Малтийски сокол или просто търтей

Шефът на „Асарел – Медет“ АД работи в тясно партньорство с украински милиардери, но не иска да го наричат „олигарх“. Изпълнителна и съдебна власт в България козируват пред офшорна фирма, която крие годишните си финансови отчети

Принудени сме да си мерим с електронна везна думите, след като съдът в Панагюрище осъди за обида Борислав Сандов, бивш съпредседател на политическа партия „Зелените“, заради негов статус във „Фейсбук“, определящ шефа на „Асарел – Медет“ АД Лъчезар Цоцорков като олигарх и отровител. Затова въобще няма да коментирам дали проф. д-р Цоцорков е отровител или е само олигарх. Това, което мога да твърдя със сигурност е, че в една олигархична държава по правило олигарсите очакват – и получават малки услуги от правосъдната система.

Твърдя го, защото преди това съм го прочел в едно знаменито философско съчинение. Сократ определя олигархията като „държавна уредба… при която управляват богатите, а бедните нямат никакво участие в управлението“ (Платон, „Държавата“, VIII.6.d). Според философа, щом вземат властта, първата работа на богатите е да „променят законите, без да им се подчиняват те самите и техните жени“. В олигархичната държава богатството е главно основание за възхищение към притежателя му – наречен от Платон „търтей“. „Когато в държавата се почитат богатството и богатите, тогава не се почитат добродетелта и добродетелните хора… В държава, в която виждаш бедни, на същото място има и прикрити крадци“.

Не е чудно ако някой богаташ се обиди, щом научи, че е „олигарх“, но как иначе да наречем най-богатите хора в една прекланяща се пред богатството държава? В крайна сметка тази дума е поне на 2500 години. А че България е точно такава държава нека не храним съмнение. Сам премиерът Бойко Борисов многократно е посочвал, че у нас има много олигарси. На 27-ми януари т.г. д-р Борисов предупреди, че без (неговото) правителство „олигарсите ще продължат да си вземат милиардите, които са свикнали да получават“. На 24-ти февруари той уточни, че не е съгласен „ние да бъдем обвързани, че едва ли не помагаме на поредния олигарх“ (sic).

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков е издигнат човек. Носител на орден „Стара планина“ първа степен. Председател на Управителния съвет на Българската минно – геоложка камара. Крупен акционер и председател на Надзорния съвет на „Асарел – Медет“ АД: огромен открит рудник, който според фирмата дава 0.5% от световното производство на мед. За съжаление трудно се ориентираме в истинските трудови успехи на този заченат през социализма и приватизиран с усилията на проф. д-р Цоцорков промишлен гигант. В Търговския регистър най-новия публикуван годишен финансов отчет на компанията е от 2008 г.

Само за сведение, този регистрационен пропуск е наказуем. С промените в Закона за счетоводството, влезли в сила от 2016 г. санкцията за предприятие, забравило да обнародва своите годишни отчети е от 0.1 до 0.5% от нетните приходи от продажби за пропуснатия период (чл. 74). При продажби за милиард глобата е поне милион, повторно нарушение я удвоява. Някой данъчен служител може би ще се загрижи, че този приход остава несъбран?

Производство на катодна мед в „Асарел – Медет“

Но да се върнем на високото положение на проф. д-р Цоцорков в обществото. Според Геологичната служба на САЩ годишното производство на мед в света през 2015 г. е вероятно 18.7 млн. тона, а средната цена на тон е 6080 долара. Щом „Асарел – Медет“ АД осигурява половин процент от глобалното производство, а проф. д-р Лъчезар Цоцорков според Книгата на акционерите на „Асарел Медет“ АД притежава 8.56% от компанията, годишният приход на негова сметка би следвало да е от порядъка на 50 млн. долара.

Тези свободни изчисления са, разбира се, неточни. Никой не оспорва, че добивът на мед е свързан с разходи. Цоцорковия дял в „Асарел – Медет“ АД е изчислен на базата на официален документ от юли 2008 г. и междувременно 322 618-те му акции може да са станали повече или по-малко. Но каквото и да говорим, ще са подробности: професорът има запазено място в списъка на най-богатите българи. Току-виж го обидим, ако му сметнем милионите с два-трийсет по-малко. А и не е само „Асарел“ – синът му Димитър Цоцорков е управител на четири други компании и директор на още две.

Нека обобщим дотук. Според д-р Бойко Борисов България е държава, в която да се разпореждат олигарси е нещо обичайно. Според Сократ „олигарси“ се наричат богаташите в страна, в която правосъдието е зависимо от въпросните олигарси. Според откъслечните сведения в Търговския регистър проф. д-р Лъчезар Цоцорков е голям богаташ. Според Панагюрското съдилище, да се нарича Цоцорков „олигарх“ било обида за него.

Обидно било да наричаме Цоцорков също и „отровител“, отсъди съдийката в Панагюрище и осъди Сандов да плати 1500 лв. глоба на държавата и 3000 лв. морално обезщетение на богатия професор. Сега да се готвят за възмездие безочливите служители на Регионалнта инспекция по околната среда и водите – Пазарджик. През 2010 г. те документираха „умряла риба и мътен цвят на водите“ в р. Банска Луда Яна в с. Бъта. Пробите през 2014 г. показаха, че след „Асарел – Медет“ реката е „токсична“ (цитат по годишния доклад на РИОСВ), със „сериозни отклонения по показателите мед, манган, цинк и желязо, а в някои пунктове има и сериозни превишения на кадмий и живак“.

Доц. д-р Добринка Лолова: Асарел извършва екогеноцид!

Преведена от чужди езици, думата „токсична“ означава именно „отровна“. Вероятно шефът на предприятието, причинило замърсяването не иска този факт да се разгласява публично, особено след като е снабдил мината си с куп скъпи „зелени“ сертификати. Но когато съдилище постановява, че изтъкването на констатирани от държавен орган факти е обида, вече имаме нарушение от друг порядък. Проблемът става системен и касае държавната уредба: правото се изкривява в интерес на богаташа. Според Платоновата дефиниция, България е олигархия.

Панагюрище е далеч, а не харесвате прическата на Боби Сандов? Затворете очи и отровителите скоро ще потропат и на вашата порта. В началото на февруари Министерството на енергетиката подписа с управляваната от Димитър Цоцорков фирма „Трейс рисорсиз“ концесионен договор за добив на сребро и злато край Брезник. Цоцоркови възнамеряват да отворят у нас още шест мини, всичко по реда си. Както наскоро заяви вицепремиерът Томислав Дончев, докато топло се усмихваше към проф. д-р Цоцорков и му връчваше наградата „Инвеститор на годината“: „Днес на България не й достигат герои… Тези, които не се задоволяват с малко…“

Дано не ми се обиди проф. д-р Цоцорков, но и да не е точно олигарх, той определено работи опасно близо до олигарси. На 42 години украинският бизнесмен и депутат Константин Жеваго е все още само кандидат на икономическите науки. През 2008 г. той бе спряган за купувач на металургичния завод край София, сделката пропадна, но родната преса се напълни с около 1560 статии как „най-младият украински олигарх взима Кремиковци“. В края на 2013 г. украинецът успя да купи 36.8% дял в VA Intertrading – австрийската компания, която според откъслечната фирмена информация е нещо като стратегически инвеститор в „Асарел – Медет“ АД. Като най-голям акционер в VAIT, именно Жеваго би трябвало да е с решаваща дума и в нашата мина.

„Гугъл“ дава 76 000 резултата при търсене на „Жеваго олигарх“ и още около 1500 попадения на същото на латиница. Австрийската преса преди години гърмеше: „Украински олигарх купува акции в Интертрейдинг!“ „Файненшъл Таймс“ се шегува с него със заглавието „Магнатът, който не иска да му казват олигарх“. Освен Жеваго, днес в „Интертрейдинг“ съществена роля играе и руският милиардер Владимир Йорих, получил през 1995 г. германско поданство. Той е известен като съдружникът на олигарха Игор Зюзин, помогнал за изграждането на металургичния и въглищен конгломерат „Мечел“ (също със стратегически интереси в България).

Ако наистина се дразнеше от етикета „олигарх“, проф. д-р Лъчезар Цоцорков може би трябваше да пази по-голяма дистанция от славянските милиардери. Но по всичко личи, че обидата му е пресилена, тъй като, от гледна точка на доброто име, да си „олигарх“ в България не е по-обидно от това да си „офшоркаджия“. А цоцорковият бизнес щедро се възползва от услуги на офшорки.

През 1999 г. огромната мина беше продадена на офшорка

При правителството на Иван Костов – през 1999 г., когато се забъркваше приватизацията на огромната медна мина, обществото в България знаеше много малко за икономическия свят. Затова почти никой не реагира, когато бе официално обявено, че „Асарел – Медет“ АД се продава на офшорка. Какво пък, тогава това изглеждаше едновременно практично и екзотично.

Днес не ви ли се струва обиден фактът, че българското общество не знае кой притежава най-голямата българска мина? „Асарел“ е нещо огромно, оттам ежегодно се вадят над 13 млн. тона руда на стойност стотици милиони. Според фирмените регистри мажоритарният собственик на този гигант е отседнал в село Балзан в централната част на остров Малта. Сламките, подхвърлени в Търговския регистър показват, че през 2008 г. малтийската фирма, наречена VA Copper Invest Limited е имала две кипърски директорки – Янула Маркантони и Мариана Томазу. Освен директорка, Томазу била и секретарка.

На българската публика й се внушава, че VA Copper Invest е специално поделение, държано от VAIT (Voest Alpine Intertrading) – фирма от гордото семейство на австрийския металургичен гигант „Вьост Алпине“. Нещата не стоят точно така. След поредното преструктуриране през 2014 г. Voest Alpine AG се освободи от почти всичките си акции в Intertrading. Купи ги споменатият Жеваго чрез регистрирания в Люксембург концерн Calexco. Австрийската майка си е запазила дял от 5.66%, но в годишния си отчет твърди, че е решена да му намери купувач – според австрийската преса, причината е несъгласие с мениджмънта на „Интертрейдинг“.

Що се касае до връзката между VAIT и регистрираната в Малта VA Copper Invest, тя сякаш не е точно под формата на собственик и дъщерно дружество. В годишния отчет на VAIT за 2014 г. се споменава за „нашия дългосрочен партньор „Асарел – Медет“ в България“ и се уточнява, че „… маркетинговата функция е важна колона в стратегическото ни партньорство с мината“. Акцентът върху думата „партньор“ не е случаен – останалите сателитни дружества са просто „дъщерни“ или „съвместни предприятия“. В обзора на VAIT за фирмения бизнес с цветни метали се посочва следното: „Специални търговски финансови транзакции дават на VAIT възможност за достъп до редовни доставки на меден концентрат, катоди и жици“.

Какви са тези „специални търговски финансови транзакции“? При приватизацията на „Асарел – Медет“ АД беше декларирано, че VA Copper Invest е 100% собственост на австрийците. Но нали видяхме, че „австрийците“ всъщност са украинци и руснаци? След като компанията VAIT подчертава, че медната мина в България е неин партньор, а не собственост, кой тогава притежава най-голямата мина на България? Кой?

Крайчето на завесата повдига примерът на друг бивш клон на „Вьост Алпине“ в Малта. VAOS, Value Added Oilfield Servicies, е учредено през 1983 г. като „дискретно поделение“ (по думите на самата компания), на тогавашната австрийска държавна фирма Voest Alpine AG. Целта му е да заеме позиции и да изпълнява поръчки, свързани с добива на петрол в Либия. През 1990-те е протекло поетапно преструктуриране и в крайна сметка през 1997 г. VAOS е продадено на своите мениджъри. Сега това е изцяло независима частна компания от Малта, макар в името да е запазено прословутото „VA” за “Вьост Алпине”.

В българския правителствен бюлетин от 1999 г. – показателно, че в същия брой, в който е оповестена продажбата на „Кремиковци“ на Валентин Захариев, пише следното: „Фирма VOEST ALPINE INTERTRADING AG – Австрия има практика да не инвестира пряко, а чрез дружества, които контролира. За целта е регистрирала офшорна компания VA COOPER INVEST Ltd., която е 100% нейна собственост.“ Дори името на купувача на актив за милиарди е сбъркано, какво да очакваме от следприватизационния контрол. Та, питаме, още ли е VA Copper Invest 100% собственост на VAIT? 

Колкото по-малко знаете, толкова по-малко ще се ядосвате. Цената, която правителството на България поиска навремето за медната мина е 1.43 млн. щатски долара. Но тъй като офшорният инвеститор на практика придоби дял в едно работническо – мениджърско дружество, в брой му се наложи да плати само 30% от сумата. Голямата част от цената в размер на 1 млн. долара е издължена чрез компенсаторки, и то платени с голяма отсрочка. Не е ли обидно, че на цената на една по-прилична софийска къща, и то далеч не от ранга на сарай, сме дали на непознати хора да се разпореждат с най-печелившата ни мина? За България според концесионния договор остават не по-малко от 1.5% от стойността на добитите в нея медно – златни руди.

Делото за първата в България обида по „Фейсбук“ отива в небезизвестния Пазарджишки съд. Не мисля, че свободата на словото се накърнява, ако на човек му се потърси сметка за статус във „Фейсбук“. Но Борислав Сандов не е твърди нищо, което не може да се докаже пред обективен арбитър. Според мен проф. д-р Лъчезар Цоцорков се подлъга от огромното си влияние в нашата олигархия, когато пожела за назидание да смаже в съда един млад харизматичен човек – вече вдъхновил френския посланик да напише „Туитър“ статуса „Аз съм Борислав Сандов“. Вместо да ни дисциплинира, проф. д-р Цоцорков може само да ни накара да потърсим по-настойчиво отговор на въпроса КОЙ стои начело на „Асарел“.

Малтийски сокол или прост роден търтей? Не се обиждайте, говоря в чист Платонов смисъл.

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков, снимка от 2010 г.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълнен от “Център за екологично право” и фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от сдружение „Център за екологично право“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.