Плоски данъчни лъжи

Хемингуей написал сърцераздирателна история в 6 думи, Асоциацията на индустриалния капитал в България успя в 260 думи да разпространи поне десет неистини – и то такива, от които всяка тоталитарна пропагандна машина би заскърцала засрамено. Става дума за данъци, разбира се.

Вероятно сте пропуснали, но през март оределият партизански отряд на Българската социалистическа партия внесе в парламента предложение за преминаване към прогресивно подоходно облагане. Пълно лицемерие, няма спор: тъкмо БСП въведе плоския данък през 2008 г. Столетницата доскоро (и, да се надяваме, за последно) управляваше страната: ако насистина искаше прогресивна данъчна промяна, нямаше да чака да е в опозиция, за да я осъществи.

Но АИКБ – една от най-активните работодателски организации, се почувства длъжна да реагира на неискреното предложение на социалистите, за да не би случайно народонаселението да се настрои твърде романтично. Тя разпространи позиция в подкрепа на сегашния данъчен режим, в която на два пъти се застъпи за „справедливост“. Плоският данък бил справедлив, защото е „еднакъв за всички“. С него богатите плащали дори повече от бедните, ама хайде, от нас да мине…

От началото на XXI век съществува глобална Мрежа за данъчна справедливост, в която членуват влиятелни учени, политици, общественици и многобройни неправителствени организации. В момента се изпълнява финансиран от Европейската комисия проект „Данъчна справедливост заедно“, за който имам честта да работя. Мога да уверя, че общоприетата в света дефиниция за справедливи данъци са прогресивните данъци: данъчно облагане, при което с нарастването на спечелените доходи нараства и данъчната ставка. Това е „по устав“, по подразбиране.

Но българските работодатели имат свое специфично разбиране за справедливост. „Обществото трябва да осъзнае, че хората с високи доходи ползват по-малко обществените фондове от хората с ниски доходи“, твърди АИКБ.

Да осъзнаем тогава. Наскоро в България бе взето решение обществено финансиране да се дава и за частни училища – в които се предполага, че учат децата на богатите хора. В частни болници част от лечението на богатите също се плаща с държавни пари. Пенсионната система се опира на задължителните частни пенсионни фондове, които също не ощетяват богатите. Тогава какво?

Бързите коли на богатите търкат пътищата на България по-слабо от бавните таратайки на редовия жител? Или безработните бедняци по-често сядат на пейки в парка и люпят семки, увеличавайки разходите за почистване на градската среда?

Точно обратното, хората с високи доходи ползват повече от обществените фондове. Какво ти, националната инфраструктура се планира и реализира в техен интерес. Ако богатите са предприемчиви, те правят фабрики – а до фабриките се строят пътища, но с публични пари. Те си държат пачките в банки – а държавата ни днес тегли външни заеми, за да може да гарантира по 100 000 евро на богат спестител. Европейските програми са насочени към „подобряване на бизнес средата“, което е нищо друго освен поредно улеснение на хората с високи доходи.

Наскоро про-бизнес икономисти в САЩ предложиха преминаване към прогресивно облагане също и на корпоративните печалби, тъй като големите и печелещи повече компании използват повече от публичните фондове. Нямат си отвъд океана едно АИКБ да им обясни къде е справедливостта.

„Данъкът би трябвало да е регресивен, не прогресивен. Солидарността наложи плоския данък“, пише АИКБ. Тоест: благодарете ни, че и 10% ви даваме. Не, драги български работодетели, регресивните данъци са ограбване, а това вашето не е „солидарност“, а узаконена злонамереност.  Солидарността означава различните членове на обществото да си оказват искрена взаимопомощ – в разумни граници, разбира се.

Ето каква е справедливостта на днешната българска данъчна система. Един работник взима 500 лв. и плаща върху тях 50 лв. данък. Разходите му за храна са 350 лв. Данъкът, който е платил се равнява на стойността на храната му за 4 или 5 дни – и на половината от всичко останало. Данъкът му отнема половината от средствата за дрехи, транспорт, медии и култура, здравеопазване, деца.

Един адвокат взима 5000 лв. и данъкът му е 500 лв., а разходите за храна 1000 лв. Тогава да го ожалим ли, че данъкът му ограбва разходите за храна за 15 дни? Та нали парите, които той плаща като подоходен данък потъват в общите му разходи и той почти не ги забелязва. Един уикенд повече или по-малко в средна ръка спа хотел – и си е платил „солидарното задължение“. Данъчното бреме върху него е несравнимо по-леко, отколкото върху обикновения работник.

Адвокатът като дете се е потил над книгите, докато работникът в същото време си е играл на фунийки и всеки си е получил заслуженото? Глупаво е да се мисли така. Но да се нарича „солидарна“ и „справедлива“ системата, която взима равен пай от жизнения ресурс на всеки човек не е глупаво, а нагло. Използвайки подобни словесни форми, АИКБ пада по-низко от негодника, открито признаващ, че живеем в нечестно общество и затова данъчната тежест закономерно товари плещите на бедните.

А тя пада наистина на тях. Ние, най-бедните в Европа сме сред много малкото страни без необлагаем минимален доход за уязвимите членове на обществото. Да вземем и привилегиите за ДДС: в цяла Европа са предвидени по-ниски ставки за социално важни неща като базови храни, лекарства, медии. У нас – за туризъм в големи хотели и за хазарт. Това е то справедливостта на българския работодател: който яде хляб и лук плаща висок данък, който ходи на спа и казино – нисък.

„Смятаме, че с предлагания законопроект всичко полезно и ефективно, което се прояви след въвеждането на плоския данък се зачерква“, предупреждава АИКБ. Статистиката ясно показва, че след въвеждането на плоския данък неравенството в България рязко нараства и достига най-високо равнище в Европейския съюз. Икономическата теория (освен тази нейна част, която твърди, че регресивните данъци са солидарни) отдавна е доказала, че екстремалното неравенство е вредно за икономиката. То е икономическа змия удушвач – по същия начин, както политиката на ниски заплати смачква радостта от живота и пъди хората в чужбина.

„Вместо нормална икономика, с нормално данъчно облагане ще постигнем ръст на недекларирани доходи…“, продължава да ни плаши АИКБ. Нормалните икономики, за разлика от нас, имат прогресивни данъчни системи. Страните с плоски подоходни данъци се отнасят в три групи:

А) Данъчни убежища: о-ви Джърси, Гърнси, Мавриций, Сейшелите, Тринидад и Тобаго, Ангила, Белиз и някои други;

Б) Бивши социалистически държави, капитулирали пред международните финансови институции в апогея на неолибералния консенсус: Естония, Румъния, Беларус, Грузия, Унгария, Чехия, Казахстан, Монголия, Румъния, Русия, Сърбия;

В) Изостанали страни – със слаби данъчни администрации или с атавистични ценности: Боливия, Саудитска Арабия, Мадагаскар, Източен Тимор.

Отворен е въпросът в коя точно „плоска“ група попадаме, но това не е от чак такова значение. Важно е, че нормалните страни имат прогресивна система за подоходно данъчно облагане, а всички страни с плосък данък са „специални случаи“.

Но дали сивата икономика в България ще се засили, ако се самоизгоним от плоския рай? И преди, и след въвеждането на плосък данък страната ни се хвали с най-висок дял на неформалната икономика в ЕС (по различни оценки между 30 и 40%). Следователно сивата икономика не е следствие от високи или ниски данъци, а от избирателния подход на данъчните служби в прилагането на данъчните закони – тоест тя има изцяло политически характер.

А какво да кажем за аргумента, че администрирането на прогресивния данък ще натовари данъчните служби? Улесняването на чиновниците не е легитимна причина да се рушат устоите на обществото с асоциални мерки. Ако си спомним за хвърчащите хеликоптери на НАП в търсене на данъчни измамници по язовирите, лесно ще стигнем до извода, че държавата може да организира нещо не толкова ефектно, но по-ефективно, за да прибере успешно парите на хората – и на бедни, и на богати. Както се прави в развития свят.

Повтарям: няма никаква причина да се отказваме от дадена политика само затова, защото тя щяла да натовари администрацията.

Сред хората със заслужено високи доходи в България господства убеждението, че държавата не прави достатъчно за тях, затова по-високите данъци са излишни, дори вредни – създават още повече възможност за грабене. Няма съмнение, че негодуването срещу разточителството с публични средства е оправдано.

На картината на родната реалност, зад този неспирно сгъстяван от икономическите коментатори горен слой има и друг, по-автентичен пласт. Слабата ни и покварена държава не е природна даденост, а следствие от ниските данъци, които се плащат у нас. Ако плащахме повече, щяхме да упражняваме повече контрол върху разходите й. Щяхме да постигнем по-добро качество на околна среда, пътища, здравеопазване, образование. Щяхме да живеем в по-добра страна: демографската криза смекчена, земята обработена, изкуството плодотворно и на почит, престъпността натикана където й е мястото.

При запазване на нисък и плосък данък тези неща стават невъзможни. Ще възпитаваме децата си как най-успешно да се изнесат оттук. Ще ни е срам от страната и от политиците, които ни управляват. Доказано е статистически: в страните с по-високи данъци се живее по-добре.

Още три плоски лъжи на АИКБ трябва да се разгледат в края. Първо: „плоският данък е сериозен аргумент за привличане на чужди инвестиции“. Точно обратното. За шестте православни плоски години между 2010 и 2015 г. у нас са влезли общо 8.9 млрд. евро чужди инвестиции – това е над три пъти по-малко от инвестициите, влезли в предходния шестгодишен период (30.2 млрд. евро между 2004 и 2009 г.).

ОИСР, МВФ и СБ са единни, че ниските данъци не са фактор за привличане на чужди инвестиции, ако страната не може да предложи ред, инфраструктура и квалифицирана работна ръка. Нови изследвания свързват ниските данъци със слаб икономически растеж. Който има уши да слуша – нека чуе.

Второ, „след въвеждането му събираемостта се подобри значително“. Не е така: в петте години преди въвеждане на плоския данък у нас от подоходно облагане на физически лица са събирани средно по 3.06% от брутния вътрешен продукт. След въвеждането на плоския данък през 2008 г., средно за петте последващи години се събират по 2.9% от БВП. Съответно с плосък данък се събират с 0.15% от БВП по-малко приходи, или над 100 млн. лв по-малко за година.

Това, само по себе си, не е проблем – нали уж и ставката е понижена. Проблемът е, че товарът на данъка се прехвърля върху хората от средната класа и върху бедните слоеве, докато богатата върхушка си наема коментатори, които да обясняват по медиите, че в България живеем в най-справедливия от всички възможни данъчни режими.

Трето, на финала на своята злощастна данъчна позиция АИКБ твърди, че данъчната система е и трябва да бъде консервативна система – тоест да не се променя за дълъг период от време. Не е така. Данъчната система следва да бъде адаптивна, гъвкава. Тя следва да е разумно използван инструмент на управлението, същински макроикономически лост. Ако нещо е прекомерно, дърпаме ръчката, ако друго не достига – отпускаме я. Вместо да прашасва в очакване на чужди инвеститори, данъчният режим трябва да държи сметка за ежедневните проблеми на хората и да помага за решаването им. Това е то данъчна справедливост.

Преди повече от 100 години работодателите в Германия видели тежките демографски последици от емиграцията на млади силни работници към Америка и се изплашили за бъдещето на страната си. Те си стиснали ръцете с правителството и предложили на населението по-добри условия на труд и живот: достойни заплати, вдъхващи увереност пенсии, битови подобрения и грижа за подрастващите. Хората останали и затова днес Германия е велика икономика.

Българските работодатели, в плен на дребнавите си ценности и на огромната си алчност, правят населението заложник на своята изкривена, отхвърлена в цял свят идеология, и така подлагат на изпитание бъдещето на нашата древна нация. Вината не е само тяхна: официозните „учени“ угодно мълчат за достиженията на прогресивната икономическа наука и практика от последния век, в очакване обладаната от работодатели власт да им подхвърли поредното заслужено кокалче.


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

One Comment

  1. Victor Papazov

    Плосък и примитивен популизъм изпълнен с полуистини и манипулации.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.