Добре дошли в XXI век

Потънали в потока на ежедневните новини, трудно различаваме новите неща

Между големите размествания в обществото има кратки периоди на относително спокойствие и дори просперитет. Гледайки назад към миналото, годините от началото на XX век до избухването на Първата световна война са изпълнени с оптимизъм и подобрения в ежедневния живот. Бързото разпространение на електричеството, масовото производство, възходът на автомобила, напредъкът на медицината и науките вещаят вълнуващо и по-човешко бъдеще. Но тези и още много други големи нововъведения, значението на които хората на Belle Epoque надали са можели да осъзнаят, се случват в инфраструктурата – ценности и убеждения, държавно устройство, финансов ред и т.н., на XIX в. Двадесети век пристига истински едва с битката при река Сома и навършва пълнолетие чак през август 1945 г. в небето над Хирошима. 

Хората, борещи се да издържат семействата си в условията на постоянна криза, надали биха определили първите две десетилетия на XXI в. като новата „Прекрасна епоха“. Но не е изключено до днес да сме живели – поне Западният свят и гравитиращите около него страни, в историческото време на най-големия си просперитет, в икономически и човешки смисъл.

Лошото се забравя бързо, още по-бързо се свиква с доброто: испанският грип от 1918-21 г. отне живота на 50 млн. души. През 60-те години на XX в. индиец от средната класа си мечтае за нещата, които биха го направили щастлив: „Надявам се в бъдеще да не се разболея. Сега кашлям. Също така, надявам се да си купя велосипед. Надявам се децата ми да се учат добре и да мога да им осигуря образование. Също така, някой ден бих искал да имам собствен вентилатор и радио“ (по Easterlin 1998 p. 141). Днес в западните страни мечтите започват от луксозна вила и яхта – а за по-амбициозните, пътешествие около света и образование в най-престижния университет. 

Независимо дали ще се съгласим, че живеем на върха на историческото богатство на Западното общество, животът ни продължава да се движи по инерцията на XX век и в руслото на институциите на XX век. С изключение на интернет (също заченат в предишния век и превърнал се в негов зрелищен финал), няма чак такава разлика в живота на американеца и европееца през 1970 г. и 2020 г.

С дизелов автомобил или метро до работа и обратно (работа 8-10 часа на ден, 5 дни в седмицата); вкъщи незабавно се включва телевизорът, вечерята се приготвя или претопля на електрическа или микровълнова печка, електричеството идва от въглища или АЕЦ, най-масовото забавление продължава да е подхвърляне на топка между два отбора, а полетите в далечния космос все тъй гъделичкат фантазиите на децата. Банките продължават да процъфтяват, парите да се печатат и лихвите да се определят по усмотрение на сили, намиращи се извън обществен контрол, а в света продължават да противостоят народи и идеологии. Заменете Първа програма с Netflix, а „Форд“ с „Тойота“ с 20% по-нисък разход на гориво – и, общо взето, е все същото.

Трудно е да се каже кога точно ще настъпи „истинският XXI век“ – и дали въобще ще настъпи в смисъла на събитията, белязали хода на XX в. Опитът от XVIII век например показва, че обществото, включително стопанският живот, може дълго да не реагира на фундаменталните промени в технологиите и производството: по изчисленията на стопанския историк Джоуел Мокър, големите промени в Британия след 1780-те, които днес наричаме индустриална революция, водят до по-висок прираст на цялата икономика (с 2-3% годишен темп) чак след 50 години. А както знаем от Маркс и неговите критици, животът на пролетария не се подобрява особено до самия край на XIX век. На практика, Belle Epoque пониква цял век, след като семената й са посети във фабриките на Британия, Америка и Германия. Институциите са трудно податливи на промяна: нужна е война, нова социална религия или поне срив на борсите, за да си отвори път новото.

Стигнали ли сме през ранната пролет на 2020 г. до момента, в който новото, да го наречем „XXI век“, вече може да си проправи път? Някакъв банален вирус, заразил 100 000 и причинил смъртта на 3800 души, очевидно е твърде слабо въздействие, за да прогласяваме края на предходния век – дори в условията на словесна хиперинфлация, когато новина с „милиарди“ в заглавието не може да привлече внимание, нужни са поне трилиони. Но истерията с корона вируса – далеч не е изключено тя да е контролирана, все пак разкри важни нови моменти, които липсваха през „XX век“.

Да живее домашният офис

Карантините заради вируса показаха, че хората могат да работят съвсем добре и от дома си – нещо трудно мислимо в предишното столетие. Тоест, корпоративните системи за управление, а и цялата теория на мениджмънта, изучаваща взаимодействията на „работното място“, е отчайващо остаряла. Защо въобще да ходиш на работа, проправяйки си път в пълната със зарази градска среда, след като имаш компютър и интернет?

Гответе се за стагфлация

Рецесията вече е неизбежна и политическите кръгове на Запад и в Китай отново ще впрегнат монетарната политика с цел преизбиране или потушаване на социални бунтове. Вървим към много сериозна инфлация на „системните“ пари и това говори, че настъпва времето на паралелните и дори партизанските парични средства: от златни монети до криптовалути, от талони, разпределяни в рамките на кооператива до корпоративни валути.

Бедността е изкуствена

Светът е станал значително по-богато място: както изтъкна Нуриел Рубини, фактът, че китайското правителство може да си позволи да храни с месеци 58 млн. души, заключени в град Ухан, говори за невиждани по-рано възможности – не просто парични, а материални възможности. Това от своя страна говори, че ако има политическо лидерство, тоест повече радикални глобални хуманни политици, е напълно възможно крайната бедност да бъде изкоренена. Безусловният базов доход е напълно реализируем.

Също така, вече е възможно „развитието“ в Глобалния юг да излезе от контекста на предотвратяване на масова смърт от глад и болести и да се насочи към повишаване на жизненото равнище, контрол на броя на населението, координирана над-национална инфраструктура и т.н. Брутният растеж на кредит, движен от интересите на Запада и на финансово-кредитната система, може да се превърне в селективен растеж на Юга чрез изпълнение на важни за човечеството задачи.   

Америка става част от света

С новите вирусни технологии, двата океана, които отделят Америка от останалия свят, вече не са достатъчни да я опазят. В началото на XXI в. САЩ парадоксално се превърна в последен бастион на концепцията за национална държава от XVIII в., но заради глобалните промени на климата и глобалния технологичен напредък, идеята за „запазване на нацията чрез отделяне“ вече става контрапродуктивна. Ако САЩ не се превърне от „световен полицай“ в действителен световен властелин – което е трудно въобразимо без предхождащ катаклизъм, предвид противостоящите атомни сили, световното сътрудничество би следвало да се ускори.

Трусове в края на ерата на петрола

На 9.03.2020 г. петролните фючърси се сринаха с над 30% до цена под 30 долара за барел WTI. Дали това не е ход на Саудитска Арабия в подкрепа на преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп през ноември т.г., все още е трудно да се каже. Но е ясно, че нефтът е невъзобновяем ресурс и ако законите на търсенето и предлагането бяха валидни, цената му би следвало единствено да расте в една световна икономика, която разчита силно на петрола.

Всъщност, колкото по-видима става световната климатична криза, толкова по-несигурен е петролният пазар. Това означава огромни структурни размествания в икономиката, вълни корпоративни фалити, структурна безработица, провалени пенсионни фондове и т.н.

Информационното село става град

Свидетели сме на мигновено разпространение на информация и контра-информация: концепцията за „глобалното село“ на Маршал Маклуън от началото на 1960-те вече не може да опише информационната размяна: не живеем в някакво „информационно село“, а в информационна война, с информационни социални класи, информационно неравенство и съперничещи си информационни „централни банки“.

Криза на предлагането             

По думите на Кенет Рогоф, предстоящата нова криза ще е различна от предишните две от 2001 и 2007-2009 г.: тя е на предлагането, а не на търсенето. Веригите за доставки се нарушават и ще има дефицити. Може би ще видим как опашките за кисело мляко и олио далеч не са запазена марка на постсоциализма. Тоест, ще се сблъскаме с вариации на проблема за границите на растежа на системата.

ГМО хляб и Фейсбук зрелища

Осигуряването на най-базовите блага – храна, топлина, жилища – е вероятно да се трансформира и вече да се осъществява в големи мащаби и с глобална координация, с висока степен на машинизация и автоматизация. Това говори за нов ръст на глобалната безработица и за ново разслояване: ГМО хляб и Фейсбук зрелища за масите, биохрани и подбрани информационни канали за елита.

Много неща може да се кажат за идващия век: за бедствия и миграция, свързани с климатичната криза, за намаляващата роля на Западните световни резервни валути, за отмирането или прераждането на концепцията за национална държава, за роботизацията, космическите програми и още. Но посланието е ясно: във време на фундаментални промени – а такива времена не спират да пристигат на всеки няколко поколения, да се държиш за стари идеи, съюзи и институции, е глупаво и вредно. Промените са тук, независимо че не можем да ги видим и осмислим, потънали в своето тъй сигурно ежедневие.

avatar

mittag

2 Comments

  • проф. Боян Дуранкев

    Промените всъщност са завръщане към основите и класиците: материалното производство е най-важното; всеки трябва да живее според своя труд; “равенство на достъпа”; здраве и образование за всички и т.н. Щастливи времена!

    9 March 2020 at 18:24
  • lowhum

    Много лесно може да се оцени една “епоха” по популярната музика, която се слуша в нея. Сегашният момент говори сам за себе си. “Не слушайте гласовете на демоните!” Слушайте Ильо Пънкаря!

    13 March 2020 at 22:35

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.