За кожите на десет хиляди тюлена    

От Гренландия или Намибия през България: страната ни се превръща в разпределителна кутия за незаконна търговия с ценни животински кожи  

В България живее значителна популация от тюлени. Не вярвате? Какво друго да си помислим, щом според официални данни на Националната агенция по приходите, в периода 2014–2018 г. в страната са били внесени 6 780 кг тюленови кожи, а са изнесени 21 615 кг. Тоест, износът на тюленови кожи от България е над три пъти по-голям от вноса.

Откъде ли са се взели всичките тези тюлени? Та нали последните тюлени-монаси изчезнаха безславно от акваторията на Черно море преди половин век? Данните на НАП ни дават ориентир: става дума за „кожухарски кожи от малки гренландски тюленчета (с бяла козина).“

Да, но те сякаш не живеят в България, а в Гренландия. Как така сме изнесли с 15 тона тюленови кожи повече, отколкото сме внесли – и то на животно, което живее на хиляди километри от България?

За да си представим мащаба на „износа“ на тюленови кожи от България – който, повтарям, е надлежно документиран от НАП – въпросните 21.6 тона означават около 10 хиляди убити морски бозайници. Информатор на Bodil.bg, който разполага с обща информация за промишления лов на качулати тюлени в Канада, преценява теглото на една кожа на млад тюлен на 5 фунта, или 2.2 кг. „Изсушените кожи са доста леки“ – посочва той.

Десет хиляди убити животни в младенческа възраст с единствената цел купувачите на скъпи дрехи да сложат ивица мека козинка по палтата и ботушките си.

Това не се случва някъде далеч от нас – България участва във всичко това. България е изнесла кожите на десет хиляди бебета на тюлени през последните пет години.

Но скандалното в тази история едва започва, защото според европейските закони, търговията с продукти от тюлени всъщност е забранена в ЕС. Въпросът е уреден с Регламент 1007/2009 на Европейския парламент и Съвета, започващ с думите: „Тюлените са същества с усещания, които могат да изпитват болка, страх и други форми на страдание“. Същността на този регламент се свежда до само едно изречение (Чл. 3 пар. 1):

„Пускането на пазара (на ЕС) на тюленови продукти се разрешава само ако тюленовите продукти са получени от лов, традиционно осъществяван от инуити или други коренни общности и допринасят за тяхното препитание.“

Звучи категорично – но на практика отваря врата за безскрупулни нарушители, тъй като всеки убит тюлен би могъл да се представи като плячка на инуит.

По данни от Уикипедия, инуитите в Гренландия наброяват около 50 000 души. На лов ходят мъжете. По-голямата част от населението на Гренландия живее в селищата и работи за заплата. Ловната традиция е още жива, но по-скоро като елемент на културата, а не като основен източник на препитание. Цените на тюленовите кожи са спаднали – пише още в енциклопедията: инуитите предпочитат да си ги ползват сами, вместо да ги продават.

На този фон, данните за вероятно 10 000 тюленови кожи, преминали през България, будят още по-големи въпросителни.

Едното обяснение за „българската популация“ от тюлени е в графата „други“. В България влизат значителни количества кожи, за които в митническата документация не се посочва от какво животно са, а се обозначават като „други.“

Така например, през 2018 г. в България от страни на ЕС са влезли кожи на стойност 23 млн. лв., и над 6 млн. лв. от този внос са кожи на „други“ животни. Съответно, вносител може да вкара тюленовите кожи в България като „други“ с данъчна цел, а после да ги ре-експортира в истинската им прелест. Има икономически мотив за това: митата върху тюленовите кожи са 3.7%, а някои „други“ кожи са освободени от мито.

Второ обяснение е, че кожи от наистина други животни – котки, кучета, какво ли не – са били „опаковани“, или преработени в България, за да приличат на по-скъпите тюленови кожи, и после са изнесени за трети страни, в заблуда на купувача: междинен или краен.

Освен тези две схеми, възможно е и трето обяснение, което ще ни изпрати в Южното полукълбо. Но преди да изложа третата хипотеза, ще отдам дължимото на източника на данните, които обнародвам. Те са поискани и получени по реда на Закона за достъп до обществена информация от депутата Михаил Христов, който, от своя страна, си сътрудничи с КАЖИ – сдружение, борещо се за правата на животните в индустрията.

Преди година и половина проучвах с КАЖИ производството на кожи от норки в България. Тогава установихме фрапантно разминаване: според международните данни, от България се изнасят кожи на норки за десетки милиони лева – а единствената по-голяма компания, която отглежда (в ужасни условия) тези животни у нас, не отчита приходи.

Въпросът стигна до НАП, Министерството на финансите, Парламента, но тъй като фирмата, която отглежда норките явно е по-специална, не се случи нищо. Междувременно с помощта на г-н Христов потърсихме от институциите още данни за внос-износа на ценни кожи. Според мен, не всички кожи на норки, които се изнасят от България, са произведени у нас: Дания и Гърция се възползват от евтиния труд в българските фабрики и ни изпращат кожите си за преработка, след което ги експортират за трети страни.

Но има и българско производство и износ на кожи на норки на стойност няколко милиона годишно, което не попада в радара на данъчните служби – а институциите шумно мълчат.

Покрай тези констатации, наяве излезе и сериозният тюленов бизнес: само през 2018 г. от България са изнесени продукти от тюленови кожи на стойност над 2.2 млн. лв. (вносът е на 15 пъти по-малка стойност). Данните на НАП касаят само вноса и износа на тюленови кожи от страни членки на ЕС – а по принцип, други не би следвало да се въртят на европейския пазар.

Целият този износ на кожи от бебета на гренландски тюлени би следвало да се съобразява с Регламент 737/2010 на Комисията, който вменява на митническите власти да изискват много подробна документация за произхода на кожите (дали действително са добити от инуити) и освен това да се уверят, че всяка тюленова кожа е добита съгласно национален план за управление на морски ресурси, при който се използват научни модели.

Какъв ли научен модел е нужен да обясни това, че от България се изнасят повече кожи на малки гренландски тюленчета, отколкото се внасят?

Сега идва най-интересното. Тюлени живеят не само около полюсите, а и в топлите морета. Всъщност, една от страните, в която се убиват най-много тюлени в света, е Намибия на атлантическото крайбрежие на Африка. Видът южноафриканска морска мечка (Arctocephalus pusillus) на английски език носи показателното име „fur seal“, или „тюлен с кожа“. По данни на сп. Нешънъл Джиографик от 2016 г., в Намибия годишно се убиват над 80 000 морски мечки, повечето в бебешка възраст, заради белите им нежни кожи.

Използват се не само кожите, а и други части от морските мечки: например, от пикочните им мехури се правят медикаменти, наситени с Омега 3. Но все пак кожите на бебетата са най-ценни. А за да не се повреди кожата, бебето трябва да се убие по специален начин: с бухалка по главата.

На видеото тук е показан „лов“ на тюлени в Намибия: мъже ходят по брега и размахват бухалки, а изпадналата в ужас тюленска детска градина пъпли пред краката им.

От дълги години, този кървав бизнес в Намибия се държи от един човек: Хатем Явуз, „кралят“ на тюленовите кожи, за когото се счита, че контролира 60 процента от търговията с тюленови кожи в света. Мултимилионерът Явуз има и австралийско гражданство, но по произход е от Турция. Заводът му, в който се обработват по 100 000 тюленови кожи годишно, е разположен в Истанбул.

За защитниците на морските същества, Явуз е най-ненавижданият човек в света. На турчина не му пука особено: на цялата световна критика срещу дейността му той отвърна с рекламната кампания „Fak you“ (на турски „fak“ означава „тюлен“). На въпросите на журналистите Явуз отвръща: „Ако не съм аз, ще е някой друг.“ Бонвиван, на думи радетел за икономическото развитие на Африка, близък с Ивана Серт – една от известните жени в Турция и бивша мис Белград, Явуз е далеч по-малко известен с това, че…

Че има фирма и в България. Тази фирма е основана през 2016 г. и седалището ѝ е в град Кърджали. Нищо не намеквам, но това е на 300 км по права линия от Истанбул.

Фирмата на Явуз е наречена „Намибия Консул“ ООД. Това не е случайно – Намибия не е богата страна, ловът на тюлени е сред малкото източници на валутни приходи, а главният концесионер на тази дейност е важна клечка – съответно, Явуз е обявен за почетен консул на Намибия в Турция. Именно този факт е искал да изтъкне Явуз с името на фирмата си.

В това дружество с ограничена отговорност, освен Хатем Явуз и Хюснийе Явуз (също гражданка на Австралия), участват Надежда Данилюк – гражданка на Русия, и Анастасия Данилюк, гражданка на Украйна. Има и пети елемент, Аслан Хабердар от Турция. Предметът на дейност на „Намибия Консул“, разбира се, включва „всякакви други дейности или услуги, незабранени със закон.“

Отново нищо не искам да намеквам, но внос-износът на тюленови кожи от България се активизира именно след 2016 г., докато през 2014 и 2015 г. е незначителен, както виждаме от данните, предоставени от НАП.

Искане по реда на ЗДОИ за внос-износа на кожи с косъм от България беше изпратено и до Агенция „Митници“, която беше много по-пестелива на данни от НАП – но все пак разкри, без да посочва стойност и количества, че през 2017 г. е имало внос на тюленови кожи от Намибия в България.

Вносът на тюленови продукти от Намибия е забранен на територията на ЕС, в съответствие с цитираните горе регламенти. Това, разбира се, е сериозна пречка за бизнеса на Хатем Явуз – със сигурност в ЕС би имало клиенти, които биха искали да си купят кожух от кожи от малки тюленчета на стойност, примерно, 30 000 долара. Но без достъп до този елитен пазар, той трябва да продава продукцията си в други страни, където живеят богати хора с вкус към кожите, например в Украйна или Русия, и екологичното законодателство не е толкова стриктно.

Разбира се, много по-лесно би било, ако кожите на намибийските тюлени можеха някак да влязат в ЕС. Но как да стане това? Ако бях предприемач, щеше веднага да ми хрумне да представя намибийските тюлени за гренландски. Като, евентуално, ги прекарам през една-две вътрешни граници на ЕС.

Сигнал по изложената по-горе информация е изпратен до МОСВ. В момента сдружение КАЖИ се стреми да получи повече информация по проблема от Турция, както и да привлече вниманието на правораздавателните органи. Bodil.bg потърси следи и в Намибия, но източник от тамошното министерство на околната среда беше пределно ясен: това е чувствителен национален въпрос и не се коментира.

И за България и ЕС ли кожите на десет хиляди тюлена ще останат чувствителна информация, която не се коментира?


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

3 Comments

  1. Мила Страшимирова

    О, Боже! Това е просто ужасно… И как не ме учудва, че от целия ЕС , турският демон е избрал точно България, за да извършва кървавите си далавери. A през това време Гешев лови фалшиви пари….

  2. Мила Страшимирова

    И само да добавя – търсенето определя предлагането, затова според мен истинските виновни са тези любители на ценните кожи, тези извратени, безчувствени и душевно мъртви хора, които търсят кожи от бебета-тюленчета

  3. Наистина най-виновни са тези, които купуват кожите. Лицемери и невежи.
    Крайно време е хората да се образоват повече по тези въпроси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.