Медии, статистици и депутати ни заливат с порой от подвеждаща информация
Малко светлина е останала днес в света и, парадоксално, един от последните запалени фенери грее във Ватикана – хилядолетната столица на глобалното мракобесие. Папа Франциск говори на всеослушание за скришните тайни на нашия болен век и го прави със скромност и задълбоченост, присъща на големите в световната история. В края на 2016 г. той засегна и фалшивите новини. Нарече ги „грях“ и „копрофагия“, тоест ядене на лайна.
България не остава назад в производството на фалшиви новини. Типичен пример е плъзналият слух навръх Трети март 2016 г., че за националния празник, честващ първата фаза от освобождението ни от Османско робство, ще поканим на гости турския президент. Не че тогавашният наш президент русофоб не би могъл да направи нещо подобно, но в случая бе осъществена подла манипулация с чувството за национално достойнство. Фалшивата новина без съмнение обслужи интересите на Русия в България.
За съжаление, сервирането и яденето на фалшиви новини се извършва в много по-големи размери, отколкото хората предполагат. По-долу ще дам само няколко примера, с които се сблъсках през последните седмици. Ако някой медиен изследовател реши да си води регистър, вероятно много скоро ще събере материал за монография.
Лукойл плаща данъци
Сайтът за бизнес новини money.bg (работил съм няколко години там и пазя добри чувства) преди седмица гръмна със заглавие: „Тези десет компании плащат най-големи данъци в България“. Посочени са имената на шест банки, двете големи дружества на Лукойл у нас, Националната електрическа компания и Аурубис. Като източник на информацията се посочва финансовият министър Владислав Горанов, дал писмен отговор на депутатско питане.
Лукойл? Не твърдеше ли някой наскоро, че в последните 10 години руснаците работят все на загуба и изобщо не плащат корпоративни данъци в България? Е, щом министърът застава с името си, значи някой пак е искал да опетни доброто име на бизнеса…
Работата е там, че Горанов не е казвал нищо подобно. Въпросът от парламентарния контрол действително иска да разбере кой плаща най-големи данъци в България. На което обаче Горанов отвръща: тези и тези компании имат най-големи приходи в България (сред тях е и Лукойл). За данъците няма да отговоря, защото се уреждат от специален закон.
ПО ПРИХОДИ, А НЕ ПО ПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ ЛУКОЙЛ Е НАЧЕЛО. Това се вижда от пръв поглед – ако се прочете оригиналният отговор на министъра. Но защо е нужно да се чете? Сегашната ситуация сякаш устройва всички: и Лукойл, и институциите, и медията. Ако някой протестира, че са подведени над 12 хил. читатели и сигурно десетки хиляди, видели заглавието във Фейсбук – какво по-лесно да прехвърлим вината върху неопитен стажант.
Макар че… Инвеститорите в България от десетилетия инвестират, доверявайки се на опита на сайта investor.bg. Виж ти, и той направил елементарната грешка да сбърка приходи с данъци. „Инвестор“ също нареди Лукойл сред най-големите корпоративни данъкоплатци през 2015 г.
Българите консумират
Един нов икономически медиен проект, Инфограф, има амбицията да представя нагледно процесите в българската икономика с помощта на графики, таблици, карти, пропорции. Едно от последните разкрития на сайта е „За какво харчим най-много“. Всъщност авторът е взел новата статистика за потребителските разходи на Националния статистически институт и е разсъждавал върху нея. Какво научаваме от това упражнение?
Българите били увеличили потреблението си с 38% между 2010 и 2015 г. През 2010 г. те са давали 37% от общия си разход за храни, а през 2015 г. – само 31%. Изводът е, че се наблюдава „подобряване на благосъстоянието на домакинствата“.
Това заключение би трябвало да подкрепи тезата, че България се развива добре и досегашните политики на приватизация и ниска цена на труда трябва да продължат. След като числата говорят, какво може да отвърне критикът?
Първо, използваните данни за потребителските разходи не отчитат инфлацията – която между началото на 2010 и края на 2015 г. е над 8%. Тоест реалният ръст на консумацията е значително по-малък от математическия. Второ, нека погледнем абсолютния размер на въпросните разходи, които били нараснали толкова, че вече говорим за „благосъстояние“.
След въпросното нарастване, едно средно българско домакинство разполага с 396 лв. годишно за облекло и обувки. Ако това домакинство има едно дете, на човек годишно се падат 132 лв. за дрехи и обувки. Пролет, есен, лято, зима. На училище, на работа, на село. Без секънд хенд магазини хората няма как да се облекат и обуят с толкова пари.
За храна разходите са 3510 лв. на домакинство годишно – или 97 лева и 50 стотинки на човек на месец, при три члена в домакинството. Един хляб и едно кисело мляко на ден са гарантирани от статистиката, с останалото левче дали човек ще купи кренвирш или вафла е негов личен, свободен потребителски избор.
Може да се направят няколко заключения: първо – данните на НСИ за разходите не са методологически коректни, второ – хората имат скрити доходи, трето – средно погледнато, състоянието в България е плачевно и малкият прираст в последните 5 години не променя ситуацията. Четвърто, има скрита инфлация в цените на насъщните храни. Пето, шесто.
По кой път ще тръгне анализаторът е въпрос на подготовка и на ценности. Но да се говори за ръст на благосъстоянието на база тези статистики е или незрялост, или пропаганда.
Високи данъци, ниска безработица
Да останем още малко при Инфограф, водеща статия днес там е „Безработицата по общини“ с послание, че в България вече има 16 общини, където безработицата е под 5% и 75 общини, където е под 10%.
Светлосин цвят на картата опитва да внуши, че нещата се движат добре. Но да погледнем от друг ъгъл: чашата не е дори една трета пълна, защото в България има 265 общини, и в 190 от тях безработицата е над 10%. Не е ли това коректното послание?
А пет-десет процента безработица белег на подобрение ли са? В САЩ от април 2016 г. безработицата е под нивото от 5%, но макроикономическото управление там не се успокоява и поддържа лихвите ниски, за да може икономическата активност да продължава да се засилва. И на гребена на кризата безработицата в САЩ не надмина 10%.
Ако някой си направи труда да види какво действително се случва с безработицата в българските общини, сериозно ще се замисли за бъдещето на републиката. В община Хайредин тя е 60.9%. В Белица е 53.9%. В Якимово 63%, в Димово 59%. В Каолиново 55%, във Венец 56%. Пък вие ми говорете за еврофондове и обувки.
Има и нещо друго – в общини като Невестино безработицата е сравнително ниска, 17%, просто защото там не са останали хора в работоспособна възраст. На други места хората без работа вече не се водят безработни, защото не са записани в бюрата по труда – обезкуражени или просто изпаднали в ступор пред ежедневната бутилка ракия.
Инфограф също така ни осведомява „колко даваме на държавата“: според тях, 5353 лв. годишно излизат от джоба на всеки, за да влязат в хазната. Изправени пред тази сума хората, които нямат толкова пари за харчене за цяла година (средният разход на лице от домакинство според НСИ е 4965 лв.), логично ще се разярят и ще се изпълнят с либертарианство.
Как са го сметнали колегите? Като са разделили планираните бюджетни приходи на броя на населението. Но нещата ще излязат другояче, ако държим сметка какви са тези приходи. Има еврофондове. Освен тях неданъчните приходи са над 4.1 млрд. лв. – щом са „неданъчни“, защо се отчитат като данъчна тежест? Около 2 млрд. лв. са приходите от корпоративен данък. Работодателите плащат 60% от осигуровките.
Ако отчетем тези тънки моменти, данъчната тежест на човек в България излиза около 2850 лв. – почти двойно по-ниска от изчислената от Института за пазарна икономика, който очевидно е вдъхновител, ако не и нещо повече на Инфограф.
НСИ под ключ
Най-сигурният начин да се преборим с фалшивите новини е информираността, но от доста време родната статистика целенасочено работи за ограничаване на достъпа до информация. Функционалността на сайта на НСИ деградира. Не твърдя, че точно тя е причината, но след назначаването на Ренета Инджова за директор в НСИ сякаш се издигна статистическа стена.
Ако някой се интересува от по-детайлни данни за предишни години, например от индекса на потребителските цени, потреблението и производството на бензин и дизел или пък броя на туристите ни в Гърция, той вече трябва да разполага с електронен подпис.
Какво е обусловило тази „защита“ само гадаем – риск от кибератака или твърде любопитни журналисти? Нещичко ще ни подскаже едно скорошно прессъобщение на НСИ: януарското наблюдение на потребителите установява покачване на доверието, подобряване на общата оценка за икономическата ситуация, по-благоприятни очаквания за финансовото състояние на домакинствата, дори изразена нагласа за покупки на повече коли.
Отлично – преди тренираното око да забележи, че доверието на потребителите се покачва до… малко под минус 20 пункта. За следващите 12 месеца оценките са стабилни на… минус 15 пункта. Очакванията за безработица се понижават до… плюс 12 пункта, тоест хората като цяло продължават да очакват ръст на безработицата.
Аз си имам НСИ, пък ти вали, небе! – както е казал Алексис Зорбас.
Докато начело на националната статистика беше Мариана Коцева, толкова фрапантни отклонения от неутралния статистически тон нямаше. Но за съжаление на българските ползватели, след 2012 г. нейната експертиза бе предоставена на Евростат.
Анти-вето на Закона на Парето
Какво искаме от редовите журналисти и статистици, след като водещите политици у нас правят истински новини от лъжливи съждения? Законът за концесиите, приет на последното заседание на бившия парламент бил 80% европейски и Брюксел щял да ни санкционира заради наложеното от новия президент вето. Това твърди Лиляна Павлова, дългогодишен министър по инфраструктурата на Бойко Борисов.
Още преди една година обясних в прав текст как български депутати използват европейските директиви като параван за бъдещи злоупотреби с публично имущество и няма да се повтарям. Както знаем от италианския икономист Вилфредо Парето, 20% от лехите в градината дават 80% от морковите. Само 20% от текстовете в предлагания от ГЕРБ закон за концесиите са достатъчни, за да осигурят 80% от приходите на добре свързаните лица.
Залогът е достатъчно голям, за да се включи в дискусията и маститият варненски евродепутат Емил Радев: Брюксел щял да ни накаже, защото вече две години сме се бавели с концесиите. Явно затова отиващите си депутати решиха, на ползу роду, да „стрелят“ в последното си заседание, като приемат закон за непрозрачно разпореждане с малкото останало държавно имущество.
Моят любим глист
Американският професор Майкъл Хъдсън в скорошно интервю обясни защо хората не реагират на мръсния поток обществена дезинформация. Ще си позволя дълъг цитат от него:
„Биологичният паразитизъм е нещо сложно – и по тази причина е добра и богата метафора за икономиката. Ключът е как паразитът превзема гостоприемника си. Паразитът има ензими, които потушават реакциите на нервната система и мозъка на гостоприемника. Той го пробива с жило или впива челюсти в него – но след като е изпуснал болкоуспокояващо, пречещо на гостоприемника да осъзнае, че всъщност е превзет. След това паразитът праща ензимите си в мозъка. Паразитът не може да вземе нищо от гостоприемника, ако не превземе мозъка му.
Мозъкът в модерните икономики са правителството, образователната система и икономическата политика, която представя модели за поведение на правителства и общество. В природата паразитът, авантаджията, кара гостоприемника да мисли, че е негово бебе, че е част от неговото тяло – да го убеди, че е по-добре да пази паразита, отколкото себе си“.
Паразитът според Хъдсън е финансовата и банковата система, която е изпуснала ензимите си в мозъка на правителствата. Тук ще допълня професора: фалшивите новини са ензимите на всяка нечестна социално-икономическа система.
Фалшивите новини са не само изкривяване на фактите, но и изместване на фокуса. Ах, колко много днес са борците срещу Народния съд, който преди 70 години разстреля българския елит. Разбира се, да клеймиш стари грешки, на които не са останали живи извършители, е много доходоносно и по-безопасно от това открито да се опълчиш срещу неправдите на деня.
Снимките са от експозицията Media Networks на галерия Tate Modern, Лондон
