Ниски данъци и ниски заплати е убийствена комбинация за европейска страна
„Защо в Румъния, а не в България?!“ – възкликна читател в интернет, коментирал новината, че финландската компания за автомобилни гуми Nokian Tyres ще построи „на зелено“ нов завод на стойност 642 милиона евро в северната ни съседка.
И наистина – защо не България? Ако икономиката се държеше така, както обясняват икономическите учебници, определено България би трябвало да поеме финландската инвестиция.
Ставката на корпоративния подоходен данък в България е само 10%, а в Румъния е 16%. Освен това разходите за труд в Румъния са по-високи: по най-нови данни на Евростат, които са за 2021 г., час труд в България струва на работодателя средно 7 евро (заплата, осигуровки, данъци и т.н.), докато в Румъния средната цена на труда е 8.50 евро за час.
Румъния има и по-високи данъци, и по-висока цена на труда от България: защо въпреки всичко инвестициите отиват при тях, а не при нас? Ето, наскоро и българската компания „Син Карс Индъстри“ обяви, че новата й фабрика ще е в Румъния, а не например в Русе, където е основан родният производител на електромобили.
Отговорът на този ключов въпрос е комплексен. Но първо е задължително най-после да осъзнаем, че ниските данъци и евтиният труд не носят автоматично предимство.
Второ, винаги има микро-фактори, предопределящи избора на инвестиционна дестинация. В случая с българската фирма, която ще прави завод в Румъния, това е липсата на законова възможност да се наеме общински терен в България за срок от повече от 10 години.
В случая с финландската, изборът пада върху град Орадя, вероятно защото е близко до границата с Унгария, която пък е голям производител на автомобили и автомобилни части и така ще се образува производствен клъстер. А ползите от клъстера са по-ниски разходи, включително за транспорт, и засилено сътрудничество с нови бизнес възможности.
Трето, румънското правителство, за разлика от българското, е готово да подкрепи инвеститорите: в Румъния обещават държавна помощ от 99.55 милиона евро на завода за гуми, а у нас… Доколкото е известно, опитът за изграждане на завод на Rover в България през 90-те години се провали заради масово искане на подкупи от страна на представителите на властта. За държавна подкрепа дори не говорим.
Но има и едно четвърто, което е изключително важно и ще става все по-важно: хората, или с други думи трудовият и потребителският пазар.
България не може да се сравнява с Румъния по население: по-малко от 7 милиона души спрямо повече от 19 милиона души. Така е било и в миналото. Но това, по което България може и трябва да се сравнява, са демографските тенденции. Ако има отговорна държавна политика, грижеща се за доходите и качеството на живот на хората, населението ще е стабилно и ще нараства. И обратното: лоша държава – намаляващо население.
Между 1990 г. и 2021 г. Румъния загуби 17.6% от населението си, тоест и там не са демографски цветя и рози. Но за същия период България се прости с 21.2% от хората си.
Нашият темп на обезлюдяване е сред най-високите в света, обаче все пак има 2-3 страни, които са по-зле от нас. Но това, в което сме категорични световни шампиони, е смъртността. През последните поне 5 години никой в света не мре толкова усилено, колкото българите.
Без хора икономиката не функционира. От една страна няма кой да работи, тоест да създава стойност. От друга страна няма кой да консумира, тоест да генерира приходи за бизнеса.
Ами хайде тогава да си решим икономическите проблеми, като започнем да даваме пари за раждане на деца? Един бивш министър дори предложи по 20 000 лева на парче, т.е. дете.
Това би било твърде неразумна политика по ред причини – най-вече затова, че тя ще създаде огромен стимул да се раждат деца тъкмо в семействата, които не могат да ги отгледат качествено, тоест да ги образоват и възпитат.
Но това тъй несполучливо предложение все пак е сигнал, че е крайно време да се вземат мерки във връзка с бедствената демографска картина в България. Има много по-умни мерки, които бихме могли да въведем, за да неутрализираме негативните демографски тенденции.
Дълго време в страната властваше доктрината, че ще се „оправим“, стига да сме търпеливи – но само ако разходите за труд и данъчната тежест за бизнеса са ниски.
Ниските заплати доведоха не до повече чужди инвеститори, а до милиони икономически емигранти. А ниските данъци не стимулираха бизнеса, а лишиха обществото от качествени публични услуги: образование и здравеопазване. И двете политики, уж следващи „икономическата логика“, са на път изцяло да заличат българската икономика.
В България вече не се инвестира, защото няма достатъчно на брой качествени работници (ниски данъци = лошо образование), както и достатъчно покупателна способност (ниски заплати = малки възможности за покупки) на свиващия се по размер (ниски данъци = лошо здравеопазване = висока смъртност) вътрешен пазар.
За да решим огромния надвиснал проблем, трябва да спрем да се вслушваме в мъдростта на икономистите и политиците, които ни продадоха сегашните политики по време на „прехода“.
Ако българското общество не потърси мъдрост в други икономически политики, съвсем различни по съдържание и ценности от досегашните, го очаква сиво и не особено продължително бъдеще.
Споделете статията: