на централни банки и в инвестиционни портфейли. През 2022 г. в света са произведени около 3100 тона злато – което е довело до образуването на 6.2 милиарда тона отпадъци, включително 182 хиляди тона цианид.
Читателят ще признае, че можем да минем и без биткойн, и без хартиен спам, и без пластмасови опаковки за еднократна употреба, и само с един златен пръстен, и с 1.5-тонен вместо 3-тонен автомобил; с по-добри продажбени методи също и изхвърлянето на храни може да се ограничи. Има много подобни примери за ненужни, безсмислени и дори безумни производства и продукти.
По тази причина смятам, че в количествен план човечеството не е обречено на екологично бедствие. Има много ненужни стоки, процеси и производствени системи, които могат да се „изрежат“ от нашите икономики и ежедневие, без да почувстваме влошаване на качеството на живота. Подобна глобална липосукция може да доведе до много чувствително намаление на ползването на ресурси – а така и да увеличи шанса за устойчиво развитие.
Още по-голям е потенциалът за екологично подобрение при рязко ограничаване на военните разходи и незабавно прекратяване на военните действия навсякъде по света (като Русия незабавно изтегли войските си от Украйна и справедливо заплати за пораженията, които й нанесе в хода на войната). През 2022 г. в света за военни цели са отишли 2.24 трилиона долара, което е 2.15% от световния БВП.
Пренасочени към мирни дейности, тези хиляди милиарди действително могат да направят траекторията на света устойчива – и за кв. „Филиповци“, и за елита от Източния бряг. Огромни са екологичните поражения, които нанасят военните операции; според някои автори военният сектор е водещ фактор за климатичните промени и отговаря за ¼ от глобалните емисии. Мирът по света е основно изискване за устойчиво развитие.
Но разсъжденията, че цивилизацията не е задължително обречена заради назряла екокатастрофа се ограничават само „в количествен план“, както посочихме по-горе. В качествен, т.е. идеен план нещата са различни. Светът в момента се занимава с всичко друго, но не и с решаване на екологичните си проблеми. Светът днес е власт, пари, война, шоу – и растеж. Светът строго следва ценностите на растежа на икономиката: все повече производство, все повече потребление, премахване на задръжките, надскачане на естествените граници. Светът не обръща внимание какво се случва с природата.
Всъщност нещата стоят още по-зле, защото не говорим за неволна разсеяност, а за дълбок системен интерес. Именно „мазнините“ са горивото на растежа. Ако икономиката се сведе до насъщното – както за много кратко се случи в пандемията в началото на 2020 г. – брутният вътрешен продукт ще падне стремително. Не е задължително това да бъде свързано със социални бедствия, тъй като производственият капацитет на света е нараснал неимоверно и дори в авариен режим световната икономика може да осигури достатъчно неща на хората.
Но системата на финансовия капитализъм не работи по този начин. Финансовият капитализъм е ориентиран към създаване на растеж, който растеж след това се разпределя между инвеститори под формата на доходност. Няма ли растеж, няма и доходност, а така натрупаният капитал започва да се топи. И тогава класовият проблем изведнъж отново става най-важен.
Трябва да признаем, че световната общност на загрижените за бъдещето на цивилизацията – учени, активисти, артисти, мислители – не успя да създаде реалистична и разбираема идеология, която да противостои на ценностите на растежа. Защото при растежа обещанието е много ясно: ти, да, точно ти, можеш да станеш милионер. На каква цена ли? – има ли значение, щом след това собствените ти деца ще са в несравнимо по-добра от останалите позиция на този свят, независимо какво ще се случи с този свят.
А загрижените се разклониха на хиляди течения, като протестантските деноминации през XX век. Някои искат „правителства с желязна ръка“, други предлагат еко-религии, трети казват, че най-ефективно ще преодолеем екологичната криза с помощта на пазарните механизми. На клона кацнаха и тези, които продават с етикета „еко“, долетя и боядисаната в зелено „корпоративна социална отговорност“ на големите, търсещи растеж корпорации. Като в нова Вавилонска кула, всичко се смеси и обърка и ориентирите се загубиха.
Не бих казал, че перспективите за бъдещето на цивилизацията са обнадеждаващи, макар според мен все още да нямаме подпечатана смъртна присъда. Все още е дадено малко време на учени, мислители, активисти и артисти, за да се опитат да изковат идеология на устойчивото развитие, превъзхождаща тази на устойчивия растеж.
„Значи сме безнадеждно прецакани…“ На такава забележка може да се отговори само с въпрос. „Според мен не е съвсем безнадеждно, но вие как смятате?“ – попитах момичето. „Безнадеждно е“ – отговори ми тя. “И то не заради друго, а защото големите компании и бизнес интереси всички се боядисаха в зелено“.
Споделете статията: