Ковид-ефектът върху броя на почивките на българи в Гърция вече отшумя
Древногръцкият философ Хераклит казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река. Но човек явно не може да влезе два пъти и в едно и също море. Дълго пазех прекрасни спомени от Ситония, вторият ръкав на полуостров Халкидики: последно бях там преди десетина години, през май и после късния септември: светлина, простор, интимност… В края на август 2022 г. това неземно място беше окупирано от напористи балкански туристи, поделени поравно между България, Румъния и Сърбия и малко босненци за разкош.
Лъскави коли с намусени шофьори, няма места за паркиране, хавлия до хавлия на плажа, море като супа от туристи – е, не беше чак толкова зле, Гърция си е Гърция, но тотално различно от светлите спомени. Все пак, имаше и добър момент. Неочакваната ситуация ме провокира да мисля в отпускарско време и сега ще споделя някои летни разсъждения.
Става банално да се коментира, всички наоколо сме съгласни, но все пак да го напиша черно на бяло, ако случайно ме чете някой привърженик на партия „Възраждане“: предвид българските туристически похвати, за крайбрежието на Бяло море е същинско щастие, че в момента го администрира държавата Гърция. Защото въпреки туристическата инвазия, обещаваща бързи пари от непретенциозни балкански туристи, на фона на страховита дългова криза в страната, Гърция запазва възможно най-много от природата и културата си.
Срам – не срам, но дори бих се обзаложил, че ако българското Черноморие се радваше на същия туристически интерес, а страната ни се намираше в същите макроикономически затруднения като Гърция, от патриотични подбуди щяха да ни пробутат поне още три Слънчака, а резиденции и вили щяха да застелят останалото празно място между Дуранкулак до Резово. „Национален план за туристическо развитие на Черноморското крайбрежие“, може да си представите цирка в министерствата и парламента.
Боли, но трябва да си го кажем в очите – обаче има и добра новина. В един обединен континент не е нужно да притежаваш дадена земя политически, за да й се радваш естетически. Защото България днес действително присъства в Халкидики: българска реч из целия плаж, в таверните менюта на български, случайно срещаш познати от София, докато се разхождаш по крайморската алея. Да не говорим колко българи са си купили имоти там. България действително е вече на две морета, пък било то и в туристически смисъл.
Гръцкият туристически бизнес се адаптира, както и доколкото може, към стотиците хиляди балкански туристи. Очевидно е, че българите и румънците вече са с по-добри доходи и са натрупали самочувствие по сравнение с предишни години. Но все пак са чувствителни към цената – и така тази година забелязах тенденция към масовизация на туризма на Халкидики, каквато например няма на Йонийско море и по островите. Е, пак ти слагат безплатна вода на масата и ти носят десерт след вечерята, но порциите на някои по-оживени места намаляват като грамаж, а обслужването става по-безлично.
Което пък ме наведе на мисли за конвергенцията, т.е. икономическото сближаване. Казват ни: „Ще има конвергенция на доходите в България към тези в Западна Европа (само трябва да почакате)“. Но конвергенцията на доходите, тоест появата на повече хора с достатъчно доходи, крие доста неудобства за вече богатите. Например, местата в таверните стават по-оскъдни. Разстоянието между хавлиите на плажа намалява. Все по-големите коли трудно се разминават по тесните улички. Дали действително някой там на запад сериозно иска да ни помогне, за получи в наше лице нови конкуренти?
Да, ако си достатъчно наблюдателен и безпристрастен, не е задължително да си фен на партия „Възраждане“, за да си задаваш подобни въпроси.
А иначе гърците май са я закъсали. С тази дългова криза и имайки нещастието клиентите им да са балканци, те са принудени да намаляват цени. Порция пресен калмар на много места в Халкидики струва доста по-малко, отколкото ще ти вземат за замразен в София. Това може би е нормално, все пак София е европейска столица и в нея е разположен квартал „Лозенец“ (и ги няма разходите за транспорт), но все пак. Гърция губи статута си на „стара страна-членка“; губи и националните си икономически структури, което е тъжно. Добре поне, че гърците запазват неподражаемото си отношение към света.
Нали затова ходим българите на Халкидики?! Там бяхме хиляди, десетки хиляди. По-точно ще каже Националният статистически институт: по последни данни, през август 2022 г. Гърция е била посетена от 163 552-ма българи, от тях с цел туризъм – 107 232.
Сега, в тези числа има проблеми. Може да ни ги дават с точност до 1 човек, но това е смехотворно: тези числа са всъщност оценки, базиращи се на извадкови изследвания по границите и информация, предоставена от МВР. Освен това, мен ако ме питат, никога няма да отговоря, че отивам на почивка. Да се насладя на културата, да посетя археологическия музей, да снимам птици, да се гмуркам за морски таралежи, да пиша в следобедните часове във вилата – каква ти „почивка или екскурзия“, какъв ти банален „туризъм“! Колкото пъти ме попитат за какво отивам в Гърция, толкова пъти ще отговоря с „друго“.
Но да кажем, че останалите туристи не са анархисти като мен и си отговарят честно – а данните на НСИ за броя на българите, посетили Гърция, съответстват на реалните. Ето какво се получава, когато обобщим числата за последните пет години в две таблици.
Таблица 1. Посещения на българи в Гърция по всякакви поводи
Таблица 2. Посещения на българи в Гърция с цел почивка и екскурзия
*** Само за пет месеца.
Ковид затрудни провеждането на извадкови изследвания по границите, затова НСИ вече дава оценки за броя на пътуващите и туристите само за цялата година, или за отделни летни месеци.
Не всеки обича да чете таблици, затова ще ги преразкажа. Пандемичният отлив на български туристи от Гърция е вече минало. 430 хиляди българи са отишли на почивка в Гърция от април до август (заради пандемията не разполагаме с точни данни за началото на годината) и броят им вероятно ще стигне 550-600 хиляди, щом се добавят числата за силния септември и останалите месеци. Това е точно колкото в годините преди пандемията.
Къде отиваха българите, които заради ковид не успяха да почиват в Гърция през 2020 и 2021 г.? (аз лично пропуснах само 2020 г.). Точно така – на българското Черноморие. Може и да не е толкова бистра водата, да дъни чалга и мускулести батки да те гледат застрашително, но поне е море, а децата го искат. Това бе добре дошло за родния масов туризъм. Оплакваха се гръмогласно бизнесмените – загиват! Искаха специални режими за внос на евтина работна ръка. Получиха схемата 60:40. Получиха маса пари, за да подслоняват бежанци от Украйна извън сезона. Отдавна ползваха специална ДДС ставка за настанявания, зарадваха ги и със специален ДДС за продажба на бира и вино. Каквото не поискаха, това не получиха.
На мнозина заети в туризма сигурно им е било много трудно в пандемията. Но фактът е, че в някои ресторанти по морето трябваше да си правиш резервации три дни предварително, за да си намериш масичка – толкова пълно беше. Нищо, че ги нямаше немските туристи. А сега тази златна мина бавно отплува на юг.
Ако пак погледнем таблиците, ще видим, че септември е сред най-важните месеци за българския турист в Гърция. Нашенецът обича да ходи там и през май – повече, отколкото през юни: през юни и на нашето море още става, а през май в Гърция е вече топло. Но септември е съвсем друго нещо: слънчево, меко, сезонът на октоподите.
Сега, ако бях български туристически магнат, щях да лобирам яко, за да попреча поне на този септемврийски отлив на български туристи от родното море. Един българин в Гърция е загуба на поне 1000-2000 лева за Черноморския туризъм. 80 хиляди български туристи в Гърция през септември – поне сто милиона лева по-малко приходи за родния бранш.
Защо точно към септември щях да се насоча, ако бях български туристически барон? Ами защото тогава Гърция ни бие не само с обслужване, пейзаж и климат, а и с цени. А това е и месецът на започването на училището. Ако държавата България застави учениците да тръгват на училище от 1 септември, вместо от 15-ти, родителите ще трябва да се откажат от изгодното гръцко септемврийско море и да го заменят с август на Китен или Кранево. Като бонус, и почивният ден на 6-ти септември става неизползваем за международен туризъм.
Ето това се казва патриотичен бизнес: не позволяваш на народонаселението в деня на Съединението да се пече на плажа в чужда страна, с която при това си воювал, а го заставяш да пазарува раници и писалки за родното училище. Хем даваме 100 милиона по-малко на гърците, хем пълним касите на важните родни фактори през август.
За финал на тези туристически разсъждения, ако по българското море все още ставаше за семеен туризъм, и аз щях да подходя патриотично и да си харча парите в родината. Ама каквото българският туристически барон сам си направи, никой не може да му направи. Но тепърва чакам да се прояви и гръцкият туристически патриотизъм. Надали гърците ще оставят братята си балканци да продължат безнаказано да трупат боклук по китните заливи.
Споделете статията: