Доходите на хората в България нараснаха чувствително през последните години. Проблемът е, че този ръст протече неравномерно в различните слоеве на населението. Образно казано, богатите станаха по-богати, а бедните си останаха бедни: дори да разполагат с малко повече пари отпреди, нищетата им тежи повече, когато виждат просперитета на успешните семейства около себе си.
Тази неблагоприятна констатация се основава на данните от изследването на домакинските бюджети, провеждано ежегодно от Националния статистически институт с около 3000 български домакинства. Разполагаме с данни за периода 2015-2021 г. Като цяло, за тези 6 години средните доходи на българските домакинства са нараснали с над 37%, или с около 5.5% всяка година.
Подобен темп не звучи внушително, но ако той се запази и в бъдеще, първоначалният размер на доходите ще се удвои след само 14 години: тоест, през 2028 г. средният доход на българите ще е двойно по-висок, отколкото през 2015 г. Тук говорим за реални доходи: всички парични стойности, цитирани в текста, са претеглени с инфлацията и трансформирани в левове с покупателна стойност от 2021 г. Впрочем по-голямата част от този ръст настъпи по време на пандемията, но за това малко по-късно.
Средният ръст на доходите силно варира в различните подоходни групи. За да изследваме този ефект, за всяка една година разделихме извадката на 10 части – т.нар. подоходни децили*. Първият децил са 10-те процента от населението с най-ниски доходи, а десетият – 10-те процента с най-високи доходи. Да разгледаме графиката.
За най-богатите 10% от домакинствата ръстът на доходите за 2015-2021 г. е 41.7%, тоест с над 4 пункта по-висок от средния за цялото население.
Може би изненада за мнозина ще е това, че също и групата на най-бедните 10% от домакинствата се радва на ръст на доходите, по-висок от средния: 41.5%. Това се обяснява с правителствените политики за повишаване на минималната работна заплата и минималната пенсия, както и с увеличения размер на социалните помощи.
Тези, които не са на самото дъно, а само малко над него, имат основания за недоволство. Ръстът на доходите във втория децил е 25%, в третия 27.4%, в четвъртия 23.7%, в петия 29.6%. С други думи, доходите на българите в „долната“ половина на разпределението на доходите, с изключение на най-бедния децил, изостават от средния за страната ръст.
Най-висок ръст на доходите отчита деветият децил – над 52% до средно 23 617 лв. На практика, през 2015 г. десетият децил има по-ниски средни доходи, отколкото деветият децил през 2021 г. Също и в осмия децил е налице солиден ръст на доходите към 2021 г. до близо 20 000 лева годишно.
Виждаме как в последните години групата на заможните български домакинства се разширява. Докато по-рано най-богатите 10% „стърчаха“ самотно с доходи над 20 000 лв., към 2021 г. сходно минимално равнище на доходите вече имат 30% от домакинствата. Общият ръст на доходите за трите горни децила е близо 47% за 6 години.
На другия полюс, вторият, третият и четвъртият децил са с около 25% ръст на доходите. С известно приближение може да кажем, че доходите на богатите български домакинства нарастват двойно по-бързо, отколкото доходите на бедните домакинства. За най-бедните 10% вече споменахме, че през последните години се радват на известни предимства.
Стигнахме до важни заключения относно структурата на неравенството в българското общество, но данните, с които разполагаме, ни позволяват да отидем още по-далеч в анализа. Става дума за това, че 2021 г. чувствително се отличава от периода 2015-2019 г., когато управляваше консервативната партия ГЕРБ. Пандемията провокира активизиране на фискалната политика, но важно бе и това, че привържениците на бюджетни излишъци и строги икономии загубиха монопол върху властта и това позволи прилагане на мерки в подкрепа на икономиката и доходите на населението.
Какво се случи с доходите на българите между 2015 и 2019 г.? Графика 2 е красноречива. Ръстът е концентриран почти изцяло в най-високите подоходни групи и е най-висок тъкмо в 10-тия децил: с 38% само за четири години. С подобен темп, най-богатите домакинства ще удвоят богатството си за малко повече от осем години. Също и осмият и деветият децил се радват на над 30% ръст на доходите, само за 4 години.
За същия период, най-бедният децил – чиято нищета е фрапантна и трябва да се замаскира – получава 10.8% ръст на доходите. Но работещите бедни – вторият, третият, четвъртият, дори петият децил се сблъскват със стагнация на доходите. Доходите специално на втория и третия децил в периода 2015-2019 г. на практика не се променят. Тоест, докато гледа как богатите бързо стават все по-богати, една пета от населението на България трябва години наред да се бори с живота със замръзнали доходи.
Между 2019 г. и 2021 г. България сякаш тръгва по нов път. Богатите домакинства отново не могат да се оплачат, с 20-25% ръст на доходите, но най-бедната третина най-сетне вижда дългоочакваното „отпускане на колана“, пък било и само с една дупка. Оказва се, че тъкмо в периода на пандемията е сторено най-много за борба срещу хроничната бедност в България. Виждаме принципна промяна на управленската философия в областта на държавните финанси, която трябва да се запази и развие и в бъдеще.
Само че историята не завършва на този мажорен тон: Големите Фискални Пости, продължили до 2019 г. (а започнали доста преди 2015 г.) оставиха тежък психологически отпечатък върху българските домакинства. Дори не говорим за това, че те провокираха емиграция и оставиха в домакинствата по-малко ресурси за здравеопазване, което допринесе за много високата, 7 поредни години най-висока в света смъртност в България. Става дума за радикализацията на „долната половина“ от българското население.
Виждайки как най-бедният децил постепенно подобрява мизерното си съществуване – а в същото време сами мизерстващи, със само 10-20% по-високи доходи от тези на самото дъно, домакинствата в затруднено положение се изпълват с негодувание към установения ред. Те гласуват за промяна на статуквото, за крайни политически кандидати – независимо дали за леви, десни или за безформени популист-националисти.
Други се убеждават, че „няма смисъл“ и не ходят до урните да гласуват. Някои приемат агресивно асоциално поведение, други – пасивно асоциално поведение. Децата, растящи в такива озлобени или резигнирани домакинства, следват техните ролеви модели.
Теорията, че пътят към богатството на една нация е да се позволи на най-богатите да станат възможно най-богати, а другите все някак ще се оправят, е тотално погрешна. Едно богато общество е напълно различна конструкция от общество, в което има богати хора. Държавното управление трябва да гради богато общество, а не просто да съдейства за забогатяването на най-богатите. Но трябва да знаем, че „бунтът на бедните“ няма да е това, което ще доведе България до състоянието на богато общество.
Споделете статията: