Програма минимум за предстоящите избори

Ще гласувам за тази партия, която предложи решения за шест банални български проблема

Честно казано, не ме вълнува дали българският министър-председател е мъж, жена или е от среден род. Не ми пука дали министърът на финансите в свободното си време играе тенис, футбол или модерен балет. Това, което е важно за мен – а смятам и за вас, уважаеми рационални избиратели, е как постъпват на практика хората, които избираме да ни управляват. Какви са реалните ефекти от решенията и действията на политиците върху живота на човека и обществото, в кратък и по-дълъг период?  

За съжаление, в днешната политика реалните действия се превръщат в нещо маловажно, странично, тема за скучни хора. Важен е имиджът, а не постъпките. Имиджът е това, което гарантира (пре)избиране.

Подмяната на компетентност и действия с външен образ и „идентичност“ не би била възможна без сътрудничещи медии. Говорителите и писачите – няма да използвам за тях думата „журналисти“, избутват встрани важните въпроси и отвличат вниманието на народа с кьорфишеци: личният живот на професионални спортисти, „за“ и „против“ народните танци в ледени реки, безплодни дискусии около древната ни история и т.н.

Сега ще споделя шест фундаментални проблема на България, пък вие преценете те ли получават по-голямо внимание в „централните медии“ – или чутовната победа на хан Тервел над арабите през 718 г. (Тук избухва кървав спор защо не го наричам „кан“.)  

1. Българската данъчна система е регресивна. Тоест, по-бедните плащат като данъци по-висок процент от доходите си, отколкото богатите. Скорошните данъчни реформи дори не докоснаха този проблем, който руши обществото.
2. В епохата на климатичните промени, България не разполага с национална напоителна система. Голяма част от това, което е било изградено в миналото, беше нарязано и продадено като скрап: показателно е, че за шеф на „Напоителни системи“ преди време беше поставен човек без висше образование и с нечисто досие. България няма стратегия за водните си ресурси.   
3. Българското правителство ентусиазирано разрешава нови рудници за цветни и благородни метали – при положение че бюджетът ни печели от тях по-малко, отколкото страни в Африка и Латинска Америка. Дори по-страшно е, че за да улесни инвеститорите, властта в България умишлено пречупва съпротивата на местните хора.
4. Българското училище е непригодно за XXI век – защото не подготвя учениците да мислят. Стегнато като в менгеме между полюциите на неискрени националисти и откровената неграмотност по високите етажи на властта, училището – от начално до най-висше, залага на овехтели знания и ценности. Феодални старци са превзели върховете на БАН и ВУЗ и тъпчат оригиналната мисъл под себе си.
5. В българските градове липсва общо градско планиране. Уж има закони, устройствени планове, има си и главни архитекти – а изникват цели квартали, където на практика няма улици, да не говорим за публични пространства.
6. Защитените територии в България се атакуват от строители, „виладжии“, туристически предприемачи, дърводобивен бизнес и кой ли още не.      

Елементарно, нали? Защитените природни територии да бъдат действително защитени – нищо повече от спазване на законите. Градовете да се развиват по модерен план. Да гарантираме открито управление на подземните богатства, в обществен интерес. Да инвестираме средства и знание, за да постигнем по-ефективно и устойчиво селско стопанство. Да въведем данъчна и осигурителна система, съответстваща на европейска страна.

Най-мъчна е точка четири: искрено да се погрижим за знанията, уменията и ценностите, които придобиват учащите се в България – и да осигурим пространство за развитие на млади учени. Това е дългосрочен въпрос, но толкова важен, че трябва незабавно да започнем да работим върху него. Скандинавските страни имат образцови образователни системи. Защо просто не ги проучим и да преценим какво можем да приложим у нас?   

Забележете, не докосвам куп други болни въпроси: външна политика в национален интерес, ефикасно здравеопазване, осигуряване на справедлив енергиен преход, проактивна социална дейност, справедливост на пенсионната система, развитие на иновациите, гарантиране на адекватна цена на труда и ред други. Подобни теми изискват повече време за проучване и действие и поне минимален консенсус в обществото. А изредените шест теми са от сферата на здравия разум и може да се решат сравнително бързо, черпейки опит от по-напреднали страни.  

Има ли политическа партия, която на предстоящите избори ще предложи на избирателите нещо повече от омраза срещу противниците си? Конструктивна програма, вместо „ние не сме ГЕРБ“ или „пазим ви от комунистите“?!

Ако се намери партия, която ще работи за опазване на ценните природни територии в България и ще се грижи за водите, горите и почвата, за облика на селищата, за повдигане на образователното равнище на народа, както и за по-справедливо разпределение на данъчната тежест в обществото – с нея съм. Без значение дали лидерът ѝ е от мъжки, женски или среден род, и дали харесва балет или футбол.

Да, живеем в ужасни времена и в политици се превръщат главно хората без морал. Но ако достатъчно много хора поискат нещо, то няма как да не се случи.

Можете да вярвате, че е възможно нещо в българската политика да се промени към по-добро, можете и да не вярвате. Но, моля, поне не заменяйте конкретните ангажименти, които политиците следва да поемат в предизборните си програми, с абстрактни обещания от типа „ще се борим с корупцията“. Ако една партия, като минимум, не се ангажира с промяна на регресивната данъчна система (което, с прости думи, означава узаконено данъчно ограбване на по-бедните), то с какво лице ще се бори тя за обществения интерес?