Милиард лева за внос на месо

Неравни агросубсидии, чужди търговски вериги и липса на национални секторни политики ни налагат истински „данък месо“ в ЕС  

Някога българските чобани изхранвали Цариград с ваклите си стада. Днес българското животновъдство не е в състояние да задоволи дори нуждите на обезлюдяващата страна – и се налага ежегодно да внасяме месо на стойност стотици милиони.

Според данните на UNCTAD – комисията на ООН за търговия и развитие, през 2018 г. в България са внесени месни продукти и живи животни на обща стойност 515 млн. долара. При курс на долара от 1.657 лв. средно за годината, това прави 853 млн. лв.

Тази огромна сума България е заплатила за вносни кренвирши, джолани и пържоли (без да говорим за още 430 млн. лв. внос на мляко, масло и сирена). Действително ли не сме в състояние сами да си ги произведем? Въпросът не би бил важен, ако България беше технологична държава с високи доходи, разположена някъде в далечния север или в тропиците, където мухата цеце сее смърт сред добитъка.

Но България е страна с по-слабо развита индустрия, ограничена покупателна сила – и притежава изобилие от води и плодородни почви. Природните условия за развитие на животновъдство у нас са отлични. Следователно слабите резултати не са закономерни.  

Факт е, че от България също и се изнасят меса, колбаси и животни. Но търговският баланс за месните продукти остава силно отрицателен – минус 187 млн. долара, или 310 млн. лв. за миналата година. Общо за времето, откакто България членува в ЕС, дефицитът при внос-износа на месо възлиза на 2.5 млрд. долара, с размер на вноса от 5.7 млрд. долара.  

Развити аграрни страни    

Членството ни в ЕС не беше споменато произволно. От графиката, обобщаваща периода 1995-2018 г. ясно се вижда, че скокът във вноса на месо идва след 2007 г.

Стойностите са посочени в хиляди USD

Почти целия внос на месо се осъществява от страни в Европейския съюз. Така например през 2018 г. България е внесла месо, различно от говеждо (т.е. най-вече свинско) на обща стойност 391 млн. долара. От това число, 15 млн. долара са платени на Франция, 44 млн. долара на Германия, 22 млн. долара на Нидерландия, 66 млн. долара на Полша и 109 млн. долара на Испания.

На практика, в лицето на България старите членки на ЕС получиха нов малък – но верен пазар за своите аграрни продукти.

Аграрните субсидии, които се изплащат в ЕС, далеч не са еднакви за „старите“ и „новите“ членки. По-високите субсидии, в допълнение към утвърдените национални политики в подкрепа на този сектор, позволяват на „старите“ да произвеждат месни продукти на по-ниски цени, независимо че цената на труда в „новите“ е по-ниска.

Идеята за свободен пазар на аграрни стоки при различен размер на разпределяните субсидии и различна зрялост на националните секторни политики, обрича широко отворените страни като България на хронични търговски дефицити.

Допълнителен негативен ефект има широкото навлизане на международните търговски вериги на вътрешния пазар. Когато централата на компанията – майка е в Германия, шансът в кренвирша ти да има месо от немски прасета е много по-голям.     

Липсващият Катар

Българското общество е наясно с тези негативни тенденции и политиците отдавна се опитват да заглушат надигащото се недоволство с обещания за огромни сделки. Бойко Борисов на няколко пъти през годините пълни медиите с новини как приятелите ни в Катар са сложили масата за българските агнета и пилета.  

Данните на UNCTAD показват, че от България за Катар действително се изнася месо, но на обща стойност под 1 млн. долара – обеми, които надали заслужават коментар. Всъщност най-верни купувачи на българската месна продукция са съседите ни на Балканите: Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, дори Албания.

Неспособна да стъпи на далечните пазари и да се противопостави на европейския внос, всяка година България плаща на ЕС данък „месо и мляко“ от близо половин милиард лева. Какво значение, че изнасяме зърно за милиарди, щом то служи за фураж на европейските животни, които после внасяме на далеч по-високи цени от зърното?  

Докато остава пасивен участник в тази схема, България е обречена на перманентна бедност. Защото, ако слушаме Адам Смит, пътят на народите към богатството минава през пълно оползотворяване на техните природни предпоставки. Ако аграрният сектор и храните, които са в основата на пирамидата на богатството, не са на ниво, в страната не може да се развият отраслите, осигуряващи по-високи доходи на населението.

Причините за упадъка на българското животновъдство са многобройни. Най-удобно е да се твърди, че „няма работна ръка“, но е ясно, че преди тази работна ръка да изчезне, десетилетия наред правителството е затваряло очи за реалните проблеми на сектора.  

Масовото избиване на животни заради болести, инициирано от компрометираната Българска агенция за безопасност на храните, е поредният гвоздей в ковчега на българското животновъдство. Но тъй като то вещае още повече внос на месо от ЕС, няма смисъл да очакваме от Брюксел да въдвори справедливост.

Богатите са вегетарианци

Дали всъщност вносът на месо не се покачва, защото в ЕС българите рязко са забогатели и за разлика от преди, вече могат да купуват много повече месо – а родните ферми нямат капацитета да го осигурят? Поне дузина про-пазарни НПО в София биха се подписали под подобно становище.

Столетия наред консумацията на месо се е ползвала като мерило за богатството на народите, но през последните години тази тенденция се къса. Колкото по-развито е едно общество, толкова по-разнообразна – и безмесна храна яде то.

Според голямо изследване сред българските потребители, проведено през август 2019 г., делът на хората, които ядат месо и месни продукти всеки ден, възлиза на 45%. Но в домакинствата с високи доходи (над 5000 лв. месечно) ежедневните месоядци се ограничават до 42.9%.

Потребителят, който е съпричастен към света, в който живее, отчита пагубните последици за природата от производството на месо за експорт в страни като Аржентина и Бразилия – и регулира поведението си.    

Но това са дългосрочни процеси, които тепърва ще се засилват в света и в България. А засега остава фактът, че през последните години страната ни поддържа дефицит от 300-400 млн. лв. годишно от внос на месо, произведено в ЕС. С другите продукти на животновъдството, дефицитът достига половин милиард годишно.

Два са начините да се вземат пари от една малка и не особено добре управлявана страна: наведнъж, както в сделката с изтребителите F-16, и шепа по шепа, но години наред – както се случва при вноса на европейско месо.       

avatar

mittag

1 Comment

LEAVE A COMMENT