Потребителските разходи за горива се покачват, когато цената им спада
По-ниските цени на горивата се отразяват добре на икономиката, тъй като в джоба на потребителите остават повече средства за други разходи. Това е всеизвестно, включително го твърди и Световната банка. Но по-внимателен прочит на статистиката за България говори, че разходите за горива всъщност нарастват, когато цените им се понижават.
Цената на дизеловото гориво в България през 2015 г. се е понижила с 13.6% спрямо предходната година, сочат данни на Европейската комисия. Ако през 2014 г. литър дизел у нас е струвал средно 1.30 евро, през 2015 г. цената му е била 1.126 евро.
В същото време, данните на НСИ показват, че в периода 2014/2015 оборотите в търговията с горива и моторни масла са нараснали с 15.1%.
В този процес има много съпътстващи фактори, например икономически растеж и черна икономика. Те без съмнение играят важна роля, но обясняват само част от повишените разходи за горива.
Приблизително 2/3 от ръста на оборотите се дължи на други ефекти. И тези ефекти би следвало да са много важни, щом в годината, когато цените на най-масовото гориво са се понижили с 13.6%, разходите на икономиката за покупка на горива са нараснали с над 15%.
През 2010-2012 оборотът расте заедно с темпа на повишение на цената. След това, до 2014 г., цените растат по-бързо от оборота: вероятно скъпите горива започват да пречат на икономиката. През 2015 г. цената на дизела пада, но разходите за горива скачат: психо-икономически парадокс. После зависимостта „цена – продажби“ се нормализира.
Обяснението на този феномен е на първо място психологическо: съзнанието, че нещо е евтино, кара потребителите да прекаляват с употребата му. Те карат своите коли не защото искат задължително да посетят леля си от другата страна на планината, а защото имат усещането, че горивото е рекордно евтино.
Да, те се радват на повече потребление – но от по-ниските цени на горивата всъщност им остават по-малко, вместо повече пари за други неща. Също като алкохолик: ако пиячката му е по-евтина, той надали ще използва спестените пари, за да купува зарзават на жена си.
Но този психологически процес има граници. През 2016 г. цената на дизела се смъкна до средно 95 цента за литър, а дотук през 2017 г. възлиза на средно 1.01 евро. Потреблението се е върнало на своите равнища от 2013-2014 г., които може да се приемат за равновесни.
В политиките си българските правителства неизменно дават приоритет на автомобилния транспорт. Това е разбираемо: акцизите и ДДС върху горивата носят милиарди в държавния бюджет. Освен това, рафинерията в Бургас, собственост на регистрираната в Холандия руска компания „Лукойл“, е най-голямото предприятие в държавата. С всичко, което следва от това.
А държавните железници не само че не дават пари, а поддръжката им струва стотици милиони. Затова са оставени на произвола, допълнително отблъсквайки хората със своята ненадеждност. Толкова здраво се е загнездила манията по евтини автомобилни горива сред българите, че един бизнесмен успя да влезе в парламента, обещавайки ги на народа.
Но петролните горива е невъзможно да бъдат евтини. Десет хиляди са ранените и убитите по пътя през 2016 г. Въздухът на големите градове е по-подходящ за рязане, отколкото за дишане и мръсните горива са сред основните виновници за това. Задръстванията съкращават живота ни с години. Харчат се милиарди за строителство и поддръжка на шосета. Шумът, прегазените животни и въглеродните емисии са бонус. Няма евтини дизел и бензин.
