Чрез масов страх към вечен ГЕРБ

Премиерът ни преметна: каза, че чете „Винету“, а всъщност си подчертава в Макиавели

Напишете „Борисов фалит“ в Google и ще получите не по-малко от 1 460 000 резултата. Бързо ще си припомните как например българският премиер през 2013 г. обясняваше пред медиите, че някой иска да фалира НЕК, за да изкупи държавните енергийни активи на безценица. През 2015 г. той заяви, че ако България не пласира 8 млрд. евро държавен дълг на международните пазари, „ще фалира държавата и ще приключим“.

През 2014 г., за кратко в опозиция, Бойко Борисов пророкува, че с бюджетната си политика правителството „Орешарски“ подготвя страната за фалит. „Те ще паднат като зрели круши… не могат да вържат бюджета до края на годината“.

През февруари 2020 г. Борисов каза, че „НОИ може да се изпразни“, ако хората си останат вкъщи и взимат помощи в корона-кризата. Впрочем, още през 2012 г. премиерът плашеше с фалит на Националния осигурителен институт, ако някой дръзне да настоява за по-високи пенсии.

Изразните средства на премиера се усъвършенстват. През април 2020 г. на пресконференция Борисов засвири на тънката струна: „…на мен ми е ценно здравето (на българите). След това си изберете друг, ще ви фалира пак“.    

Малко по-рано той отправи прословутите си заплахи, че заради вируса, „хладилните камиони ще се използват не за месо, а за съхранение на трупове“, а „площадките, на които се пързалят децата, да бъдат морги“.

Но българинът е човек практичен и като видя, че премиерските прогнози по-скоро не се сбъдват, Борисов отново трябваше да прибягва към изпитания фалит – този път, надвиснал над любимия спортен клуб на половин България, „Левски“.   

Ако в България добрите принципи на икономиката имаха значение, някой академик би могъл евентуално да каже на Борисов, че неговите щедри заплахи към народонаселението влошават бизнес климата. Редовните медийни полюции за фалити и трупове вредят на потреблението, инвестициите и провокират емиграция.

Но за Борисов и неговата партия състоянието на икономиката е второстепенен въпрос – по-важно е те да са на власт. А то, като си на власт, и в икономически план нещата ще вървят добре, за когото трябва. В известен смисъл, дори е препоръчително икономиката и обществото да изпитват затруднения, защото хората се самозабравят.

Я по-добре да се страхуват и да търсят спасителя. Един Спасител горе – един спасител долу: и простият ще разбере и ще гласува както трябва. Да, не е случаен показният респект на „бат Бойко“ към Началника.

Независимо че оставя впечатление на хаотично и реактивно, управлението на ГЕРБ е основано на най-съвършените световни практики. Казват ни, че Борисов обичал „Винету“. Нищо подобно, и ние четем „Винету“ и знаем, че там героите постъпват по друг начин: внимават какво говорят и държат на думата си. Далеч по-вероятно е на нощното шкафче на премиера да лежи Владетелят от Макиавели, цялата подчертана с молив.

Кой е успял по-добре от Макиавели преди 500 години да предаде „принципите“ в управлението на Борисов? „Много по-сигурно е един владетел да внушава страх, отколкото да бъде обичан…“, пише прочутият флорентинец. И още:

„Опитът показва, че в наше време велики дела извършиха тези владетели, които не държаха много на обещанията, с хитрост умееха да завъртят главите на хората и в края на краищата надделяха над тези, които разчитаха на честността“.

Какъвто началникът, такива и слугите. Ген. Мутафчийски, оглавил НОЩ за борба с коронавируса, каза: „Задава се епидемия с невиждана ярост… Става въпрос за физическото оцеляване на населението на Европа“, а по-късно възкликна: „Очаквам да умрат много хора, яко да измрат!“  

Какво от това, че предвижданията на Мутафчийски за „кервани военни камиони с трупове“ не се сбъднаха? Работата е свършена:, „…с хитрост умееха да завъртят главите на хората…“

Нека бъдем честни, опозицията в лицето на Българската социалистическа партия улеснява Борисов в програмата му за сплашване на народа: перспективата да те управлява Корнелия Нинова в тандем с Йордан Цонев действително си е стряскаща.  

Но отвъд ежедневните политически дрязги вече прозира големия модел за управление на българите: плаши хората, представяй се за спасител, не бъди щедър и не търси обич – защото „хората са неблагодарни, непостоянни, лицемерни, страхливи и сребролюбиви“.

За десерт, малко уплах тези дни излъчи и Министерството на финансите, като публикува новината „МФ очаква отрицателно бюджетното салдо за месец май 2020 година в размер на 352.8 млн. лв.“

353 милиона лева дефицит само за един месец, уау! време е да затягаме коланите – ще каже някой. А в министерството някой ще потрие ръце и тънко ще се усмихне. Защото новината всъщност е, че през първите пет месеца на годината в българския бюджет има излишък от 1.28 млрд. лв.

Над 1% от БВП излишък, големи фискални резерви, нисък външен дълг, обещания за солидна помощ от ЕС: истината е, че на общия фон фискалната позиция на България всъщност е за завиждане (което далеч не може да се каже за икономическото ни положение).

Знаехте ли за излишъка? За май салдото действително е отрицателно – защото самото правителство удължи сроковете за внасяне на корпоративния данък, данъка върху доходите и местните данъци. Но за първите пет месеца имаме – отново – солиден бюджетен излишък, независимо от карантината, изплашените потребители, срива на цената на петрола и приходите от ДДС и акцизи, отложеното плащане на данъци и т.н.  

Да, но ако кажем, че дяволът не е чак толкова черен, току-виж някой потърсил помощ. Колко по-лесно е да се заложи на страха: Умираме! Потъваме! Фалираме! А то идват и избори.

Снимки: Веселин Златков