Провалът на националните политики за развитие крие риск от регионална дезинтеграция
Стара планина, дала името на Балканския полуостров, разделя България в географско и историческо отношение на две големи области: Северна и Южна. Северна България е малко по-малка – около 48.5 хил. кв.км, или 43.7% от територията на страната.
Независимо от тежестта на столицата, делът на северняците от населението на България дълго време е сходен с този на заеманата площ. Към края на 1977 г. в България живеят 8.822 млн. души; от тях 41.2%, или 3.632 млн. души са регистрирани в окръзите, спадащи към Северна България.
45 години по-късно ситуацията е различна. Днес в трите статистически района на Северна България общо живеят едва 33.8% от населението на страната. Спрямо нивото от 1977 г. населението на Северна България е намаляло с 40%. Спадът на населението на Южна България за същия период е 17.8% – процент внушителен, но бледнеещ на фона на депопулацията на Севера.
Съпоставката на демографските, а и на икономическите показатели, които ще разгледаме по-долу, говори, че между Северна и Южна България се отваря разлом: сякаш вече става дума за различни държави. Упадъкът на Севера олицетворява провала на българската регионална политика, осъществявана от изпълнителната власт в столицата.
Изкуствено райониране на страната
През 2013 г. със заповед на тогавашния председател на Националния статистически институт Ренета Инджова територията на България е поделена на две статистически зони: Северна и Югоизточна България, и Югозападна и Южна централна България. Подобно райониране няма връзка с историческите, транспортните или стопанските реалности – но има политически полезното свойство, че отчасти прикрива изоставането на Севера.
Казваме „отчасти“, защото Югоизточният статистически район, който изкуствено е залепен към Северна България, макар в икономически план да отстъпва на другите два южни района, по показателя брутен вътрешен продукт изпреварва с 33% най-големия на север от Балкана Североизточен район с център Варна. Официалната статистика прави, каквото може, за да скрие регионалната поляризация, но разликите пак бият на очи.
Ще оставим без коментар това, че към Югоизточния район (т.е. към статистическата зона на Северна България) е пришита и област Стара Загора, покрай чийто център минава магистрала „Тракия“ и пътят с автомобил до Пловдив е 1:15 часа, а до София 2:20 часа – но пътят от Стара Загора до Плевен, макар и само 180 км, отнема 3 часа.
Пренебрегвайки изкуственото статистическо райониране на страната, по-долу са изчислени някои съществени показатели за „двете Българии“: за трите северни и за трите южни района поотделно. База за пресмятанията са най-новите регионални данни на НСИ за 2022 г.
Първи в лошото, втори в доброто
Гъстотата на населението в Южна България е 68 души на кв. км, а в Северна – 45 души на кв. км. През последните 5 години (2022 спрямо 2017 г.) Северна България е обезлюдяла с 12.2%, а Южна „само“ с 6.6%. В Северна България през 2022 г. са родени 31.3% от всички бебета на страната: предвид посочения по-горе 33.8% дял от общото население това говори, че раждаемостта в Северна е по-ниска по сравнение с Южна. И миграцията на юг от Балкана е по-благоприятна: между двете Българии настъпва демографска дивергенция.
От многобройните показатели за социално-икономическо развитие Северна България изпреварва Южна само при „лошите“. В Северна България живеят 36.9% от българите в над-трудоспособна възраст, тоест тя е по-застаряла от Юга. Често използван показател за протичащи негативни процеси в обществото е делът на бракоразводите: на Севера се падат 36.5% от разводите в България.
Още по-изразено е „преимуществото“ на Северна България по отношение на безработицата: 43.9% от всички безработни в България са регистрирани в трите северни района (и 56.6% от хората, безработни в продължение на повече от година).
Демографските диспропорции обясняват – и се обясняват от – сходно разминаване на икономическите показатели. В Северна България се създава едва 23.8% от брутната добавена стойност на страната. От това разбираме, че производителността на труда на заетите в Северна България е по-ниска: сравнително повече хора създават сравнително по-малка добавена стойност.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в Южна България в края на 2022 г. е около 30 хил. лева. Северна България се задоволява с БВП от 18.3 хил. лв. на човек – или с почти 40% по-малко.
Да обобщим: в историческия и географски регион на Северна България, който заема 44% от територията, днес живеят 34% от населението на страната; там се създават 24% от добавената стойност в икономиката и са регистрирани 44% от българските безработни.
Не е само София
Факторът „София“ напоследък се използва като обяснение за всички регионални различия в България. Не се ли дължат и описаните по-горе изцяло на това, че София географски и административно-териториално лежи в Южна България?
София оказва огромно влияние, но и без нея Югът изпреварва Севера, и то не само в абсолютни стойности, а и на човек от населението. БВП на човек в Южна България, след като от нея се приспадне София, е 19.8 хил. лв., или с 8% по-висок, отколкото в Северна.
Разликата по отношение на БВП* между Севера и Юга без София не е прекалено голяма, но тя ще се задълбочава, тъй като в Северна България се правят по-малко инвестиции. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в Северна България са 24.1% от общото през 2022 г. Ако се изключи София, разходите за ДМА на човек от населението в Южна България са с 6.6% по-високи, отколкото в Северна.
Регионалните данни на НСИ за разходите за придобиване на ДМА позволяват да изчислим още един ключов показател. Ако от общите разходи за ДМА извадим частните разходи за ДМА, ще получим публичните разходи за ДМА – с други думи, инвестициите, реализирани с обществени пари. За 2022 г. те са общо над 4.5 млрд. лв.
Може би държавното ръководство, неудовлетворено от неравномерното развитие на страната е насочило малко повече средства на север? В Южна България са реализирани 82.6% от публичните разходи за ДМА; за Северна остават 17.4%.
Истина е, че лъвският дял от публичните инвестиции през въпросната година е отишъл към София: 2.66 млрд. лева, или над 58% от общите разходи на държавата за ДМА. Като се изключи столицата, публичните разходи за ДМА на човек от населението в Северна и Южна България са абсолютно еднакви: 361 спрямо 362 лв.
И подобно „пълно равенство“ е лош знак: вместо да инвестира приоритетно в изостанали райони и в проекти с потенциал, правителството раздава пари „на калпак“, за да няма обидени. Това не е удачно за страна със задълбочаващи се регионални различия. Така или иначе, най-проблемен е делът, отишъл за град София: там публичните разходи за ДМА на човек от населението са 7 пъти по-високи, отколкото в „провинцията“.
На север зърно, на юг инвестиции
Още по-изразено е разминаването между Север, Юг и София по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Към края на 2022 г. те възлизат на 4.8 млрд. евро в Северна и 24.6 млрд. евро в Южна България. Съотношението е 16.3:83.7.
Повече от половината от всички ПЧИ в България през годините са отишли в София. Дори след като приспаднем столицата от Южна България, виждаме, че на юг са се насочили с 47% повече чуждестранни инвестиции на човек от населението, отколкото на север.
Южна България обира каймака и в туризма: 71% от туристическите нощувки са на юг от Стара планина. По отношение на промишлеността (добивна, преработваща, енергетика, строителство, ВиК), Югът държи 75%. При услугите Югът води със 78.4%.
Единственото преимущество на Северна България спрямо Южна е селското стопанство и по-специално отглеждането на зърнени култури. 71% от горите на страната са разположени в Южна България, докато в Северна са 69.5% от площите, засети със зърнени култури. Върху по-малка площ от Юга, Северът ражда 68.6% от реколтата от пшеница.
Пшеницата, както и слънчогледовото семе, царевицата, ечемикът и др. се изнасят в суров вид и се продават на световните стокови борси, а паралелно с това България внася храни. Този бизнес за милиарди не се нуждае от многобройна работна ръка; всъщност, колкото по-малко хора живеят по селата, толкова по-малко грижи ще имат зърнопроизводителите.
Населението е двигателят на икономиката: тя съществува заради хората в качеството им на потребители и работници. Но има и икономически отрасли, както и национални политики, които виждат в хората пречка. По-малко хора – по-малко протести срещу добив на полезни изкопаеми. По-малко хора извън икономическите центрове – нужда от по-малко регионални инвестиции с ниска и отложена възвращаемост.
Дунавският вилает плаче за магистрали
Макар и с чувствителни регионални различия, разпределението на населението и на икономическата активност върху територията на България дълго време бе сравнително равномерно. Днес страната все повече се фрагментира, като паралелно с това се обособяват три големи териториални зони. Северът прогресивно обезлюдява и икономически изостава. Югът отчасти се стабилизира, включително заради близостта до столицата. А София получава в пъти повече държавни инвестиции на човек, отколкото останалите.
България явно навлиза във фаза на регионална дезинтеграция. Какво може да се направи? Мярка, която евентуално би помогнала, е Северна България да се обособи като административна единица с център Плевен или Русе. В нейната „втора столица“ да се преместят важни държавни органи и да се насочват публични инвестиции. Да се формира нещо подобно на доосвобожденския Дунавски вилает – един всъщност успешен териториален експеримент.
По-конвенционална мярка за запълване на пропастта между Северна и Южна България е на първо време да се изравни един ключов показател за регионално развитие: дължината на автомагистралите. На Северна България сега се падат 15%, а на Южна 85% от магистралите в България.
Днес пътуващият с автомобил от Добрич до София може да избере дали да се добере до столицата за 5:58 часа, провирайки се през планински проход до Южна България и сравнителния комфорт на магистрала „Тракия“, или да предприеме траещ 5:53 часа слалом през дупките, планирани преди половин век като магистрала „Хемус“. Тъй като при втория вариант разходите за гориво са с 15% по-ниски, пътуващите обикновено минават „отгоре“. Едно е сигурно: без умни, решителни и скорошни мерки, броят на пътуващите от Добрич и Варна към София и по двата пътя ускорено ще намалява.
* По-сериозни са различията, които не са отразяват пряко в БВП: 19% от населението на област Търговище и 25% от населението на област Ловеч са с режим на водоподаване. При 75% среден за страната дял на населението с достъп до обществена канализация, показателят за област Разград е 42%, за Силистра 52%, за Видин 54%. От 14 области в Северна България магистрали има в 4; от 13 области в Южна магистрали има в 11.
Споделете статията: