Златни български момчета

Необезпокоявани от медии и активисти, „Елаците – Мед“ бият „Дънди“ по печалби

На територията на България се добиват значителни количества благородни и цветни метали, но държавата не извлича особена полза от това. Проблемите на златодобива нерядко попадат в полезрението на медиите и като цяло хората у нас са информирани, че „канадци смучат българското злато“. Само че „Дънди прешъс металс“ – компанията със седалище в Торонто, която разработва златните находища в Челопеч и Крумовград, не е единствената. Тя дори не е и най-голямата в своя бранш.

По-долу са обобщени данни за последните пет години от публикуваните в Търговския регистър финансови отчети на три минни компании: „Дънди прешъс металс Челопеч“, „Асарел Медет“ и „Елаците – Мед“. Фирмите в този своеобразен триумвират имат сходни обеми на продажби и печалби, освен това крият и друга обща черта, която ще бъде дискутирана накрая. 

Средногорският триъгълник

Информирани сме, че „Дънди“ добиват злато, а „Асарел“ и „Елаците“ – мед, но това не е точно така. В концентрата, който „Дънди“ преработват в Намибия, се съдържат десетки хиляди тона мед, както и сребро. По същия начин, от медно-порфирните златосъдържащи руди на „Елаците“ се произвежда концентрат с над 22% съдържание на мед и злато. В участък „Запад“ на „Асарел“ също се добива злато. И трите фирми копаят полиметални руди, макар и с различен състав и по различна технология.      

Добивната компания с най-високи приходи и печалби за последните пет години е „Елаците – Мед“, контролирана от Цоло Вутов – според някои класации, най-богатият българин. С 2.3 млрд. лв. приходи и  517 млн. лв. печалба за петилетката, „Елаците“ изпреварват „Дънди“ и „Асарел“. Поразително е как тази огромна мина, разположена в Софийска област, привлича върху себе си толкова малко обществено внимание.

Средногорският триумвират отчита 6 млрд. лв. продажби и 1.4 млрд. лв. печалби за последните пет години

Злато в България добива и „Горубсо – Кърджали“. Фирмата държи рудник „Чала“ в община Минерални бани и преработва златната руда в чертите на самия град Кърджали. Но бизнесът й е над 20 пъти по-малък по сравнение с всеки от Големите Трима.

Най-щедрата държава в света

Според Конституцията, подземните богатства на България са изключителна държавна собственост – тоест разработването им следва да става в интерес на българския народ. Това не е някакво либерално хрумване, а задължение, вменено на българските правителства от върховния ни закон (чл. 18 ал. 1). Нека тогава проверим какво получава държавата от трите големи рудника в Средногорието.

Изчисления на база на отчетите в Търговския регистър сочат, че от концесионни такси, корпоративен данък и някои други плащания, например промяна на статута на терени, общо за трите рудника в течение на пет години в хазната са влезли 330 млн. лв. Сумата съответства на 5.5% от съвкупните приходи на трите дружества за периода. Видно е, че от всеки лев, който компаниите печелят, в държавата отиват 19.2% (чрез корпоративен данък + концесионни такси + други). Този съвкупен процент е известен като „ефективна данъчна ставка“. За инвеститора остават 80.8%.  

За да разберем много или малко е това, нека сравним с облагането на минния сектор в други страни. Данните за този тъй важен проблем са учудващо оскъдни, но все пак има някои сведения. Според мащабно изследване на Световната банка от 2006 г. (p. 36), ефективната данъчна ставка за една хипотетична медна мина може да варира от 28.6% в Швеция и 36.6% в Чили до 55% в Монголия и 63.8% в канадската провинция Онтарио. В Аржентина ефективната данъчна ставка би била 40%, а в Полша 49.6%.

У нас големите медни и златни мини дават на държавата средно 19.2%. Тоест, приходът за българската държава от полезните изкопаеми на Средногорието е по-нисък и от най-ниския известен световен пример. Каква изненада.

Надбягване към дъното на мината

Разбира се, подобни изчисления не са по вкуса на минния сектор и се полагат големи усилия, за да се маскира (само)ощетяването на българската държава при добива на благородни и цветни метали. Например, минните компании искат да отчитат като плащания за бюджета също и данъците върху работните заплати, както и социалните и здравните осигуровки. Това е неоснователно: заплатите и осигуровките са текущи разходи, докато ефективната данъчна ставка се начислява върху крайния резултат.

По-хитро е внушението, че концесионните такси в България са точно толкова високи, колкото и в другите страни. Това отчасти е така, но концесионните такси са само един от елементите в облагането на минния бизнес. Има още и корпоративен данък: у нас той е 10%, в Германия 30-33% (федерален данък + специфичен данък за федералните провинции), а в Перу 29.5%.

Ако работеха например в Перу, през 2017 г. „Елаците – Мед“ щяха да платят на държавата корпоративен данък в размер не на 16.4 млн. лв., а на 48.2 млн. лв. Така общите им плащания за бюджета щяха да надхвърлят 60 млн. лв.: над два пъти повече, отколкото компанията реално внася.

Ефективни данъчни ставки за златни мини в Африка. Вижда се, че масовите ЕДС са между 35 и 55%. У нас – под 20%

Тук са нужни някои уточнения. Цитираните примери за ефективна данъчна ставка за медните мини в различни страни по света са от 2005 г. За изминалите години данъците влязоха в глобално „надбягване към дъното“ в опит за привличане на инвестиции. Междувременно може да се е появило някое правителство, по-щедро към добивната индустрия от българското. А и високият размер на ефективната данъчна ставка не гарантира, че тя ще се плати. И така да е, оставаме близо до дъното. 

Освен това, плащанията на трите мини към държавата, изчислени на общо 330 млн. лв. за пет години, може да включват и още някои по-малки допълнителни суми за 2014 и 2015 г. Ако съм направил подобен пропуск, вината по-скоро е на самите компании, които публикуват объркващи финансови отчети. От сметката са изключени и плащания на „Асарел Медет“ за закупуване на държавни терени: това е разход, свързан с обичайната дейност на предприятието и няма разлика дали сумата е платена на частни собственици или на държавата.

Дори да има грешки при изчисляването на плащанията на трите мини към държавата, разликата с действителния обем надали е над 1-2 процентни пункта. 

Островни империи

Още повече, че изчисленията се основават на отчети, изготвени от самите компании. Те имат дъщерни дружества на входа и на изхода на мината, от които купуват машини и инструменти и чрез които продават продукцията си. Например, основен клиент на „Дънди прешъс металс“ в Челопеч е „Дънди прешъс металс“ в Намибия. Като добавим разходите за външни услуги, администрация и още някои „хватки“, добивна компания от подобен мащаб лесно може да замете следите на няколко десетки милиона.             

Така стигаме до споменатата обща черта на Тримата Големи: че обичат да регистрират свързани компании на топли острови. В случая с „Асарел“ това е Малта. „Дънди“ обичат Карибите. За „Елаците“ остава Кипър. Проверка в специализирана търсачка разкри участието на Цоло Вутов във фирмата Bentera Limited със седалище в Никозия – регистрирана на адрес, на който „пребивават“ още 105 други компании. През 2016 г., с решение на съдружниците, „Бентера“ е прехвърлена във Виена, а капиталът й от 1.56 млн. евро е разпределен в съотношение 80% за Цоло Вутов и по 10% за синовете му.  

Непряк контрол върху „Елаците“ има и швейцарската фирма T. I. V. Investment, в която до 2017 г. управител е лицето Валентин Цветанов – британски гражданин, пребиваващ в Цюрих. По странно съвпадение, това е същият Цветанов, който през периода 1995-1997 г. беше директор на Банковата консолидационна компания, а през 1997 г. бе назначен за подуправител в БНБ.

Бившият подуправител на БНБ в новото си качество на щастлив британски гражданин, пребиваващ в Цюрих – и управител на компания с участие в най-голямата българска мина

Да спрем дотук, че кой знае още кого ще намерим в отбора на Златните момчета.

Безкраен апетит

Трите средногорски гиганта си приличат по още нещо – неутолимия апетит. „Асарел“ не се задоволиха с огромния рудник в Панагюрско и се пребориха за правото да добиват злато от находището „Милин камък“ край Брезник, на 35 км. по права линия от София. Все пак, компанията на покойния Лъчезар Цоцорков удари на камък в Трън, където местен референдум спря (засега) възраждането на мина „Злата“.

След като пречупиха местната съпротива в Крумовград и си гарантираха златото на Ада тепе, в момента „Дънди“ тихомълком разчистват пътя за нови рудници в околността – в участъците „Къклица“, „Скалак“, „Сърнак“ и други. Отделно от Триумвирата, въглищният деспот Христо Ковачки в съдружие със собственика на две фалирали банки Атанас Тилев, има концесия за добив на мед и злато от находище „Прохорово“ до Нова Загора. На опашката се нарежда и американският златодобивен гигант Freeport McMoRan.  

Само Вутови, чиято концесия на „Елаците“ изтича през 2031 г., не бързат да завладяват нови мини. И защо да го правят? Тяхната „Геострой“ АД печели обществени поръчки за метростанции и магистрали. Тяхна е и лъскавата сграда, поникнала като гъба пред БНТ на ул. „Сан Стефано“. Очевидно в България има много златни мини.

Така или иначе, „Елаците – Мед“ засега са номер едно в добивния сектор в България. Средно за последните пет години, те са платили на държавата 4.72% от приходите, които са отчели. Поразително сходно е отчислението на „Асарел Медет“: 4.75%. На този фон не може да не кажем добра дума за „Дънди“, които внасят в бюджета 7.45% от приходите си.

Е, ако бяхме африканска държава, може би щяха да ни платят повече (виж графиката по-горе), но при сравнение със златните български момчета, които предпочитат да се къпят в шампанско, вместо да внасят в бюджета, и на толкова се радваме.

 

Илюстрации: 1. Асарел Медет, погледнат от сателит. Снимка Google View. 2. Собствена таблица на база на данните в Търговския регистър. 3. Ефективни данъчни ставки за златни мини в Африка. Източник https://fiscalite-miniere.ferdi.fr/en 4. Валентин Цветанов в Цюрих. Източник Facebook. 5. Златен идол. Музей Ларко, Лима, Перу. Снимка – авторът.


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

2 Comments

  1. България отдавна не се управлява отвътре. В парламента са хора, които само имитират разгриженост. Колкото по-рано българинът разбере, че целта им е да живее по-зле, толкова по-добре. Пуснете си новините и след всяка новина си задавайте въпроса “Умишлено ли не се решава този проблем ? От колко години съществува ?”.

  2. Jiří Zajíc

    Странно, канадския Еврей (Dundee, и т.н. Челопеч и Крумовград) излиза почти 2 пъти по-щедър от “чистите българи”, собствениците на другите 2 минодобивни компании от великата тройка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.