Това не трябваше да се афишира, за да не събуди заспалите народни маси, но от дистанцията на времето започваме да виждаме, че след парламентарните избори през 2009 г. се промени главният инструмент на властта в България: Страхът смени Светлото бъдеще.
До 2009 г. властта в България се крепеше най-вече върху вярата в Светлото бъдеще. Да, социалистическият режим здраво въртеше тоягата, преди това Александър Цанков и звенарите също не си поплюваха. Но имаше благородна върховна идея, която вдъхновяваше народа: преди 1944 г. това беше „националният идеал“ под формата на териториално обединение в Царство България на земите, населени с българи. След 1944 г. Светлото бъдеще загуби национален оттенък и се трансформира в очакване на безкласово общество, в което всеки ще работи, колкото иска и ще получава за това колкото му трябва.
След 1989 г. Светлото бъдеще прие нова форма: да се изравним със западния материален стандарт, като се превърнем в „нормална европейска държава“. Ако разгърнем вестниците, излизали в последното десетилетие на XX век ще се удивим с колко много надежда е пропит типичният журналистически цинизъм. Дори и след 1997 г. в разгара на мутренските години продължихме да чакаме благините, които ще ни донесе членството в Европейския съюз.
Изборите през 2009 г. поставиха властта в България върху нов фундамент. Светлото бъдеще бе заменено със Страх – умишлено създаван и раздухван от управляващата партия. Почти е сигурно, че ще се случи нещо изключително страшно, от което, разбира се, само ГЕРБ ще ви опази.
„Страх“ може би не е най-точната дума за този социално-политически инструмент. Чист екзистенциален ужас е това – не от нещо конкретно, а заради тоталното объркване в страната. Реакциите при масов ужас са добре известни. Първо, консолидация около лидера: след терористичните атаки на 11 септември подкрепата за президента Буш скочи над 50%. След агресията в Украйна подкрепата за Путин мина 100%.
Второ, резигнация, оттегляне от обществен живот. Толкова са зле нещата в тази страна, че няма да гласувам. Няма да чета новини. Няма да спазвам правилата за улично движение, няма да си плащам данъците. Всяка брутална политическа демонстрация в България води до оттегляне на хората от обществен живот, от което печелят тъкмо бруталните политици.
Трето, в условия на масов ужас без конкретно лице, властниците бързо надяват маската на спасители, която ги пази от критичното обществено око.
Заменили Светлото бъдеще с новата парадигма на страха, заелите властта след 2009 г. започнаха целенасочено да сеят национални комплекси (да признаем, върху плодородна почва). Първо ни изплашиха с това, че „ще ни спрат еврофондовете“. Финансирането, което България получава от Европейския съюз е важно, но в държавния бюджет влизат повече пари от акциз върху цигари, отколкото средства от ЕС. Обаче плашилото „Европа ще ни спре парите“ дълго стърчеше над българската нива.
После страхът доби формата „ще фалираме“. „Ужас, ще станем като Гърция!“ – което, честно казано, би се харесало на много българи, но вместо да ги оставят да живеят за мига, им набутаха в устата постна пица, която строши куп здрави зъби. Слезе ли за малко от властта ГЕРБ, партията започва да тръби: „Ще фалираме! Теглим дългове, които ще плащат нашите деца“ – независимо че най-големият държавен дълг в българската история беше изтеглен от кадъра на ГЕРБ „Владислав Горанов“.
Страхът като инструмент на властта не е българско откритие. Още Макиавели съветва своя княз да не се стреми хората да го обичат – ако иска да властва дълго, да прави така, че да се страхуват от него. В интересна статия от 2004 г., публикувана в научен журнал, бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор дава редица примери как властта насажда страх, за да получи конкретни облаги: или парични, или по-лесна разправа с политически опоненти.
Войната в Ирак, напълнила с трилиони публични долари джобовете на военно-промишления комплекс, стана възможна след раздухан сред масите страх от тероризма. Страхът от рецесия се ползва като оправдание за данъчни отстъпки за най-богатите. Страхът от „режим на тока“ позволява субсидиране на Големия петрол. Страхът от загуба на конкурентоспособност (т.е. от Китай) се ползва като оправдание за отказ от екологични регулации…
Страхът от вируси се използва като оправдание за огромни публични трансфери към фармацевтичната индустрия. Страхът от вируси служи за още много други неща.
Да се върнем на България: опитайте да си спомните за някакво Светло бъдеще, с което днес властта се опитва да ни вдъхнови. Изкореняване на неравенствата? – не ставайте смешни. Приемане в Шенген? Въвеждане на еврото? – това са неща, които по-скоро вдъхват ужас сред масите, отколкото мотивират послушание. Българска Силициева долина? – на нас силиконът май повече ни приляга. Българин на Марс? – а защо не българка на Венера?
Повече от век властта в България черпеше легитимността си от надеждата. През последните години страхът, смътният безличен ужас, формира властовия фундамент в България.
Кой подшушна на Бойко Борисов и ГЕРБ този метод? Определено някой добре запознат с психологията на тълпите. Борисов има политически противници, някои дори му отнеха за кратко властта, но всички те се пречупват пред тъмната му, всяваща ужас сянка.
И така – преди да се появи първият истински опонент на Борисов в лицето на президента Румен Радев, или по-скоро на политическите умове зад това лице. „Борисов печели власт, като сее страх? Ние ще ви покажем какво значи страх…“
***
Росица Велкова, финансовият министър в служебното правителство на Румен Радев, откакто пое поста не спира да пророкува фискален Апокалипсис. Минус пет, шест, десет процента – все едно става дума не за милиарди, а за сладоледи. Имала ли е тя пръст в измислянето на заглавията на в. „Стандарт“ „Бюджетът като Хелоуин“ и „Наследството на Кирил и Асен: 11 млрд. дупка и 16 млрд. нов дълг“ – може само да гадаем.
Но със сигурност може да кажем, че министър Велкова 1) целенасочено говореше в медиите за изключително тревожното състояние на публичната каса, непосредствено след което 2) Министерството на финансите провеждаше търгове на държавни ценни книжа, след което, логично, 3) търговете се проваляха или осигуряваха държавен дълг на висока цена, след което 4) министър Велкова използваше неблагоприятния пазар на ДЦК като доказателство колко зле са нещата.
Специална финансова операция в четири хода.
Вярно на ръководния принцип, на 22 ноември Министерството на финансите сипа още една капка масло в огъня на страха, като публикува на интернет страницата си новина със заглавие „В своята есенна прогноза ОИСР очаква забавяне на икономическия растеж на България до 1,7 % за 2023 година“. В този кратък текст освен за „забавяне“ четем за „влошаваща се икономическа ситуация в Европа“, „очаквана по-слаба икономическа активност“, „високите енергийни цени“, „бюджетният дефицит ще достигне“, „рисковете по отношение на инфлацията“, „политическата несигурност представлява риск“ и други.
В институционален текст от 237 думи се отправят точно десет внушаващи страх послания.
Само че преди есенната си прогноза Организацията за икономическо сътрудничество и развитие бе публикувала и юнска прогноза за развитието на българската икономика. Някои сме се запознали с нея. Финансовото ведомство днес ни плаши, че растежът на БВП щял да се забави през 2023 г., според новата прогноза. Но мълчи, че пак според новата прогноза ръстът на БВП през 2021 и 2022 г. се оказва много по-висок от очаквания: съответно 7.1% и 2.8% при предишни прогнози за 4.2% и 2.5%.
Читателите на Bodil.bg знаят, че показателят „ръст на БВП“ не може да служи за оценка на състоянието на една икономика. Общият БВП може да се понижи в един момент, но ако паралелно с това измрат много хора, „БВП на човек от населението“ всъщност ще се повиши. Има и много други тънки моменти. Така или иначе, в международна прогноза, в която са смесени добри и лоши сигнали за България, Министерството на финансите премълчава всичко добро и преднамерено акцентира върху лошите моменти.
Дали не го прави, за да задуши опитите за търсене на алтернатива на властта на Радев?
С Бойковите номера по Бойковата глава, би казал някой. Но ударите всъщност се сипят по нашите глави. Сеенето на страх ограничава инвестиционната активност и наемането на хора на работа. То може би ще задържи безскрупулните политици на власт, но с цената на „свиване“, тоест безработица и обедняване. След изказването за постната пица през 2009 г. българската икономика навлезе в рецесия и после депресия, която влоши лошите демографски тенденции. Натам ни тласка и служебното Радево правителство.
Всъщност в есенната прогноза на ОИСР за българската икономика ще прочетем доста позитивни неща. Първо, през 2023 г. се очаква България да избегне рецесия за разлика от други европейски икономики, а през 2024 г. ще има икономически възход. Второ, очакванията да влезем в еврозоната през 2024 г. остават. Трето, енергийната сигурност не изглежда застрашена.
Четвърто, „ръстът на БВП през първото полугодие на 2022 г. остава мощен…“ Пето, не се очаква ръст на безработицата в следващите години. Шесто, ОИСР изрично посочва, че България исторически се придържа към консервативна фискална политика, т.е. не трябва да се придава чак такова значение на временния ръст на бюджетните дефицити. Седмо, през 2024 г. се очаква бързо възстановяване на българската икономика, главно заради еврофондовете, които още през 2023 г. ще започнат да се отразяват позитивно…
ОИСР казва и други добри неща, но да спрем дотук. Ясно е: Министерството на финансите си е поставило за цел да изплаши още повече народа с една прогноза, чието истинско съдържание като цяло може да вдъхне известно спокойствие.
Политиката на „Власт и ужас“, на която сегашното ръководство на МФ е инструмент, със сигурност вреди на българската икономика, като обезкуражава инвестициите и провокира ръст на безработицата.
В своята есенна прогноза ОИСР се изказва най-критично за нуждата от структурни реформи в България: борба с корупцията, въвеждане на механизъм, гарантиращ отчетността на прокуратурата, по-малка административна тежест, по-конкурентна среда (удар по пазещата монополите КЗК!), да се подобри правната рамка на несъстоятелността и др. под.
За всичко това – нито дума в „преразказа с елементи на разсъждение“ на Министерството на финансите. В същото време, никой в ОИСР не плаши България с „бюджетен Хелоуин“ и „милиардни дупки“, както искат да ни внушат от финансовото ведомство.
Малките проблеми се увеличават като с лупа, за препоръчаните структурни реформи нито дума. Защо ли? Ами защото структурните икономически реформи водят до подобряване на материалното положение на населението, а богатият народ е нещо нежелано от гледна точка на властта: богатите и образовани хора трудно се водят за носа.
Снимката е генерирана с изкуствен интелект
Споделете статията: