Поредната история от типа „разровиш ли я, ще мирише“
2250 кв. см. изглежда голямо число, но то всъщност съответства на площта, образувана от съединяването на 4 листа с формат А4. Върху тази територия се ширят, заключени в стоманена клетка, два диви хищника, дълги близо половин метър всеки. Американската норка, позната още като визон, е най-важният вид на световната индустрия за ценни кожи. От няколко години визони се отглеждат промишлено също и в България.
Може би норките обичат да стоят на тясно, за да бъдат тъпкани с животински отпадъци в продължение на седем месеца – толкова трае животът им, преди да бъдат убити? Кой ли ще го твърди, ако няма материален интерес. Протоколи от проверки на Българската агенция за безопасност на храните в голямата ферма за норки край старозагорското село Маджерито (документите са получени по реда на ЗДОИ и Bodil.bg разполага с тях) показват, че месечната смъртност сред животните там достига 0.5 – 1%.
Капацитетът на фермата в Маджерито е 128 хил. норки и обикновено е почти запълнен. Тоест всеки месец там умират между 500 и 1000 животни, защото не могат да понесат условията, в които се отглеждат. В естествената си среда в Северна Америка визонът живее в крайбрежни гори. Той е енергичен, ловък самотен ловец, с индивидуална територия от няколко квадратни километра. Затварянето в клетка с площ 0.23 кв. метра му причинява сериозни физиологични и поведенчески разстройства.
Проверки във ферми в Западна Европа са установили, че до 60% от животните се самонараняват – хапят се по лапите, тялото, опашката. Но за „фермерите“ не е особена загуба, ако някое животно междувременно умре – от трупа му може да се приготви храна за другите норки (Bodil.bg разполага с документ от БАБХ, потвърждаващ тази практика в България), а кожата така или иначе се одира.
Животните не намират облекчение и в смъртта. Те се умъртвяват по мъчителен начин – в портативни газови камери, в които се тъпчат по много животни наведнъж и газът се подава бавно. Убийството става пред очите на останалите животни.
Проверки като за свои хора
Как институциите позволяват всичко това? Отговорната агенция – БАБХ – не просто позволява, но твърди, че във фермите за норки в България се спазват изискванията за хуманно отношение към животните. С поразителна за родната администрация бързина, БАБХ и Областната дирекция по безопасност на храните – Стара Загора издават всички нужни протоколи, решения и разрешения, за да може бизнесът с ценни кожи да върви напред.
Така през юни 2017 г. по време на годишна рутинна проверка неволно е установено разминаване между броя на животните, които се отглеждат в Маджерито и капацитетът на фермата според разрешителното, с което тя разполага. В положения срок, без никакви промени по клетки, халета и т.н., директорът на ОДБХ издава документ, че капацитетът на фермата за норки е точно такъв, какъвто трябва да бъде.
Или да вземем проверката дали са взети нужните мерки за предотвратяване бягството на норки от фермата – защото жителите на село Маджерито твърдят, че там вече никой не гледа зайци и кокошки в двора си. Събира се комисия, проверяват се огради и капани, два разложени трупа на норки са намерени извън територията на обекта – и накрая идва собственикът и диктува на експертите какво да напишат в протокола: че риск от избягали животни няма.
Като стана дума, въпросният собственик е твърде специален човек. Фермата за норки се притежава и управлява от братовчедите Ангел и Станислав, синове на братята Иван и Лука Ангелови. Бащите държат по 40.72% дял в „Градус“ АД – водещ производител на пилешко месо и олио (с марка „Бисер“), с активи от 363 млн. лв.
Кожи за смет
Българите обичат пилешко и бизнесът на Ангелови се разраства внушително през годините. Проблемът е, че след като пилетата се заколят и разфасоват, остават отпадъци. „Градус“ АД отдавна се чуди какво да прави със страничните животински продукти (СЖП) и през 2007 г. се сеща за най-икономичния вариант: да ги изсипва на депото за смет на Стара Загора. Всеки ден, десетки тонове.
След намесата на ветеринарно – санитарната служба, тази практика е спряна и са наложени глоби, но търсенето на евтино решение за справяне със СЖП не спира. Така през февруари 2014 г. край Маджерито, на 8 км от Стара Загора, са заселени първите визони. От гледна точка на свободния от морални скрупули бизнесмен, това е брилянтен ход: по информация на самия инвеститор, годишно норките ще поглъщат над 23 хил. тона СЖП, което ще спести внушителни разходи за инсинератори. А кожите на визоните ще са приятен бонус.
Според статистиката на Kopenhagen Fur, през 2017 г. кожата на визон е струвала средно 237 датски крони, или около 30 евро. Ако фермата произведе 100 хил. кожи годишно (някои норки се оставят живи за разплод), тя ще има 3 млн. евро приход.
Някой би казал: „Нали тази фирма създава работни места и плаща данъци? Не сме толкова богати, за да си позволим лукса да се тревожим за правата на животните!“ И ще е в пълна грешка.
Дупки във финансовите отчети
Фирмата, която формално управлява фермата за норки, е „Фармпро“ ООД. Седалището й е в Птицекланица „Градус“, а имейлът й е gradus@gradusbg.com. Но все пак тя се води отделна фирма и разрешителните от БАБХ са издадени на нейно име. Според годишните финансови отчети, качени в Търговския регистър, от четири години тя работи на загуба, т.е. е внесла 0 лева корпоративен данък в държавния бюджет.
Освен това, към 2018 г. „Фармпро“ ООД има 69 хил. лв. висящи задължения към персонала и 21 хил. лв. неплатени осигуровки. Тоест, тя не е коректна към своите 30 оперативни служители. Но това, което предстои да научите, е много по-голямо:
Според ГФО за 2018 г., „Фармпро“ ООД има едва 3 хил. лв. приходи от продажби, а за предходната година продажбите са 171 хил. лв. Дейност има, но по някаква причина не се отчитат продажби, а увеличение на запасите от животни и готова продукция, които вече надхвърлят 20 млн. лв. Така или иначе, фирмата официално реализира пренебрежимо ниски приходи от продажби.
Само че световната статистика ясно показва, че от България ежегодно се изнасят сурови ценни кожи на стойност милиони. Базата данни на UNCTAD (орган към ООН за световна търговия и развитие) сочи, че през 2018 г. от България са изнесени furskins, т.е. ценни кожи с косъм, на стойност 11.3 млн. долара. За 2017 г. износът на сурови кожи с косъм е 1.4 млн. долара.
Кой е реализирал този експорт на ценни кожи от България? Според регистрите на БАБХ, в страната има само две ферми, които отглеждат дивеч за ценни кожи, като и двете са за американски норки. Едната, край Ямбол, е с капацитет 1000 животни, а другата – собственост на братовчедите Ангелови – е за 128 000 животни. Тоест над 99% от производството на ценни кожи в България е концентрирано в с. Маджерито. Това е индустрия, кажи-речи, представлявана от една единствена фирма в страната.
UNCTAD регистрира износ за милиони, а единственият голям производител в страната отчита продажби от по няколко хиляди. Дали по примера на БАБХ, Националната агенция по приходите ще направи всичко възможно, за да не види „несъответствие“ в този факт?
Още един нюанс: през 2018 г. от България са изнесени за Дания сурови ценни кожи за 9.053 млн. USD и от Дания са внесени в България сурови ценни кожи за 9.055 млн. USD. За фиктивен внос – износ ли става дума, или за провалена сделка при аукцион?
Кожите петнят морала
Както и в много други неща, в отглеждането на животни за ценните им кожи България се движи в противоположна на европейските тенденции посока. Великобритания първа забрани тази дейност през 2000 г., последваха Австрия, Нидерландия, Чехия, Словения, Хърватия, Белгия, Испания, Швеция, Сърбия, Швейцария, дори Македония. Страните и регионите, забранили отглеждането на животни за ценни кожи, вече са над 20. Последната ферма за кожи в Япония затвори през 2016 г., в Германия – през 2019 г.
От ценни кожи – не само производство им във ферми, но и търговията с тях – се отказва щатът Калифорния, същото се обсъжда за Ню Йорк. Броят търговците на облекла и на модните компании, които официално се отказват да използват ценни кожи в колекциите си, надхвърля 1000. Сред „свободната от кожи“ мода се нареждат имена като Шанел, Версаче, Гучи, Прада, Зара, Армани, H&M и много други. По тези причини цената на кожите на световните аукциони след 2016 г. се срина.
Ако не беше търсенето от Китай, индустрията щеше съвсем да западне – но и на Китай не си струва да се разчита, тъй като страната има собствено производство и бързо замества вноса. Европа, в лицето основно на Дания и Гърция, е най-голям производител на ценни кожи в света, но дните на този бизнес са преброени. Все пак става дума не за храна или топли дрехи – нещо, от което човечеството реално се нуждае, а от показни стоки. Кървав лукс: за едно кожено палто отиват кожите на над сто визона.
Общественото възмущение срещу кожодерите накара Европейската банка за възстановяване и развитие официално да обяви, че спира да финансира всякакви дейности, свързани с ценни кожи на животни. Разбира се, търсенето на луксозни кожи няма да престане, но то постепенно ще се превърне в много нишов бизнес. Страните и фирмите, които настояват да го практикуват, ще понесат сериозни репутационни щети.
По-горе беше подхвърлено, че може би не сме достатъчно богати, за да си позволим лукса да се грижим за правата на животните. Този аргумент е крайно грешен. През 2000 г., когато във Великобритания се водят разгорещени дебати дали фермите да се оставят да работят, натежава неочакван държавнически аргумент – общественият морал.
Общественият морал е фундаментален икономически фактор. Ако моралът е накърнен, стопанският климат страда и страната става по-бедна от потенциала си. Жестокото отношение към животните – заявяват британските законодатели – може да провокира нежелани прояви в обществото. Ръстът на насилието, освен всичко друго, предполага по-високи разходи за вътрешен ред. Дори Световната търговска организация признава, че правата на животните са проблем на обществения морал и в тази насока държавите имат право да налагат регулации на бизнеса.
Половин век след Радичков
Имат право – ако са държави. В други случаи държави няма, а само администрации и власти, чиято водеща цел е да се поставят в услуга на влиятелни бизнесмени. През юли 2019 г. в Окръжна прокуратура – Сливен е получен сигнал, че край твърдишкото село Боров дол се изхвърлят огромни количества трупове на норки. Според кмета на общината, над 40 камиона с поне 120 тона мъртви животни са изсипани в открития рудник край селото.
Активисти и журналисти веднага посещават мястото и установяват, че големи машини прикриват следите. Но все пак на повърхността е открит един труп на животно и лабораторният анализ бързо показва, че е от американска норка. От тогава изминаха два месеца. Нито Прокуратурата, нито БАБХ не дават подробности за ужасния случай.
Дали пък не се бавят от солидарност с фирма „Мин Инвест“ ЕООД, концесионер на твърдишкия рудник? Неин едноличен собственик е Георги Василев Илиев, който е също така управител на „Траш Юнивърс“ ООД – фирма със седалище на площадката на „Брикел“ в гр. Гълъбово. „Вселената от боклук“ – така се превежда от английски името на тази фирма, произвежда гориво от отпадъци (ГОТ), което се изгаря в „Брикел“: ключов актив във Въглищната империя на Христо Ковачки.
Да се използват въглищни мини като депа за отпадъци е стара бизнес идея на Ковачки. През 2001 г. той приватизира мина „Чукурово“ край София, след което правителството реши да съхранява точно там балирания софийски боклук. Така Тройната коалиция щеше да превърне София във вечен наемател, плащащ ежегодно милиони на Ковачки. Схемата не се реализира само заради яростните протести на околните села.
Но в село Боров дол, на стотици километри от столицата, протестът срещу камионите с трупове, заплашващи да отровят подпочвените води, наистина трябва да е шумен, за да го чуе някой. Много шум трябва да се вдигне и в Маджерито, доскоро предпочитана вилна зона на старозагорци, където днес имотите са драстично обезценени заради ужасната воня, надигаща се от фермите за норки.
Далеч е и Нова Загора, където инсталацията за биогаз, изгаряща торта от фермите за пилета на „Градус“, от години трови живота на местните жители. Площадката на „Брикел“ в Гълъбово е обвита от гъста мъгла. За интересите на държавния бюджет сякаш въобще не си струва да говорим. Но, разбира се, бюджетът ще е насреща, ако се наложи да се вадят пари за борба с инвазивната американска норка. В Испания тази дейност струва 1.9 млн. евро годишно. Какво пък, има обществени поръчки.
Ситуацията е плачевна, но поне вече сме в състояние да вникнем в посланието на Йордан Радичков – точно 50 години след публикуването на сибирския му пътепис „Неосветените дворове“. Писателят случайно попада във ферма за кожи в Якутия и майсторското му перо превръща ежедневието на животните там в метафора за съдбата на човека, затворен в клетка от режима. „От наблюдателните кули – пише Радичков – се следи поотделно всяко животно, неговото поведение, неговият характер и при всяко забелязано отклонение то плаща с кожата си“.
Въпросът дали в България ще се отглеждат животни, само за да се вземат ценните им кожи, е проблем на обществения морал. Той е пряко свързан с насилието над жени и деца, с бруталните шофьори по пътищата, с проспериращите мутри, с корумпираната администрация. Едно от оръжията, с които можем да разчупим решетките, зад които днешният режим се опитва да ни набута, е да настоим за пълна и безусловна забрана за отглеждане на животни за ценните им кожи в България.
Снимките са предоставени от Сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията. Графиката е на автора
Споделете статията:
Норма бонзай