Криво ляво

Дай на бедния евтини цигари, прати го да бачка в мините – и заяви пред всички, че си социалист

Понякога казват, че който не е ляв като млад няма сърце – и който продължава да е ляв, когато остарее, няма ум. В това цинично твърдение има някаква мъдрост; проблемът, както с всяко обобщение, е в смисъла на използваните думи. Какво означава „ляв“?

Убеден съм, че екосоциализмът е единственият модел, който обещава бъдеще на нашата индустриална цивилизация. За да живеем на тази планета трябва да се съобразяваме с рамките, определени от самата планета. Затова се нуждаем от съвместни действия и решения, свързани с ползването на ресурсите, социализиране на производството, труда и инвестициите, градско планиране, стопанисване на земята и всеобщи публични услуги.

Преди това, човечеството се нуждае от култура, която насърчава алтруистичните черти в хората. Какво е бъдещето на биологичен вид, многоброен като мравките, но съставен от индивиди с поведение на бели акули? Обществото е механизмът, който ще укроти, канализира човешкия инстинкт за разрушение. За мен това е социално, ляво мислене.

За съжаление, повечето самоопределящи се като леви политици не мислят за хармонията в обществото. Те прегръщат каузи, които резонират с моментните нагласи на определени прослойки с ниски доходи – но ако бъдат разгледани в по-широк план, всъщност ощетяват бедните хора. Ще обясня това с пет примера от днешната българска политика.

Дайте на бедните евтини цигари!

Румен Гечев, най-разпознаваемият експерт на Българската социалистическа партия по въпросите на икономиката и финансите, през последните седмици активно лобираше в парламента за изменения в акцизното законодателство, които ще направят поскъпването – а то е неизбежно – на евтините цигари по-малко, а на скъпите цигари – по-голямо.

Технически казано, проф. Гечев заедно с БСП се обяви за по-стръмно увеличаване на пропорционалния акциз (определян като процент от продажната цена), отколкото на специфичния акциз, определян на база 1000 цигари.

Някой би казал: автентична лява кауза! Богатите да пушат по-скъпи цигари, бедните – по-евтини. Въпросът е, че бедните изобщо не трябва да пушат. Тютюнопушенето има изблъскващ (crowding-out) ефект: за да си платят консумацията на тютюн, бедните пушачи са склонни да се отказват от сносна храна, лекарства, дрехи и учебни пособия за децата.

Това не е четене на морал, а научно доказан факт. Да осигуриш на народа евтини цигари не е „ляво“. Напротив, пушенето задълбочава бедността, като отнема от бедните средства за образование. Освен това, тютюнопушенето е причина за 18% от смъртните случаи в България, по изчисления на Световната здравна организация. 20 000 възрастни, умиращи ежегодно заради тютюнопушене, лишават хиляди деца от родителска грижа и доходи.

Не, бедните няма да станат по-добре, ако цената на цигарите е ниска. Но някой ще бъде доволен от повишаването на пропорционалния акциз за сметка на специфичния, и този някой продава евтини цигари за стотици милиони лева.

Вдигнете минималните заплати!

Скокът на инфлацията през 2022 г. стресира доходите на населението. Социалистите и синдикатите – типичните играчи „вляво“ – видяха в този факт повод да настояват за увеличение на минималните работни заплати. В момента МРЗ в България е 710 лв. – нека я направим, заради инфлацията, поне 860 лв.

Звучи благородно, но дали е от полза за отрудените маси? От 710 лв. минимална заплата при работника отиват 551 лева, а 159 лв. се пренасочват към държавата под формата на осигурителни вноски и подоходен данък. Ако минималната заплата се вдигне до исканите от синдикатите 860 лв., в работника ще остават малко повече от 667 лв., т.е. със 116 лева повече. Но и държавата ще се облажи, прибирайки от работниците и работодателите общо 355 лв. от минималната заплата – с 62 лева повече, отколкото сега.

Какво по-социално от това да вдигнеш минималната заплата? Но да помислим по-широко. Как живее човек, получаващ 550, или дори 660 лева? С тези пари не може да се изучи дете и да се правят планове за бъдеще – да се води нормално съществуване. Хората на подобни заплати се нуждаят не от вдигане с една педя, а от съвсем различен тип социални услуги.

Първо, квалификация и преквалификация. Второ, насърчаване на трудовата мобилност. Трето, данъчни стимули за регионални инвестиции. Четвърто, сериозен разговор с работодателя, както и с конкурентите му. Пето, изсветляване на реалните заплати – защото в много случаи парите над МРЗ се дават под масата.

Вдигането на минималните заплати от 550 на 660 и после на 770 и 880 лева, докато цените винаги се движат две стъпки пред МРЗ, не е ляво решение. Ляво решение е да се създадат условия хората на минимални заплати да започнат да получават достойни доходи. За целта е нужно държавата да слезе до всеки човек – не да го води за ръката (или за носа), а да му подаде ръка да излезе от ямата, след което да го остави да върви сам по равното.

Повишението на минималните работни заплати ще облагодетелства куп чиновници, чиято основна задача на работното място е да чакат края на работното време. Ако наистина искаха да повишат доходите на най-бедните, левите можеха да настояват за необлагаеми доходи до 710 лв. Така при работещите бедни щяха да остават с 50 лв. повече, отколкото при 860 лв. МРЗ – но без да се вдигат доходите на всички по веригата.

Борба за всяко работно място на въглищар

Климатичните политики на Европейския съюз неимоверно оскъпяват производството на електроенергия от нискокалорични въглища. Но и без тези екологични политики токът от въглища е неприемливо скъп заради замърсения въздух: изследване от 2021 г. доказа, че годишно в България специално заради замърсяването на въздуха от ТЕЦ умират между 500 и 1000 души (дори 2000, според една от методиките).

Като цяло, замърсяването на въздуха в България причинява преждевременната смърт на 142.3/100 000 души, или 9250 души, ако приемем, че населението на страната е 6.5 милиона. Това е най-високият показател за Европейския съюз. Изследователите го обясняват с преобладаващата посока на вятъра от зони с високи емисии към райони с висока гъстота на населението. В тези засегнати населени райони (картите на повишената концентрация на фини прахови частици РМ 2.5 сочат към Мариците и Пернишко) замърсяването от ТЕЦ съвпада с повишени емисии в транспорта и отопление на жилища.

Още една „лява“ политика: да се противопоставим на мерките, които ще попречат на хората да карат 20-годишни дизелови автомобили и да се топлят с кюмюр. Това могат да си позволят бедните, да не им го отнемаме! Следствието са хиляди жертви, всяка година. Интересна лява политика.

Но това далеч не е всичко, когато говорим за „леви въглища“. През май 2017 г. заплатите на работниците в мини „Бобов дол“ за пореден път бяха забавени с три месеца. Хората нямаха с какво да хранят децата си, затънаха в дългове, отчаяха се – и излязоха на протест. Работодателят незабавно ги подведе под съдебна отговорност и с поразителна за българското правосъдие бързина 12 миньори бяха осъдени в края на 2018 г. Синдикатите: ами то е нормално да се протестира при невзети заплати, но от юридическа гледна точка…

Майският протест за заплати се случи половин година след драматични протести под земята от октомври 2016 г., когато над 100 миньори се заинатиха, че няма да излязат горе, докато не си получат изработеното. Ръководството на мината се опита да ги пречупи, като спря за четвърт час вентилацията, 500 метра под земята. Освен това опита да внесе раздор, като пусна слух, че ще плати заплатите само на тези, които се „предадат“. Темата стана национална новина и затова правителството побърза да замаже случая.

Някой би очаквал, че синдикатите и левите партии са продънили ушите на света заради тази работодателска безочливост. Но становището им е по-хлъзгаво и от змиорка. Нужно било да се пазят работните места и да се мисли за националната енергийна сигурност. Дали бидейки тъй разумни синдикатите не защитават интересите на сенчести бизнесмени? „Философски погледнато, работниците винаги са под върха на хранителната пирамида“.

Още по-спорна е синдикалната политика по отношението на бъдещето на въгледобива: ще пазим работните места на всяка цена; екология е мръсна дума; по-добре да излезем от Европейския съюз, ако ще ни спрат въглищата…

Казахме за 10 000 жертви на мръсния въздух годишно – горе-долу колкото са работниците в мините и ТЕЦ. Преди скока на цените на тока през 2022 г. към ТЕЦ – държавна и частни – отиваха милиардни субсидии. Въглищният бизнес е гнездо на сенчестата икономика.

От друга страна, в този конкретен момент могат да се привлекат много значителни средства от европейски фондове за осъществяване на справедлив енергиен преход в България. Миньорите могат да намерят алтернативна заетост при по-добри условия на труд. Не е ли това ляво мислене? Или не – ляво е да се пази сегашното мизерно статукво, защото тези изплашени за бъдещето си хора са лост на политическо влияние.

Ляво е където е Русия

Лявото като политическа и икономическа програма е родено в сърцето на буржоазния Запад – Франция, Англия, Германия. Какво ли е било отчаянието на автентичната левица, щом е видяла зверствата на „лявата“ революция в Русия…

Отчаяние вероятно сходно с това, което многобройни леви интелектуалци от цял свят изпитаха в началото на войната на Русия в Украйна. Бориш се срещу милитаризма, срещу сенчестата роля на военно-промишления комплекс, срещу финансовия империализъм на САЩ и сателитите му, срещу глобалните рушители на природата. И изведнъж – щрак. Един самодостатъчен ход на Русия обезсмисли десетилетия лява интелектуална борба.

Не само Русия е агресор – помним и Либия, и Ирак. Но „Русия“, по някаква причина, все още се асоциира с лявото. Независимо че руската власт е олигархична; че неравенството на доходите и богатството е ужасно (като в САЩ); че качеството на публичните услуги е бедствено; че на човека се гледа не като цел на социалната система, а като на пушечно месо. Не, Русия в масовия ум е „лява“. Всички грехове на Русия се пишат на сметката на левицата.

Но това, което за левите по света е тежък удар по репутацията на тяхната идеология, за много леви хора в България се превръща в тежка задача да оправдаят агресора. За тях тази връзка е нерушима: лявото е там, където е Русия. Те са леви русофили, но русофилията преобладава: какво, че икономическата политика на Русия е дясна? Сигурно това има стратегическо предназначение, което ще доведе до победата на пролетариата. Какво от това, че Москва бълва религиозен мистицизъм? Ще бъдем религиозни социалисти!

Някои самоопределящи се като леви хора в България побързаха да осъдят агресията на Русия, но те са малцинство. За мен е без съмнение, че Русия беше предизвикана, но това не е оправдание за започване на военни действия. Да извадиш оръжие срещу съседна държава говори, че устройството на Русия е дълбоко сбъркано и Москва ще плати скъпо за започнатата война.

Но тук въпросът не е кой е крив и кой е прав, а каква е реакцията на българската левица. Нали се сещате – майки срещу войната, евродепутати от БСП, самата БСП, гравитиращи леви интелектуалци и т.н. Лявото – уж идеология на общността, която цени човека и се стреми да го развие – се превръща в лисича опашка, заличаваща кървави следи по снега.

Как българската левица ще оправдае военните зверства на руснаците? Ударите по енергийната инфраструктура на Украйна, оставили цял народ без електричество през зимата? Загубените руски и украински човешки животи? Рязкото обедняване на населението и в двете воюващи страни?

Със стратегически съображения? С уникалната роля на Русия в световния ред? Явно наистина е уникална Русия, щом хем си позволява да води агресивна дясна политика, хем се радва на подкрепата на „левите“.

***

Започнахме с крилата фраза, накрая ще я приземим. Да стои на „десни“ позиции, прославящи индивидуализма и агресията, е разбираемо за един млад неукрепнал ум, който още не е разбрал кои са ценните неща в живота. Но ако човек остава на десни позиции и след натрупване на житейски опит – това говори за умствена и нравствена леност. Ако нямаше хора, надмогнали тази земна мъдрост, още щяхме да сме в робовладелския строй.

Но натрупването на житейски опит настоява също и за преосмисляне на това кои са „левите“ каузи. Лява кауза ли е да се пазят индустрии, които унищожават природата? Лява кауза ли е да лобираш за по-евтина дрога за народа? Лява кауза ли е да проповядваш мир под формата на отстъпки за военен агресор, потънал в религиозен шовинизъм?

Ако този свят изобщо има бъдеще, то може да е само ляво. Но какво е ляво?

На снимката: Албанска комунистическа пропаганда. Музей BunkArt, Тирана

На картата: извънредна смъртност в страните членки заради замърсяване на въздуха. Kushta, J. et al. (2021). Disease burden and excess mortality from coal-fired power plant emissions in Europe. Environmental Research Letters, Vol. 16, No 4.