Данъчни стимули за родния хазарт

Правителството печели от вредните навици и ги насърчава

Около 60 млн. лв. годишно са данъчните постъпления от хазарт в България, сочат данните на Евростат. Сумата е двойно по-ниска по сравнение с периода преди 2014 г., когато БСП и ДПС въведоха съществени изменения в облагането на хазартната дейност.

С други думи, заради намесата на българските депутати бюджетът се лишава от 60 млн. лв. данъчни приходи от хазарт. Сумата е пет пъти по-голяма от разходите на Фонда за лечение на деца. А хазартните компании получават 60 млн. лв. данъчен бонус.

Като няма хляб – играйте хазарт  

Данъците служат не само за пълнене на бюджета, а и са начин да се насърчат или възпрат определени дейности или продукти. Ако даден продукт е вреден, употребата му може да се ограничи с по-високи данъци. И обратно, ако някоя дейност се смята за социално полезна, по-ниските данъци ще увеличат предлагането й.

Хазартът в България очевидно се приема за социално полезна дейност, поне така следва от действащия данъчен модел. И защо не? В страната с най-ниско заплащане на труда и най-ниско качество на публичните услуги в Европейския съюз, големи групи от населението се надяват само на чудо, за да се измъкнат от мизерията.

Графика 1

Хората в България не виждат как със собствени усилия могат да подобрят живота си, освен ако не спечелят от тото или лотария. Добрите депутати – неслучайно от социалистическата партия, са вникнали в надеждите на малкия българин и са свалили данъците на хазартния бизнес, за да може народът да търка по-достъпни билетчета.

Шегата настрана, депутатите от 42-то Народно събрание действително полагат големи усилия, за да „уредят“ данъчното облагане на хазарта. Първото предложение за изменение в Закона за хазарта е внесено на 13 ноември 2013 г. Комисията по бюджет и финанси го гласува само след седмица, още седем дни трае пътят до пленарна зала, второто гласуване не закъснява, и на 19 декември 2013 г., съвсем предколедно, новият подход за облагане на хазарта е факт.

Ефектът върху данъчните приходи от този законотворчески спринт е 50% спад още през следващата 2014 г., както ясно се вижда на графика 1.

15% от билетите печелят… за бюджета   

Редно е да кажем кой стои зад това. Вносители на законопроекта са Йордан Цонев от ДПС и милионерът-печатар от БСП Петър Кънев, в компанията на още петима редови соц депутати и четирима парламентарни борци за права и свободи.

Вероятно сме свидетели и на рядък пример на междуинституционално сътрудничество, защото по същото време начело на изпълнителната власт е Пламен Орешарски, който, меко казано, се е срещал с големия хазартен бос на България Васил Божков.

Графика 2

Почеркът на финансиста Орешарски може би прозира зад това, че бюджетът всъщност се облагодетелства от данъчния стимул за хазарта. България докладва пред Евростат по-ниски данъчни приходи от хазарт, но държавните такси, събирани за организирането на хазартна дейност, минават в графата „неданъчни приходи“.

Тези такси са наистина добри. Според доклада на Държавната комисия по хазарт те възлизат на 138 млн. лв. за 2017 г., с ръст от 10.8% на годишна база. Спрямо 2015 г. увеличението е 47 процента.

Тогава, да заключим ли, че предколедните изменения в Закона за хазарта всъщност са подарък за държавния бюджет?

Да – но е важно за чия сметка. Въпросните такси се изчисляват на база стойността на направените залози: държавата прибира 15 (при онлайн залаганията 20) процента от продажната цена на билетчетата, които търка народът.

Хазартните такси, които влизат в бюджета, излизат директно от джоба на хората. Отново да подчертая – не хазартните босове, а хората ги плащат. Така и вълците сити, и агнето изядено:

Бизнес и държава си поделят (в неравна пропорция) печалбите от хорското лековерие, а народът получава съмнителното предимство, че по-ниските данъци увеличават предлагането на хазарт.

Българска рулетка

Свидетели сме на характерен бюджетен модел: българското правителство насърчава употребата на вредни стоки и услуги сред населението, за да събере пари в бюджета. По същия начин, от акциз върху тютюневи продукти през 2017 г. са дошли 2.37 млрд. лв. Цигарените акцизи формират над 8% от данъчните ни приходи, при средно 1.4% за ЕС.

Как ви звучи: от цигари правителството през 2017 г. събра повече пари, отколкото от корпоративен данък. Познайте дали финансовият министър гледа с добро око на мерки, намаляващи тютюнопушенето. По-скоро, той ще държи акциза на възможния минимум, за да „печели от мащаба“ на вредния навик. С 35% дял на пушачите, България е номер едно в Европа.

Графика 3

Същото и за хазарта. Според социологическо проучване,  24% от българите дават над 20 лв. месечно за хазарт. Това е същинска пандемия – предвид платените 138 млн. лв. държавни такси, при 15% облагане на стойността на залозите, вероятно българите харчат за хазарт почти 1 млрд. лв. годишно. Един процент от БВП за хазарт не е лошо постижение за най-бедната страна в ЕС.

Помните ли как през 2015 г. Министерството на финансите рекламираше продажбата на цигари с акцизен бандерол, макар че тютюневите реклами са забранени с европейска директива? Същото става с хазарта – то не бяха театрали, гимнастички, знаменитости, които подканват народа да си купи билетче за лотария.

Всъщност без усилията на депутата от БСП – и милионер – Георги Кадиев, данъчният стимул за хазартния бизнес щеше да е дори по-голям. По чудно недоглеждане, през 2014 г. лотариите не бяха обложени с държавна такса, така че тогава бяха събрани с 36 млн. лв. по-малко по сравнение със следващата 2015 г., когато депутатите на ГЕРБ най-сетне неохотно поправиха „недовиждането“ на предшествениците си.

Връзките между тютюнев бизнес и правителство, респективно хазарт и правителство, са дори още по-тесни. Като добронамерени партньори, българските властници пазят пазара за родния бизнес от чужди нашественици. Преди дни управляващите заплашиха с екстра акциз чуждестранните производители на бездимни цигари.

Нищо ново – с промените на Закона за хазарта преди години бяха въведени значително по-тежки изисквания за онлайн залозите. Хазартните онлайн платформи са предимно чуждестранни, за разлика от нашите родни лотарии с търкане на билетчета.