Как Виена, без да тегли нито един шилинг заеми, осигури модерни и евтини жилища на 11% от жителите си
Надали имаше учудени, когато в средата на 2024 г. Виена за трети път бе избрана за най-добър за живеене град в света. Австрийската 2-милионна столица притежава отлична транспортна и комунална инфраструктура, разработена с мисъл за хората. Виена се гордее с богато историческо и архитектурно наследство и с жива културна сцена. В този град се работи здраво – брутният вътрешен продукт за 2022 г. е 110 млрд. евро, с 30% повече от цяла България. В същото време балансът между работа и личен живот, с много свободно време за спорт, развлечения и култура, е запазена марка за виенчани.
По-малко известно, е, че този проспериращ град повече от век се управлява от политици и експерти от социалистическата и социалдемократическата партия. През 1918 г. жените в Австрия получават пълни избирателни права. Те, разбира се, са много по-заинтересувани от въпроси като здравето и изхранването на децата си, отколкото от грандомански политически проекти – и се доверяват на социалдемократите, деклариращи като своя първа цел подобряване на положението на широките народни маси.
На изборите през май 1919 г. Социалдемократическата работническа партия на Австрия печели пълно мнозинство във Виена (след като през февруари 1919 г. тя взима 41% от вота на национално ниво). Оттогава – вече 105 години – различните превъплъщения на социалдемократическата партия на Австрия печелят на всички свободни избори във Виена.
Определението „свободни“ е важно, защото социалдемократическата партия в Австрия е забранена в периода на австрофашизма, започнал през 1934 г. с кратка гражданска война и продължил до 1945 г. Важно е и това, че става дума за Виена, а не за Австрия, където на много места преобладават консервативните настроения. Виена е една от деветте федерални провинции на Австрия и разполага с правомощия да провежда собствена комунална, данъчна и инвестиционна политика. Първите места за Виена в днешните световни класации са плод на приемствеността на тези политики през десетилетията.
Нагледната агитация, запазена марка на Червена Виена, се базирала на най-новите научни изследвания на социолога Ото Нойрат
Периодът в развитието на града между 1919 и 1934 г. днес неформално е наричан Червена Виена. Най-известната му характеристика е мащабното строителство на жилища: за 15 години са построени около 65 000 апартамента, разположени в 382 нови общински сгради, подслонили 220 000 души – около 11% от тогавашното население на Виена.
Зад тази впечатляваща статистика стоят още по-интригуващи процеси. През Първата световна война, когато дунавската монархия е хвърлила всичките си сили на фронта, възниква сериозен социален проблем в тила. В условията на военна инфлация собствениците на жилища вдигат наемите и така жените и децата на хиляди войници, които се бият за родината си, са заплашени да бъдат изхвърлени на улицата. Имперското правителство отговаря с т.нар. закон за защита на наемателя, който замразява наемите на нивото им от 1914 г. Това, от своя страна, прави жилищното строителство непривлекателно за частни инвеститори. Цените на земята, подходяща за строителни цели, чувствително спадат. От това се възползва виенската община, която изкупува изгодно големи терени из целия град и постепенно ги застроява.
В наши дни архитекти от цял свят посещават Виена, за да видят добре запазените образци от строителния възход на онези години. Ярък пример е жилищният комплекс Karl-Marx Hof (да, той носи това име и днес): със своята фасада от 1100 метра по протежение на четири трамвайни спирки това е най-дългата сграда в света. Жилищният комплекс е пуснат в експлоатация през 1930 г.; в неговите 1382 апартамента се предвиждало да живеят около 5000 души. Не по-малко важен от мащаба е общият замисъл: застроена е под 20% от площта на терена, останалото е превърнато в парк с площадки за игра. В „Карл-Маркс Хоф“ е предвидено място и за детски градини, лекарски кабинети, общи перални и библиотека.
Главният вход към комплекса „Карл-Маркс Хоф“ впечатлява и днес
И може би най-важното – всеки апартамент разполага с големи прозорци, течаща вода и вътрешни тоалетни. Подобни нововъведения не трябва да се подценяват: следвоенна Виена е раздирана от болести, свързани с лоши условия на живот (наричали са туберкулозата „Виенска болест“). Жилищата са малки: най-малките с една спалня и кухня и с обща площ 37 кв.м., а по-големите с две спални и площ 60 кв.м. Но добре огретите от слънцето стаи, собствената тоалетна, електричеството, отделната кухня, огромното удобство на детската градина до дома – всичко това е приказен разкош за тогавашните работнически семейства.
Това, което апартаментите в „Карл-Маркс Хоф“ и другите общински жилищни комплекси нямат, са собствени бани. Причината за това не е единствено недостигът на жилищна площ. Политици като Якоб Ройман и Карл Зайц, стоящи начело на Червена Виена, вярват в общността и общуването. В близост до общинските жилища се строят големи обществени бани, както и плувни басейни: банята, детската градина, библиотеката, в която редовно се изнасят сказки, стадионът (този в близост до „Карл-Маркс Хоф“ известно време е най-големият в света) се ползват като платформи, заздравяващи солидарността и братството между работническите семейства.
Като страничен резултат – за мнозина може би най-важен – виенската програма за жилищно строителство осигурява заетост на много мъже. От самото начало е взето решение общинските сгради да се строят с тухли, а не с бетон: бетонът тогава е модерен материал, но производството на тухли е по-трудоемко и така може да има по-голям принос в борбата с безработицата. Общината пуска в експлоатация собствена тухларска фабрика – на което днес дължим специфичния, по-топъл облик на Виена.
Хората виждат тези реални резултати, и на четирите провели се до 1932 г. избори социалистите печелят по над 50% от гласовете във Виена. Освен от жилищното строителство (общинските жилища се разпределят с точкова система и в нея предимство имат инвалидите и работещите семейства с деца), хората са доволни от публичните мерки в областта на образованието и здравеопазването. Смело решение на Червена Виена е отделянето на часовете по вероучение в училищата от църквата. Социалистическият град има с какво да се похвали и областта на науката: достатъчно е да споменем имената на Зигмунд Фройд в психологията и на Карл Полани в икономиката.
„Карл-Маркс Хоф“ – елемент от главната фасада
Здравните грижи са безплатни за жителите на Червена Виена. Образованието също е безплатно, освен това са предвидени стипендии. Основани са училища за възрастни, които подготвят почвата за „новия човек“ на социализма. Социалдемократите гледат на себе си на първо място като на „движение за образование“. В добавка към това, целенасочена общинска политика държи цените на газа и електричеството достъпни за населението.
Списъкът с постиженията на Червена Виена може да бъде удължен – но този смел проект, приковал към себе си вниманието на цяла Европа, е внезапно прекратен. Дори мнозинството да те подкрепя от сърце, не си в безопасност при наличие на радикализирани врагове, които си лишил от привилегии в името на общото добро. Хилядите наемодатели, загубили източника си на приходи вследствие на общинската жилищна програма, са едната група противници. Другата са консервативните католици, възмутени от нововъведения като градския крематориум и отделянето на училището от църквата. Трети враг е дремещият австрийски антисемитизъм: към 1923 г. във Виена живеят около 200 000 евреи, които подкрепят социалдемократите – не за друго, а заради омразата, която храни към тях Християн-социалистическата партия.
Червена Виена хвърля големи усилия за образование на населението – включително по битови въпроси
След политически маневри, върху които няма да се спираме тук, през февруари 1934 г. във Виена навлиза редовна войска, полиция и фашистки паравоенни групи. Привържениците на Червена Виена решават да се съпротивяват и се барикадират в някои от общинските жилищни комплекси. Канцлерът Енгелберт Долфус, който е разпуснал националния парламент още през 1933 г., дава нареждане за артилерийски обстрел на „Карл-Маркс Хоф“. Последващите хроникьори опитват да омаловажат тази заповед, изтъквайки, че артилерията била „лека“ и всъщност използвала учебни снаряди. Така или иначе, след тежки поражения по сградата социалистите се предават. Следва чистка с изселване на неблагонадеждните семейства. Комплексът незабавно е преименуван, но възвръща името си през 1951 г.
След 1945 г. австрийските социалисти, кръстили се през 1990-те отново социалдемократи, се връщат на власт във Виена и възобновяват в още по-голям мащаб програмата за строителство на общински жилища. В наши дни в общински жилища живеят над 30% от гражданите на Виена; ако се отчетат и жилищните кооперации, 60% от виенчани живеят в някакъв вид комунални апартаменти. Разбира се, днес стандартите за качество на живота са различни. Сега често две малки общински жилища се обединяват в един по-голям апартамент, в който се изгражда и баня.
Но за времето си жилищната общинска политика на Виена е нещо поразително. През 1919 г. 70% от всички жилища в австрийската столица са маломерни. Електричество е прокарано само в 7% от жилищата. В над 90% от жилищата тоалетните са общи, както и достъпът до течаща вода. 15 години по-късно, 11% от населението на метрополиса е настанено в евтини жилища с най-добри за времето си условия – но този възход спира, защото прогресът среща отпор от крайната десница и църквата.
След 1945 г. социалистите се връщат на власт във Виена. Предизборен лозунг от 1950-те гласи: „Социалистите държат на думата си. Виена отново ще стане световен град“
Някой днес би нарекъл политиките на Червена Виена „кейнсиански“. Това би било грешка не само защото те на практика предхождат по време търсенията на Кейнс. Докато Кейнс е привърженик на финансовите пазари, Хуго Брайтнер, финансовият мозък на Червена Виена, следва съвсем различна стратегия. Според Брайтнер социална политика не може да се води със заемни средства, тъй като това ще направи всяко обществено начинание зависимо от банките и другите кредитори – от финансовите капиталисти. Вместо това Брайтнер предлага, и прилага, финансиране на жилищната програма чрез данъци.
„Брайтнерови данъци“ наричали налозите върху потреблението на луксозни стоки във Виена. За онези времена луксът се изразявал в притежание на лични автомобили и коне и в поддържане на домашна прислуга; Брайтнеровите данъци засягали и билетите за кино и театър, алкохолните напитки и хотелските стаи. Паралелно с този „данък лукс“, носещ 35% от данъчните приходи на Виена, в града действа и целеви прогресивен данък върху доходите от наеми, наречен „данък жилищно строителство“: пределните му ставки са толкова стръмни, че най-скъпите 0.5% от жилищата носят 45% от приходите.
Брайтнеровите данъци облагат луксозното потребление, включително на алкохол в ресторанти
Световните градове често дължат възхода си на благоприятно географско положение – река, пристанище, кръстопът. В случая с Виена роля играе и случайността: на връщане от Светите земи през 1193 г. английският крал Ричард I е задържан там и австрийският херцог получава откуп от 50 000 сребърни марки за височайшия пленник. С тези пари незначителното селище се превръща в могъща крепост. След 1919 г. мръсната столица на стъпканата Велика сила става витрина на европейското прогресивно развитие. Явно в успехите на Виена има нещо повече от география или случайност – нещо, което е свързано с общността и културата.
Снимките на плакатите в текста са направени в Музея на Виена (Wien Museum).
Споделете статията: