В тройно по-ваксинирани страни заболеваемостта от Ковид-19 е по-висока от нашата. Смъртността от Ковид-19 е плашеща, но така стояха нещата и преди Ковид-19
Обичам ваксините. Влюбен съм в идеята, че благодарение на научния прогрес една малка доза може да сложи край на прастарата диктатура на болестта. Дори съм се подлагал на риск поради прекомерен ваксинационен ентусиазъм: преди години щях да пътувам в южни страни и реших да си направя не само ваксина против жълта треска, но и против хепатит. За кратък период ми инжектираха няколко ваксини и организмът ми реагира с общо неразположение. Личният лекар ме смъмри: можел съм да се вкарам в голяма беля.
Обичам ваксините и вярвам в науката, затова не мога да затворя очи за обществената манипулация във връзка с ваксината против Ковид-19. Тази манипулация протича на глобално ниво и в България виждаме само ъгълче от отражението на реалността върху стената. Но дори при това ограничено знание проблемите са твърде много. Още по-важно е, че тези проблеми не се коментират, защото е спусната „правилна линия.“
Графиката по-долу е изготвена в онлайн базата данни на „Файненшъл Таймс“. Там са обобщени най-нови данни от официални източници, като интернет платформата позволява визуално сравнение на данните за максимум шест държави. Едната избрана е България – пълен европейски провал, с едва 24.9% напълно ваксинирани към 24.11.2021 г.
Другите пет държави, които ще ни служат за сравнение, са специално подбрани „отличници“: Великобритания (68.9% от населението напълно ваксинирани), Португалия (88.1% с поне една доза), Чехия (58.9% напълно), Гърция (61% напълно), Австрия (65.8% напълно ваксинирани). Отбележете си, че тези проценти са изчислени от общото население, в което се включват и децата. А сега да видим графиката за новите случаи на Ковид-19 на 100 000 души население – данните за България са отбелязани със зелен цвят.
Явно е, че в страни с два и три пъти по-висока норма на ваксинация по сравнение с България новите случаи на Ковид-19 са два до пет пъти повече от тези в България (на 100 000 души население). Не ни остава друго, освен да заключим, че между високата заболеваемост, или по-скоро положителен резултат от тестовете, и ниския процент на ваксинация няма пряка връзка.
Разбира се, този факт не е убягнал на мислещите хора в нашата страна – но самото му споменаване някак си не е уместно, не се приема добре. Вероятно защото той „не е възпитателен“: спуснатата линия е населението да се ваксинира, затова такива статистически данни не са добре дошли.
Някои вече говорят за „епидемия на ваксинираните“. В крайна сметка, на населението му бе обещано връщане към предишния живот, когато в обществото се постигне норма на ваксиниране от 70%. В богатите страни този дял беше достигнат и надхвърлен – но междувременно стана ясно, че не е достатъчен. Засега се поставя „бустерна“, подсилваща трета доза. Някои сигурно вече търсят и четвърта. Очевидно е, че е взето решение хората да се подлагат на периодична ваксинация срещу Ковид-19, примерно на всеки шест месеца.
Открай време в специализираната литература се е коментирало, че огромните публични и частни инвестиции в десетилетната изследователска дейност на фармацевтичната индустрия и биотехнологиите все още носят отрицателна възвращаемост. Благодарение на Ковид-19 фармацевтичните компании най-сетне успяха да излязат на плюс. Акциите им скочиха до тавана, много пенсионни фондове и частни инвеститори си ги купиха. Спре ли ваксинацията – ще спре и паричният поток.
От графиката се видя добре, че ваксинацията не спира разпространението на болестта. Тя обаче е прекрасен начин да се осигурят печалби на фармацевтичните компании – и дивиденти на техните акционери.
С това в никакъв случай не казвам, че ваксините водят до повече нови случаи на болестта. Това, което казвам, е, че има много странични фактори, които не позволяват да се чертае причинно-следствена връзка между ваксинация и заболеваемост от Ковид-19:
1) генетическа и/или расова предразположеност към заболяването (недостатъчно проучени);
2) честота и чувствителност на направените тестове;
3) гъстота на населението;
4) организация на пътуванията до работа – с обществен или личен транспорт;
5) миграция и международен пътникопоток;
6) културни модели с негласни предписания за лично пространство, общуване с приятели, докосвания при социални контакти, разстояние, на което се провежда типичният разговор;
7) навици на личната хигиена;
8) климат;
9) замърсяване на въздуха в градовете…
Вероятно има още доста фактори за разпространението на Ковид-19 освен изброените. Но всички те са изблъсквани встрани в обществената дискусия. Важното, което се поставя на преден план, е проникването на ваксините. А когато проличава, че степента на ваксинация не предопределя нормата на заразяване, фактът се потулва и се размахва другият, разбира се по-важен фактор: смъртните случаи. Да разгледаме графиката за същите шест страни.
В България след септември 2021 г. ситуацията изглежда ужасна. По данни от 24 ноември, в страната има 1.93 смъртни случая от Ковид-19 на 100 000 души, докато вторите най-смъртоносни резултати от разглежданата извадка са в Чехия (0.93 смъртни случая на 100 000 души). А с Португалия пропастта е огромна: там напоследък се регистрират едва 0.12 смъртни случая от Ковид-19 на 100 000 души.
Официалното послание е: ваксината срещу Ковид-19 може и да не пази от разболяване, но гарантира по-леко протичане на болестта. Здравната система не се натоварва с тежки случаи и може да се обърне внимание на всеки случай. Когато делът на ваксинираните е малък, тежките случаи са повече, здравната система се задръства и повече хора умират.
Това е много сериозен аргумент. Но онези, които прибягват до него, за да пропагандират повече ваксинации, трябва да отговорят на един не по-малко сериозен въпрос: Дали ако България имаше степен на ваксинация, близка до тази например на Австрия, също и смъртността от Ковид-19 в България щеше да е толкова ниска, колкото е в Австрия?
Използването на дела на ваксинираните като единствено, или главно обяснение за смъртността от Ковид-19 пропуска следните важни факти:
- Сегашната вълна на смъртността от Ковид-19 в България е всъщност трета. През декември 2020 г. степента на ваксинация в целия свят беше почти нулева. И при това положение смъртността на 100 000 души от Ковид-19 в България беше два пъти по-висока от тази в Гърция и значително по-висока от тази в Австрия, Великобритания и Португалия.
Обяснението: смъртността от Ковид-19 в България зависи не само от ниската степен на ваксинация, но и от ниското общо качество на здравните, в частност болнични услуги. Докато бичуват народа, че не се ваксинирал, политици и медици удобно премълчават, че сериозна роля за високата смъртност има и общото състояние на здравната ни система. - Статистиката за смъртността от Ковид-19 може да бъде значително повлияна от това дали има финансов и/или политически мотив да се посочи именно Ковид-19 като причина за нечия смърт.
- Смъртността в България и без Ковид-19 е значително над средната в света и Европа (спрямо страни с по-добри здравни услуги или с повече младо население тя е над два пъти по-висока). Този факт не се отразява в графиките за ваксинационния провал на България. На графика 3 са показани собствени изчисления за смъртността през 2019 г. – годината преди Ковид-19.
Дълги години хората в България измираха с 50% по-висок темп спрямо средния за ЕС, но никой по политическите върхове не се трогна от този факт. Изведнъж по-високата смъртност в България от Ковид-19 стана причина да се борим със зъби и нокти за повече ваксинация. Това е меко казано подозрително. - Цитират се данни на НСИ за извънредно висока смъртност в седмиците на пандемията. Но дали всички починали са от Ковид-19? Или част от смъртността се обяснява и с това, че мерките срещу Ковид-19 отклониха ресурс и затрудниха лечението на други заболявания?
По отношение на (2) имам да кажа нещо съвсем лично – но ако не беше лично, всъщност нямаше откъде да знам, че подобно нещо е възможно. В моето семейство има два случая, когато в смъртния акт на човек, отишъл си заради онкологично заболяване, като причина на смъртта е посочен сърдечен удар. Известен ми е и трети такъв случай в познато семейство: вместо рак, в смъртния акт пише сърдечен удар.
Защо се прави така мога само да гадая: по принцип, статистиката за онкологичните заболявания се следи на международно ниво и се правят сравнения; тя също така говори за влошено качество на околната среда; освен това, броят на онкоболните се отразява при планирането на разходите на здравната каса. Така или иначе, у нас явно не е изолиран случай да се манипулира какви са причините за смърт, а това ме прави предпазлив към медицинската статистика като цяло.
След казаното дотук не насърчавам хората да не се ваксинират. Напротив. Не съм се ваксинирал досега, тъй като мисля, че преболедувах, а все още вярвам в нещо, наречено имунитет. Сегашната липса на зелен сертификат всъщност ми е твърде удобна, тъй като вече имам извинение да не влизам в мола или да не присъствам на скучни конференции. Може би ще се наложи да се ваксинирам заради контакти по работа, но това няма да ме трогне, тъй като за мен не-ваксинирането не е религия.
Все пак отбележете, че съм в по-малко рискова група: сравнително млад и активен, прекарвам възможно най-много време в природата. Доколкото знам, нямам странични заболявания. От години работя от дома си, като „заключванията в къщи“ през пролетта на 2020 г. не промениха особено навиците ми. Всъщност, май съм истински късметлия.
При много хора ситуацията е различна. Вярвам, че препаратите, подсилващи имунния отговор на организма могат да спасят човешки животи. Най-малкото, което искам да направя е да агитирам някого против ваксинацията. Също и подходът „Всеки сам си преценя“ не ми е по вкуса: ако има безспорни данни, че по някакъв начин ще помогна на обществото, като се ваксинирам, ще се чувствам длъжен да го направя.
Но както показаха данните по-горе, при Ковид-19 явно няма връзка между ваксинация и норма на заразяване. Също така, връзката между ваксинация (с наличните на пазара препарати) и смъртност не е убедителна: защо в България от Ковид-19 умираха повече от средното за Европа хора също и когато никой в Европа не се беше ваксинирал? И защо графиките за смъртността от Ковид-19 пренебрегват факта за много по-високата смъртност в България и без Ковид-19?
В началото на ваксинационната кампания ни говореха, че ваксинация на 70% от населението ще е повратна точка за победа над вируса. В момента този процент е достигнат и надхвърлен – но това не донесе облекчение. Затова официалните медии насочиха обвинителен пръст към оставащите неваксинирани 20-30% като обяснение защо ваксинацията не работи.
Най-важното: сега стрелите на ваксинационните активисти са насочени към децата. Смятам, че е повече от тревожно да инжектираш в дете на 3-5 години нов препарат срещу коронавирус – вирус, който детският организъм в огромния брой случаи лесно превъзмогва.
В заключение вижте най-долу още една графика от базата данни на „Файненшъл Таймс“: тук компания на България правят не най-ваксинираните страни, а такива, където делът на ваксинация е сходен с българския (около 25% от населението). Вижда се, че е възможно смъртността от Ковид-19 да е в пъти по-ниска от българската и при по-ниска от нашата степен на ваксинация.
На снимката горе: огромна бронзова статуя на Даниел Алсидес Карион в центъра на град Серо де Паско, Перу. Даниел Карион (1857-1885) е мъченик на медицинската наука. За да допринесе за изучаването и лечението на тежка заразна болест (verruga peruana) той си инжектира кръв на болен човек и от това умира. Саможертвата му помага да се установи категорично истинската причина за болестта.
Много смела статия в оруелиански свят на новоговор.