Краткият път от шимпанзето до пряката фейсбук демокрация

От Христо Николов

Еволюцията на човешкия геном може да даде обяснение за много наши специфични черти – включително защо интелигентни хора споделят глупости в социалните мрежи 

Екзалтираният мразещ човек е неизменен през векове и континенти. Горенето на вещици през Средновековието, избирането на Хитлер на власт през 1933 г., кървавите битки между днешните футболни агитки, а дори и фейсбук истерията по повод на т.нар. Истанбулска конвенция – във всички тези, а и в безчет други примери виждаме удивително сходни поведенчески реакции. Да, последиците от масовите екзалтации са различни, но индивидите и масите имат поразително близко поведение.

Затова не мога да се съглася с професора по социология, който наскоро написа, че „новите ксенофобски движения не са архаика, а логическо следствие от духа на съвременната епоха.“ Според мен е точно обратното: корените на ксенофобията са много дълбоки и до известна степен предопределени от нашия геном.

През последните няколко десетилетия различни направления на биологията отбелязаха значителен напредък. Беше установена генетичната хомогенност на човешкия вид, изследвана бе и еволюцията на поведението на човека в контекста на сравнителната етология и зоопсихологията. Тези съвременни постижения предлагат ново разбиране за корените на ксенофобията и могат да направят борбата с нея по-ефективна. 

По-лесно е да се противопоставиш на ксенофобията, когато имаш на въоръжение научни доказателства, но не винаги е било така. До средата на XX век не съществува научна теория, която да обори расизма. Възраженията срещу тази крайна ксенофобска идеология са се основавали на различни хуманитарни аргументи и на психиатрични и психологически методи. Расизмът вече е разгромен, най-вече заради доказаната генетична хомогенност на човечеството. Но ксенофобията не е само расизъм – агресията срещу „чуждия“ може да процъфти също и на етническа, идеологическа, религиозна и дори футболна основа.

Най-общо казано, ксенофобията представлява неадекватна реакция, предизвикана от взаимодействието на 1) наследствено обусловени фактори, и 2) съзнателно следвани социални и обществени модели. За социалния и съзнателен елемент при пораждането на ксенофобски нагласи е говорено много, докато наследствената обремененост с ксенофобия се коментира много рядко. От 20-30 години еволюционисти, етолози и генетици развиват това направление, но техните резултати все още не получават достатъчно внимание от социолозите, социалните антрополози и политическите анализатори – хората, които чрез медиите формират общественото мнение.

За да се приближим до разбирането на дълбоките корени на ксенофобията, нека първо се запознаем накратко с някои от заключенията на съвременната еволюционна биология. Отдавна са известни двете основни стратегии за еволюцията на даден вид: егоистичната и алтруистичната. Ксенофобията и агресията са производни на егоизма и са едни от многото негови прояви. В този текст нямам претенции да правя научно обобщение, а да популяризирам, затова ще илюстрирам значението на егоизма и алтруизма като стратегии в еволюцията на човешкия вид само с един пример:

Историята на обикновеното шимпанзе и неговия „братовчед“, шимпанзето бонобо.

Това са два отделни биологични вида, но те са близкородствени и е много вероятно да имат общ предшественик. Местообитанията им се разделят единствено от река Конго. След като попадат в изолация (шимпанзетата не могат да плуват), те не могат повече да се кръстосват помежду си. Горите, които обитават, храната, с която се хранят, хищниците и всичко останало е едно и също от двете страни на реката. Въпреки това, еволюцията им върви по различни пътища. Обикновеното шимпанзе развива агресията: пребиване до смърт на себеподобни, убиване на малки, заплодени от друг мъжки и т.н. Мъжките правят и „партии“ (коалиции) за сваляне от власт на водача, за групов лов и войни със съседи. Ключовата стратегия за оцеляване при шимпанзето е егоизмът и агресията.

Поведението на бонобо е до голяма степен противоположно: няма агресия и боеве, а малките, в това число изоставените, се гледат от всички в групата – дори от чуждите мъжки. Тоест, водещата стратегия за оцеляване при бонобо е алтруизмът. От биологична гледна точка и двете стратегии са добри, след като и двата вида са оцелели. Еволюцията не се интересува от човешките понятия „добро“ и „зло“, справедливо или несправедливо.

Водещи учени смятат, че еволюцията на човека е минала по път, по-близък до обикновеното шимпанзе, с водеща егоистична стратегия. Все пак, някои елементи в поведението на човека като грижа за поколението от неродствени индивиди, споделянето на храна и др. са типично алтруистични и го приближават до бонобо.

Ако приемем твърде вероятната теза за общия произход на двата вида шимпанзе, стигаме до извода, че събития от случаен характер (в случая – предизвиканата от реката изолация) могат да разделят на части един генетично хомогенен вид. Вследствие на това, обособилите се популации може да възприемат различни еволюционни стратегии. След като еволюцията при шимпанзетата е тръгнала в две до голяма степен противоположни направления, то очевидно в началото е съществувал „генетичен запас“, който „ресурсно“ е осигурил и двата пътя на развитие. Впоследствие, пътищата се разделят поради действието на различен естествен и полов отбор, като в единия случай са подкрепени егоистичните „генни набори“, а в другия – алтруистичните.

Този пример е от областта на сравнителната етология. Тя се нарича“сравнителна“, тъй като правим изводи за еволюцията на поведението на базата на сравнения между различни животински видове. Но при човека методите на сравнителната етология за съжаление са неприложими. „Разумният човек“ е унищожил, пряко или косвено, всички свои близкородствени братовчеди (шестте известни вида от рода Homo), живели през периода от преди 200 хил. години до преди 18 хил. години. Останал е един единствен вид и подвид с уникална генетична хомогенност – Homo sapiens sapiens.

Тази удивителна история сама по себе си е интересна, но е твърде дълга, за да бъде разказвана тук. Да се върнем към това, че според доста учени егоизмът е водещата еволюционна стратегия в човешката еволюция и дълго време е носел реални предимства на нашия вид в оцеляването му. В течение на 200 хил. години се е оформил мощен егоистичен генен набор, който и до ден днешен определя нашето поведение. Крилатата фраза „Човекът е егоист по природа“ вече има своето научно обяснение.

Някои автори допълват „егоистичната стратегия“ с теорията за „авантюристичния ген“, или „генът на пътешественика“. Този ген следва да обясни инвазията на Homo sapiens из цялата планета. Дори съществува гледна точка, че у човека подтикът към овладяване на нови територии е по-силен от мотива за осигуряване на ресурси. Естествено, това са хипотези, които е трудно да бъдат доказани, но резултатите от инвазията са налице.

Защо „егоистичната стратегия“ и агресията са по-успешни в дългосрочен период? Това също е много дълга и интересна история, ще спомена само един от нейните изводи. Територията, осигуряваща храната на едно примитивно племе от 15 до 30 човека, е била огромна, отчитайки примитивните оръдия за лов. Смята се, че в различните екосистеми и климатични зони ловните райони на такова малко племе са заемали площ от 2 до 10 хил.кв.км. Агресията и способността да се образуват вътреплеменни коалиции за охрана на тази огромна територия е била ключов фактор за оцеляването и затова е „прихваната“ от естествения отбор. Преди приблизитено 12 хил. години с възникването на земеделието се създават условия за първия пробив в „егоистичната стратегия“. Вече територията, която може да осигури ресурсите на същото това племе, става от 50 до 100 пъти по-малка и това довежда до формирането на по-големи по численост общности. Пътят на човека тръгва в нова посока, където ключови стават други фактори като обмяна на умения, сечива и семена.

Ценностната система на племето се променя и се развиват дейности, за които агресия и ксенофобия не само не са необходими, а са противопоказни. Примери са прототърговията, общата обработка на земята, сложното разпределение на земеделската продукция и други. Човешкото съзнание се превръща в инструмент,  усъвършенстван от сложните ловни умения, овладяването на огъня, груповото отглеждане на потомство и много други. Както и при бонобо, базата е била налице и новите предизвикателства и сложни логистични задачи се оказват напълно по силите й.

Мощното развитие на културата и решаването на сложни системни задачи като пътешествия, усвояване на занаяти и възникналата по-късно писменост, създават нова прослойка, която иска да бъде независима от агресията на силовите племенни водачи, но няма ресурсите (оръжие и поддръжници), за да си го позволи. Силата на интелекта на тази група индивиди е единственото им оръжие, но без последователи тя губи своята стойност. Малцината, при които е преобладавала генетичната база на алтруизма, са нямали друг избор, освен да прегърнат „стратегията на мира и добротата“, за да станат популярни и да укрепят своето влияние сред масите.

Да обърнем внимание колко близки са алтруистичните послания на различните монотеистични религии. Тези „неформални религиозни бащи“ знаят, че в една бъдеща война с груба сила те няма да оцелеят, затова е по-добре чрез инструментите на алтруизма да я предотвратят. Естествено, това е само екстраполация, но еволюцията в поведението на човека удивително съвпада с нея. Постепенно, с развитието на културата, писмеността, а по-късно и науката, алтруистите получават своя шанс.

Далеч съм от извода, че по този начин генералната посока на егоистична стратегия е сменена, тъй като естественият подбор вече е направил своята „предварителна селекция“. Въможно ли е да сме в началото на „обръщане“ в посока на алтруизъм? Според мен, по-скоро не. Факторите на естествения отбор, допринесли за формирането на човешкия геном в течение на стотици хиляди години, вече почти не действат. Съвременната социална структура и ценностна система не могат да допуснат насоченост на отбора, и слава богу – обратното се нарича евгеника. В частност, половият отбор дава слаби надежди, въпреки че в масовия случай и той следва доста консервативни „правила“ и показва, че алтруизмът все още не е на мода. Силата, изразена в съвременните й измерения пари и власт, продължава да бъде предпочитана.

Все пак, носителите на алтруистични гени не се изолират от размножаване и би следвало да запазват своята базова, макар и не висока концентрация. Така че е много вероятно дори в далечно бъдеще човешкият геном да съдържа същото съотношение между „алтруистични“ и „егоистични“ гени, а широкият диапазон на вариация при отделните индивиди да се запази. Тоест, хората ще продължат да са разпръснати по скалата между Майка Тереза и Хитлер.

Дълбоко закодираната в нашите гени егоистична „стратегия на шимпанзето“ ще доминира и в обозримо бъдеще. Това е лошата новина. Добрата новина е, че човекът през последните 5 хил. години е развил голяма „надстройка“, чрез развитието на културата, писмеността, религията, образованието, възпитанието и  науката: алтруистични ценности, които са бариера срещу примитивния егоизъм и неговите плодове – ксенофобията и агресията.

Човешкият интелект, въоръжен с образование, възпитание, наука и/или религия, е изградил цялостна ценностна система, която моделира нашето съзнание за овладяване на егоизма и ксенофобията. Цивилизацията допълнително се е застраховала заради индивидите с по-висока егоистична генетична обремененост, като е въвела репресивно законодателство, не на последно място и религиозни представи за наказание в отвъдното. Всичко това е един комплекс от механизми за удържане на егоизма и неговите метастази като ксенофобията.

Човекът е единственото живо същство на планетата, в което съществена част от поведението се ръководи от т.нар. надстройка на съзнанието. Тя се опитва да контролира процеса за взимане на решения и поведенческите ни изяви. Силата на изброените по-горе бариери срещу проявата на егоизма (образование, възпитание, страх от закона или от Бога, модели на подражание и т.н.), може да се справи дори с индивиди с тежка егоистична генетична предопределеност. Тези бариери например могат да направят от един тежко обременен егоист хладнокръвен бизнесмен, вместо диктатор психопат. Дали обаче съзнанието, разумът и алтруистичните бариери винаги сработват? Не, за съжаление. В стресови ситуации и панически реакции се появяват дълбоки, генетично обусловени задръжни процеси, които рязко снижават способността за оценка на ситуацията и вземане на правилно поведенческо решение.

Защо считам, че реакциите на агресия и в частност на ксенофобия са генетично обослувени? Да се върнем на историята с обикновеното шимпанзе и способността на шимпанзетата водачи да изграждат „партии“, за да удържат властта в групата: няколко мъжки от по-ниско йерархично ниво се съюзяват с водача срещу посочения от него индивид и брутално го пребиват. Това агресивно поведение се отключва мълниеносно и е възможно след време да затихне – дотам, че пребитото животно да се сприятели с довчерашните си врагове. Агресивната екзалтация, която възниква на физиологично и поведенческо ниво, с голяма вероятност е генетично обусловена.

Екзалтацията, която се проявява в агресия, задържа и подтиска нормалното поведение. Изследователи на жестоките побои между футболни агитки са установили, че в тези битки са взимали участие и интелигентни хора, които впоследствие са били в недоумение от собственото си поведение. Например зъболекар коментира, че в хода на тези футболни боеве е изпадал в екзалтация, а логическото му мислене и способността да взема адекватни решения е било изцяло подтиснато. „Архаични“ стимули като подадени от водача сигнали или силен страх задействат скрити дълбоко в нас процеси, които сериозно компрометират способността ни да взимаме логични решения и до голяма степен изключват постигнатите от възпитанието, образованието и ценностната система поведенчески реакции.

Поведенческите изяви на екзалтация са много сходни и при горенето на вещици през Средновековието, и при масовките на Ку-клукс-клан, и при боевете между футболните агитки. Налице е състояние в човешкото поведение, което прави индивида част от маса – лесен за манипулиране и насочване. Това поведение е проучено отскоро и е известно като „реакция свой-чужд“. Учените са сигурни в генетичната  и физиологична обусловеност на тази реакция. Това поведение лесно може да бъде извадено на повърхността от умели манипулатори, които чрез страх и лъжи могат да ръководят големи маси от хора.

Мащабите на ксенофобската изява – омразата към различния или другия, са ограничени единствено от средствата за разпространение на манипулативните сигнали. През първата половина на XX век тези средства бяха писаното и устното слово и отчасти радиото – и те бяха напълно достатъчни, за да предизвикат две световни войни. През XXI век има нови високотехнологични средства за влияние върху общественото съзнание – интернет и социалните мрежи. Те са не само по-бързи и всеобхватни, но и могат да породят масова екзалтация, която да достигне критична маса, без началото на процеса да е поставено от конкретно лице, държава или институция. Тоест, в социалните мрежи от само себе си може да възникне лавина, която да компрометира трудно изградената ни ценностна система.

Потвърждение на това е ситуацията, възникнала преди време в социалните мрежи по повод на т.нар. Истанбулска конвенция. В стотици коментари и постове пролича това характерно поведение, при което интелигентни хора в писмен текст проявяват тежка ксенофобия, в т.ч. расизъм. Ще дам три примера, зад които стоят реални хора. Софтуерен специалист, завършил в Америка, разпространи фалшиви интервюта с шведска депутатка, която уж искала да внася в парламента закон за легализиране на кръвосмешението. Неговите постове от своя страна бяха споделени от известна пловдивска журналистка. Разбира се, това беше фалшива информация (въпреки „високото“ ѝ качество), изработена отдавна и предназначена за употреба от ислямската пропаганда.

В нормална ситуация тези хора не биха взели на сериозно подобни статии, но екзалтирани от „опасността“  Истанбулската конвенция да бъде приета, с готовност ги споделяха. Със сигурност те са наясно с устройството на западноевропейската демокрация и не биха допуснали, че такова нещо е възможно – но след екзалтацията във Фейсбук, започнаха да се държат неадекватно и не задействаха логиката си, за да оценят достоверността на информацията.

Друг пример дава дългогодишен учител, който е съвсем наясно със системата на учебните планове и знае, че всякакъв достъп до учениците, дори в извънкласно занятие, трябва да бъде подробно описан в съответен документ. Въпреки всичко, този човек разпространи постове за навлизането на „джендъри“ в училищата, които промивали мозъците на децата и ги подтиквали към смяна на пола. Този учител сам се е сблъсквал с опозицията на родителските комитети срещу определено учебно съдържание, но развива типичната реакция на задръжните процеси: подведен от страх от несъществуващи чудовища, той забравя дори собствения си опит.

Социалните мрежи са могъщи в способността си да усилват и разпространяват страхове и да предизвикват ксенофобия. Опасното е, че този процес не може да бъде овладян. Дори организации от ранга на ООН не са в състояние да вкарат духа обратно в бутилката. Защитата на Истанбулската конвенция не е целта на този текст: тук искам да обърна внимание на това как серия от страхове могат да предизвикат масова екзалтация, която да притъпи способността за системен и критичен анализ на милиони хора, да ги накара да действат предубедено и да станат част от голяма ксенофобска вълна.

Социолозите и социалните антрополози следва добре да изучат това явление, защото въздействието му е на крачка от събитията, случили се при т.нар. Арабска пролет – и няма гаранция, че те ще са с позитивен резултат. Затова и иронично наричам явлението „Пряка фейсбук демокрация“. Но тук няма място за ирония, ситуацията е много тревожна. Затова трябва да положим усилие на всички нива (възпитание, образование, наука, личен пример) не само да проучим явлението ксенофобия, но и да изградим имунитет към него. На всички образователни нива трябва да се учи, че социалните мрежи могат да предизвикат мащабни социални сътресения и колективна ксенофобия.

Авторът Христо Николов е биолог, основател на „Зелени Балкани“

На снимките:
1) стадо бабуини в природен парк Ватерберг, Намибия.
2) уличен протест срещу британското влияние. Ирак, май 1939 г.