Технологиите настъпват към чиниите
След продължили две години тестове и анализи, на 2 декември 2020 г. регулаторните органи в Сингапур разрешиха в тамошните ресторанти да се предлага пилешко месо, което не е расло върху кокал, а е отгледано от животински клетки в специални цистерни. Така компанията от САЩ Eat Just („Яж справедливо”) изпревари многобройните си конкуренти, стремящи се да заемат позиция на един изключително перспективен пазар, който доскоро беше запазена марка за детските книжки и научната фантастика.
Това, което знаем за одобрената в Сингапур технология, е, че в биореактор с обем 1200 литра се поставят клетки, взети от живи кокошки – с използване на биопсия, тоест нито едно животно не се убива при производството на това месо. Пилешките клетки са „хранени“ с растителни съставки и след като са се размножили, „ин витро месото“ е смесено с други растителни компоненти. Накрая то се продава под формата на пържени хапки, като компанията е подала заявление за разрешение да предлага също и „филе“.
В първата произведена партида от лабораторно месо е използван серум за стимулиране на растежа, извлечен от кръвта на говежди ембриони. По-късно компанията е заменила този серум с друг агент на растежа от растителен произход.
Един от сериозните проблеми е себестойността на продукцията – засега доста по-висока от обикновеното пилешко. Но според директора на Eat Just Джош Тетрик, ако малкият биореактор се замени със съдове с вместимост 50,000 или 100,000 литра, произведеното месо може да стане дори по-евтино от конвенционалното.
Разбира се, за да се постигне нужната икономия от мащаба е нужно и други страни да разрешат консумацията на този продукт, наричан още „лабораторно месо“, „културно месо“, „ин витро месо“ и т.н.
Лабораторното месо има много предимства. Първо, то може да реши глобалния проблем с изхранването на населението. Също така, в пост-пандемичен свят, в който международната търговия не изглежда тъй безусловно привлекателна, то може да осигури хранителна независимост за страни без силно селско стопанство.
Сред най-силните аргументи в полза на лабораторното месо е благоприятният му екологичен ефект: огромните стада добитък, които обслужват кулинарните предпочитания на все по-гладното човечество, са основен фактор за деградацията на околната среда. Домашните бозайници и птици са сериозен източник на парникови газове. По данни на FAO, годишно те формират 7.1 гигатона въглероден еквивалент, което е 14.5% от антропогенно предизвиканите парникови газове.
Освен това, за да се осигури паша или фураж, ежегодно се променя земната покривка върху десетки хиляди квадратни километри: в региони като Амазония или Африка на юг от Сахара се рушат ценни екосистеми и животински и растителни видове биват „изместени“ или загиват. Земята деградира. Не на последно място, животинските екстременти в индустриален мащаб нарушават естествения кръговрат на фосфора и азота, като например допринасят за масовите „цъфтежи“ в океаните, с убийствени последици за поминъка на хората по крайбрежието.
Друг плюс на лабораторното месо е, че във внимателно контролираните биореактори се избягва опасността от бактериални зарази, както и злоупотребата с антибиотици и хормони при отглеждането на животните. Също така, за някои хора най-важен е фактът, че се избягва акта на убиване на животните.
Но многобройните положителни страни не могат да скрият и негативните: няма ли консумацията на това „ин витро месо“ да има дългосрочни, още неизвестни последици върху организма на хората, например да засегне функции като метаболизъм, размножаване, съзряване и стареене?
Не е за пренебрегване и факторът „гадост“: според скорошно изследване на Университета в Сидни и Университета „Къртин“, 72% от представителите на „Поколението Z“ (родени между 1995 и 2002 г.) не биха опитали такова месо.
Но бизнесът очевидно не счита тези пречки за непреодолими и налива стотици милиони в сектора. Публикуван през октомври 2020 г. обзор във финансовия сайт MarketWatch изрежда поне 5 компании от различни страни, които имат шанса да се превърнат в лидери на този нов пазар. Показателно е, че сегашният герой от новините, Eat Just, всъщност не е в този списък.
Може би най-известни са Mosa Meat – компания, основана през 2013 г. от професора от Маастрихтския университет Марк Пост. Неговото начинание получава ранно финансиране от Сергей Брин, съосновател на Google – и така Пост успява да направи първия в света хамбургер с месо, произведено в лаборатория от мускулните клетки на говедо.
Първият „синтетичен хамбургер“ е струвал 250,000 евро – но Mosa Meat в момента увеличават мащаба си и са се прицелили към себестойност от 9 евро. Междувременно през септември те набраха 55 млн. долара за дейността си от рискови инвеститори, сред тях люксембургската Blue Horizon Ventures, швейцарската Bell Food Group и германската M Ventures, рисковото поделение на фармацевтичния гигант Merck.
Дори още по-успешни на рисковите пазари са Memphis Meats, основани през 2015 г. от кардиолога д-р Ума Валети и клетъчния биолог д-р Николас Дженовезе. Те се опитват да произведат от миосателитни клетки пилешки хапки, телешки кюфтета и патешко. През януари 2020 г. са набрали 161 млн. долара рисков капитал, като сред донорите са Бил Гейтс, Ричард Брансън и Cargill.
Израелската Aleph Farms е тръгнала по друг път: вместо „кюфтета“ и „хапки“ тя иска да изкара на пазара една пълноценна изкуствена пържола, състояща се от всичко необходимо: мускулна тъкан, мазнини, сухожилия, дори кръвоносни съдове. С нейната 3D технология подобно парче месо нараства за около три-четири седмици. Израелците смятат да правят културните пържоли в „биоферми“ – големи цехове с цистерни, подобни на тези за мляко. Излизане на пазара се планира за след три до четири години.
Този научно-фантастичен сектор не е забравил и любителите на морските дарове: калифорнийската Finless Foods прави лабораторно месо от все по-рядката риба тон, а Blue Nalu, също от Калифорния, се насочва към различни ценни видове от разред костуроподобни. За Blue Nalu е известно, че сред инвеститорите, предоставили им през февруари капитал от 20 млн. долара, е и саудитският принц Ал-Уалид бин Талал.
В списъка на новите играчи в хранителните технологии е и американската Beyond Meat, която през 2019 г. пусна акциите си на борсата и за три месеца те поскъпнаха с 500%, изпращайки пазарната капитализация на фирмата до близо 8 млрд. долара. Е, след новината за големия успех на конкурента в Сингапур, акциите на Beyond Meat днес се търгуват с 2% понижение. Трябва да се отбележи, че при Beyond Meat „месото“ всъщност е произведено не от животински клетки, а от изцяло растителни съставки.
Впрочем успехът на Eat Just в Сингапур може и да не се превърне толкова бързо в световен успех. От „Файненшъл Таймс“ научаваме, че сериозни инвестиции в биотехнологичната компания е направил Temasek, суверенният фонд на Сингапур. Малката островна държава внася 90% от храната си и е силно загрижена за хранителната си сигурност. Освен това, заедно с Eat Just, възнамерява да направи регионален център за хранителни технологии, като изнася решения от типа „ин витро месо“ и вертикални ферми в многолюдните съседни държави.
Тоест, регулаторите в Сингапур, дори и да са си свършили съвестно работата, като цяло са били далеч по-благосклонни, отколкото ще бъдат, да кажем, във Франция. Идеята за изкуствено произведено месо противоречи на бавната европейска култура, ценяща произхода на храната толкова, колкото и вкуса ѝ.
От друга страна, ентусиасти за нови неща винаги има. KFC са направили експеримент и са пуснали пробно „растително пилешко“ на Beyond Meat в ресторант в Атланта. Наличните количества са се разграбили за пет часа. Израелската Supermeat.com в момента предлага безплатен потребителски тест на нейната „хрупкава пилешка култура“.
Какви времена. Олдъс Хъксли в „Прекрасния нов свят“ предрече производството на човешки бебета в епруветки, но определи хоризонта това да се случи след много столетия. В „Джелсомино в страната на лъжците“ (1958) Джани Родари изрази фантазиите на безчет чревоугодници: пилето да има дванадесет, вместо само две кълки.
Заливахме се от смях, когато четяхме как Дъглас Адамс в „Ресторант на края на вселената“ описва крава, която иска да бъде изядена и рекламира крехкостта на вратната си пържола. „Абсолютно ужасно, това е най-отвратителното нещо, което някога съм чувал“ – реагира землянинът Артър Дент. „Просто не искам да ям животно, което стои пред мен и само ме кани. Ще си поръчам зелена салата“. Говедото му отвръща: „Познавам зеленчуци, които в това отношение са категорично против.“
Наистина: толкова ли е различно ин витро месото от производството на маруля във вертикални градини, в които растенията се развиват без почва и само с изкуствени източници на светлина? За последните седем години, по данни на Dealroom, в разработките на вертикални градини по света са инвестирани 1.8 млрд. долара.
В момента марулята, поникнала без почва изглежда някак по-приемлива от месото, растящо без кокал. Но с времето и с подходящ маркетинг, отвращението към културното месо може да се преодолее. Когато старият свят вече става невъзможен, налага да се избира: от едната страна е строг контрол на раждаемостта, забавяне на икономическия растеж и по-малка по обем консумация на всичко, не само месо. От другата страна са технологиите, които не искат да се съобразят с естествените ограничения на живота – и ни изблъскват, понякога с брутален ритник, в бъдещето.
На снимката: първият синтетичен хамбургер, малко преди да бъде опечен. 2013 г. Източник Wikipedia
Споделете статията: