Видими резултати на Яйлата

Sic transit 1.6 милиона лева от парите на европейските данъкоплатци

Дълга около 2000 метра и около 250 метра в най-широката си част, крайморската местност Яйлата на юг от село Камен бряг е съхранила невероятно природно и историческо наследство. Върху нейните има-няма 30 хектара може да се срещнат 51% от всички гръбначни животни, включени в Червената книга на България, в това число 71 вида редки птици. Освен това, в Яйлата растат 291 вида висши растения, 18 от които са с природозащитен статус.

Сякаш това не е достатъчно, на Яйлата са установени следи от човешко присъствие още от неолита. На платото, от което скалите стремглаво се спускат към морския бряг, има добре запазено каменно светилище, с всички атрибути на “орфическо”. Разкрити са 101 скални пещери и ниши, една от които е превърната в триделна църква, с многобройни руни и християнски символи, издълбани по стените. Усещането за древност сублимират античните винарни, четирите некропола на платото със стотици вдълбани в скалата гробници – и сравнително добре запазените останки от късноантична крепост.

Точно това забележително място преди седем години се превърна в арена на едно от най-бруталните “усвоявания” на европейски фондове в България. Бяха похарчени 1.66 млн. лв. (при първоначален бюджет 2.13 млн. лв.) за превръщане на Яйлата в “модерна европейска атракция… за целогодишно развитие на туризма”.

Доколко е удачно превръщането тъкмо в “атракция” на място, служило векове наред за убежище на монаси и отшелници, е огромен въпрос – също колкото е голям проблемът за масовизирането на туризма на място, където е почти сигурно, че ще подплашиш или стъпчеш поне 5-10 вида, включени в Червената книга. Но тези аргументи не притесниха българските централни и общински власти и в периода 2012-2014 г. в модерното европейско развитие на Яйлата бяха вложени големи пари.

Някои читатели може би помнят отчаяните публикации от този период “Оскверняват Яйлата” и “Крепости под обсада.” Мнозина, които са професионално и емоционално свързани със Северното Черноморие, надигнаха глас против превръщането на Яйлата в атракция. Виковете ни се оказаха слабички. Камиони, натоварени с каменни блокове, се смъкнаха по пътеката от червена пръст, размесена с древна керамика, после напряко през “треволяците” – и навлязоха в сърцето на Яйлата.

С тези чужди камъни крепостта на Яйлата беше надградена, за да е атрактивна. Върху крепостните стени пък направиха пътечки и сложиха парапет, за да се разхождаме.

Археологът Асен Салкин се интересува от Яйлата от десетилетия и изследванията му показват, че върху руините на античната крепост по времето на Първата българска държава е изникнало селище. То е унищожено при нахлуването на печенегите през X – XI век, след което селищният живот на Яйлата не се е възстановил. Тоест, мястото помни и други погроми: варварите идват и отминават, а то продължава да стои, вълнувайки човешкия дух със своята сурова красота. И тежките камиони, и безсмисленото “надграждане” на крепостта ще отлетят като прах на вятъра.

Също както отлетяха онези 1.66 млн. лева, похарчени за европейското туристическо бъдеще на Яйлата. Въоръжен с фотоапарат, репортерът на Bodil.bg посети Яйлата на 31 март 2021 г. и документира ефектите седем години след изпълнението на европроекта.

Ужасно е поражението, нанесено на скалната църква. “Укрепването” на входа й е извършено с безсмислено масивни колони, смачкали всеки намек за интимност в това място. В същото време, металната решетка пред църквата е оставена отключена. Някои посетители са се възползвали пълноценно от атрактивната възможност да вградят своето ЦОНКО редом до българския знак IYI и издълбаните от средновековните монаси кръстове.

За състоянието на “надстройката” на крепостта, само седем години след похарчването на парите, нека говорят снимките. С времето, контрастът между истинските крепостни камъни и тези, донесени отнейде по европроекта, ще се усилва. Но това е по-малкият проблем. Големият проблем е как бе възможно никой в тази европейска страна да не успее да попречи на болното хрумване, че крепостната стена на Яйлата може и трябва да се надстроява?

Може би вината е в нас, обичащите Яйлата, които не успяхме да се противопоставим достатъчно категорично на проекта. Но е факт, че за разлика от Иракли, Корал и други много важни в екологично отношение места в България, застрашени от инвестиционни намерения, проектът за превръщане на Яйлата в атракция не събуди активното възмущение на природозащитната общност и нейните лидери.

А насрещните интереси бяха сериозни. От една страна – одиозният кмет на община Каварна Цонко Цонев, който не просто искаше да надстрои крепостта, а да й сложи отгоре бутафорни червени кули, освен това да прави на Яйлата концерти и светлинно шоу. От друга страна, първото правителство на ГЕРБ беше определило над 50 млн. лв. (така и не стана ясно каква част от тези пари бяха европейски и каква – национално финансиране) за “социализация на крепости”. Народът все пак имаше нужда от зрелища, докато му взимаха хляба и го заменяха с постна пица.

В този план изпъква един от изпълнителите на проекта – “Юропиън Дивелъпмънт Консултинг” ЕООД на Андрей Горанов Горанов. В програмния период 2007-13 г. тази фирма е участвала като изпълнител в точно 44 европейски проекта, сред които “Мостът – кръстопът на култури”, “Асеновград – свещената порта на Родопите”, “НАР Яйлата – античната врата на Добруджа”, “По пътищата на цивилизацията”, “Корените на България”, “Сливен – кръстопът на традиции, култури и епохи” и т.н. Явно г-н Горанов добре разбира символиката на пътя, моста и вратата в българската култура.


В програмния период 2014-20 г. “Юропиън Дивелъпмънт Консултинг”, която очевидно се е поизтъркала, изпълнява само седем проекта на обща стойност около 200 хиляди лева. Но пък това далеч не е единствената фирма на Андрей Горанов – той има още пет-шест дружества и фондации, сред тях “Рибна индустрия” ООД и “Иновейтив десижънс” ООД, която от своя страна сега изпълнява проект на стойност 42 хиляди лева на тема “Насърчаване на гражданското участие във формулирането, изпълнението и мониторинга на анти-дискриминационни и интеграционни политики.”

Ето това се казва разностранно развита личност: от борба срещу дискриминацията, през осмисляне на символиката на пътя и вратата в туристически контекст, до аквакултури. Не по-малко широки са бизнес интересите на съпругата на Андрей Горанов – Ева Радева, за която вече са правени журналистически разследвания, поставящи я в кръга за “усвояване” на бившия екоминистър Нона Караджова. Интересите на г-жа Радева се простират от “Национален институт по обществени поръчки” до “Сдружение Национална асоциация правна инициатива за отворено управление.” За г-н Горанов се твърди, че е доверено лице по “усвояването” на вицепремиера на ГЕРБ Томислав Дончев.

Този Андрей Горанов има някаква връзка и с едно от лицата, които стотици хиляди българи отъждествяват с новото почтено бъдеще на България – Христо Иванов, лидерът на “Да, България.” Андрей Горанов Горанов и Христо Любомиров Иванов, според регистъра за НПО на Министерството на правосъдието, от 2010 г. до 2015 г. са били заедно членове на управителния съвет на “ФОРА – Фондация за общностно развитие.”

Не ми се иска да допусна, че философското спокойствие, с което през 2014 г. лидерите на природозащитата у нас приеха навлизането на тежките камиони в Яйлата, може да се дължи на тази обща фондация на Христо Иванов с Андрей Горанов. Така или иначе, в новото си качество на депутат, Христо Иванов следва да заличи това петно в биографията си, хвърляйки специални усилия за опазването на Яйлата.

Както виждате, Bodil.bg не гледа на лице, верен на девиза си: “Бодем наред.” Кажете тези неща на г-н Иванов, ако го видите.

Колко са 1.66 млн. лв. от парите на данъкоплатците, пръснати за безсмислени и вредни дейности и “усвояване”? Оценка от 2002 г. определя стойността на археологическите дейности, които са наложителни, преди да се мисли за превръщането на Яйлата в по-гостоприемно място за туристи, на 192 хиляди лева. Всъщност, крепостта беше “надстроена”, без вътрешните й пространства и оклоността изобщо да бъдат проучени от археолози.

Бруталните железни колони пред скалната църква бяха успешно побити, но околните скални ниши и гробници на възраст хилядолетия остават непроучени. С 1.66 млн. лв. бюджет за археологически изследвания, включително подводни, можехме да знаем невъобразимо повече за историята на този дивен край – без да говорим за проучването и защитата на флората и фауната на Яйлата. Вместо това, парите отидоха за “иновейтив десижънс” и “юропиън дивелъпмънт.”

И после кажете, че печенегите били варвари.


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.