Всеки човек е красив посвоему, но има хора, за които казваш „уау“ и такива много често са стюардесите в самолетите. Затова преди няколко години сериозно се изненадах от вида на кабинния персонал, обслужващ един вътрешен полет в САЩ. Съвсем нормални хора: лелка към 60-те, плешив чичко – нищо подобно на грациозните създания, които срещаш из самолетите на източноевропейските компании.
Икономистът в мен веднага заключи, че жена или мъж с външен вид, който в Източна Европа е достатъчен да осигури високата за нашите стандарти заплата на самолетен стюард или стюардеса, в проспериращата икономика на САЩ може да направи много повече: Холивуд, домакиня/домакин, модна индустрия, персонал на луксозен магазин, политик…
Какво прави една страна със своя човешки капитал е въпрос, чиято важност не може да се преувеличи. Разбира се, решава пазарът, но ръката, теглеща късметчето на всеки човек, далеч не е невидима: расата, произходът, връзките и богатството на семейството дават отлично обяснение защо някой без качества и амбиции заема висока позиция в трудовата йерархия, а друг по-достоен работник се блъска в стъклен таван в кариерното си израстване.
Но освен произходът, пазарът и случайността, роля играе и правителствената индустриална политика. Тя оставя на пазара да си върши невидимата работа, но междувременно планира повече специалности и предмети с технологичен профил в средното и висшето образование: инженерни и природни науки, математика, програмиране. Който иска да учи история на изкуството или икономически теории – да си плаща сам, или да бъде толкова добър и отдаден, че да заслужи сравнително по-малкия брой стипендии.
Освен с разходи за наука и образование, правителството може да води индустриална политика в една свободна пазарна икономика по много други начини. Например с истинска банка за развитие. Или улеснявайки присъствието на национални предприятия на международни изложения. Доказвайки се като добър домакин на международни инвестиции, обещаващи трансфер на знания и технологии. Отказвайки се от начинания, които дърпат надолу националното технологично ниво. Инвестирайки в заместващи технологични предприятия в залязващите въглищни райони. И т.н.
Световните примери за находчива индустриална политика не са малко, но за да се приложат подходящите инструменти, първото изискване е общественият разум да се освободи от либертарианските окови. Правителството било проблем, не решение; „не се намесвайте (освен за военни цели) и оставете цялото икономическо развитие на пазара!“
Това е доминиращата мъдрост по българските политически върхове – доколкото по тези бурни върхове остава време да се мъдрува за индустриална политика. Пазарът без съмнение е голяма сила, но той е стихия – която би могла да се управлява, ако се подходи внимателно. Пазарът е като бурно море: ако сложиш преграда на пътя му, той ще я помете, но умелият кормчия може да плава по вълните. Някои се молят и палят свещи на морето, т.е. на пазара. Други имат респект от него, но го използват за свои цели: ловят риба, плават, пекат се на плажа. Така е и с националната индустриална политика.
Това дълго въведение трябва да ни помогне да осмислим следната статистика: в България в сектора търговия на дребно са заети с около 93 хиляди души повече, отколкото е типично за една средна европейска страна.
Изчислението е направено по следния начин: от Евростат взимаме данните за броя на заетите за 2022 г. за цялата икономика и по различни икономически дейности, след което изчисляваме процента на заетите в сектор търговия на дребно (без търговия с МПС). Става дума за заети на възраст 15-74 години.
За Европейския съюз този процент възлиза на 8.3%. За България в търговията на дребно работят 11.3% от всички заети. Разликата от 3 пункта със средната за ЕС заетост в тази икономическа дейност за България за 2022 г. се равнява на 92.6 хиляди души.
Какво означава това? В търговията има „добавена стойност“, ако нещо се купи евтино и после се продаде скъпо – но всъщност не се създава нищо. Да, големите магазини носят удобство на потребителите и добрият продавач-консултант е находчив и с висок IQ, но икономическата дейност „търговия на дребно“ не създава, а разпределя. За националната икономика без съмнение е по-ползотворно да се създава, отколкото да се разпределя вече създаденото.
Ако България беше една средна европейска икономика, 93 хиляди души нямаше да стоят на касата или да се въртят из бутика в мола, а например щяха да създават, т.е. да произвеждат.
Пак да подчертая, търговията на дребно е важна: много селища западат, защото в тях хората не могат да си напазаруват това, което им е потребно. Но когато в търговията на дребно са заети твърде много хора, това означава, че икономиката страда от неефективност.
Проблемът има и джендър изражение. Над 2/3 от заетите в търговията на дребно в България са жени. От всички заети жени в България, 16.3% се трудят в търговията на дребно – докато в ЕС средният процент за жените в търговията е 11.2%. Тоест в България е налице структурно различие спрямо типичната европейска икономика.
Защо в България толкова много хора работят в търговията на дребно? Отговорът не е само един. Перспективно обяснение е, че България в момента преминава през фаза на експанзия на международните търговски вериги.
Във фаза на експанзия се правят повече инвестиции, т.е. разкриват се повече обекти, отколкото пазарът дългосрочно оправдава. Временната загуба на ефективност поради по-малко натоварване на търговските обекти е инструмент в конкурентната война: примерно, дадена верига си „заплюва“ даден квартал, като разкрива в него два обекта, конкурентните вериги губят оборот и се отказват, след което първата верига закрива втория си обект и в квартала остават един-два магазина. Но във фазата на експанзия магазините са три-четири, и се наемат повече работници.
Освен това в България работодателската култура е проблем. Много хора предпочитат да работят в собствен гаражен магазин, където доходите им могат да са под минималната работна заплата, но „сами са си началници“. В този ред на мисли, търговията на дребно може и да е замаскирана форма на безработица: плащаш си осигуровките и чакаш пенсия.
Друго обяснение е малкият мащаб в България: докато в многолюдните градове на Германия и Франция се създават икономии от мащаба в търговията, със заети в търговията на дребно съответно 8.1 и 7.5% от заетите в страната, търговското покритие в множеството по-малки селища в България е от екстензивен тип, съответно се нуждае от повече работна ръка. Факторът „туризъм“ също не е за пренебрегване, като в Гърция с търговия са заети 11.9% от населението, а в Кипър 10% (да припомня, за България процентът за 2022 г. е 11.3%, трети най-висок в ЕС след Румъния и Гърция).
Но освен тези достоверни обяснения, трябва да отчетем и това, че в България чисто и просто не се предлагат достатъчно качествени работни места в алтернативни сектори, където се създава истинска „добавена стойност“. Да минем по конспекта: в хранително-вкусовата промишленост на България – нещо, в което страната уж се специализира – работят по-малко хора, отколкото например в ХВП в Чехия. Във фармацевтиката – отново нещо, в което България има традиции, са заети едва 10.4 хил. души.
С производство на електроника и оптична техника в България са заети 20 хил. души – в Чехия те са три пъти повече, а в Унгария 86 хил. души. С машиностроене в България са заети 25 хил. души (през 2009 г. броят им е бил над 40 хил.), а в Чехия машиностроенето дава поминък на 117 хил. души.
Е, в някои неща България е напред: с хазартни дейности професионално са заети 10 800 души – далеч повече, отколкото в Белгия. Също и в сектора „сигурност и следствие“ сме много добре: 49.1 хил. заети при едва 31.6 хил. за Нидерландия и 30 хил. за Чехия.
Икономическата теория, история и статистика ясно показват, че промишлеността – преработващата промишленост с висока добавена стойност – е най-сигурният път за една страна да излезе от капана на бедността. Такава промишленост не се създава от невидимата ръка на пазара – тя трябва да бъде отгледана, „поливана“.
Но икономическата теория познава и модела на „жабешкия скок“, когато една страна прескача дадена фаза от развитието. Възможно е България по ред причини – демографски, геополитически, инфраструктурни – да не е в състояние, независимо какви индустриални политики прилага, да изгради/възобнови своята преработваща промишленост с висока добавена стойност. Новите индустрии – общо казано, компютърна и зелена – теоретично биха могли да прескочат фазата на металургията и химията.
България има предпоставки за това. Към 2022 г. с компютърно програмиране са заети 72 500 души, което е 2.3% от заетите в страната: същият дял за ЕС е 2.16%. По-интересно е, че между 2009 и 2022 г. броят на заетите с компютърно програмиране в България нараства с 324%. Малко са страните в ЕС с чувствително по-голям от България дял на програмистите: Естония, Ирландия, Нидерландия, Латвия, Швеция, Финландия.
За да бъде краят на историята още по-оптимистичен, по дял на компютърните програмисти от заетите жени, България с 1.58% (23 300 жени-програмисти) е на седмо място в ЕС, оставяйки далеч зад себе си „традиционни“ икономики като Италия или Полша.
Но това е само предвестник на нещата, които са по силите на българските жени – отборни шампиони на Европа по шахмат.
Всеки може да прави с живота си каквото пожелае. Но държавната политика, излизаща далеч извън мандата на едно, две или пет правителства, може решително да помогне за това в българските търговски обекти – или самолети – да има далеч по-малко млади мъже и жени, намерили другаде по-производително приложение на своите таланти.
Споделете статията: