Свещена дойна крава

Hits: 2246

Чрез “КонтурГлобал Марица Изток 3”, американски хедж фонд източва НEK с 250 млн. лв. годишно, без да си мръдне пръста  

Те управляват парите на влиятелни хора и институции, като ги влагат в доходоносни активи по целия свят. Седалището им е на Пето авеню в Ню Йорк, но важните операции минават през офиса на Каймановите острови. Девизът им е „Отиваме там, където знанието е малко, капиталът оскъден, а държавите изпитват фундаментални трансформации“. Заплатите им са седем-цифрени. „Резервоар Кепитъл Груп“ е типичен американски хедж фонд: нито от големите, нито от малките. Но за българите той е от специален интерес.   

Благодарение на един стар, все още пазен в тайна договор, подписан четири дни преди парламентарните избори през 2001 г., Националната електрическа компания се задължава с 250-280 млн. лв. годишно към дружество, контролирано от въпросния „Резервоар Кепитъл Груп“. Плащането е за „разполагаемост“, тоест не е свързано с конкретна дейност или продукция, а с обещанието в случай на нужда да се задействат мощности за производство на електричество. Вероятно читателят се е досетил, че става въпрос за едната от двете „американски“ ТЕЦ, разположени в Маришкия басейн.   

Общо за разполагаемост и за произвеждания ток, НЕК плаща на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ над половин милиард лева годишно. Централата работи с твърде добра рентабилност и собствениците си разпределят стотина милиона лева като дивидент. НЕК също има дял от 27% в тази електроцентрала, но оставащите 73%, които държи „КонтурГлобал“ – енергийната платформа на хедж фонда „Резервоар Кепитъл Груп“, са достатъчни, за да зарадват американските инвеститори.

ТЕЦ „Марица изток 3“ беше приватизирана без търг през 2001 г. след споразумение на НЕК с американската компания „Ентерджи“, което предвиждаше пълна рехабилитация на въглищната централа. През 2003 г. в проекта се включи италианската Enel, която през 2006 г. изкупи целия чуждестранен дял в ТЕЦ-а. През юни 2011 г. Enel по неуточнена причина продаде пакета си на сегашните собственици „КонтурГлобал“ за 230 млн. евро. Добра сделка: само дивидентите през следващите седем и половина години донесоха на американците над 300 млн. евро. А има и много други приходи освен дивиденти.

Тайнственият договор

В таблицата са обобщени финансови и производствени данни на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ за периода 2010-2018 г., извлечени от публикуваните в Търговския регистър годишни отчети. Вижда се, че за девет години НЕК са заплатили 4.35 млрд. лв., като плащането за произведено електричество е само 42% от това число. Останалият приход идва от плащане за разполагаема мощност и в по-малка степен от финансови операции. Печалбата след данъци за периода е над 900 млн. лв, или 100 млн. лв. годишно.

Отделно от това, за разглеждания период са платени 258 млн. лв. на компанията оператор. Това е много любопитен разход. „КонтурГлобал Марица Изток 3“ плаща на фирма от същата структура („КонтурГлобал Оперейшънс България АД“) за „опериране, поддържане и управление на обекта“. Най-важен елемент в тази сума са заплатите и социалните осигуровки на над 400 души, заети в ТЕЦ.

Но освен това “КонтурГлобал Марица Изток 3” ежегодно плаща на “КонтурГлобал Оперейшънс България” близо 5 млн. лв. такса за управление. Тоест, собственикът плаща на себе си за управлението на актива, който притежава. Освен това, в разходите за “опериране, поддържане и управление” не попадат разходите за техническа поддръжка, застраховки, юридически и счетоводни услуги, които са изведени в отделни статии.

Този разход, осигуряващ тлъстите бонуси на професионалните инвеститори, бледнее пред друго несъответствие: през 2018 г. разходите за въглища на електроцентралата са близо двойно по-ниски по сравнение с разходите за квоти за емисии.

А разходите за квоти, според клауза във все още секретния договор от 2001 г., са за сметка на НЕК.  

Плащането за въглища, доставяни от „Мини Марица Изток“ ЕАД, също е уредено в Онзи договор и за 2018 г. възлиза на малко под 120 млн. лв. А разходите за квоти за емисии са 225 млн. лв (при 79 млн. лв. година по-рано). Ако централата работеше на пазарен принцип, новата цена на квотите вероятно щеше да я вкара в дълбок дълг или фалит. Но „КонтурГлобал“ няма защо да се тревожи: тя има споразумение с България, в което, освен всичко друго, е записано, че „в случай на промяна на законодателството, която има отрицателен ефект върху финансовата позиция на дружеството, то има право да възстанови позициите си“.

Явно в далечната 2001 г. България е сключила договор с типична ISDS-клауза – от типа, който Европейската комисия днес се опитва да отмени в целия съюз.

Отработена схема

Но защо българското правителство навремето е сключило този ощетяващ страната договор? Надали някога ще разберем, освен ако виновниците не направят признание на смъртния си одър. Но анализът на наличната информация навежда на две заключения: първо, американската дипломация активно лобира в полза на своите енергийни компании и подтиква новите си съюзници да сключват договори с тях. Второ, става дума за добре отработена схема, прилагана на много места в Източна Европа.

От изтеклите в „Уикилийкс“ поверителни дипломатически документи се вижда, че „КонтурГлобал“ има активни връзки с посолствата на САЩ по света. В тях името на фирмата се появява 97 пъти.

Ценна е историята от 2007 г., касаеща приватизацията на македонската ТЕЦ „Неготино“. Тогава „КонтурГлобал“ директно се свързва с посолството на САЩ в Скопие, за да търси лобистки услуги. След което посланикът звъни по телефона на отговорните държавни служители, за да им окаже натиск да изберат офертата на „КонтурГлобал“. „Лобирахме пред правителството на Македония да подпише сделката“, откровено споделя американски дипломат.    

Когато правителството на Иван Костов договаря продажбата на двете Маришки ТЕЦ, „КонтурГлобал“ все още не е в играта. Но AES – собственикът на ТЕЦ „Марица Изток – 1“, участва от самото начало. Тогава един от мениджърите на AES за Източна Европа е Джоузеф Бранд. Малко по-късно, през 2005 г. Бранд получава средства от хедж фонда „Резервоар Кепитъл Груп“, за да основе „КонтурГлобал“. Бранд е добре запознат с потенциала на Маришката дойна крава и при първа възможност слага ръка на нея. Всъщност, българската централа е най-големият актив в портфейла на „КонтурГлобал“.

В отчетите пред инвеститорите компанията се хвали, че има договори с гарантирано плащане за разполагаемост из целия свят, така че „по-малкото производство не засяга особено нашите приходи“.

Братя по съдба

„КонтурГлобал“ действат глобално, но интересът им към бившия соц лагер е особено силен – Украйна, България, Македония, Косово… Специално внимание заслужава дейността им в Армения. Там компанията купи за 180 млн. долара – с кредит, осигурен предимно от Световната банка – водноелектрическата каскада „Воротан“. Това е система от три големи ВЕЦ, които осигуряват над 15% от електричеството на страната и работят с висока норма на печалба. В деня, в който Армения подписва тази сделка (за която посланикът на САЩ активно лобира), токът за крайните клиенти поскъпва с 16% и избухват улични протести. Ценовият скок се дължи на новото плащане за разполагаемост на ВЕЦ, преминали в собственост на американците.

„КонтурГлобал“ опитват да постигнат споразумение от същия тип и с Косово. Там строежът на нова ТЕЦ на лигнитни въглища с капацитет 500 MW се обвързва с 20-годишен договор за изкупуване на електроенергията: според активисти, по „абсурдно“ висока цена. Отново, има натиск от правителството на САЩ за подписване на сделката.

Така че случаят с Маришките ТЕЦ не е изолиран. Подписаният през 2001 г. договор задължава България да плаща за разполагаемост 15 години след завършването на рехабилитацията на ТЕЦ – тоест, до февруари 2024 г. Под зоркия поглед на посланици и чужди медии, България безропотно отчисляваше стотици милиони годишно – до 2014 г., когато НЕК се срина заради високите цени на двете американски ТЕЦ, ВЕИ и „когенерацията“ на Ковачки. Текущите задължения само към „КонтурГлобал“ надхвърлиха 500 млн. лв. В крайна сметка, американците взеха своето, когато Българският енергиен холдинг изтегли международен облигационен заем от 535 млн. евро.

След което „КонтурГлобал“ благоволи да намали таксата за разполагаемост с 15%: от 280 на около 240 млн. лв. годишно. Но финансовите отчети показват, че компанията бързо е компенсирала с други източници: изплащаните дивиденти не намаляват, след като цената за разполагаемост е понижена.

По-лошо от един милиард лева

Респектът на българското правителство към двете американски ТЕЦ не е случаен. В „Резервоар Кепитъл Груп“ са вложени парите не само на анонимни частни клиенти, но и публични средства – има следи за 200 млн. долара от резервите на щата Ню Джърси. Все пак, някой в България прояви отговорност и ДКЕВР през 2014 г. се досети да попита Брюксел дали има начин да се разтрогнат старите договори.

През септември 2019 г. беше получен отговор от Главна дирекция „Конкуренция“, че договорите с двете ТЕЦ представляват държавна помощ и действително могат да се развалят. Под звук от фанфари правителството обяви, че възлага на министрите Томислав Дончев, Владислав Горанов и Теменужка Петкова да преговарят в тази насока. Четири месеца по-късно, новини за развитие по случая няма.

Вероятно американската компания чрез съпричастното си посолство и услужливи медии и експерти намира начини да парира риска, засягащ една пета от паричния й поток. За България рискът е друг: четири години преди изтичането на Костовия договор, той би могъл да се преподпише – при нови, уж по-изгодни, но обвързващи страната ни условия.

Звучи абсурдно, но при възможността зависими и некомпетентни политици да подновят заробващия договор, за предпочитане е да надплащаме още 4 години по 250 млн. лв., отколкото правителството да ни обещае поредната „добра сделка“. В среда, в която разходите за квоти са двойно по-високи от разходите за въглища, ерата на Маришките централи неминуемо върви към своя край и всеки нов дългосрочен договор с техните чуждестранни собственици е равнозначен на ново предателство.  

Пробито корито

Не са само „американците“, които извличат финансова изгода от заробващите договори. През 2006 г. във връзка с рехабилитацията, банка Сосиете Женерал – Париж отпусна на ТЕЦ „Марица Изток 3“ кредит в размер на 450 млн. долара. Само за периода 2010-2018 г. са извършени плащания по главницата от 600 млн. лв. плюс близо 140 млн. лихви. Към началото на 2020 г. този кредит вероятно ще се стопи до 120 млн. евро. Погасяването му върви по план и няма опасност да се изпадне в несъстоятелност, освен ако не е умишлено.

НЕК също получава дивидент от своя дял в централата – общо 260 млн. лв. за периода. Но това плащане има и вредни странични ефекти: Националната компания също се превръща в лобист на „КонтурГлобал“, както четем в решенията на енергийния регулатор. Разбира се, „заслуга“ за това може да има не толкова дивидентът, колкото назначаването на висши функционери от НЕК в съвета на директорите на печелившата и щедра централа.

До 2012 г. възможности осигуряваха и доставките на варовик – основен консуматив в производствения процес. ТЕЦ-ът плащаше по 17 млн. лв. годишно за варовика, доставян от „Каолин“ АД, тогава собственост на Иво Прокопиев. След като проблемът стигна до медиите и събуди интереса на парламента, разходите за варовик изведнъж спаднаха до 10-12 млн. лв. Междувременно Добрин Далов, бившият финансов директор на „КонтурГлобал Марица Изток 3“, пое същия пост в „Каолин“ АД.      

Междинният собственик на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е Люксембургска компания, наложила странна практика в предприятието: щом в ТЕЦ-а се появят някакви парични средства, те се влагат „на депозит“ в люксембургската банкова сметка на „КонтурГлобал“. Компанията-майка уж плаща някаква лихва, но целта е друга. Ако възникнат спорове за задължения и договори, парите вече са в чужбина и българската държава не може да сложи ръка върху тях. А хедж фондът текущо прихваща каквото иска от сметката на „дъщеря си“.

Колко губим

Според разчет на КЕВР от юли 2019 г., плащанията на „КонтурГлобал“ за разполагаемост, квоти и електричество оставят НЕК с 168 млн. лв. некомпенсирани разходи. Те, естествено, се поемат от крайните потребители. Споразумението от 2001 г. повишава крайната цена на дребно на електроенергията у нас с 5.02 лв. на мегават час, или с 0.5 стотинки на киловат час. Това не изглежда много, но означава, че електричеството в България е с 3% по-скъпо само заради неизгодния договор с тази една централа.  

Ако приемем изчисленията на КЕВР за съотношението между некомпенсирани разходи на НЕК и общи приходи на „КонтурГлобал“ (около 40%), то за разглеждания период 2010-2018 г., компанията е ощетила обществения интерес с 1.75 млрд. лв. Да не говорим, че в замяна на нашите пари получаваме не само „разполагаемост“ и електричество, а и 5 млн. тона СО2 годишно. В момента, КЕВР е определила за „КонтурГлобал“ цена на енергията в енергийния микс, която е с 18% по-висока в сравнение с държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ – макар и с 30% по-ниска от другата американска ТЕЦ, „AES Марица Изток 1“.

Да обобщим: един американски хедж фонд, работещ през компании на Каймановите острови и Люксембург, си е купил евтино тлъста дойна крава от България и няма намерение да губи този източник на лесни пари. Неговите инвестиции отдавна са изплатени, но това няма значение, защото целта е да се осигурява доходност за парите на богати хора и влиятелни институции. А доходността се осигурява „солидарно“ от българското население и държавните електроцентрали.

Това е възмутително, но през 2001 г. явно сме отговаряли на нужните критерии: няма знания, няма капитали, има дълбоки разломи в икономиката и обществото. Само че за изминалите десетилетия натрупахме доста опит. Не можеше ли отговорните институции да опитат по-настойчиво да разтрогнат въпросните договори?

Например, през 2011 г. при продажбата на активите от Enel на ContourGlobal? Или през 2015 г., когато междинният собственик формално се смени – от Каймановите острови се премести в Люксембург, заради обезсиления по-късно закон за офшорните фирми? Или през 2017 г., когато Европейската комисия сериозно заговори за реформа на системата ISDS? Също и през 2015 г., когато БЕХ тегли милиарден заем, за да се разплати с американските ТЕЦ, можехме да наклоним везните на световните симпатии в наша полза.

Вместо подобни действия, тази ТЕЦ (същото важи и за централата на AES, но капацитетът на автора стигна само за „КонтурГлобал“) има статута на свещена крава, с верни лобисти в лицето на про-американски медии и НПО, размахващи изтъркания аргумент „предвидимост на бизнес средата“. Доверието в институциите ни е толкова ниско, че надплащането на още 1 млрд.лв. за оставащите четири години от заробващия договор изглежда по-малко зло от перспективата правителството да предоговори условията на Споразумението от 2001 г., водено от своите разбирания за международни отношения и почтеност.

Текстът е редактиран на 23.01.2020 г. В седмия абзац, прецизирани са сумите на плащанията от ТЕЦ на компанията – оператор. В последния раздел “Колко губим” данните на КЕВР са осъвременени.

avatar

mittag

1 Comment

  • Някой

    Половината ви текст е с елементарни фактологични грешки. Например как „КонтурГлобал Оперейшънс България АД“. Това са заплатите на работещите в ТЕЦа. В „КонтурГлобал Марица Изток 3“ са разходите за заплати само мениджмънта. Когато пишете по тема, която не разбирате, питай те някой

    15 January 2020 at 18:17

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.