Изгорели парцалчета и стопени копчета от дрехите му се въргаляха пред Община Варна на 21 февруари по обяд. Взех си едно овъглено късче, мисля че е от рибарския му елек, и си го държа в портфейла. На Стела дадох едно негово копче. Там, където беше горял, на жълтите плочи, ден по-късно беше останало само едно малко по-тъмно петно. Рано сутринта на предния ден той се е качил по стълбите към…
Някога, много отдавна, живееше в най-високата част на планината едно езерце. Водите му бяха бистри, студени, сладки, в тях нощем се оглеждаха високите звезди от тъмносиньото небе и спореха коя е най-красива. А денем до езерцето се спускаше стадо диви кози, които пиеха от водите му, цопаха с копитца по брега му, езерцето го беше гъдел и когато се смееше, повърхността му се набраздяваше от ситни къдрави вълнички. Но езерцето…
