Ползите от кратката работна седмица

Работната седмица би следвало да се състои от три работни и от четири почивни дни. Тази радикална идея преди време защити не друг, а телеком милиардерът Карлос Слим. Най-богатият човек в света е поредният адвокат за промяна на баланса между работа и личен живот – и Слим далеч не е сам в това. Например Джон Астън, един от водещите британски лекари, отдавна призовава за четиридневна работна седмица, която „ще намали стреса, ще остави на семействата повече време да прекарват заедно и ще понижи безработицата“.

Британската Фондация за нова икономика посвети на нуждата от по-малко часове платена работа и по-гъвкаво работно време доклада „21 часа“ и книгата „Времето на наша страна“.

Въвеждането на по-кратка работна седмица ще се осъществи постепенно и ще са нужни паралелни усилия в подкрепа на нивата на заплащане в икономиката. Но за да стане това факт, първо е нужно да разберем, че по-краткото работно време носи ползи едновременно за околната среда, за обществото и за икономиката.

Ана Куут, старши сътрудник във Фондацията за нова икономика, изброява какви са тези ползи.

1. По-малък въглероден отпечатък.Страните с по-кратко работно време по правило имат по-малък въглероден отпечатък. Ако излезем от бързата лента, ще намалим значителна част от вредната за околната среда консумация, към която днес прибягваме с цел да пестим време. Ще ни остане повече време да живеем.

2. По-силна икономика.Ако се осъществи по правилния начин, по-кратката работна седмица ще понижи социалното и икономическото неравенство. Зависимостта от икономическия растеж „на заем“ ще намалее. По-малко дългове и по-голямо равенство са ключови съставки на силната и конкурентна икономика. В Германия и Холандия се работи по-малко часове, отколкото в САЩ и Великобритания, но двете европейски икономики са сякаш по-силни. Нали знаете, че от цяла Европа най-много часове се работи в Гърция?

3. По-работливи служители.Хората, които работят по-малко, за един час произвеждат повече, отколкото онези, които изстискват от себе си над 40 часа седмично. Работохолиците по-често се разболяват и отсъстват от работа по здравословни причини. Работникът, който работи по-малко е по-стабилен и отдаден на професията си.

4. По-ниска безработица.През последните години отработените часове в икономиката нарастват – но те се разпределят крайно неравно между хората. Някои бачкат ден и нощ, други не си намират работа. По-кратката работна седмица ще помогне за по-равномерното разпределяне на платеното и неплатеното време сред населението.

5. Повече щастие.Ако всички разполагаха с повече време, с което сами да решават какво да правят, стресът щеше рязко да намалее. Чувството на благоденствие щеше да се повиши, заедно с менталното и физическото здраве. Ако работим по-малко, ще излезем от утъпкания път „живея, за да работя – работя, за да печеля – печеля, за да консумирам“. Ще получим възможност да мислим за нещата, да им се наслаждаваме, да разберем какво наистина има стойност в нашия живот.

6. Повече равенство между половете.В момента жените прекарват повече време във вършене на неплатена работа по сравнение с мъжете. Ако по-кратката работна седмица стане норма, ще се променят нагласите за ролите на половете. Платената и неплатената работа ще се разпределят по-равномерно, традиционно женските дейности ще бъдат подложени на преоценка.

7. Повече по-добри и по-евтини грижи за децата.Голямото търсене и високите цени на детски градини и занимални отчасти отразяват нашата култура на дълги работни часове, която е излязла извън контрол. По-кратката работна седмица ще помогне на бащите и майките да балансират своето време, което ще намали цената на целодневната грижа за децата. Освен че разходите на семействата с деца ще намалеят, с по-кратко време, прекарано в работа родителите ще имат повече време за децата си. Възможността за повече активност, преживявания и взаимно учене ще е безценна както за децата, така и за майките и бащите.
8.  Повече време за близките, приятелите и съседите.По-малкото часове, прекарани в платена работа ще ни дадат възможност да се погрижим един за друг: за нашите родители, деца, приятели, съседи. Ще можем истински да оценим и да заздравим взаимоотношенията, които придават вкус на живота. Ще изградим по-здраво общество. 
9. Повече в зряла възраст.По-кратката и по-гъвкава работна седмица може да направи прехода от работа към пенсия по-плавен. Хората може постепенно да намаляват работното си време в продължение на цяло десетилетие. Внезапното преминаване от дълга работна седмица към пенсия може да причини психически травми, включително заболявания и преждевременна смърт.
10. По-здрава демокрация.Ще имаме повече време за локални каузи, за национални инициативи, да се интересуваме какво става около нас, да се ангажираме политически, да задаваме въпроси, да се застъпваме за промяна.

Статията е публикувана на български със специалното разрешение на New Economics Foundation