Двама мъже седят в нюйоркски бар, наливат се като смокове и бистрят световната икономика. По едно време по-старият се вдъхновява, вади от джоба салфетка и започва да драска по нея. Другият го спира: друже, това вече си го правил преди 40 години. По-добре ми кажи как си се отървал досега, без някой да ти потърси сметка за лъжите?
Онзи със салфетката се казва Артур Лафер – придворният икономист на Роналд Рейгън и автор на прочутата крива, която уж доказва, че от най-богатите хора не трябва да се събират данъци. Събеседникът му е Жак Перети, британски журналист, възпитаник на Лондонското училище по икономика и автор на популярни документални филми за BBC.
Първата книга на Перети – “Уговорено” (Done) се появи наскоро и на български език, благодарение на издателство „Книгомания“. Имах удоволствието да съм неин преводач в сътрудничество с приятеля ми Сергей Глинков. Разбираемо е да хваля нещо, върху което хвърлих доста труд, но с ръка на сърцето мога да кажа, че книгата си заслужава четенето.
Първо, защото „Уговорено“ изследва най-новите тенденции в световната политика и икономика. Тя разглежда тектонични процеси като подмяната на хората с роботи (и като работници, и като резервни части на човешките тела), фалшивите новини, възходът на Китай, маркетингът на страха и войната, планираното неравенство, изместването на банките от технологичните системи за разплащане. И много други.
Човек с интереси към големия свят ще спечели, ако си свери часовника с „Уговорено“. Само ще спомена мимоходом, че Перети обстойно коментира ролята на „Кеймбридж Аналитика“ за изхода на изборите в САЩ и Великобритания една година преди да гръмне скандала с поверителността на данните във Фейсбук.
Второ, книгата си заслужава четенето, защото заема независима позиция: „Уговорено“ представя гледната точка на един твърде информиран икономически журналист, еднакво подозрителен и към утопията на свободното предприемачество от всички за всички, и към перспективата за равнопоставеност без корпорации, но с политици.
Перети не заема лагер, а излага порой от факти и от тях съшива своята картина за света. Америка и „свободният свят“ имаха лъжлива идеология и консуматорска култура. СССР и „социалистическият блок“ имаха лъжлива идеология и светло бъдеще. Удоволствието да се пазарува бе онова, което доведе до преимуществото на единия над другия.
Трето, книгата е образец за качествена разследваща журналистика на ново, по-високо ниво. Сякаш свикнахме с разкрития за крадливи политици, корпорации, банки, военни и т.н. Перети се извисява над конкретния случай и обобщава модела.
Кой и с какви средства подведе обществото по фалшиви новини? Как се получи така, че компаниите, които реализират най-много хранителни продукти на пазара, едновременно с това притежават патентите и марките на най-известните диетични храни? Кога плащането на данъци се превърна в задължение за глупаци? Защо собствениците на капитали вкупом инвестираха в хазартни игри и кредити за бедняци?
Всеки от тези любопитни въпроси получава достоен отговор в „Уговорено“, но книгата опитва нещо повече: да разкрие механизма, който движи бизнеса. А това са не „свободните ръце на пазара“, а множество скришни ръкостискания между влиятелни особи. Уговорки между хора с огромни амбиции и необикновена проницателност.
Тези бизнес пророци са разбрали ограниченията на това да разработиш и продаваш продукт, който решава проблем. Та нали ако диетичните продукти действаха, скоро нямаше да останат дебелаци, които да ги купуват? Нали ако лекарствата наистина лекуваха, фармацевтичните компании щяха да фалират? Впрочем вездесъщите „Голдман Сакс“ наскоро написаха в прав текст, че да излекуваш пациентите си не е смислена бизнес стратегия за медицинската индустрия.
Ако международни финансови институции като МВФ и Световната банка покажат пътя към богатството на развиващите се страни, скоро ще се лишат от закъсали клиенти. А само от чиста любов към космонавтиката ли развива Илън Мъск ракетната си програма?
Не, схемата е друга. Големите в бизнеса измислят проблем и продават решението му на човечеството. А това решение е проектирано така, че проблемът никога да не изчезва. В наши дни милиарди се харчат за лекарства срещу болести, които преди десетина години не бяха известни на „науката“. Много младежи са убедени, че по банкнотите са полепнали зли вируси и отказват да плащат с налични пари, а само с виртуални портфейли, обслужвани от познайте кого.
Кой спечели от това, че за една нощ броят на затлъстелите хора по света нарасна с десетки милиони? Не заради масово преяждане, а заради промяна на критерия кой се счита за затлъстял. Кой направи неизбежен постоянният ъпгрейд на нашите телефони?
В „Уговорено“ примерите за подобни тайни сделки изобилстват. Те движат света, но остават под повърхността, незабелязани от масовата публика. Перети не е Маркс, който идеологически громи своите противници. Не е и съчинител на конспиративни теории: зад всяка теза стоят много факти и интервюта със сериозни специалисти. За да се среща с тях, авторът е пропътувал света.
Четвърто, и не последно, „Уговорено“ си струва да се прочете заради отличния стил. Авторът със сериозен стаж в Би Би Си знае как да звучи едновременно и забавно, и информативно. Без да назидава или да лее сълзи заради световната неправда, Перети ясно показва, че сме прецакани. В повечето случаи става ясно и кой ни е прецакал.
Двамата преводачи – аз и Сергей Глинков, положихме усилия да запазим авторовия стил: изискан, но по британски непретенциозен. В голямата част от случаите успях да убедя редактора, че може да си авторитетен и без да си сух. Според мен, крайният резултат заслужава вниманието на българския читател. Особено на онзи, който иска да разбере какво се случва на този свят, без някой друг да му налага рамките, в които да мисли.
Споделете статията: