Продукт на капиталистическо мислене

Да работим 4 дни в седмицата и да получаваме пълна заплата – къде е уловката?

По пътя си към богатството нациите са вперили очи в показателя Брутен вътрешен продукт като в Полярната звезда, но ако политиките се съобразяват само с него, рискът страната да сбърка курса е значителен.

Един от многобройните примери за липсата на тъждество между БВП и икономически успехи или неуспехи са капризите на природата. Необичайно топлата зима в България и Европа през 2023 г. беше свързана с консумацията на по-малко енергия за отопление, съответно с по-нисък икономически продукт. Това допринася за понижение на БВП на България на годишна база – независимо че потребителските бюджети са по-малко натоварени, на хората им е по-топло, а и въглеродните емисии са по-малко.

Ставало е дума, че след земетресението с цунами на 11 март 2011 г. в Япония БВП на страната се покачи с 4.1% заради разходите, свързани с поправянето на огромните щети. Почти 20 хиляди загинали, втората най-голяма ядрена авария в човешката история – но за този, който познава и следи само БВП това всъщност е ефект с положителен знак.

Размерът на БВП предопределя много неща, но далеч не всичко в обществото. Страни, които имат в пъти по-висок БВП на човек от населението от други, имат и по-ниска средна продължителност на живота от „бедните“. Факт е, че средната продължителност на живота в Куба през 2020 г. е 77.57 години, а в САЩ 77.28 години – докато разликата в БВП на човек от населението е 7:1 в полза на САЩ. Коста Рика, друго икономическо джудже, има средна продължителност на живота 79.28 години.

Същото касае доскоро популярните показатели за щастие, или удовлетвореност от живота: на обитателя на световните финансови центрове са нужни транквилизатори, за да наподоби оптимистичната душевна нагласа на човека в много от развиващите се страни.

Някои жизнени общества, срещащи икономически пречки заради история или география, са развили институции, които помагат да се живее добре и с по-малък икономически продукт. Други страни прахосват високия си БВП заради ниската ефективност на използването му, с високо неравенство и свръх-концентрация на богатство на върха, неудовлетворителни публични услуги, посредствена култура и милитаристични цели.

Някои оратори, десни или леви, оставят впечатлението, че без постигане на по-висок БВП подобряване на условията за живот на хората е невъзможно. Това е спорно, но още по-проблемно е внушението, че някои политики може и да не ни харесват, но трябва да се примирим с тях, защото повишават БВП: ниски данъци за богатите, влошаващи природната среда инвестиции, приватизация, рязане на разходи и т.н. Подобни политики се представят като „обществен интерес“, независимо че крайният резултат ощетява повечето хора.

Повдигнатите въпроси са част от един нововъзникващ мироглед, понякога назоваван пост-растеж, който приема, че възможностите и ползите от фазата на социално-икономическия растеж са изчерпени и е време да се научим да живеем във фаза на зрялост. Пост-растежът апелира към целесъобразност: от всичко, което се предлага на пазара ли имаме обективна нужда? Няма ли да обеднеем дългосрочно, ако прекомерно забогатеем краткосрочно?

Въпреки че е близък до ума и има силни аргументи в своя подкрепа, пост-растежът все още е екзотика за утвърдената икономическа теория в България. Налице е трайно изкривяване в посока на търсеща растеж социално-икономическа структура. И все пак много актуални проблеми в икономиката не могат да бъдат решени, ако не осъзнаем, че живеем в епоха, която следва епохата на Големия растеж. Такъв е въпросът за работното време.

В края на февруари 2023 г. в заглавията на световните новини влезе нов доклад от Великобритания, представящ резултати от най-големия досега експеримент с 4-дневна работна седмица. Участвали са 61 компании с общо 2900 служители, които в периода от юни до декември 2022 г. са преминали към съкратена работна седмица. Някои фирми са въвели „свободни петъци“, в други бил свободен понеделникът, в трети дните варирали, четвърти прилагали „половинки“ – но навсякъде намалението на работното време било чувствително. Заплатите останали същите.

Резултатите: 56 компании (92% от участниците в експеримента) продължават с новия модел, 18 от тях за постоянно. Текучеството на персонала е спаднало с 57%. За по-ниски нива на стрес съобщават 39% от служителите. Нивото на приходите е запазено (1.4% ръст).

Това не би трябвало да е изненада – още по време на Голямата депресия в САЩ водещият производител на зърнени закуски Kellogg запазва и дори подобрява икономическите си показатели след съкращаване на работното време на съществуващите служители и наемане на нови, също на съкратена работна седмица – при минимално намаление на работните заплати. Така печели и общността на град Батъл Крийк, и служителите, и фирмата.

Разбира се, тази обещаваща социална иновация не е приложима навсякъде. В някои сектори на земеделието 4-дневна седмица е невъзможна, защото работата е сезонна и кампанийна. Но в редица промишлени отрасли съкратеното работно време е постижимо, както и за множество услуги. Впрочем повечето фирми, участвали в експеримента, работят в сферата на услугите: маркетинг, професионални услуги, финанси, IT, образование, изкуства (което грубо съответства на 2/3 от структурата на БВП в една пост-индустриална икономика).

Защо светът като цяло все още не е преминал към по-кратко работно време? Възможност за това съществува: огромният ръст на производителността на труда след 1920-те, когато 5-дневната работна седмица започва да се налага в САЩ и Великобритания, позволява днес същото полезно действие да се постигне с много по-малка човешка намеса. Освен това е ясно, че налагащата се автоматизация, ако не бъде съпроводена от подобна мярка, в крайна сметка ще доведе до безпрецедентна безработица.

Отговорът може би се крие четири абзаца по-горе: фирмите, които съкращават работното време на служителите си, не регистрират растеж. Да се запази съществуващото равнище на приходите с по-малко труд очевидно не е проблем, но съвременната икономика работи в режим на растеж. Парадоксално, общият обем на продукцията е по-маловажен от темпа на растеж. А растежът е нужен на финансовите институции и инвеститорите за обслужване на кредити и осигуряване на доходност: двете страни на една и съща монета.

Растежът сам по себе си е източник на кризи. Това е обяснено още през 1848 г. в памфлета „Комунистически манифест“. Растежът води до свръх-производство, свръх-капацитет, ожесточаване на конкуренцията, понижаване на заплатите, ограничаване на търсенето, безработици, фалити. Добрата му страна е, че насърчава иновациите: с механизма на творческото разрушение върху трупа на старото пониква новото, което бърза да расте.

Това е историята на успеха на капиталистическата икономика. Но в свят с 8 милиарда души отново и отново да рушиш из основи построеното, за да изградиш нещо ново – евентуално по-добро – едва ли е екологично рационална стратегия на един биологичен вид.

Четиридневната работна седмица осигурява запазване на икономическите показатели, но не и растеж. Тя е социално-икономически-екологично рационална, но противоречи на влиятелните интереси в днешното общество, защото засяга извличането на принадена стойност. А има и други причини, поради които 4-дневната седмица е още утопия – близо 100 години, след като Кейнс обеща, че след век хората ще работят по 15 часа седмично.

Работата е механизъм не само за създаване на стойност, но и за налагане на обществен ред. Заличаването на границите между личен живот и труд, в по-дългите работни часове, води до ограничаване на наличното време и социална енергия за антиобществени прояви. Повече свободно от работа време означава повече време извън контрола на системата. Повече време на работа означава да си изложен по-дълго на гледната точка на работодателя и да си по-възприемчив към неговата политическа програма.

Човек с повече свободно време става независим, а и като цяло се нуждае от по-малко пари. Той има повече възможности да си произведе нужното сам: 54% от служителите в експеримента твърдят, че вече могат да балансират по-добре между работа и домакински задължения, освен това взаимоотношенията и финансите в домакинството са се подобрили.

4-дневната работна седмица намалява стреса, ограничава ненужни разходи, добра е за околната среда и запазва приходите на фирмите. Като бонус, хората с повече свободно време се развиват. Но не развитие търси системата, а растеж: лихви и доходност. По тази причина отказът от икономическа активност се представя за слабост. По-скоро ще ти плащат на bullshit job, на която ще бездействаш, отколкото да те пуснат да летиш.

Тъй като производството за лично потребление не се отразява в БВП, преминаването на икономиката към 4-дневна работна седмица може да доведе до „техническа рецесия“ – независимо че качеството на живота на хората ще се подобри. Това е още един аргумент да не използваме БВП като пътеводна светлина за национални и регионални политики.

Публикувано първо в “Икономически живот”, 09.03.2023 г. 

На снимката: жени от племето химба продават изделията си във Виндхук, Намибия.


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

One Comment

  1. Боян Дуранкев

    Точен анализ, поздравления!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *