Най-лесно е да се хвърлят 250 милиона лева за 9 километра булеварди. За развитието на регионите се иска нещо повече
Българските села умират: старите хора си отиват, няма младежи, няма работа, няма бъдеще. „Да загасяме лампата и да си ходим.“ – това е посланието, с което населението бива облъчвано от десетилетия. Но статистическите данни рисуват друга картина, която настоява за преосмисляне на националните приоритети за развитие.
По данни на НСИ, от български градове през 2020 г. са се изселили близо 155 хиляди души. От тях, точно 95 510 души са се заселили в български села.
Да повторим: 95 хиляди българи през миналата година са напуснали градовете, за да се заселят в селата. Това се равнява на 1.35% от общото население на страната.
Разбира се, в основата на този процес е Ковид-19. Изплашени от пандемията, или просто преосмислили житейските си приоритети, хората напуснаха българските градове – където въздухът е сред най-мръсните в света – и се заселиха в по-чисти и безопасни в епидемиологично отношение селски райони.
Тези, които искат да сведат мотивацията на българите до Бай Ганьо, ще припомнят и за блокадите на градовете през пролетта на 2020 г. Тогава, за да ти бъде позволено да напуснеш пълния с вируси град, трябваше да имаш адресна регистрация на друго място. Много от хората, които имат вили и дворове и живеят между града и селото, си смениха адресната регистрация, за да заблудят пропускателната система.
Без съмнение част от миграцията “град – село” е точно такава (НСИ отчита единствено адресните регистрации). Но това хитруване не изчерпва въпроса. Има многобройни примери за млади семейства, които съзнателно са избрали селото или малкия град пред големия град. Ако децата са малки, работата може да се върши дистанционно и мрежовото покритие е добро, за много млади хора напускането на града действително е рационално решение.
Но по-важното е, че миграцията към селото всъщност далеч не е нов процес – макар и отбелязал пик през 2020 г.
Данните на НСИ показват, че за последните 11 години от градове в села са се изселили общо 367 хиляди души. Това значи, че подобен житейски избор са направили над 5% от хората в България. А колко са тези, които са отишли да живеят на село, без да сменят адресната си регистрация?
Разбира се, съществува и обратна тенденция: хора постоянно напускат селата, за да се заселват в градовете. Причина за това може да е търсене на работа, осигуряване на образование за поотрасналите деца, нужда от лечение и старчески грижи и т.н. Общо за разглежданите 11 години миграция от селото в града са предприели 272 хил. души.
Но и така остават нетно над 94 хиляди души, които след 2010 г. са се преместили от град в село. За българските условия това е сериозно число, съответстващо на един среден областен град. По-голямата част от тези хора действително са се регистрирали на село през 2020 г. Но и без тях миграционният демографски баланс на селото е положителен: за десетилетието, завършващо през 2019 г., нетната миграция от града в селото възлиза на 29 хил. души.
Казаното дотук в никакъв случай не означава, че българското село е в цветущо състояние. Точно напротив: пътища в дупки – където има пътища; липса на базови медицински грижи; насилие и престъпност с етнически оттенък; местни феодали; нулево управление на отпадъците; бедност, простотия и алкохолизъм; бракониерство – и т.н.
Но цитираната по-горе статистика, за която официалните медии рядко говорят – вероятно, за да поддържат сгъстеното чувство на безнадеждност сред населението – показва, че българинът продължава да търси връзка със земята. В условията на пандемия, при възможност за дистанционна работа, селските райони привличат все по-голям интерес.
Което от своя страна говори, че да се пренебрегват инвестициите в селата за сметка на повече пари за градовете, тези „машини на икономическия растеж“, е против интересите на все по-голяма част от българското население.
Само два от знаковите „градски“ проекти на предишната власт – участъкът от Южната дъга на Околовръстния път на София и прословутият булевард във Варна – глътнаха поне 255 милиона лева. С тези пари се построиха 9 километра градски магистрали. Само през 2021 г. за ремонт и поддръжка на уличната мрежа в София отидоха други 100 милиона лева.
Какво ли би се постигнало с подобни суми, инвестирани в селските райони? Например в здравеопазване: като начало, мобилни медицински екипи, които да обикалят селата. Или заздравяване на мрежата от селски училища: с толкова млади хора, които избират селото пред града, достъпът до училища се превръща в болен въпрос.
Или подобряване на транспортната достъпност на планинските общини. Микро-кредити на млади и стари предприемачи в селата. Подпомагане на кооперативни проекти за преработка на място на регионалните суровини. (…)
Разрухата е голяма, затова възможностите са много. Историята, която властта и нейните медии внушаваха дълги години, е, че българското село умира. От това следва, че всяко инвестиционно предложение, включително за мини и кариери, трябва да се приветства, защото давало „поминък“.
Безпристрастната статистика показва друго. Сериозен демографски поток се е насочил от градовете към българските села, което налага промяна на приоритетите в националната инвестиционна политика и открива нови възможности за зелена икономика.
Споделете статията: